ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно неотдавнашното положение с правата на човека в Турция
5.2.2018 - (2018/2527(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Бодил Валеро, Ребека Хармс, Жорди Соле, Барбара Лохбилер, Ска Келер, Игор Шолтес, Жозеп-Мария Терикабрас от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0082/2018
B8‑0084/2018
Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашното положение с правата на човека в Турция
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция[1], от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция[2], и от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г.[3],
– като взе предвид съвместните изявления на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини и члена на Комисията Йоханес Хан, и по-специално тези от 2 февруари 2018 г. относно отмяната на съдебното решение да бъде освободен председателят на Амнести Интернешънъл Турция Танер Кълъч и относно задържането на членовете на Изпълнителния комитет на Турската медицинска асоциация, и от 13 март 2017 г. относно становището на Венецианската комисия по измененията на конституцията на Турция и неотдавнашните събития,
– като взе предвид седмия годишен доклад за Турция, публикуван от Комисията на 6 септември 2017 г.,
– като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 10 март 2017 г. относно положението с правата на човека в Югоизточна Турция,
– като взе предвид Рамката на ЕС за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно Турция,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)[4],
– като взе предвид правото на изразяване на мнение, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,
– като взе предвид меморандумите на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека,
– като взе предвид изявлението от 26 юли 2016 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно мерките, взети по време на извънредното положение в Турция,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. и обявяването на извънредното положение, забраняващо публични събирания и даващо възможност на президента да управлява чрез укази, демокрацията и положението с принципите на правовата държава в Турция са се влошили драстично;
Б. като има предвид, че полицейският и съдебен тормоз, произволните задържания, забраните за пътуване и много други ограничителни мерки продължават да се използват срещу всички лица, заподозрени в принадлежност към т.нар. движение „Хизмет/Гюлен“ (държавни служители и военни, представители на академичните среди и учители, предприемачи и обикновени граждани) или в подкрепа за кюрдски движения, както и лидери и активисти от организации на гражданското общество, критични към настоящото правителство (журналисти, адвокати, представители на академичните среди, писатели, хора на изкуството и представители на неправителствени организации);
В. като има предвид, че от 2016 г. насам над 6 милиона граждани са били обект на съдебни или полицейски разследвания въз основа единствено на подозрение, често в резултат на коментари или споделяне на постинги в социалните медии; като има предвид, че над 107 000 души са уволнени от работа без законосъобразна процедура и че една година след създаването на седемчленна комисия, която да обработва жалби, са разгледани по-малко от 100 случая, почти всички от които са били отхвърлени;
Г. като има предвид, че на 12 януари 2018 г. истанбулският наказателен съд е решил да продължи задържането на двама лишени от свобода журналисти, Мехмед Алтан и Шахин Алпай, само няколко часа след като Конституционният съд е постановил, че техните права са били нарушени по време на задържането и е разпоредил те да бъдат освободени, което доказва, че независимостта на съдебната система в Турция е нарушена;
Д. като има предвид, че Турция е наредила уебсайтове, които са възприемани като критично настроени, да бъдат блокирани или свалени; като има предвид, че десетки медии са били закрити, хиляди журналисти и медийни работници са загубили своята работа, а на десетки други са били конфискувани активите и/или им е била издадена забрана да напускат страната; като има предвид, че според „Репортери без граници“ над 300 журналисти и медийни работници са зад решетките, с което Турция става „най-голям в света затвор за служители на медии“; като има предвид, че чуждестранните журналисти не са пощадени, както се вижда от случая на Дениз Юджел, германски журналист от Die Welt, който е прекарал почти една година в затвора без обвинителен акт; като има предвид, че независимото новинарство и независимите медии в Турция почти са престанали да съществуват;
Е. като има предвид, че на 11 януари 2018 г. кюрдската лауреатка на наградата „Сахаров“ Лейла Зана е била лишена от статута си на член на парламента чрез гласуване в турския парламент; като има предвид, че преди това петима други членове на парламента от Демократичната партия на народите (HDP) депутати са били лишени от мандат; като има предвид, че през май 2016 г. парламентарният имунитет на 55 от 59 членове на парламента от Демократичната партия на народите е бил отнет, за да се даде възможност те да бъдат преследвани съдебно, заедно с имунитета на други опозиционни членове на парламента – почти една трета от Великото Народно събрание на Турция (GNAT);
