ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени
26.1.2018 - (2017/2936(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Вилия Блинкевичуте от името на комисията по правата на жените и равенството между половете
B8‑0068/2018
Резолюция на Европейския парламент относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени
Европейският парламент,
– като взе предвид глава 2, членове 8 и 9 от Директивата относно правата на жертвите от октомври 2012 г. относно задължителното предоставяне на услуги в подкрепа на жертвите на насилие, включително генитално осакатяване на жени[1],
– като взе предвид членове 11 и 21 от Директивата относно условията на приемане, одобрена от Европейския съвет през октомври 2012 г., в която изрично се посочват жертвите на генитално осакатяване на жени сред уязвимите лица, които следва да получат подходящо здравно обслужване по време на процедурата по предоставяне на убежище[2],
– като взе предвид Глава 7, член 20 от Директивата за признаването от 2011 г., в която гениталното осакатяване на жени като сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие, е включено като основание, което следва да бъде взето предвид за предоставяне на международна закрила[3],
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (2014/2511 (RSP)[4],
– като взе предвид своята резолюция от юни 2012 г. относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени, с която призова за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб чрез превенция, защитни мерки и законодателство[5],
– като взе предвид годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света от 2009 г. насам,
– като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид заключенията на Съвета от март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в ЕС,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),
– като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. относно Международния ден за борба с гениталното осакатяване на жени, в рамките на което шест членове на Европейската комисия потвърдиха ангажимента на ЕС за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в рамките на неговите външни отношения,
– като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., по-специално цел 14, буква б),
– като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г.,
– като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете от 2013 г., озаглавен „Гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и Хърватия“,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 2014 г. за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),
– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[6];
– като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове в Европа,
– като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 5 март 2013 г. относно засилване на глобалните усилия за премахване на гениталното осакатяване на жени (A/RES/67/146),
– като взе предвид Споразумението от Котону,
– като взе предвид „Спотлайт инициативата“ на ЕС и ООН от 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,
– като взе предвид въпроса до Комисията относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени (O-X – B8 XXXX/XXXX),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие изрично призовава за премахване на гениталното осакатяване на жени, както и на вредни практики в рамките на цел № 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“;
Б. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е практика, подчертана като изискваща специално внимание в рамките на цел № 14 „Насърчаване на равенството между половете, правата на жените, овластяването и участието на жените и момичетата“ на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.;
В. като има предвид, че Вторият план за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г. съгласно Тематична приоритетна област Б: „Физическа и психическа неприкосновеност“ включва като показател процента на момичета и жени на възраст 15 – 49 години, които са били подложени на генитално осакатяване;
Г. като има предвид, че като вредната практика с транснационален характер гениталното осакатяване на жени понастоящем е признато като глобален въпрос чрез целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, които я определят като вредна практика, която следва да бъде премахната до 2030 г.;
Д. като има предвид, че статистическият доклад на УНИЦЕФ за 2016 г. посочва, че поне 200 милиона момичета и жени по целия свят са били подложени на генитално осакатяване, но точната цифра остава неизвестна;
Е. като има предвид, че в Европейския съюз практиката на генитално осакатяване на жени съществува, поради миграцията от части на света, където тя се практикува, по-специално от африканския континент, но също така от части на Близкия изток, Азия и Океания;
Ж. като има предвид, че през последните три десетилетия беше постигнат напредък, макар и той да е неравномерен, като процентът на разпространение е намалял с около 30%; като има предвид, че този напредък може обаче да бъде изместен от нарастването на населението, което означава, че по-голям брой момичета и жени ще бъдат подложени на процедурата;
З. като има предвид, че местните общности често оказват най-голямо и единствено влияние върху решението на родителите да осакатят децата си от женски пол или на жените, които избират да се подложат на генитално осакатяване;
И. като има предвид, че въпреки че не съществува религиозно изискване за извършване на генитално осакатяване на жени, силното присъствие на религията в много от общностите, които го практикуват, налага с движението срещу гениталното осакатяване на жени да се ангажират религиозни и други лидери;
