ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Афганистан
11.12.2017 - (2017/2932(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Петрас Аущревичюс, Патрисия Лалонд, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мартина Длабайова, Фредрик Федерлей, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Иво Вайгъл, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0678/2017
Европейският парламент,
– като взе предвид комюникето на Конференцията за Афганистан в Брюксел от 4 и 5 октомври 2016 г.,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Афганистан, и по-конкретно резолюциите си от 26 ноември 2015 г. относно Афганистан, по-специално убийствата в провинция Забул [1], и от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан[2],
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 16 октомври 2017 г.,
– като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 14 септември 2016 г. относно положението в Афганистан,
– като взе предвид Резолюция 2210 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно Афганистан,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД до Европейския парламент и до Съвета относно „Елементи на стратегия на ЕС за Афганистан“ от 24 юли 2017 г. (JOIN(2017)0031),
– като взе предвид доклада на „Хюман Райтс Уоч“ (HRW) от 13 февруари 2017 г., озаглавен „Pakistan Coercion, UN Complicity: The Mass Forced Return of Afghan Refugees“ (Под натиска на Пакистан и със съучастието на ООН: масовото принудителното връщане на афганистански бежанци“),
– като взе предвид годишния доклад на „Хюман Райтс Уоч“ (HRW) за 2017 г.,
– като взе предвид тримесечния доклад на специалния главен инспектор за възстановяването в Афганистан (SIGAR) до Конгреса на САЩ от 30 януари 2017 г.,
– като взе предвид документа „Съвместни бъдещи действия на ЕС и Афганистан по миграционните въпроси“, подписан на 3 октомври 2016 г.,
– като взе предвид споразумението за сътрудничество между ЕС и Афганистан за партньорство и развитие, подписано на 18 февруари 2017 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че от 2001 г. насам Европейският съюз и неговите държави членки работят с Афганистан и международната общност за борба с тероризма и екстремизма, като същевременно полагат усилия за постигане на траен мир и развитие; като има предвид, че тези цели и постигнатият съществен напредък са застрашени, с оглед на увеличаващия се метежнически и терористичен натиск, проблемите, с които се бори икономиката, и политическата нестабилност;
Б. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са предоставили милиарди евро под формата на хуманитарна помощ и помощ за развитие за Афганистан от 2002 г. насам; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, взети заедно, са най-големите донори за Афганистан, като се очаква да предоставят до 5 милиарда евро през периода 2017 – 2020 г.;
В. като има предвид, че гарантирането на демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление по време на преходния период в Афганистан и десетилетието на трансформация на страната са от съществено значение за изграждането на стабилна и просперираща държава;
Г. като има предвид, че през последните 15 години от 2001 г. стандартът на живот се е подобрил значително, като достъпът до основни здравни грижи и образование и овластяването на жените са увеличили БВП на глава от населението петкратно, а очакваната средна продължителност на живота с 15 години; като има предвид, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан, след падането на режима на талибаните през 2001 г. броят на учениците, посещаващи общообразователни училища, се е увеличил от един милион, повечето от които са били момчета, до почти девет милиона ученици до 2015 г., като 39% от тях са били момичета;
Д. като има предвид, че след кризата с президентските избори през 2014 г. правителството на националното единство се сблъсква с бавния напредък на програмата си за реформи, което води до все нестабилна политическа ситуация;
Е. като има предвид, че повсеместната корупция, дълбоко вкоренените клиентелистки системи и неспособността на политически разпокъсаното афганистанско правителство да напредне с реформите застрашават да отслабят напредъка или да обърнат посоката на миналите постижения;
Ж. като има предвид, че въпреки постигането на някои социално-икономически и политически ползи през последните години, присъствието на талибанските бунтовници, Ал-Кайда и новопоявилата се „Ислямска държава“ (ИД) в Афганистан, наред със завръщането на многобройни афганистански мигранти у дома, застрашават да превърнат нестабилността в по-широкомащабен конфликт; като има предвид, че всички тези фактори доведоха до увеличена миграция към Европа; като има предвид, че 40% от населението на Афганистан живее в бедност и че безработицата е близо 40%;
З. като има предвид, че съгласно новата стратегия на САЩ за Афганистан и Южна Азия още 4 000 войници от САЩ ще се присъединят към настоящия контингент от 8 400 войници на САЩ; като има предвид, че новата стратегия на САЩ ще бъде разработена да насърчава подход, обвързан с условия, съгласно който дипломатическите и икономическите споразумения ще бъдат интегрирани в рамките на военните усилия; като има предвид, че новата стратегия на САЩ изисква Пакистан да спре да укрива и подкрепя терористи и призовава за по-голяма ангажираност от страна на Република Индия, за да подпомогне стабилизирането на региона;
И. като има предвид, че Афганистан е изправен пред безпрецедентен брой върнати лица със или без валидни документи, основно от Пакистан; като има предвид, че масовата миграция и огромният брой разселени лица са резултат от организирано усилие на Пакистан за принудително преместване на афганистански бежанци и разселени лица в Пакистан и преместването им в Афганистан; като има предвид, че приблизително два милиона афганистански граждани без документи и един милион афганистански граждани със статут на бежанци живеят в Иран и се връщат в Афганистан;
