ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно делегиран регламент на Комисията от 13 декември 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на добавянето на Тринидад и Тобаго, Тунис и Шри Ланка в таблицата в точка I от приложението
31.1.2018 - (C(2017)8320 – 2017/3020(DEA))
Мари-Кристин Вержиа, Корнелия Ернст, Мариза Матиаш, Меря Кюльонен, Хелмут Шолц, Барбара Спинели, Лола Санчес Калдентей от името на групата GUE/NGL
B8‑0074/2018
Резолюция на Европейския парламент относно делегиран регламент на Комисията от 13 декември 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на добавянето на Тринидад и Тобаго, Тунис и Шри Ланка в таблицата в точка I от приложението
(C(2017)8320 – 2017/3020(DEA))
Европейският парламент,
– като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2017)8320),
– като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията[1] (4ДБИП), и по-специално член 9, параграф 2 и член 64, параграф 5 от нея,
– като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости[2], и по-специално приложението към него,
– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Тунис в настоящия регионален контекст[3],
– като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 24 ноември 2016 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости[4],
– като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно делегирания регламент на Комисията от 24 март 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заличаването на Гвиана от таблицата в точка I от приложението и добавянето на Етиопия в тази таблица[5],
– като взе предвид писмото на Комисията от 29 юни 2017 г., съдържащо изготвената от нея пътна карта за бъдещо развитие, „Към нова методология за оценка на ЕС на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма“,
– като взе предвид член 105, параграф 3 от своя правилник,
А. като има предвид, че делегираният регламент, неговото приложение и делегираният регламент за изменение целят идентифицирането на високорискови трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими мерки за разширена комплексна проверка на клиента по отношение на задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП;
Б. като има предвид, че Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости е в сила от 23 септември 2016 г.;
В. като има предвид, че Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията ще остане в сила, дори настоящият делегиран регламент за изменение да бъде отхвърлен;
Г. като има предвид, че Парламентът отхвърли два предходни делегирани регламента за изменение (C(2016)07495 и C(2017)01951) на основание, че осъществяваният от Комисията процес не е достатъчно самостоятелен;
Д. като има предвид, че Парламентът оценява усилията, положени от Комисията за създаването на нова методология, която не разчита единствено на външни източници на информация за идентифициране на юрисдикциите, показващи стратегически пропуски в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
Е. като има предвид, че Парламентът счита, че предложението на Комисията нейните оценки по списъка от Приоритет 2 да бъдат приключени до края на 2025 г. ще доведе до прекомерно забавяне в пълното функциониране на този списък; като има предвид, че Парламентът призовава Комисията да възприеме по-амбициозен график за двете стъпки в своята пътна карта за новата методология, включително да се ангажира да приключи списъка по Приоритет 2 до края на 2020 г. и да отдели достатъчно ресурси за този процес; като има предвид, че Парламентът поиска да бъде надлежно информиран на всички етапи от този процес, включително за ангажиментите, поети от Комисията, и все още очаква последващи действия;
Ж. като има предвид, че Парламентът настоява Комисията да вземе предвид неотдавнашното политическо споразумение за изменение на 4ДБИП при разработването на своята нова методология;
З. като има предвид, че в неотдавнашното политическо споразумение относно изменението на 4ДБИП се настоява при изготвянето на делегираните актове, посочени в член 9, параграф 2 от посочената директива, Комисията да отчита съответните оценки или доклади, изготвени от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма;
И. като има предвид, че Комисията възнамерява да добави Шри Ланка, Тринидад и Тобаго и Тунис в списъка на високорисковите трети държави в делегирания регламент за изменение и основава решението си на публични изявления на Специалната група за финансови действия (FATF), документи на FATF („Подобряване на съответствието на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в световен мащаб: непрекъснат процес“), докладите на Групата за преглед на международното сътрудничество, изготвени за FATF, и доклада за взаимните оценки, извършени от FATF и регионални органи от типа на FATF, във връзка с рисковете, създавани от отделни трети държави, в съответствие с член 9, параграф 4 на 4ДБИП;
Й. като има предвид, че Комисията разгледа по-специално резултата от 29-то пленарно заседание на FATF, в който Шри Ланка, Тринидад и Тобаго и Тунис бяха определени като проявяващи стратегически слабости в националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
К. като има предвид, че Тунис пое силен политически ангажимент на пленарното заседание на FATF в Буенос Айрес да изпълни министерския план за действие от 3 ноември 2017 г. без по-нататъшно забавяне; като има предвид, че по време на среща, проведена в Санкт Петербург на 11 януари 2018 г. тунизийските власти представиха на експертите на FATF мерките за изпълнение на този план за действие, предприети след последната пленарната сесия на Групата за финансови действия на държавите от Близкия Изток и Северна Африка (MENAFATF) от декември 2017 г.;
Л. като има предвид, че Групата за финансови действия на държавите от Близкия Изток и Северна Африка (MENAFATF) прие преразглеждане на рейтинга на Тунис на 6 декември 2017 г., което беше много по-благоприятно и не беше взето предвид от Комисията в нейните мотиви за добавяне на Тунис към приложението;
М. като има предвид, че Тунис показа силна ангажираност и политическа воля за извършване на необходимите реформи, изискани от FATF;
Н. като има предвид, че Тунис трябва да изрази също толкова голяма ангажираност и политическа воля спрямо европейските институции за предприемане на ефективни действия за изпълнение на необходимите реформи;
О. като има предвид, че Тунис осъществяваше през последните седем години етап на демократичен преход, който не може да се сравнява с този на никоя друга държава в региона, и все още трябва да преодолява множество предизвикателства, както често се подчертава от европейските институции;
1. възразява срещу делегирания регламент на Комисията;
2. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;
3. призовава Комисията да представи нов делегиран акт, в който да се вземат предвид горепосочените опасения;
4. препоръчва на Комисията да изготвя в бъдеще отделни делегирани актове, с които да се добавя или изважда по една конкретна държава;
5. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
- [2] OВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0345.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2017)0008.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2017)0213.