Ж. като има предвид, че на 8 декември 2017 г. на Селахатин Демирташ, един от ръководителите на Демократичната партия на народите, който вече е бил задържан в продължение на повече от една година заедно със своята колега Фиген Юксекдаг, не беше позволено да се яви в съда от съображения за сигурност, и като има предвид, че съдията е отсъдил, че той следва да бъде задържан до следващото заседание на 14 февруари 2018 г.;
З. като има предвид, че от юли 2016 г. насам стотици кюрдски политици в югоизточната част на Турция, включително кметове и партийни лидери на равнището на провинции, са били арестувани и/или отстранени от длъжност и заменени с назначени от Министерството на вътрешните работи лица;
И. като има предвид, че над 300 турски граждани са били задържани за постинги в социалните медии, в които са критикували турската военна намеса срещу кюрдите в Сирия; като има предвид, че нападението на Турция срещу Африн и офанзивата на сирийското правителство в Идлиб стават причина стотици хиляди вътрешно разселени сирийски граждани да избягат към границата с Турция, което допълнително ги травмира;
Й. като има предвид, че в Турция са закрити повече от 300 неправителствени организации (НПО) и организации на гражданското общество, включително основната НПО за правата на детето Gündem Çocuk, НПО за защита на правата на жените и НПО, подпомагащи вътрешно разселени лица (ВРЛ) и бежанци, а многобройни техни членове биват арестувани, като активиста за мир Осман Кавала, който създаде Международната инициатива за мир и помирение, и адвокатите Селджук Козагачлъ и Енгин Гьокоглу от Правно бюро на народа – призната организация, която представлява жертви на полицейско насилие и на други нарушения на правата на човека, извършени от държавни служители; като има предвид, че Енгин Гьокоглу също така представлява в правно отношение двамата известни учители Нурие Гюлмен и Семих Йозагжа, които са в гладна стачка в продължение на почти година в знак на протест срещу това, че са били уволнени, и чието здраве е понесло непоправими щети; като има предвид, че на 22 ноември 2017 г. истанбулски съд реши също така да удължи срока на задържането под стража в предварителното производство на Танер Кълъч, председател на „Амнести Интернешънъл“ за Турция, както и срока на задържане на ред други защитници на правата на човека;
К. като има предвид, че през август 2016 г. Европейският комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа посети места за задържане в Турция и докладва за констатациите си пред турските органи през ноември 2016 г.; като има предвид обаче, че турското правителство не е публикувало този доклад, нито някаква информация за броя на жалбите или разследванията по твърдения за изтезания или малтретиране;
Л. като има предвид, че към настоящия момент остават без отговор редица въпроси относно точното протичане на събитията от 15 юли 2016 г., както и че в хиляди случаи на разследвани турски граждани не е представено никакво доказателство за каквато и да било връзка с неуспешния опит за преврат;
М. като има предвид, че налагането на извънредно положение за ограничен период от време след опит за преврат може да бъде оправдано за запазване на демократичните институции, възстановяване на стабилността и сигурността в държавата и изправяне на извършителите на преврата пред съд; като има предвид обаче, че ограниченията, наложени от Турция, далеч надхвърлят допустимото съгласно международното право в областта на правата на човека и представляват очебийна злоупотреба със законите за извънредно положение;
1. изразява дълбоката си загриженост за продължаващото влошаване на основните свободи и на принципите на правовата държава в Турция; осъжда използването на произволно задържане и съдебен и административен тормоз за преследване на десетки хиляди турски граждани, възприемани като критично настроени към правителството на Ердоган и обвинявани във връзки с движението „Хизмет/Гюлен“, което турското правителство държи отговорно за опита за преврат, или с кюрдски политически групи, класифицирани на общо основание като извършващи „терористична дейност“;
2. вижда все повече доказателства, че разделението на властите в Турция е престанало да съществува;
3. изразява дълбоко съжаление, че на 18 януари 2018 г. турският парламент удължи извънредното положение за шести път, и призовава то да бъде прекратено;
4. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани и обвинени в терористични дейности при липсата на каквито и да било надеждни доказателства за престъпни деяния; изразява особен потрес от повторното задържане на председателя на „Амнести Интернешънъл“ Танер Кълъч на 1 февруари 2018 г., постановено от същия съд – след като втори съд преразгледа решението – който предишния ден е разпоредил условното му освобождаване, с което се разкрива до каква степен е нарушено функционирането на турската съдебна система;