Й. като има предвид, че Република Индия е най-големият донор в региона за Афганистан, като предоставя помощ в размер на около 3 милиарда щатски долара след свалянето на талибанското правителство през 2001 г.; като има предвид, че тази помощ е финансирала, наред с други неща, изграждането на повече от 200 училища в Афганистан, над 1 000 стипендии за афганистански студенти, както и възможността за около 16 000 афганистански граждани да учат в Индия; като има предвид, че Индия оказва помощ в изграждането на критична инфраструктура, като например около 4 000 км пътища в Афганистан, и най-вече магистралата Заран-Диларам, язовира Салма, електропроводи и сградата на афганистанския парламент;
К. като има предвид, че нестабилността в Афганистан води до отрицателни икономически и свързани със сигурността последици за Иран и за по-широкия регион като цяло; като има предвид, че икономиката на Афганистан е силно зависима от отглеждането на мак, което се е разраснало значително през последните години, като води до увеличаване на употребата на наркотици в съседен Иран; като има предвид, че талибаните използват незаконната търговия с наркотици, за да финансират своите операции; като има предвид, че ограничаването на тази търговия и намирането на икономически алтернативи за нея ще бъде взаимно изгодно за Иран и Афганистан; като има предвид, че опиумът от Афганистан е основният източник за хероина в ЕС; като има предвид, че е необходимо да се работи с Иран и другите гранични държави като Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, за да се ограничи допълнително потокът на опиати към руските и европейските пазари;
Л. като има предвид, че едно ново инфраструктурно измерение е от съществено значение за бъдещето на Афганистан, за да даде възможност за абсолютно нова реалност на икономически и социални възможности за една от най-бедните държави в света; като има предвид, че нова национална програма за преструктуриране на инфраструктурата ще привлече положителни и увеличаващи се регионални инвестиции в рамките на новия „Път на коприната“;
М. като има предвид, че докладите сочат, че Афганистан притежава неразработени залежи на полезни изкопаеми на стойност между един и три билиона щатски долара; като има предвид, че незаконният добив е основен проблем, който заплашва да превърне потенциалния двигател за развитието на Афганистан в източник на конфликти и нестабилност; като има предвид, че минният добив е вторият най-голям източник на приходи за талибаните;
1. приветства ангажимента на афганистанското правителство да се стреми към национална стратегия, насочена към качествена политическа, социална, икономическа и безопасна среда, която ще даде възможност за мир, сигурност и устойчивост в държавата Афганистан, както се подчертава в заключенията на министерската конференция за Афганистан в Брюксел на 5 октомври 2016 г.; призовава длъжността министър-председател да бъде постановена в конституцията на Афганистан с цел да осигури по-голяма политическа стабилност в Афганистан; призовава афганистанското правителство да гарантира прозрачен изборен процес през 2018 г.; настоятелно призовава афганистанското правителство да се въздържа от изостряне на съществуващото социално и политическо напрежение, свързано с преференциалното третиране на пущунската общност; призовава афганистанското правителство да предприеме мерки, за да преразгледа положението и да гарантира реформа на политиките с дискриминационно въздействие върху местните общности;
2. изразява изключителна загриженост, че независимо от политическото споразумение след президентските избори през 2014 г., положението със сигурността в Афганистан се е влошило и броят на терористичните нападения се е увеличил; изразява тревога по повод на текущата териториална експанзия и неотдавнашното укрепване на терористичните групировки ИД и Ал-Кайда; посочва, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан (SIGAR) в периода между януари и ноември 2016 г. са убити 6 785 лица от състава на афганистанските сили и други 11 777 са ранени, и че мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA) също е отчела увеличение с 3% на броя на цивилните жертви (3 498 убити и 7 920 ранени) през 2016 г. в сравнение с предходната година;
3. припомня на афганистанското правителство, че за да се даде възможност за развитие и да се насърчават мирът и стабилността, политическите борби трябва да бъдат прекратени; подчертава, че един подет и ръководен от Афганистан мирен процес е единственият начин да се продължи напред, като безрезервно се включат цялото гражданско общество и всички страни в конфликта; призовава ЕС активно да подкрепи ръководена от афганистанските органи програма за разоръжаване, демобилизиране и реинтегриране на бивши бунтовници;
4. предупреждава, че слабите възможности на афганистанските национални сили за сигурност и отбрана продължават да представляват един от най-големите проблеми, които застрашават сигурността и възстановяването на Афганистан;
5. счита, че борбата срещу корупцията сред афганистанските правителствени институции трябва да бъде постоянен основен приоритет, като се има предвид цялото пряко отрицателно въздействие на корупцията върху качеството на управлението в страната; призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност от афганистанското правителство по отношение на предоставяната финансова помощ;