Й. като има предвид, че за да се разработи подходяща стратегия за изкореняване на тази практика, тя трябва винаги да се разглежда в своя местен контекст;
К. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени често е неразделно свързано с други прояви на неравенството между половете и е само едно от множеството нарушения на правата на жените, като например: липса на достъп до образование за момичетата, включително цялостно сексуално образование; липса на работа или на заетост за жените; невъзможност да притежават или наследяват собственост; принудителни браковете или бракове в ранна детска възраст; сексуално и физическо насилие; и липса на качествено здравеопазване, включително липсата на достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права;
Л. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени дели полето на контрол над женското тяло с други форми на насилие, основано на пола, и нарушава правото на жените на здраве, сигурност и неприкосновеност на тялото и в някои случаи дори тяхното право на живот;
М. като има предвид, че докато превенцията е по-желателният път към прекратяване на гениталното осакатяване на жени, отколкото наказателното преследване, с оглед на факта, че извършителите, помагачите и подбудителите често са родителите на жертвата, съществува явна необходимост също така да се премахнат пречките пред наказателното преследване на гениталното осакатяване на жени, като същевременно се отчитат висшите интереси на детето;
1. отбелязва спад в процента на разпространение на генитално осакатяване на жени в резултат на решителни действия и повишаване на осведомеността и насърчава всички участници да продължат усилията си, за да се запази положителната тенденция в страните, в които гениталното осакатяване на жени е широко разпространено;
2. счита тази тенденция като възможност за международните организации и за държавите да увеличат усилията си, преди всичко чрез създаване на звена и връзки между различните региони, заинтересовани страни и сектори, за да работят активно заедно за постигане на премахването на тази и други практики, вредни за малките момичета, които може да страдат от физически, психологически и емоционални последици през целия си живот;
3. признава неоценимата работа на организациите, работещи с общности на място, както в ЕС, така и извън него, за превенцията, повишаването на осведомеността и застъпничеството, и признава, че изграждането на мостове между тях е необходимо, ако искаме гениталното осакатяване на жени да се превърне в спомен от миналото;
4. призовава Комисията и държавите членки да включат предотвратяването на гениталното осакатяване на жени във всички сектори, особено в здравеопазването, включително в сексуалното и репродуктивното здравеопазване, социалната дейност, предоставянето на убежище, образованието, включително сексуално образование, правоприлагането, правосъдието, закрилата на детето, медиите и комуникацията;
5. подчертава, че съгласно член 38 от Конвенцията от Истанбул държавите членки са задължени да криминализират гениталното осакатяване на жени, както и подбуждането, принуждаването или поръчването тази практики да бъде извършена върху момиче, както и че Конвенцията защитава не само жени и момичета, изложени на риск от генитално осакатяване, а също и жените и момичетата, които страдат през целия си живот от последиците от тази практика (в случаи като реинфибулация, ситуации, свързани с убежището, достъп до грижи и т.н.); подчертава, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че културата, обичаите, религията, традициите или така наречената „чест“ не могат да бъдат основание за какъвто и да е акт на насилие срещу жени;
6. призовава ЕС и държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, да го направят без отлагане, така че ангажиментът на ЕС да бъде в съответствие с международните стандарти, насърчаващи цялостен и интегриран подход към насилието срещу жени и гениталното осакатяване на жени;
7. приветства факта, че наказателното право във всички държави членки защитава момичетата и жените от генитално осакатяване, било то изрично или имплицитно, но изразява силна загриженост поради очевидната му неефективност, както показва твърде ограниченият брой съдебни дела в ЕС;
8. отбелязва със загриженост, че прилагането на законите и по-конкретно наказателното преследване е предизвикателство във всички държави членки и страни на произход; поради това приканва Комисията да улесни целенасоченото обучение на съответните лица за разкриването, разследването и наказателното преследване на генитално осакатяване на жени; призовава държавите членки да бъдат по-внимателни, когато става въпрос за разкриването, разследването и наказателното преследване на случаи на генитално осакатяване на жени;
9. отбелязва, че наказателното право и целевото обучение трябва да вървят ръка за ръка с усилията за повишаване на осведомеността, за да бъдат обезкуражени извършителите на тези практики да продължават с тяхното прилагане;
10. признава, че важна разлика между гениталното осакатяване на жени и други форми на насилие, основано на пола, е липсата на лошо намерението зад акта, и подчертава, че въпреки че това по никакъв начин не може да служи като оправдание, то трябва да се вземе предвид в стратегиите, целящи изоставянето на тази практика;
11. изразява съжаление относно нарастващата в някои държави медикализация и настоява, че това е неприемлив отговор за справяне с първопричините, както вече са установени от ООН и Световната здравна организация (СЗО); приканва държавите членки изрично да забранят медикализацията на гениталното осакатяване на жени, като същевременно се повиши осведомеността на медицинския персонал относно този проблем;
