ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно настоящото положение с правата на човека в Турция
5.2.2018 - (2018/2527(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Кати Пири, Виктор Боштинару, Елена Валенсиано, Кнут Флекенщайн от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0082/2018
B8‑0091/2018
Резолюция на Европейския парламент относно настоящото положение с правата на човека в Турция
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Турция, и по-специално резолюцията от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция[1],
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция[2],
– като взе предвид доклада на Комисията относно Турция за 2016 г.,
– като взе предвид речта относно състоянието на Съюза, произнесена на 13 септември 2017 г. от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, и члена на Комисията, отговарящ по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан, относно последните събития в Турция от 2 февруари 2018 г., направено година след опита за преврат в Турция на 14 юли 2017 г., както и изявлението им относно становището на Венецианската комисия относно измененията на конституцията на Турция и неотдавнашните събития от 13 март 2017 г.,
– като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 8 юни 2017 г. относно обявеното задържане на ръководителя на Амнести Интернешънъл в Турция, Танер Кълъч, от 8 юли 2017 г. относно задържането на правозащитници на остров Бююкада в Турция и от 26 октомври 2017 г. относно продължаващите случаи на нарушаване на правата на човека в Турция,
– като взе предвид писмените забележки на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, представени пред Европейския съд по правата на човека, от 2 ноември 2017 г. относно група от 12 заявления, свързани със свободата на изразяване на мнение и правото на свобода и сигурност на парламентаристите в Турция, и от 10 октомври 2017 г. относно група от 10 заявления относно свободата на изразяване на мнение и правото на свобода на журналистите в Турция,
– като взе предвид факта, че основополагащите ценности на ЕС включват принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и че правилното функциониране на съдебната система и зачитането на основните права са от първостепенно значение и следва да бъдат приоритет за страните кандидатки като Турция,
– като взе предвид правото на свободно изразяване на мнение, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,
– като взе предвид „Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен“, приет чрез Резолюция 43/173 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1988 г.,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Парламентът категорично осъди опита за преврат от 15 юли 2016 г.; като има предвид, че извънредното положение в момента се използва за заглушаване на опонентите и далеч надхвърля всички законосъобразни мерки за борба срещу заплахите за националната сигурност; като има предвид, че съгласно международното право мерките във връзка с извънредното положение трябва да бъдат необходими и пропорционални по обхват и продължителност и трябва да се използват само за борба с действителните заплахи за сигурността на нацията; като има предвид, че турските органи са злоупотребили с разпоредбите във връзка с извънредното положение с цел налагане на пълна забрана, произволни задържания и ограничения на свободата на изразяване на мнение и на събранията; като има предвид, че тези мерки са отслабили защитата срещу малтретиране и правото на справедлив съдебен процес, като същевременно са позволили на правителството да заобикаля парламентарния и съдебния контрол; като има предвид, че според Хюман райтс уоч (Human Rights Watch) много правни действия са били предприети при липса на каквито и да било доказателства за участие на обвинените лица в неуспешния опит за преврат;
Б. като има предвид, че задържаните защитници на правата на човека, политически активисти, адвокати, журналисти и други интелектуалци в много случаи са неоснователно обвинени, че членуват във въоръжена терористична организация или подкрепят въоръжена терористична организация; като има предвид, че според официалните статистически данни на турското Министерство на правосъдието за 2016 г. 4 187 души са били обвинени в „обида на президента“ съгласно член 299 от Наказателния кодекс на Турция, били са образувани 482 дела на основание „обида на турската нация“ съгласно член 301 от същия кодекс, а 17 322 души са били обвинени в извършването на пропаганда за незаконни организации; като има предвид, че срещу 148 лица, подписали петицията на академичните дейци за мир, са повдигнати обвинения за разпространяване на „терористична пропаганда“, като разглеждането на делата се очаква през май 2018 г.;
