ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венесуела
5.2.2018 - (2018/2559(RSP))
внесен съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Беатрис Бесера Бастеречеа, Дита Харанзова, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Марите Схаке, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0078/2018
Европейският парламент,
– като взе предвид многобройните си резолюции относно Венесуела, по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела[3], от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела[4] и от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела[5],
– като взе предвид изявлението от 26 януари 2018 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно последните събития във Венесуела, с което се осъжда решението на венесуелските органи да екстрадират посланика на Испания в Каракас,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. и от 22 януари 2018 г. относно Венесуела, в които се налагат оръжейно ембарго и санкции,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венесуела е страна,
– като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,
– като взе предвид изявлението от 31 март 2017 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Зеид Раад ал Хюсеин, относно решението на Върховния съд на Венесуела да изземе законодателните правомощия на Националното събрание,
– като взе предвид изявлението на Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC), в което се осъжда задържането на г-н Енрике Аристегиета на 2 февруари 2018 г.,
– като взе предвид предупрежденията, съдържащи се в докладите от 30 май 2016 г. и от 14 март 2017 г. на Организацията на американските държави (ОАД) относно Венесуела, и призивите на генералния секретар на ОАД за спешно свикване на Постоянния съвет по силата на член 20 от Междуамериканската демократична харта, за да бъде обсъдена политическата криза във Венесуела,
– като взе предвид писмото на ЗП/ВП от 27 март 2017 г. относно влошаването на положението и тежката политическа, икономически и хуманитарна криза във Венесуела,
– като взе предвид декларацията на Организацията на американските държави, подписана от 14 от нейните държави членки на 13 март 2017 г., в която се отправя искане Венесуела своевременно да насрочи избори, да освободи политическите затворници и да признае разделението на властите съгласно своята конституция, наред с други мерки,
– като взе предвид резолюцията на Постоянния съвет на Организацията на американските държави от 3 април 2017 г. относно последните събития във Венесуела,
– като взе предвид доклада, публикуван от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека през август 2017 г., озаглавен „Нарушения на правата на човека и злоупотреби по време на протестите в Боливарска република Венесуела от 1 април до 31 юли 2017 г.“,
– като взе предвид изявленията на групата от Лима от 8 август 2017 г. относно непризнаването на Националното учредително събрание и от 23 януари 2018 г. относно решението на Националното учредително събрание да се проведат президентски избори,
– като взе предвид решението на Европейския парламент да присъди наградата „Сахаров“ за 2017 г. на демократичната опозиция във Венесуела,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 22 януари 2018 г. Националното учредително събрание, което не е признато нито на международно равнище, нито от ЕС, призова да се проведат президентски избори до 30 април 2018 г., няколко месеца по-рано от датата, на която тези избори трябваше да се проведат; като има предвид, че съгласно Конституцията на Венесуела Националният избирателен съвет е органът, който отговаря за свикване на избори;
Б. като има предвид, че това решение беше взето извън обхвата на националния диалог и без оглед на възможния напредък, който може да бъде постигнат между правителството на Венесуела и опозицията в рамките на петия кръг от преговори в Санто Доминго, който започва на 29 януари 2018 г.; като има предвид, че този призив за изборите противоречи на демократичните принципи и на добрите намерения що се отнася до диалога между правителството и опозицията;
В. като има предвид, че през последните месеци правителството на Николас Мадуро прие редица мерки, насочени към предотвратяване на провеждането на избори с достатъчно демократични гаранции; като има предвид, че на 25 януари 2018 г. Върховният съд реши да изключи опозиционната коалиция MUD (Mesa de la Unidad Democrática) (Коалиция на демократичното единство) от президентските избори; като има предвид, че на 4 февруари 2018 г. чрез неконституционен ход Националният избирателен съвет изключи партията Примеро Хустисия (Справедливостта на първо място) от изборния процес; като има предвид постоянните репресии срещу опозицията, произволното лишаване от свобода на голям брой опозиционни фигури и недопускането на много други в надпреварата, както и липсата на разделение на правомощията, които подкопават доверието в изборите, като същевременно продължава да ескалира и без друго нестабилното положение;
Г. като има предвид, че положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела продължава да се влошава; като има предвид, че предвид сериозността на политическото, икономическото, социалното и хуманитарното положение, провеждането на свободни и честни избори в съответствие с всички подходящи гаранции и достатъчно време за подготовка, е от съществено значение, за да започне решаването на многото проблеми, пред които е изправена Венесуела;
Д. като има предвид, че на 2 февруари 2018 г. Енрике Аристегуита Грамко е бил отвлечен от дома си в Каракас в три часа сутринта от разузнавателните служби, без никаква информация за местонахождението му; като има предвид, че за съжаление това е само един от последните примери от многобройните случаи на произволно задържане на противниците на режима;
Е. като има предвид, че пилотът на хеликоптер Оскар Перес е сред хората, убити по време на деветчасовата обсада, проведена от правителствените сили за сигурност на 15 януари 2018 г.; като има предвид, че той и други лица са се опитали да се предадат по време на обсадата;