12. подчертава, че гениталното осакатяване на жени е една от най-предвидимите форми на насилие, основано на пола, и приканва Комисията и държавите членки да гарантират силни превантивни действия в бежанските лагери; призовава Комисията да продължи да включва предотвратяването на гениталното осакатяване на жени и други вредни практики в рамките на процедурите по интеграция и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), както и да предоставя съответната информация чрез Агенцията на ЕС в областта на убежището;
13. отправя искане за най-високи стандарти за защита на лицата, търсещи убежище, по причини, свързани с генитално осакатяване на жени, в рамките на реформата на общата европейска система за убежище и за преразглеждане на директивите в областта на убежището, както и чрез ролята на новата Агенция на ЕС в областта на убежището;
14. очаква създаването на глобалната мрежа, която ще създаде връзки между съответните участници от всички краища на света, за да се събират идеи и да се обединят усилията; приканва Комисията да предостави подкрепа за тази важна мрежа;
15. призовава Комисията да отговори на призивите на гражданското общество финансирането да бъде достатъчно гъвкаво, така че местните организации, които извършват своята дейност в общността да могат да кандидатстват за финансиране, така че набор от въпроси, свързани с правата на момичетата и жените, да могат да бъдат решени успоредно с гениталното осакатяване на жени като се използва цялостен подход и така че да могат да се създадат връзки между организации, работещи в ЕС, и лицата, които работят в държави, в които се извършват тези практики; приветства в това отношение работата на европейската мрежа End FGM („Да сложим край на гениталното осакатяване на жени“) и на нейните членове, включително чрез проекта Change Plus („Промяна плюс“), за обучението на представители на местните общности, за да се насърчават не само законодателни промени, но също така и промяна в поведението в техните общности;
16. приканва Комисията и държавите членки да събират данни за разпространението на гениталното осакатяване на жени и неговите видове и да привлекат академичните среди в процеса на събирането на данни, научни изследвания и образование на бъдещите поколения специалисти в сферата на гениталното осакатяване на жени; признава, че Европейската мрежа за миграция може да играе роля; счита, че съвместна програма за научни изследвания в областта на гениталното осакатяване на жени би позволила на университетите в райони, извършващи тези практики, да се свържат с университети от ЕС, за да организират програми за обмен, да подобрят събирането на данни и да подобрят способностите на бъдещите специалисти в различни области;
17. приканва Комисията и държавите членки да включват основна информация относно гениталното осакатяване на жени и други вредни практики спрямо момичета в учебните програми на тези дисциплини, които играят ключова роля за предотвратяването на гениталното осакатяване на жени;
18. подчертава, че независимо от своя местен контекст, гениталното осакатяване на жени следва да се разглежда в контекста на насилието, основано на пола, и като въпрос от сферата на равенството между половете и следва да бъдат разглеждано чрез всеобхватен подход, за да се избегне оклеветяването на общностите, в които се практикува;
19. подчертава, че гарантирането, че всички момичета посещават училище, и създаването на предпоставки за икономическо овластяване на жените са първите стъпки към повишаването на положението на жените в общностите, които извършват тези практики;
20. обръща внимание на потенциала и правомощията на различни комуникационни канали като изкуството, литературата, нови и местни медии, за да достигнат посланията по-близо до хората; подчертава важността момчетата и мъжете да бъдат включени в създаването на нови наративни послания за равенството между половете и в борбата срещу съществуващите властови структури чрез мрежи, партньорски програми, информационни кампании и програми за обучение;
21. приканва Комисията да съдейства на държавите членки и на държавите, в които се извършва тази практика, при създаването на мрежи и интегрирани стратегии за превенция на гениталното осакатяване на жени, включително обучение на социални работници, медицински персонал, общностни и религиозни лидери, полицейски и съдебни служители; признава, че нито една религия не препоръчва тази практика;
22. призовава Комисията да включи въпроса за гениталното осакатяване на жени и други вредни за жените и момичетата практики в своите диалозите за правата на човека и в дипломатическите си действия; призовава ЕСВД и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети страни, за да ги насърчат да приемат национални закони, забраняващи гениталното осакатяване на жени, както и да подкрепят правоприлагащите органи при гарантирането на прилагане;
23. отбелязва със задоволство, че делегациите и ЕСВД се обучават всяка година по въпросите, свързани с гениталното осакатяване на жени, в рамките на правата на децата или в рамките на обученията, свързани с равенството между половете, и приканва Комисията широко да разпространи и да направи достъпни за целеви групи от населението своите инструменти, какъвто е „Обединени за прекратяване на гениталното осакатяване на жени“, който е насочен към специалисти от различни сектори;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета на Европейския съюз.