6. изразява солидарност с народа на Афганистан и настоява всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да зачитат правата на всички членове на обществото, по-специално на малцинствата, жените и децата, които са непропорционално засегнати от ситуацията; настоятелно призовава афганистанските органи на управление да прилагат изцяло плана за действие на ООН и Афганистан, подписан в Кабул на 30 януари 2011 г. във връзка с т.нар. бача бази и създаването на условия за рехабилитация на деца – жертви на сексуално насилие; осъжда най-категорично продължаващото незачитане на правата на човека, както и актовете на варварско насилие, извършвани от талибаните, ИД и Ал-Кайда срещу народа на Афганистан; обръща внимание на риска, свързан с връщането на бивши военни престъпници, по-специално Гулбудин Хекматиар, основател на Ислямската партия на Афганистан (Хезб-и-ислами), който беше посочен като терорист от САЩ през 2003 г. и е свързан с нарасналото присъствие на „Ислямска държава“ в Афганистан;
7. изразява тревога по отношение на растящото възобновяване на насилието срещу жени, премахването на правата и влошаването на условията на живот на жените в области, контролирани от талибаните в Афганистан; отново призовава парламента и правителството на Афганистан да отменят всички закони, съдържащи елементи на дискриминация срещу жените, които са в нарушение на международните договори, подписани от Афганистан;
8. приветства поетия от Индия ангажимент за подпомагане на Афганистан с предоставянето на четири щурмови хеликоптера на афганистанската армия през декември 2015 г. и военно обучение на хиляди афганистански служители за сигурност, което значително помогна за подобряване на военните способности на Афганистан, в съответствие с целта на ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа да обучава, съветва и подпомага афганистанските сили за сигурност и институции, започнала през януари 2015 г.; изразява задоволство от извършената работа и сътрудничеството с Република Индия и Афганистан във връзка с инфраструктурни проекти и хуманитарна помощ;
9. призовава правителството на Афганистан и неговите регионални партньори, по-специално Иран, да се борят с незаконния трафик на наркотици и незаконния добив и да се координират помежду си за премахване на тези незаконни практики, които са в ущърб на стабилността в региона; напомня на всички страни, че това са основните източници на финансиране на терористичните организации в региона; признава по-специално, че минното дело може да се превърне в положителен фактор за развитие и благоденствие на народа на Афганистан и в региона като цяло; осъжда репресиите, незаконния трафик на наркотици, заграбването на земи и практиките на незаконно отнемане и изнудване, извършвани от военни лидери;
10. настоятелно призовава всички афганистански регионални участници да се ангажират безрезервно с прозрачен ангажимент по отношение на борбата срещу тероризма; призовава по-специално Пакистан да прекрати всички дейности, провеждани или подкрепяни от пакистанското междуведомствено разузнаване на афганистанска територия;
11. призовава правителствата на Афганистан и Пакистан, както и другите регионални участници да работят съвместно за постигане на мирно решение в Афганистан, непрекъснато социално-икономическо развитие и повишаване на вътрешната стабилност, както и за сътрудничество в областта на сигурността и борбата с тероризма, и насърчава обмена на разузнавателна информация и сътрудничество за борба с терористите и екстремистите и от двете страни на границите;
12. признава отговорността на ЕС и неговите държави членки да зачитат правото на търсене на международна закрила и да участват в програми за презаселване на ВКБООН; подчертава, че правото и способността за търсене на убежище по безопасни и законни начини са от основно значение за предотвратяване на смъртни случаи сред лицата, търсещи убежище;
13. призовава правителството на Пакистан незабавно да прекрати сплашването и принудителното експулсиране или репатриране на афганистанските бежанци обратно в Афганистан; посочва, че такива действия представляват пряко нарушение на международното хуманитарно право и че увеличаването на броя на бежанците, третирани по този начин, само засилва терористичните групи и създава по-голяма нестабилност в региона; насърчава доброволните връщания от ЕС в Афганистан; призовава ЕС и международната общност да се ангажират да предоставят стабилна и дългосрочна икономическа помощ във връзка с настоящото извънредно положение по отношение на всички завърнали се лица, за да се подпомогне реинтеграцията им;
14. изразява дълбока загриженост във връзка със значителното нарастване на броя на вътрешно разселените лица през 2016 г. с над 653 000 нови разселвания, което може да доведе до значителна хуманитарна криза; насърчава всички заинтересовани страни да осигурят помощ за тези уязвими афгански граждани и призовава правителството на Афганистан да помогне те да бъдат реинтегрирани в обществото; подчертава, че по оценки на афганистанските органи, агенциите на ООН и други хуманитарни агенции, над 9,3 милиона души ще имат необходимата хуманитарна помощ до края на 2017 г.;
15. признава, че въпреки полаганите от дълго време съществени усилия на международно равнище, Афганистан продължава да е изправена пред сериозни конфликти, което възпрепятства значително икономическото и социалното развитие на страната; отново подчертава целите на Европейския съюз за насърчаване на мира, стабилността и регионалната сигурност, укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, доброто управление и овластяването на жените, подкрепа за икономическо и човешко развитие и преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Афганистан.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0412.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0282.