В. като има предвид, че непропорционалните мерки, взети след обявяването на извънредно положение, са насочени, посредством задържане, уволнения, арести и конфискуване на имущество, не само срещу хиляди души – предполагаеми членове / поддръжници на движението „Гюлен“, за което се счита, че стои зад опита за преврат, включително 50 000 души, които са били задържани под стража в досъдебни производства, но също така дисиденти и членове на опозиционни политически партии, в частност; като има предвид, че още хиляди са задържани на основание предполагаеми връзки с терористични организации като Кюрдската работническа партия (ПКК); като има предвид, че случаите, разгледани от Амнести Интернешънъл, не съдържат достоверни доказателства за лично участие в престъпни деяния, което предполага, че много или повечето от лицата, задържани под стража, са арестувани произволно; като има предвид, че жалбите за освобождаване от задържане под стража редовно се отхвърлят и съдилищата системно не спазват принципа на презумпцията за невиновност;
Г. като има предвид, че според Европейската федерация на журналистите, след опита за преврат от 15 юли 2016 г. най-малко 148 журналисти и писатели остават в затвора, по-голямата част от които са задържани, без срещу тях да бъдат повдигнати обвинения, като много от задържаните нямат достъп до адвокат; като има предвид, че „Репортери без граници“ определи Турция през 2017 г. като „най-голям в света затвор за служители на медии“; като има предвид, че тази среда на ограничения и заплахи, създадена от нарастващата вълна на преследвания на журналисти, писатели, ползватели на социални медии и други граждани, в това число непълнолетни лица, за „обида на президента“ води до увеличаване на автоцензурата; като има предвид, че някои от задържаните журналисти са лишени от правото на достъп до адвокат и са държани при нечовешки условия, като са подлагани на заплахи и малтретиране;
Д. като има предвид, че според Амнести Интернешънъл турските органи, след опита за преврат, са закрили офисите на над 160 радио- и телевизионни оператори, вестници, списания, издателства и разпространителски дружества; като има предвид, че отново според Амнести Интернешънъл, стотици организации на гражданското общество са били закрити съгласно указа за извънредното положение, включително водещите НПО, подпомагащи вътрешно разселени лица и бежанци, както и на НПО за защита на правата на децата и жените; като има предвид, че репресивните мерки оказват сериозно въздействие върху гражданското общество;
Е. като има предвид, че освен това Амнести Интернешънъл съобщава, че турските органи са уволнили 107 000 души от работните им места от юли 2016 г. насам; като има предвид, че от юли 2016 г. насам са подадени над 100 000 съдебни жалби до турския конституционен съд, който е обявил, че не е компетентен да разглежда въпроси, попадащи в обхвата на указа за извънредното положение; като има предвид, че „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“, създадена след препоръката на Съвета на Европа, е получила 104 789 заявления, считано от 18 януари 2018 г., и до момента е издала решение във връзка само с 3 110 случая, които не са били направени публично достояние; като има предвид, че в резултат от това Турция досега не е успяла да предложи друга бърза и ефективна процедура на обжалване; като има предвид, че повечето от уволнените лица не могат да продължат да работят съответните професии, нито могат да напускат държавата, тъй като паспортите им са били обявени за невалидни, което поставя тях и техните семейства в отчаяно положение в очакването на решение;
Ж. като има предвид, че сериозните твърдения от страна на турските профсъюзни конфедерации сочат многобройни случаи на уволнения, тормоз, репресивни действия, задържане и полицейско насилие срещу профсъюзни служители за упражняване на законна профсъюзна дейност; като има предвид, че след опита за преврат от 15 юли, две профсъюзни конфедерации и членуващите в тях 19 съюза, включващи почти 50 000 работници, бяха закрити с указ поради предполагаеми връзки с терористични организации; като има предвид, че са били предотвратени значителен брой синдикални протести и демонстрации, като по този начин несъразмерно се ограничават правата на профсъюзите;
З. като има предвид, че на съдебната система липсват независимост и безпристрастност; като има предвид, че през последните години се наблюдават разширяване на контрола на изпълнителната власт върху съдебната власт и прокуратурата, масови задържания, уволнения и произволен трансфер на съдии и прокурори, както и постоянни атаки срещу адвокати; като има предвид, че през 2017 г. са били задържани 47 адвокати; като има предвид, че приблизително една четвърт от съдиите и прокурорите, или над 4 000 души, са освободени от работа, като много от тях са били задържани и в някои случаи имуществото им е било конфискувано; като има предвид, че тези явления сериозно подкопават независимостта и неприкосновеността на съдебната система на Турция;
И. като има предвид, че според данните, предоставени от Асоциацията за правата на човека, през първите 11 месеца на 2017 г. общо 2 278 души са били обект на изтезания и малтретиране; като има предвид, че 428 от тези случаи засягат лица, които са били жертви на побой или на други подобни методи по време на тяхното задържане, а 1 855 от тези случаи са настъпили извън центровете за задържане, в контекста на събранията и демонстрациите, по време на които е имало намеса от страна на силите за сигурност;
