Предложение за резолюция - B8-0092/2018Предложение за резолюция
B8-0092/2018

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно настоящото положение с правата на човека в Турция

5.2.2018 - (2018/2527(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Надя Хирш, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Патрисия Лалонд, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Марите Схаке, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0082/2018

Процедура : 2018/2527(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0092/2018
Внесени текстове :
B8-0092/2018
Разисквания :
Приети текстове :

B8‑0092/2018

Резолюция на Европейския парламент относно настоящото положение с правата на човека в Турция

(2018/2527(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции, по-специално резолюцията от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция[1], резолюцията от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция[2] и резолюцията от 6 юли 2015 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция[3],

–  като взе предвид Рамката на ЕС за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г., и по-специално параграфи 4 и 5 от нея,

–  като взе предвид членството на Турция в Съвета на Европа, датиращо от 9 август 1949 г., което обвързва Турция с Европейската конвенция за правата на човека и решенията на Европейския съд по правата на човека,

–  като взе предвид членството на Турция в Организацията на обединените нации и спазването на Хартата на ООН, една от ключовите цели на която е популяризирането и защитата на правата на човека,

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 декември 2016 г. за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори с Турция за споразумение относно разширяването на обхвата на двустранните преференциални търговски отношения и за модернизиране на Митническия съюз,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че турското правителство продължава да прилага общи и широкомащабни репресивни мерки, засягащи всички хора в Турция, по-специално опозиционните партии и членове на турското Велико народно събрание, работещите в медиите и журналистите, служителите в турските военни и полицейски сили и сили за сигурност и длъжностните лица, работещи в съдебната система и в държавната администрация;

Б.  като има предвид, че много от предприетите мерки са непропорционални, нарушават турското национално законодателство и са в нарушение на задълженията ѝ на член на Съвета на Европа, както и на Международния пакт за граждански и политически права;

В.  като има предвид, че Турция използва неуспешния опит за преврат от юли 2016 г. като претекст за прилагането на тези мерки; като има предвид, че ЕС осъди неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г. и признава необходимостта от наказателно преследване на лицата, отговорни за опита за преврат и ангажирани в него; като има предвид, че това трябва да се постигне при зачитане на правото на справедлив и надлежно проведен съдебен процес;

Г.  като има предвид, че президентът Ердоган и турското правителство направиха многократни изявления относно повторното въвеждане на смъртното наказание; като има предвид, че съществуват сериозни опасения относно условията, при които биват държани задържаните и арестуваните след преврата лица, относно мащабното уволняване на държавни служители, както и относно строгите ограничения на свободата на изразяване на мнение и върху пресата и медиите в Турция; като има предвид, че редица граждани на ЕС също бяха задържани на съмнителни основания;

Д.  като има предвид, че според оценката на Венецианската комисия на Съвета на Европа промените в конституцията, одобрени на референдума през април 2017 г., „ще въведат президентски режим, при който липсват необходимите механизми за взаимен контрол и баланс между властите, необходими за защита срещу превръщането му в авторитарен режим“; като има предвид, че турските законодателни укази относно извънредното положение включват мерки, които надхвърлят позволеното от международните стандарти и турската конституция;

Е.  като има предвид, че са налице признаци на системни недостатъци в съдебната система и изпълнителната власт на Турция и невъзможност да се удържа адекватно политическият натиск от страна на изпълнителната власт, както показаха някои случаи на отказ от страна на съдилища от по-нисша инстанция да изпълнят решението на Конституционния съд;

Ж.  като има предвид, че параграф 5 от преговорната рамка за преговорите за присъединяване с Турция постановява, че в случай на сериозно и постоянно нарушаване на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава Комисията може да препоръча на Съвета да преустанови преговорите; като има предвид, че Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство относно такава препоръка;

1.  категорично осъжда несъразмерните репресивни мерки, предприети от президента Ердоган и турското правителство след неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г., и изразява сериозна загриженост относно конституционните промени, които бяха одобрени с минимално мнозинство на референдума от април 2017 г.; отново заявява, че предложените промени в конституцията не са съобразени с основополагащите принципи за разделение на властите, не осигуряват достатъчни механизми за взаимен контрол и баланс помежду им и не са в съответствие с политическите критерии от Копенхаген, що се отнася до демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата; отново заявява позицията си от ноември 2016 г. за замразяване на процеса на присъединяване на Турция и позицията си от юли 2017 г. за спиране на процеса на присъединяване на Турция, ако конституционните реформи се изпълняват в непроменен вид;

