ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно корпоративната социална отговорност (КСО)

12.3.2018 - (2018/2633(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Даниеле Виоти, Серджо Гаетано Коферати, Патриция Тоя, Агнес Йонгериус, Силвия-Ивон Кауфман, Удо Булман, Йозеф Вайденхолцер от името на групата S&D

B8‑0153/2018

Резолюция на Европейския парламент относно корпоративната социална отговорност (КСО)

(2018/2633(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 6, 9, 145 – 161, 173 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 12, 14, 15, 21, 23 и 26, и дял ІV от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската социална харта,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията за правата на хората с увреждания (2006 г.),

–  като взе предвид Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика, Ръководните принципи на ООН относно бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

–  като взе предвид конвенциите на МОТ за създаване на всеобщи основни стандарти в областта на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 и № 105 (1957 г.)); свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.)); забраната на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.)); и недискриминацията в областта на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

–  като взе предвид също така конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№ 94) и относно колективното договаряне (№ 154),

–  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи[1],

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите[2],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 – 2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–  като взе предвид своите резолюции от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство[3] и от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж[4], и относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване[5],

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[6], от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност[7], и от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[9],

–  като взе предвид своите резолюции от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз[10], от 19 януари 2017 г. относно европейския стълб на социалните права[11] и от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост[12],

–  като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom[13], и своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа[14],

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2015 г.[15] и от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[16], както и своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами[17],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че корпоративната социална отговорност (КСО) представлява отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото, обхваща широк спектър от области и се основава на прозрачност, дългосрочен подход и конструктивен диалог и отношения с всички заинтересовани страни, по-конкретно работници и служители; като има предвид, че е необходимо да се повиши ангажираността на европейските институции и на държавите членки в насърчаването на КСО чрез законодателни и незаконодателни мерки;

Б.  като има предвид, че Планът за действие на Европейския съюз относно КСО изтече през 2014 г. и все още не е подновен;

В.  като има предвид, че европейската промишленост е световен лидер в много промишлени сектори, като представлява повече от половината от износа на Европа и около 65% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, и като създава (пряко и непряко) над 50 милиона работни места, т.е. 20% от работните места в Европа; като има предвид, че приносът на европейското промишлено производство към БВП на ЕС спадна от 19% на по-малко от 15,5% през последните 20 години и че неговият принос за създаването на работни места и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност също намаля; като има предвид, че укрепването на нашата промишлена база е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу‑хау в ЕС, и че за постигането на тази цел е необходима ефективна, силна и амбициозна промишлена стратегия;

Г.  като има предвид, че решението на Embraco, многонационално дружество със седалище в Бразилия, притежавано от Whirlpool, да затвори производствения си обект в Рива ди Киери (Италия), да съкрати 497 работници и да делокализира своето производство в друга държава членка повдига редица по-широкообхватни политически въпроси;

Д.  като има предвид, че производственият обект в Рива ди Киери е рентабилен, има висока производителност и решението за делокализиране се основава на краткосрочни финансови причини, а не на дългосрочни икономически съображения; като има предвид, че ръководството на Embraco засега отказва да започне преговори по същество относно уволненията с представителите на работниците и националните и местните органи, но е приело само отлагане на уволненията;

Е.  като има предвид, че положението във връзка с Embraco е само един от многобройните неотдавнашни случаи на затваряне на предприятия и уволнения в Европейския съюз, често свързани с процеси на делокализация в друга държава членка или в райони извън Европейския съюз; като има предвид, че такива процеси имат значителни отрицателни икономически и социални последици за Европейския съюз; като има предвид, че някои многонационални предприятия следват стратегии, съсредоточени само върху краткосрочната финансова възвръщаемост, в ущърб на устойчивостта, заетостта, иновациите, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и обновяването на уменията в дългосрочен план;

Ж.  като има предвид, че в ситуации, в които се извършва преструктуриране, КСО следва да насърчава диалога между предприятията и заинтересованите страни, по-специално работниците и местните органи, така че да се гарантира продължаване на използването на производствените обекти и запазване на заетостта; като има предвид, че КСО е от особено значение в случая на региони, зависими от ограничен брой големи дружества за заетост, инвестиции и социално сближаване;

З.  като има предвид, че КСО следва да играе решаваща роля в определянето на процесите на вземане на решения в предприятията; като има предвид, че Embraco и Whirlpool, въпреки своите обществени ангажименти във връзка с устойчивостта, са демонстрирали значителна липса на КСО в своите решения по отношение на производствения обект в Рива ди Киери и в отношенията си със заинтересованите страни;