Й. като има предвид, че положението в югоизточната част на държавата продължава да буди изключително безпокойство; като има предвид, че приблизително 2 500 души предполагаемо са били убити в рамките на операции по сигурността и около половин милион души са били разселени от юли 2015 г. насам; като има предвид, че въоръжените конфликти в цялата страна са причинили смъртта на общо 695 души, включително 183 войници, полицаи, полицаи и охранители в селищата, 460 активисти и 52 цивилни лица през първите 11 месеца на 2017 г.; като има предвид, че поредица от закони, включително Закон № 6722 относно правната защита на силите за сигурност, участващи в борбата срещу терористичните организации, приет през 2016 г., създадоха атмосфера на „системна безнаказаност“ за силите за сигурност; като има предвид, че местните прокурори последователно са отказвали да започнат разследвания във връзка с предполагаемите убийства и е отказан достъп на независими наблюдатели до региона; като има предвид, че 68 кметове от кюрдски произход са в затвора; като има предвид, че в Официален вестник на 24 декември 2017 г. бяха публикувани два указа за извънредно положение, които въведоха, наред с другото, „освобождаване от наказателна отговорност за цивилни лица, които са действали за предотвратяването на опити за преврат и терористични актове“;
К. като има предвид, че сред задържаните журналисти и активисти за правата на човека са, например, германско-турският журналист Дениз Юджел, финландско-турската репортерка Айла Албайрак, получила задочна присъда, академичният деец и колумнист Мехмед Алтан и журналистът Шахин Алпай, както и редица журналисти и служители на всекидневника „Джумхуриет“, включително Ахмет Шик;
Л. като има предвид, че след изменението на конституцията, отменящо парламентарния имунитет на голям брой депутати, много опозиционни депутати станаха обект на съдебно производство и задържане въз основа на свързани с тероризъм и други обвинения, произтичащи от законното им упражняване на правото на свободно изразяване на мнение; като има предвид, че 10 народни представители продължават да бъдат задържани, включително съпредседателите на Демократичната партия на народите Фиген Юксекдаг и Селяхатин Демирташ и депутата от Народнорепубликанската партия Енис Бербероглу, а 6 депутати бяха лишени от парламентарния им мандат, в това число лауреата на наградата „Сахаров“ Лейла Зана;
М. като има предвид, че през юли 2017 г. турските органи арестуваха 10 защитници на правата на човека („истанбулската десетка“), двама от които са все още в затвора, а осем бяха освободени под гаранция; като има предвид, че съдът в Истанбул отмени своето решение да освободи Танер Кълъч, председател на турската организация на Амнести интърнешънъл, на 1 февруари 2018 г., като го задържа под арест за времетраенето на съдебния процес;
Н. като има предвид, че един от лидерите на гражданското общество на Турция, Осман Кавала, беше арестуван на 18 октомври 2017 г. и продължава да бъде в затвора по обвинение, че „се е опитал да свали правителството“ чрез подкрепа на протестите в парка Гези през декември 2013 г.;
О. като има предвид, че репресиите срещу политическите опоненти чрез социалните медии продължават; като има предвид, че 573 души, включително активистката Нуркан Байсал и членове на изпълнителния комитет на Турското медицинско сдружение, бяха задържани заради публикуването в социалните медии на коментари, критикуващи военната намеса на турското правителство в сирийския анклав Африн;
П. като има предвид, че поне 55 организации за правата на жените са били закрити от юли 2016 г. насам; като има предвид, че на 19 ноември 2017 г. Службата на губернатора на Анкара реши да наложи безсрочна забрана за всякакви мероприятия, организирани от организации на ЛГБТИ лица;
1. изтъква отново, че категорично осъжда опита за преврат от 16 юли 2016 г. и изразява своята солидарност с гражданите на Турция; отчита правото и отговорността на турското правителство да предприеме действия за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност, като същевременно гарантира зачитането на принципите на правовата държава и правото на справедлив съдебен процес; подчертава обаче, че неуспешният опит за военен преврат понастоящем се използва за допълнително потискане на законната и мирна опозиция и за възпрепятстване на мирното упражняване от медиите и гражданското общество на свободата на изразяване на мнение чрез несъразмерни и незаконни действия и мерки;
2. изразява дълбоката си загриженост за продължаващото влошаване на основните права и свободи и на принципите на правовата държава в Турция, както и липсата на независимост на съдебната система; осъжда използването на произволно задържане и съдебен и административен тормоз за преследване на десетки хиляди хора, включително защитници на правата на човека, членове на независими организации на гражданското общество, адвокати, съдии, политически активисти, медийни служители, профсъюзни деятели и представители на академичните среди; настоятелно призовава турските органи незабавно и безусловно да освободят всички лица, които са били задържани единствено поради това, че са извършвали законната си дейност и са упражнявали правата си на свободно изразяване на мнение и на сдружаване, и продължават да бъдат задържани без убедителни доказателства за извършването на престъпна дейност; призовава за отмяна на извънредното положение в държавата и отмяната на указите, които го въвеждат;