2.  отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на основните свободи и на принципите на правовата държава в Турция и осъжда използването на произволно задържане, съдебен и административен тормоз, забрани за пътуване и други средства за преследване на хиляди защитници на правата на човека, членове на независими организации на гражданското общество, представители на академичните среди и обикновени граждани;

3.  изразява сериозна загриженост във връзка с арестите и продължаващото задържане на защитници на правата на човека, политици и активисти на гражданското общество;

4.  отбелязва със загриженост подриването на дълго поддържаните от Турция светски принципи и ценности, включително зачестяващото преследване на религиозни и нерелигиозни малцинства; призовава турските органи да насърчават и гарантират религиозен плурализъм и свобода на вероизповедание;

5.  отбелязва, че огромен брой турски граждани, както и граждани на ЕС, са изправени или са били изправени пред тези несъразмерни репресивни мерки, включително много държавни служители и учители, които са били освободени от работа;

6.  предупреждава за опасността от злоупотреба с мерките за борба с тероризма за легитимиране на потъпкването на правата на човека;

7.  отбелязва, че основата на демокрацията в Турция е под заплаха, като парламентарните мандати на мнозина членове на парламента са били обявени за недействителни, имунитетът им е бил снет и/или те са били задържани или арестувани; отбелязва, че опозиционните Демократична партия на народите и Народнорепубликанска партия са най-тежко засегнати; изразява своята солидарност със законно избраните парламентаристи, които са подложени на арести и сплашване и призовава турските органи да зачитат демократичните мандати, да освободят задържаните лица и да гарантират тяхното право на надлежна защита в справедливи и независими съдебни производства; отбелязва, че местните служители са изправени пред подобен натиск;

8.  подчертава, че турското Велико народно събрание следва да бъде централната институция на турската демокрация и да представлява всички граждани в условия на равнопоставеност; изразява съжаление по повод високия избирателен праг за този орган;

9.  изразява сериозна загриженост относно влошаващото се положение на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата и медиите в Турция, като множество медии, включително онлайн, са затворени, цензурират се или ръководството им се поема от властите, а журналистите и работещите в медиите биват задържани, арестувани или уволнявани от заеманите от тях длъжности; припомня първостепенното значение на свободните и независими медии за едно демократично общество; призовава турските органи да освободят задържаните журналисти и да предприемат спешни и фундаментални мерки за засилване и възстановяване на свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение в страната; отбелязва, че турското правителство в много случаи продължава да не обяснява на какво правно основание журналисти са били задържани за противодържавна дейност и разпространяване на пропаганда, свързана с терористични групи;

10.  изразява сериозна загриженост във връзка с мониторинга на социалните медийни платформи и закриването на профили в социални медии от турските органи; вижда в това действие допълнително ограничаване на свободата на изразяване на мнение и инструмент за репресии срещу гражданското общество;

11.  изразява загриженост относно засилващото се налагане на ограничения върху дейностите на движението за правата на ЛГБТКИ в Турция; отново заявява, че подобно развитие е явно нарушение на личните свободи; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията за нарушения на правата на човека, извършвани срещу ЛГБТКИ лица; призовава турските органи да проведат – в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека – щателно разследване на съобщенията за малтретиране на лишените от свобода ЛГБТКИ лица;

12.  изразява също така сериозно безпокойство във връзка с многобройните съдии, адвокати и активисти в областта на правата на човека и на гражданското общество, които са арестувани или задържани, загубили са своята работа или са изложени на натиск от страна на органите, и посочва, че е законово задължение на турските органи да спазват конституционния правен ред в Турция и да изпълняват задълженията на Турция като член на Съвета на Европа;