5. припомня на Турция, че за държавите – кандидатки за членство в ЕС, следва да се прилагат същите основни норми, както за държавите членки, и по-конкретно във връзка със зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека, включително правото на справедлив съдебен процес, и настоятелно призовава турските органи да се завърнат към принципа на „презумпцията за невиновност“; припомня също така принципа на недискриминация на малцинствата, и по-специално на кюрдите и ромите, които имат еднакво право да изразяват своята култура и да получават достъп до социални грижи;
6. осъжда неотдавнашното решение да бъде лишена Лейла Зана от статута на член на парламента и предишните подобни решения, засягащи членовете на парламента от Демократичната партия на народите, и призовава за тяхното незабавно възстановяване; изразява своята солидарност със законно избраните парламентаристи, които са подложени на задържане и сплашване, и призовава да бъде зачитан техният мандат и тяхното право на подходяща защита в съда, и те да бъдат освободени;
7. критикува произволната подмяна на избрани местни представители, която допълнително подкопава демократичната структура на Турция;
8. изразява дълбоката си загриженост и осъжда намесата на Турция в Африн, Сирия, в който до момента не беше имало насилствен конфликт и който беше дал подслон на стотици хиляди вътрешно разселени лица от други области на Сирия; настоятелно призовава Турция да спре офанзивата;
9. изразява съпричастието си към повече от 100 000 длъжностни лица, които са били уволнени от публична служба, отбелязва, че съществуващите механизми за обжалване в Турция не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита, и очаква Европейският съд по правата на човека да приеме позиция по този въпрос в близко бъдеще;
10. изразява съжаление във връзка с неотдавнашните забрани за прояви, организирани от организации на ЛГБТИ лица и осъжда по-конкретно пълната забрана на всички прояви на ЛГБТИ лица в Анкара; осъжда полицейските и съдебен тормоз, преследване и произволно задържане на ЛГБТИ активисти; поради това е дълбоко обезпокоен от гладната стачка на Дирен Джошкун и призовава компетентните институции да гарантират нейното здраве и благосъстояние; решително осъжда неотдавнашните задържания на Али Ерол, съосновател на Kaos GL, и други; подчертава, че това е нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на свобода на събранията, залегнали в членове 26, 33 и 34 от конституцията на Турция, както и членове 19 и 21 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП); призовава турските органи да отменят незабавно забраната и да възстановят правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията; настоява, че всяко лице, участващо в него престъпления от омраза, например убийства на транссексуални жени от омраза, трябва да бъде подвеждано под отговорност за престъпленията си и да получава подходящото наказание в съответствие със закона;
11. призовава турското правителство да публикува доклада от ноември 2016 г. на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа;
12. призовава делегацията на ЕС в Анкара да поеме водеща роля заедно с посолствата на държавите членки да осигурява помощ за координиране и когато е необходимо, публична подкрепа за турските граждани, задържани по силата на законодателството за извънредните ситуации без доказателства за каквото и да било закононарушение, особено защитниците на правата на човека, членовете на парламента и журналистите, но също и за лицата, обвинени в пряко участие в опита за преврат, чрез мониторинг и наблюдение на съдебни процеси, искания на разрешение за посещения в затворите и изявления, отправяни до турските органи на всички равнища;
13. призовава участието на GNAT в дейностите на ЕС за парламентарна подкрепа да бъде замразено докато продължава да бъде отнет имунитетът на почти всички членове на парламента от опозиционната Демократична партия на народите и тече последвалото съдебно преследване;
14. счита, че модернизацията на митническия съюз между ЕС и Турция ще се изправя пред непреодолими трудности, докато принципите на правовата държава и независимостта и безпристрастността на съдебната власт в Турция са нарушени;
15. повтаря призива си към Комисията да вземе предвид събитията в Турция по време на прегледа на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), и да направи оценка на конкретните варианти за това как да се увеличи подкрепата за гражданското общество в Турция; подчертава, че никакви финансови средства не следва да бъдат отпускани за проекти, управлявани от турските министерства, пряко участващи в разрушаването на правовата държава или отговорни за това, например Министерството на правосъдието;
16. припомня призива си за официално спиране на преговорите за присъединяване с Турция, ако конституционните реформи, предложени от правителството и одобрени с референдум, се изпълняват без промяна, като се има предвид, че новата конституция не би била съобразена с критериите от Копенхаген и би довела до впечатлението, че турските законодатели вече не търсят интеграция в ЕС;
17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Турция.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0450.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0423.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0133.
- [4] ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.