3. подчертава, че журналистите не следва да бъдат задържани въз основа на съдържанието на материалите си или предполагаема политическа принадлежност; подчертава необходимостта от това да се гарантира, че задържането под стража е по-скоро изключение; изразява съжаление, че разпоредбите във връзка с извънредното положение бяха използвани също за упражняване на тормоз над членове на семействата на журналисти и защитници на правата на човека, които са избягали в чужбина или се укриват, включително чрез обявяване на паспортите им за невалидни или временното им задържане;
4. призовава турското правителство да предложи на всички лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, подходящи и ефективни средства за правна защита и съдебен контрол в съответствие с принципите на правовата държава; подчертава, че презумпцията за невиновност е основен принцип във всяка конституционна държава; изразява съжаление за строгите ограничения, наложени относно достъпа на задържаните лица до адвокати; призовава турското правителство спешно да преразгледа естеството на „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“ по такъв начин, че тя да се превърне в солидна и независима комисия, способна да обърне индивидуално внимание на всички случаи, да обработва ефективно огромния брой заявления, които получава, както и да гарантира, че съдебният контрол не се бави ненужно; настоятелно призовава анкетната комисия да обявява публично решенията си; при неизпълнение на последното, призовава турските органи да възстановят на длъжност лицата, които са били уволнени, и да възстановяват техните социални права, както и да позволят на профсъюзите да упражняват законна профсъюзна дейност; подчертава своята солидарност с всички, които са били уволнени, без да са имали възможност да се защитят, като Нурие Гюлмен и Семих Йозагжа, обявили гладна стачка след освобождаването им от техните академични позиции, чиито жалби за преразглеждане бяха отхвърлени от анкетната комисия на 26 януари 2018 г.;
5. подчертава, че тероризмът продължава да представлява пряка заплаха за гражданите в Турция; подчертава значението на необходимостта от засилване на съществуващото сътрудничество между ЕС и Турция, за да се противодейства на заплахата от тероризма по ефективен начин; при все това изтъква, че широкообхватното турско законодателство за борба с тероризма не следва да се използва за санкциониране на гражданите и медиите за това, че упражняват правото си на свободно изразяване на мнение; във връзка с това осъжда задържането и изправянето пред съда на поне 146 представители на академичните среди от държавни и частни университети в Истанбул, подписали петицията на академичните дейци за мир, и също така осъжда неотдавнашните арести на журналисти, активисти, лекари и обикновени граждани заради изразяване на несъгласие с турската военна операция в Африн;
6. изразява дълбока загриженост във връзка с условията на задържане и призовава турските органи да проведат задълбочено разследване на твърденията за сериозно малтретиране на затворници, направени от няколко организации за защита на правата на човека; отново отправя своя призив за публикуване на доклада на комитета на Съвета на Европа против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ); призовава за поемане на пълна отговорност и наказание на виновните за нарушения на правата на човека; настоятелно призовава турските органи да позволят на националните и международните наблюдатели да наблюдават центровете за задържане;
7. изразява сериозна загриженост относно закриването на повече от 160 медии с изпълнителен указ в рамките на извънредното положение; осъжда политическия натиск върху журналисти и опитите на турските органи да задържат, сплашват и гонят от страната чуждестранни кореспонденти; настоятелно призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани без доказателства, включително граждани на ЕС като например немски журналист Дениз Юджел, които е затвора от една година, включително девет месеца в условия на строг тъмничен режим, без да са повдигнати официални обвинения срещу него, и финландската журналистка от Wall Street Journal Айла Албайрак, осъдена задочно през октомври 2017 г. по обвинения в тероризъм на 25 месеца затвор заради статия за положението в югоизточната част на Турция; приветства факта, че някои журналисти и служители на опозиционния вестник „Джумхуриет“ бяха освободени след месеци лишаване от свобода; призовава също за незабавното освобождаване на четиримата служители на „Джумхюриет“, които все още са зад решетките – главния изпълнителен директор Акин Аталай, главния редактор Мурат Сабунджу, разследващия журналист Ахмет Шик и счетоводителя Емре Ипер, както и на всички други журналисти, задържани по политически обвинения в Турция;