И.  като има предвид, че Директива (ЕС) 2017/828 относно насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите цели, наред с другото, насърчаване на вземането на решения в дружества, допуснати до борсова търговия, чрез процеси, основани на дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност, а не на краткосрочни причини и възвръщаемост;

Й.  като има предвид, че член 9 от ДФЕС предвижда насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата срещу социалното изключване и постигането на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве като основни принципи на Съюза; като има предвид, че Комисията е поела ангажимент да постигне „рейтинг ААА в социалната сфера“ за ЕС; като има предвид, че целта на икономическите и социалните политики е да служат на хората, включително чрез насърчаване на устойчиви и социално отговорни икономически дейности при еднакви условия на конкуренция, както и като има предвид, че хората са най-важният фактор за конкурентоспособността на дадено дружество и правилното функциониране на икономиката;

К.  като има предвид, че дъмпингът, независимо дали социален, данъчен или екологичен, противоречи на европейските ценности, тъй като застрашава защитата на правата на гражданите на ЕС, насърчаването на по-добри условия на труд и на живот, правилното функциониране на вътрешния пазар и лоялната конкуренция между икономическите участници;

Л.  като има предвид, че един от основните принципи на политиките на ЕС е социалното сближаване, което означава постоянно и продължаващо изравняване на заплатите и гарантирана социална закрила за всички работници; като има предвид, че продължава да има съществени разлики в условията на труд и в заплащането в Съюза, и като има предвид, че възходящото социално сближаване е от решаващо значение за благоденствието и ръста на вътрешното търсене в целия Съюз;

М.  като има предвид, че независимо от неотдавнашните скандали и протестите, които те предизвикаха, е отбелязан недостатъчен напредък в борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци от мултинационални компании и физически лица и в преодоляването на явлението „данъчен дъмпинг“ в рамките на Европейския съюз;

1.  заявява, че корпоративната социална отговорност представлява съществен елемент на европейския социален и икономически модел; потвърждава своята подкрепа за определението на КСО като „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“, както се заявява в съобщението на Комисията от 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 – 2014 г. за корпоративната социална отговорност“;

2.  припомня, че Европа е социална пазарна икономика, която има за цел постигането на устойчив и приобщаващ икономически растеж; припомня важната цел, определена в стратегията „Европа 2020“ за постигане на 20% от брутния вътрешен продукт от промишлеността до 2020 г.;

3.  изразява своята силна солидарност и подкрепа за всички работници от производствения обект в Рива ди Киери (Италия) на Embraco, бразилско дружество, притежавано от Whirlpool, и техните семейства, както и за засегнатите подизпълнители, и подчертава значителните отрицателни въздействия, които затварянето на фабриката би имало върху местната икономика и общност; изисква да бъдат взети необходимите мерки за осигуряване на непрекъснатостта на заетостта на всички засегнати работници и да се гарантира, че стопанската дейност и производството на обекта в Рива ди Киери са гарантирани в дългосрочен план;

4.  подчертава, че това е само един от няколкото неотдавнашни случаи на делокализиране на многонационални дружества в рамките на Европейския съюз и извън него; изразява особена загриженост относно факта, че в процесите на вземане на решения в многонационалните корпорации често се обръща повече внимание на краткосрочните резултати и възвръщаемостта за акционерите, отколкото на икономическите и социални отражения на техните решения върху заинтересованите страни и обществото; счита, че това е в противоречие с европейските ценности на КСО;

5.  отбелязва, че независимо от поетите от Embraco и Whirlpool обществени ангажименти по отношение на устойчивостта, включително социалната отговорност, е налице значителна липса на КСО в решенията на тези дружества по отношение на производствения обект в Рива ди Киери и начина, по който те са разгледали тези решения; изразява съжаление във връзка с липсата на ангажимент от страна на ръководството на Embraco за обсъждане по същество и преговори с представителите на работниците и с националните и местните органи;

6.  подчертава, че социално отговорните стопански дейности следва да се основават на: а) качеството на продуктите и услугите; б) положителен диалог с всички заинтересовани страни, по-конкретно работници и служители; в) процеси на вземане на решения, които благоприятстват устойчивостта в дългосрочен план и гарантират подходяща степен на прозрачност; г) пълното спазване на правата на човека и трудовите права, и цялото приложимо законодателство, както и колективните споразумения между социалните партньори, и д) подобряването на условията на труд;