13.  счита, че широкоразпространените нарушения на правата на човека и на принципите на правовата държава, както и планираната конституционна реформа в Турция, ако бъде проведена, не са в съответствие с политическите критерии от Копенхаген; поради това призовава Комисията да извърши оценка, въз основа на параграфи 4 и 5 от Рамката на ЕС за преговори, дали страната отговаря на тези политически критерии и да представи официалното си становище относно състоянието на преговорите за присъединяване, като това бъде придружено от широкообхватен размисъл относно бъдещето на отношенията между ЕС и Турция; настоятелно заявява, че това следва да съставлява основна част от следващия годишен доклад за напредъка на Турция, който Комисията ще публикува през април 2018 г.;

14.  потвърждава своята позиция от ноември 2017 г., в която се призовава средствата, предназначени за органите на Турция в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) да бъдат обвързани с условия за подобрения в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава и когато е възможно, пренасочени към организации на гражданското общество; отново отправя призива си към Комисията да вземе предвид събитията в Турция по време на прегледа на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), но също така да представи конкретни предложения как да се увеличи подкрепата за гражданското общество в Турция;

15.  призовава делегацията на ЕС в Анкара да предостави по-голяма помощ и когато е необходимо, публична подкрепа на защитниците на правата на човека, по-специално чрез мониторинг и наблюдение на съдебни процеси, искания на разрешение за посещения в затворите и изявления, отправяни до турските органи на всички равнища;

16.  отбелязва, че установените контакти между Европейския парламент и Великото народно събрание на Турция бяха преустановени; изразява убеждението си, че съвместният парламентарен комитет ЕС – Турция може да възобнови работата си по конструктивен, открит и надежден начин; припомня, че при липсата на тези редовни срещи Европейският парламент би могъл да обмисли възможността за изпращане на ad hoc делегации в Турция, по-специално за наблюдение и контрол на съдебни процеси и съдебни производства или свързани събития, както се правеше през периода 2011 – 2013 г.;

17.  отбелязва, че над три милиона сирийски бежанци в Турция бяха приети като цяло добре, но че има признаци за нарастваща неприязън към бежанците; призовава Турция да наблюдава условията в бежанските лагери по прозрачен начин в съответствие със стандартите в областта на правата на човека; настоятелно призовава турските органи да гарантират правата на детето, по-специално по отношение на достъпа до образование и здравеопазване;

18.  насърчава Комисията, Съвета на Европа и Венецианската комисия да предложат допълнителна правна помощ на турските органи, за да се гарантират стабилни правни процедури и подходящи и безопасни условия на задържане за лицата, арестувани и обвинени в участие в опита за военен преврат от 15 юли 2016 г.; призовава турските органи да работят в тясно сътрудничество с Венецианската комисия;

19.  призовава за постигане на устойчиво решение на кюрдския въпрос в Турция въз основа на мирен, приобщаващ и демократичен процес и изразява убеждението си, че само едно справедливо политическо решение може да осигури стабилност и благоденствие;

20.  отново изразява загриженост във връзка със задържането на десетки лица, които отправиха публична критика към турската военна намеса в Сирия, и по-специално неотдавнашните нападения срещу сирийско-кюрдските позиции; подчертава жизненоважното значение на провеждането на приобщаващ мирен процес, който да включва всички заинтересовани страни и активното участие на ЕС;

21.  подчертава, че макар Турция да продължава да бъде жизненоважен стратегически партньор, отношенията между ЕС и Турция следва да се основават на разпоредби за обвързване с условия за зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално по отношение на модернизирането на митническия съюз, но също така да имат за цел разширяване на междуличностните контакти, като студентски обмен, научно и университетско сътрудничество посредством постепенно облекчаване на визовия режим; настоятелно заявява, че либерализирането на визовия режим се основава на изпълнението на всички 72 референтни показателя, посочени в пътната карта за либерализиране на визовия режим;

22.  подчертава, че Турция трябва да спазва своите задължения като член на Съвета на Европа; подчертава, че това включва ясно отхвърляне на смъртното наказание; припомня, че възстановяването на смъртното наказание би довело до автоматично спиране на преговорите за присъединяване; подчертава, че Европейският съд по правата на човека е свързващо звено между Турция и Европа; настоятелно призовава турското правителство да спазва и прилага неговите решения;

23.  призовава настоящата резолюция да бъде преведена на турски език;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Турция, на държавите членки, на Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

Последно осъвременяване: 7 февруари 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност