ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Механизма за свързване на Европа след 2020 г.
28.5.2018 - (2018/2718(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Михаел Крамер, Райнхард Бютикофер от името на групата Verts/ALE
B8‑0243/2018
Резолюция на Европейския парламент относно Механизма за свързване на Европа след 2020 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г. и от Съвета на 5 октомври 2016 г.,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС[1] и Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010[2],
– като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2016 г. относно междинното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г.[3],
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г., озаглавено „Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)“[4],
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление[5],
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията[6],
– като взе предвид Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, публикуван от Комисията на 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358),
– като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС[7],
– като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за изменение на Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (COM(2016)0606),
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) беше създаден като съвместна, централно управлявана програма за финансиране на транспортна, енергийна и телекомуникационна инфраструктура, като част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и от целите на ЕС „20–20–20“ в областта на енергийната политика и политиката в сферата на климата;
Б. като има предвид, че МСЕ предоставя значителен дял от финансирането на ЕС за транспортни и енергийни проекти и допринася значително за декарбонизацията на европейската икономика, допринасяйки по този начин за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите съгласно Парижкото споразумение относно изменението на климата;
В. като има предвид, че въз основа на съответните секторни насоки МСЕ следва да подпомага развитието на трансевропейските мрежи с цел подобряване на сближаването в рамките на вътрешния пазар и подобряване на конкурентоспособността на ЕС на световния пазар, като същевременно се преодолява неефективността на пазара и се концентрира вниманието върху проекти с висока европейска добавена стойност;
Г. като има предвид, че видовете проекти, съфинансирани от МСЕ, отговарят на амбицията на ЕС да се подобри изграждането на мрежи на транспортната му инфраструктура – амбиция, която може да бъде реализирана чрез подобряване на взаимосвързаността, стимулиране на оперативната съвместимост и подпомагане на интермодалността, като това ще доведе до преминаване към по-устойчиви видове транспорт като железопътен и по-чист воден транспорт в контекста на цифровия единен пазари и до укрепване на глобалната конкурентоспособност на ЕС;
Д. като има предвид, че се очаква през май и юни 2018 г. Комисията да публикува законодателните си предложения относно европейски стратегически инвестиции, включително актуализация на МСЕ;
1. подчертава, че инвестициите в транспортната инфраструктура на ЕС следва да се концентрират най-вече в качеството на проектите, основани на устойчивостта на климата, околната среда, безопасността и включването на местните интереси, при които ЕС постига осезаема добавена стойност за гражданите; подчертава, че вниманието трябва да се насочи към инфраструктурни проекти, които допринасят за намаляване на външните разходи в областите на безопасността, околната среда и климата;
2. приветства въвеждането на междусекторни полезни взаимодействия в Механизма за свързване на Европа; очаква бъдещите насоки за секторната политика и инструментът на МСЕ да станат по-гъвкави, за да се улеснят полезните взаимодействия и да се предоставят по-ефективни отговори на новите технологични развития и приоритети, като например цифровизацията, като същевременно се предприемат действия спрямо общите предизвикателства пред обществото, като например киберсигурността, ускори се декарбонизацията, насърчава се използването на възобновяеми енергийни източници за режими на устойчива електромобилност и се засили по-нататъшното електрифициране на железопътната инфраструктура;
3. счита, че в транспортния сектор следва да се дава приоритет на проекти, които създават или подобряват трансгранични връзки и възстановяват и допълват липсващи регионални железопътни връзки, които са били демонтирани или изоставени в миналото, така че МСЕ може да има конкретен и по-ефикасен принос в краткосрочен план за амбицията за постигане на единно европейско транспортно пространство;
4. подчертава необходимостта от по-силен акцент върху интелигентните хоризонтални проекти, като например интелигентните транспортни системи (ИТС), речните информационни услуги (RIS), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), морския транспорт на къси разстояния (МТКР) в рамките на концепцията за морска магистрала и намаляването на шума при източника по отношение на железопътните товарни превози; подчертава спешната необходимост да се инвестира повече в поддръжката на съществуващата инфраструктура;
5. подчертава потенциала за двустранна полза за секторите на туризма и транспорта на интегриране на мрежата EuroVelo в трансевропейската железопътна мрежа чрез съфинансиране на инфраструктурата и мерките за сигнализацията и насърчаване;
6. призовава Комисията да има предвид, че завършването на изграждането на трансевропейските мрежи, както е определено в политическите приоритети на ЕС, ще изисква по-добро участие на гражданите, по-голяма прозрачност и непрекъснато проучване на графика и финансирането на транспортните проекти, по-специално големи проекти с инвестиционен обем от повече от 1 милиарда евро, част от което ще зависи от продължаването на подкрепата на гражданите на ЕС, за да бъдат реализирани успешно проектите; насърчава Комисията да обръща по-голямо внимание на възможни случаи на корупция, при които големи суми пари са насочени към големи проекти;
7. подчертава необходимостта от адекватна подкрепа за разгръщането на високоскоростни широколентови мрежи с цел да се постигне 100% свързаност и премахване на цифровото разделение; припомня, че липсата на свързаност и значителните различия между скоростта на връзките са важни фактори за разделението по отношение на знанията и участието, които вредят на вътрешния пазар и създават по-голяма разпокъсаност;
8. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че финансовите средства на МСЕ за електроенергийната инфраструктура, която е необходима с оглед на прехода в енергетиката, са в съответствие с пакета „Чиста енергия за всички европейци“, поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение и дългосрочните цели за декарбонизация, а именно целите за по-интелигентни и цифровизирани мрежи, за постигане на целите за взаимно свързване за 2030 г. (включително за периферните държави членки), за разработване на разположени в морето мрежи със затворена верига и за гарантиране на сигурността на доставките чрез енергийна ефективност, оптимизация на потреблението, енергия от възобновяеми източници и синхронизиране на мрежата между всички държави членки; подчертава значителния, но все още неоползотворен потенциал на МСЕ да катализира прехода на мрежите към европейска икономика с нулеви нетни въглеродни емисии;
9. отбелязва предложенията на Комисията по отношение на военната мобилност; припомня военните задачи на Съюза, заложени в член 43, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и подчертава, че организацията на колективната териториална отбрана, която би изисквала пренасянето на военно оборудване и персонал без бариери между държавите, е задача на НАТО, а не и на ЕС; счита, че няма причина да инвестира до 6,5 милиарда евро от ресурсите на МСЕ след 2010 г. от бюджета на ЕС за военната мобилност; счита, че вече ограничените бюджетни ресурси на ЕС следва да се изразходват за граждански цели и задачи на ЕС; призовава държавите членки и НАТО да разработят планове за това как да бъде решен въпросът с военната мобилност между държавите; припомня, че общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Съюза все още не разполага с подходящите средства за въздушни и морски подемни операции, както е предвидено в ДЕС; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и държавите членки значително да повишат мобилността и оперативната съвместимост на европейските въоръжени сили, натоварени с провеждането на военни операции на ЕС като опазване на мира и стабилизиране;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на държавите членки.
- [1] ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0412.
- [4] ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 20.
- [5] ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2017)0401.