7.  припомня, че един социално отговорен подход е от полза не само за обществото като цяло, но и за предприятията, тъй като потребителите и инвеститорите все повече се интересуват от екологичното и социалното въздействие на продуктите и услугите, които купуват, и на дружествата, в които инвестират; подчертава, че в същото време социално безотговорното поведение може да причини значителна вреда на икономическите резултати на предприятията;

8.  призовава Комисията да представи преди края на 2018 г. нов План за действие относно корпоративната социална отговорност; подчертава, че един такъв план за действие следва да предвижда по-амбициозен подход към КСО, като обхваща правни изисквания и както по-стриктни задължения за докладване, така и по-ефективни механизми за контрол, въз основа на опита от Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (Директива 2014/95/ЕС);

9.  подчертава, че преразгледаният план за действие следва също да включва в актуализираното определение за КСО спазването на основните принципи и права, включително определените в Европейската социална харта и основните трудови стандарти на МОТ, и насърчаване на високи равнища на заетост, на високо качество на условията на труд и на социално сближаване; планът за действие следва да предвижда също така въвеждането на европейски социален знак за КСО;

10.  призовава държавите членки да се възползват изцяло от възможността да включват екологични и социални критерии, включително КСО, в своите процедури за възлагане на обществени поръчки; призовава Комисията да подкрепя тези инициативи и да улеснява обмена на най-добри практики по този въпрос;

11.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят усилията за установяване на обвързващ договор относно транснационалните корпорации на равнището на ООН и да настояват за амбициозно споразумение, което да установява ефективни и приложими механизми, които да гарантират пълно спазване на правата на човека в стопанските дейности на многонационалните дружества;

12.  изтъква, че първото съображение за КСО трябва да бъде високото качество на колективните трудови правоотношения в рамките на дружеството; изразява твърдо убеждение, че социалният диалог между дружествата и работниците е от основно значение, когато става въпрос за предвиждане и управление на промените и намиране на решения за предизвикателствата пред промишлеността;

13.  счита, че КСО следва да се основава на засилено информиране, консултиране и участие на работниците; отправя искане към Комисията да предприеме действия в тази област, включително чрез предложението за преразглеждане на Директивата относно Европейския работнически съвет и засилването на участието на работниците и служителите по въпросите, свързани с дейността на дружествата; изисква от Комисията да представи възможно най-скоро и след консултация със социалните партньори предложение за правна рамка относно предоставянето на информация на работниците и консултациите с тях, прогнозирането и управлението на преструктурирането, съобразено с препоръките, изложени в резолюцията на Парламента от 15 януари 2013 г. относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането;

14.  счита, че елемент от първостепенно значение в съображенията за КСО следва да бъде ангажиментът на дружествата за подобряване на уменията и ноу-хауто на работниците чрез предоставянето на ефективно и подходящо обучение и образование през целия живот;

15.  счита, че в случай на преместване на стопански дейности дружествата следва да носят отговорност и да допринасят, и от икономическа гледна точка, за определянето на подходяща алтернативна дейност за производствените обекти и съответните работници и служители; призовава Комисията да предложи законодателни мерки, за да се гарантира, че дружествата, които получават публично финансиране, могат да бъдат задължени в случай на делокализиране на дейности да върнат всички публични средства, които са получили;

16.  призовава Комисията да разследва случаите, в които дружествата решават да прехвърлят производството си другаде в рамките на ЕС, с цел да се гарантира, наред с другото, че европейски средства не са били използвани неправомерно с цел насърчаване на конкуренцията между държавите членки; призовава Комисията да провери освен това дали публичните средства не се използват по неправилен начин от държавите членки, по-специално за привличането на дружества от други държави членки, включително чрез форми на социален и данъчен дъмпинг;

17.  изразява убеждението, че промишлеността следва да се разглежда като стратегически актив по отношение на конкурентоспособността на ЕС и устойчивостта в дългосрочен план; подчертава, че само силна и устойчива промишленост и насочена към бъдещето промишлена политика, с необходимите публични инвестиции и подкрепа, ще позволят на ЕС да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, включително неговата реиндустриализация, неговия преход към устойчивост и създаването на качествена заетост;