Ж. като има предвид, че е установено, че Националният избирателен съвет — органът, който ще организира следващите президентски избори, извършва манипулации и че доверието в него клони към нулата след като фалшифицира избирателната активност и резултатите от последните избори;
З. като има предвид, че венесуелското правителство постоянно отказва да получава международна хуманитарна помощ и да улеснява разпространението ѝ, въпреки увеличаването на недохранването на деца и недостига на храна и лекарства, което води до стотици смъртни случаи;
И. като има предвид, че след като реши на 13 ноември 2017 г. да приеме ембарго срещу Венесуела върху оръжията и свързаните с тях материали, които биха могли да се използват за вътрешни репресии, на 22 януари 2018 г. Съветът на Европейския съюз реши единодушно да наложи санкции на Венесуела, които засягат седем лица, заемащи официални позиции, посредством ограничителни мерки, в това число забрана за пътуване и замразяване на активите, на основание неспазване на демократичните принципи и на принципите на правовата държава и демокрацията;
Й. като има предвид, че на 5 януари 2018 г. правителството на президента Мадуро затвори въздушните и морските граници на Венецуела с трите Карибски острови Аруба, Бонер и Кюрасао; като има предвид, че гражданите на Венесуела купуваха храна и стоки от първа необходимост в карибските острови поради остър недостиг в страната им;
К. като има предвид, че след приемането на санкциите на ЕС, Венесуела изгони посланика на Испания в Каракас и го обяви за „персона нон грата“, обвинявайки Испания на намеса във вътрешните ѝ работи; като има предвид, че ЕС твърдо заклейми това решение, като същевременно подчерта единодушния характер на неговите решения в областта на външната политика, включително налагането на санкции;
1. изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващото противоконституционно нарушаване на демократичния ред и правата на човека във Венесуела; категорично отхвърля решението на незаконното Национално учредително събрание, което не е признато нито от ЕС, нито на международно равнище, да отправя призив за предсрочни президентски избори преди края на април 2018 г.; изразява дълбоко съжаление във връзка с мерките, приети от правителството на Мадуро и Върховния съд, с които се пречи на членовете на опозицията от коалицията MUD да се кандидатират за предстоящите избори; призовава венесуелските органи да възстановят изцяло техните права на допустимост;
2. подкрепя изявлението на ЗП/ВП, че единствено избори, които са основани на реалистичен изборен график, договорен в контекста на национален диалог с всички заинтересовани участници и политически партии, при спазване на равни, справедливи и прозрачни условия за участие, включително вдигане на забраните за представители на опозицията, без политически затворници, и като се гарантира, че Националният избирателен съвет е с балансиран състав и безпристрастен, при наличието на достатъчно гаранции, включително независимо международно наблюдение, ще бъдат признати от ЕС и ще спомогнат за избягване на по-нататъшна поляризация;
3. заявява, че при сегашните обстоятелства Европейският парламент няма да признае изборите или органите, произтичащи от какъвто и да е незаконосъобразен изборен процес;
4. приветства налагането на оръжейно ембарго и на санкции на седем венесуелски длъжностни лица в отговор на тежки нарушения на правата на човека и демокрацията в страната; припомня, че всички решения на ЕС в областта на външната политика, включително налагането на санкции, се вземат с единодушие; подчертава, че разширяването на списъка със санкции за други венесуелски длъжностни лица и членовете на техните семейства следва незабавно да бъде проучено и одобрено; призовава Съвета да разгледа възможността за налагане на санкции върху петрола с произход от Венесуела, включително върху отношенията с държавното дружество Petróleos de Venezuela (PDVSA);
5. призовава венесуелското правителство да възстанови разделението и независимостта на властите и да възстанови изцяло конституционните правомощия на Националното събрание; отново изразява пълната си подкрепа за Националното събрание като единствен законно учреден и признат парламент във Венесуела; отхвърля всякакви решения, взети от Националното учредително събрание, тъй като са в нарушение на всички демократични стандарти и правила;
6. призовава правителството на Венесуела да гарантира незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници; напълно подкрепя започването на разследвания от страна на Международния наказателен съд (МНС) на широкообхватните и системни престъпления срещу човечеството и актове на репресии, извършени от режима на Венесуела; призовава тези разследвания да бъдат започнати възможно най-скоро и призовава ЕС да изпълнява активна роля в това отношение;
7. изразява дълбоката си загриженост във връзка със сериозното влошаване на положението с демокрацията, правата на човека и социално-икономическата ситуация във Венесуела; призовава венесуелските органи незабавно да разрешат безпрепятствено влизане на хуманитарна помощ в страната и да предоставят достъп на международните организации, които желаят да оказват подкрепа; настоятелно призовава органите да дадат официалното си одобрение за споразумението, постигнато по време на разговорите, проведени в Аруба на 12 януари 2018 г., така че границите между Венесуела и трите Карибски острови да бъдат отново отворени;
8. отново отправя своето спешно искане за изпращане на делегация на Европейския парламент във Венесуела с цел провеждане възможно най-скоро на диалог с всички страни, участващи в конфликта;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националното събрание на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.
- [1] ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 145.
- [2] ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 21.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0080.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2016)0269.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2017)0200.