8. изразява сериозна загриженост относно масовите репресии срещу организациите на гражданското общество в Турция, където 1 125 сдружения и 41 фондации бяха закрити с укази във връзка с извънредното положение, и по-специално относно задържането на един от лидерите на НПО, Осман Кавала; осъжда изявленията на президента Ердоган, който нарича Кавала „агент“ и „червения Сорос на Турция“, въпреки че срещу последния все още не е повдигнато обвинение; настоятелно призовава турското правителство незабавно да освободи Кавала, тъй като задържането му е политизирано и произволно; е дълбоко загрижен, че политиците продължават публично да обвиняват и заплашват журналисти, редактори, академични дейци и защитници на правата на човека заради критичните им възгледи; изразява изключително дълбока загриженост относно увеличената употреба на изказвания, проповядващи вражда и омраза, от длъжностни лица, включително високопоставени представители на държавата;
9. осъжда изявлението на Службата на губернатора на Анкара от 19 ноември 2017 г. относно нейното решение да наложи безсрочна забрана за всякакви мероприятия, организирани от организации на ЛГБТИ лица, което идва след три последователни забрани на „прайд“ шествието в Истанбул и други „прайд“ шествия в държавата; изразява съжаление, че след това изявление и други региони в Турция са забранили прояви на ЛГБТИ лица; подчертава, че това е грубо нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на свобода на събранията, гарантирани в членове 26, 33 и 34 от конституцията на Турция, както и членове 19 и 21 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП); призовава турските органи незабавно да отменят забраната и да освободят арестувания наскоро водещ ЛГБТИ активист Али Ерол;
10. изразява дълбока загриженост, че адвокатите, съдиите и прокурорите продължават да бъдат под силен политически натиск, включително уволнения и арести; призовава турското правителство да възстанови и да прилага всички правни гаранции за осигуряване на пълното зачитане на независимостта на съдебната власт, както и незабавно да изпълни препоръките на Венецианската комисия;
11. осъжда решително решението на турския парламент противоконституционно да отнеме имунитета на голям брой свои членове, проправяйки пътя за неотдавнашните арести на 10 членове на парламента от опозицията, включително съпредседателите на Демократичната партия на народите (HDP) Фиген Юксекдаг и Селяхатин Демирташ и лишаване на шестима опозиционни парламентаристи от парламентарния им мандат, в това число последно лауреатката на наградата „Сахаров“ Лейла Зана; отново изразява своята солидарност със законно избраните парламентаристи, които са подложени на задържане и сплашване, и призовава да бъде зачитан техният мандат и тяхното право на подходяща защита в съда, и те да бъдат освободени; осъжда лишаването от свобода на 68 кюрдски кметове; осъжда произволната подмяна на избрани местни представители, която допълнително подкопава демократичната структура на Турция;
12. изразява сериозната си загриженост по повод на положението в югоизточната част на Турция, особено в областите, в които е наложен полицейски час, използва се прекомерна сила и се налагат колективни наказания; настоятелно призовава Турция да представи план за ефективното реинтегриране на половин милион вътрешно разселени лица; отново осъжда възобновяването на насилието от страна на ПКК, която е в списъка на терористичните организации на ЕС от 2002 г. насам, и настоятелно я призовава да сложи оръжието си и да използва мирни и демократични средства, за да изразява своите очаквания; припомня, че турското правителство носи отговорността да защитава всички свои граждани; изразява съжаление относно широко разпространената практика на отчуждаване, включително на имоти, принадлежащи на общини; изразява убеждението си, че само едно справедливо политическо решение на кюрдския въпрос може да донесе устойчива стабилност и благоденствие както в този регион, така и в Турция като цяло и следователно призовава и двете страни да се върнат на масата за преговори;
13. изразява сериозната си загриженост във връзка с функционирането на правната система в Турция след като истанбулският наказателен съд взе решение да остави под стража двамата журналисти Мехмед Алтан и Шахин Алпай, задържани след искане от Конституционния съд за тяхното освобождаване с мотива, че техните права са били нарушени по време на задържането; подкрепя призива на върховния представител/заместник-председател Могерини и члена на Комисията Хан, които заявиха, че ЕС очаква от турските органи да гарантират, че решението на Конституционния съд от 11 януари 2018 г. се прилага и че журналистите ще бъдат освободени незабавно; изразява дълбоко съжаление във връзка с неотдавнашното повторно задържане на председателя на Амнести Интернешънъл за Турция Танер Кълъч, което широко се счита за пародия на правосъдие, и призовава обвиненията, отправени срещу него, и неговите съответници („истанбулската десетка“) да бъдат оттеглени, тъй като все още не са представени конкретни доказателства срещу тях;
14. настоятелно призовава върховния представител, ЕСВД, Комисията и държавите членки да продължават да повдигат пред турските си събеседници въпросите за положението на задържаните защитници на правата на човека, политически активисти, адвокати, журналисти и представители на академичните среди и да предоставят дипломатическа и политическа подкрепа за тях, включително наблюдение на съдебни процеси и мониторинг на делата;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Турция.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0423.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2017)0306.