18.  подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да осигурят конкурентоспособността и дългосрочната устойчивост на промишлената база на ЕС и по-добре да прогнозират социално-икономически кризисни ситуации или евентуално делокализиране; отново заявява, че икономическата криза е оказала дълбоко въздействие върху промишленото производство, със значителни загуби на работни места, промишлено ноу-хау и умения на работниците в промишлеността; подчертава, че ЕС следва да защитава и насърчава добавената стойност на отраслите и производствените съоръжения, като например Embraco в Рива ди Киери, които продължават да бъдат конкурентни на европейския и на световния пазар;

19.  счита, че е от решаващо значение да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция в целия ЕС, и призовава Комисията да предприеме законодателни и незаконодателни мерки за борба срещу социалния, данъчния и екологичния дъмпинг; решително осъжда случаите, в които дружествата избират да делокализират своите стопански дейности, по-специално когато са рентабилни, въз основа на по-ниски данъци или разходи за труд, или по-ниски екологични стандарти; подчертава, че това явление сериозно подкопава функционирането на вътрешния пазар и доверието на гражданите в Европейския съюз;

20.  настоятелно призовава Комисията да предприеме инициативи, за да се подобри стандартът на живот на гражданите на ЕС, като се намалят икономическите и социалните дисбаланси; подчертава необходимостта от ефективни действия по социалните въпроси с оглед подобряване на социалните условия и условията на труд в ЕС чрез постепенно възходящо сближаване, включително в контекста на Европейския стълб на социалните права, за да се избегне социален дъмпинг и надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на стандартите на труд;

21.  призовава Комисията да насърчи по-широко приложно поле за колективното трудово договаряне в съответствие с националните традиции и практики на държавите членки и при надлежно зачитане на автономията на социалните партньори; препоръчва създаването, в сътрудничество със социалните партньори, на прагове на възнагражденията под формата на минимална заплата на национално равнище, въз основа на медианната заплата;

22.  изразява съжаление, че в най-лошия случай на затварянето на производствено съоръжение инструментите за социално подпомагане в повечето държави членки не са подходящи; настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходяща социална закрила, която да позволява на хората да останат икономически активни и да живеят достойно; призовава Комисията да подкрепя държавите членки в осигуряването на адекватни помощи при безработица, професионално обучение и услуги по наставничество за хората, загубили работата си, с особено внимание към работниците с недостатъчни умения и тези над 50-годишна възраст;

23.  отново заявява, че провеждането на отговорна данъчна стратегия следва да се разглежда като стълб на КСО и че агресивното данъчно планиране е несъвместимо с нея; изразява съжаление, че повечето дружества не включват този елемент в своите съображения и доклади за КСО; призовава Комисията да включи този елемент и да изготви подходящо определение за неговото съдържание в актуализирания план за действие;

24.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи последващи действия за препоръките на Парламента за ефективна борба с избягването на данъци и данъчните измами, както и за преодоляване на данъчния дъмпинг в ЕС, по-специално чрез въвеждане на публично отчитане по държави и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, забрана на дружествата „пощенски кутии“ и борба с данъчните убежища както във, така и извън Европейския съюз; подчертава значението на установяването на минимална действителна ставка на корпоративния данък на европейско равнище;

25.  приветства ролята на Комисията като компетентен орган за защита на конкуренцията в рамките на текущите разследвания на държавната помощ, свързани с данъчните становища; насърчава Комисията да използва напълно правомощията си в рамките на правилата на ЕС за конкуренцията за борба с вредните данъчни практики и за санкциониране на държави членки и дружества, за които е установено, че прибягват до такива практики и по-общо до данъчен дъмпинг; подчертава необходимостта Комисията да отделя повече средства, под формата на финансови и човешки ресурси, за увеличаване на способността си за едновременно провеждане на всички необходими разследвания относно фискалната държавна помощ;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1]  ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.
• [2]  OВ L 132, 20.5.2017 г., стр. 1.
• [3]  ОВ C 301E, 13.12.2007, стр. 45.
• [4]  ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 28.
• [5]  ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 33.
• [6]  OВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 101.
• [7]  ОВ С 380Е, 11.12.2012 г., стр. 39.
• [8]  Приети текстове, P8_TA(2016)0298.
• [9]  ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.
• [10]  Приети текстове, P8_TA(2016)0346.
• [11]  Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
• [12]  Приети текстове, P8_TA(2017)0290.
• [13]  Приети текстове, P8_TA(2016)0377.
• [14]  Приети текстове, P8_TA(2017)0305.
• [15]  ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.
• [16]  Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
• [17]  Приети текстове, P8_TA(2017)0491.