ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа
16.4.2018 - (2017/2951(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Жоел Мeлен от името на групата ENF
B8‑0195/2018
Резолюция на Европейския парламент относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид заключенията на Съвета относно „Имунизациите в детска възраст: успехи и предизвикателства, свързани с имунизациите в детска възраст в Европа, и перспективи“, приети от министрите на здравеопазването на държавите – членки на ЕС, на 6 юни 2011 г.[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“ (COM(2017)0339),
– като взе предвид глобалния план за действие на Световната здравна организация (СЗО) в областта на ваксините (GVAP), приет от 194-те държави – членки на Световната здравна асамблея, през май 2012 г.,
– като взе предвид резолюция 68.6 на СЗО, приета от 194-те държави – членки на Световната здравна асамблея, на 26 май 2015 г.,
– като взе предвид Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините за периода 2015 – 2020 г., приет на 18 септември 2014 г.,
– като взе предвид техническия доклад от 27 април 2017 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) относно „Системи за информация относно имунизациите в ЕС и ЕИП“,
– като взе предвид техническия доклад на ECDC от 14 юни 2017 г., озаглавен „Предотвратими с ваксини заболявания и имунизация: основни компетенции“,
– като взе предвид политическата декларация на срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН, проведена на 21 септември 2016 г. в Ню Йорк, относно антимикробната резистентност,
– като взе предвид доклада на Световната банка от март 2017 г. , озаглавен „Резистентни към лекарствените средства инфекции: заплаха за нашето икономическо бъдеще“,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 22 декември 2009 г. година относно ваксинирането срещу сезонен грип[2],
– като взе предвид увеличаващия се брой на лицата, извършващи междуконтинентални пътувания,
– като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа (O-000008/2018 – B8‑0011/2018 и O-000009/2018 – B8‑0012/2018),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че практиката на превантивна ваксинация, насочена към определени заболявания като тетанус, полиомиелит, вариола и туберкулоза, е дала до момента отлични резултати, без да са отбелязани значими странични ефекти, както на европейско, така и на световно равнище, и без да предизвиква безпокойство относно минималния обхват на ваксиниране;
Б. като има предвид, че в Европа тези патологии, в устойчива форма, отново се появяват днес с пряка и доказана връзка с големите миграционни вълни;
В. като има предвид, че за седем години броят на случаите на предотвратими чрез ваксинация заболявания в ЕС би бил 215 000, като се изключи грипът, т.е. 30 000 на година или 0,0055% от европейското население, което е много нисък брой от научна гледна точка, що се отнася до съотношението полза/риск[3];
Г. като има предвид, че 95% от тези заболявания, някои от които са потенциално смъртоносни и биха могли да бъдат избегнати чрез ваксинация, са по същество премахнати в Европа единствено чрез хигиенни техники, и по-специално морбилито;
Д. като има предвид, че все още се отбелязват 2,5 милиона смъртни случаи в света, които не се дължат пряко на недостатъчна ваксинация, а на разпространението на определени болести единствено чрез лоша хигиена;
Е. като има предвид, че към 1 януари 2018 г. ваксинирането в 28-те държави членки беше изключително разнородно и че съществува недостиг на ваксини в Европа в продължение на десет години;
Ж. като има предвид, че независимо от това в Европа или в света не е имало пандемия, която да обоснове тревожните твърдения в полза на ваксинацията;
З. като има предвид, че именно тези нагласени тревожни твърдения представляват действителни фалшиви новини;
И. като има предвид също така, че не са извършвани изпитвания на поливалентните ваксини, съдържащи повече от един щам, въпреки факта, че понастоящем използването им се въвежда в различни държави в Съюза;
Й. като има предвид, че връзката между ваксините и антимикробната резистентност (АМР) не е пряка; като има предвид, че на AMR може да се противодейства само чрез правилното използване на антибиотици в световен мащаб, а не просто чрез правилното използване на ваксини;
К. като има предвид, че член 8 от Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г. гласи, че: „1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“;
1. призовава за много внимателна проверка на мигрантите по външните граници на ЕС, за да се установи дали те са носители на резистентни болестотворни микроби;
2. призовава такива проверки да бъдат извършвани по границите на всяка държава членка;
3. призовава всяка държава членка да започне мащабни изпитвания на поливалентните ваксини преди пускането им на пазара и налагането им със закон, както и да сравнява съотношението на ползите и рисковете от тях с други превантивни практики;
4. призовава за публикуването – в условия на най-голяма прозрачност – на цялата информация, свързана с европейската процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена и одобрена от 24-те държави членки с лаборатории, произвеждащи ваксини;
5. призовава решението на Европейския съд по правата на човека относно зачитането на неприкосновеността на личния живот[4] да се прилага и за задължителната ваксинация чрез екстраполиране.
6. призовава да се запази правомощието на държавите членки да установят график на ваксините;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, Световната здравна организация и правителствата и парламентите на държавите членки.