ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Механизма за свързване на Европа след 2020 г.
28.5.2018 - (2018/2718(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Робертс Зиле, Зджислав Краснодембски от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0242/2018
B8‑0245/2018
Резолюция на Европейския парламент относно Механизма за свързване на Европа след 2020 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020[1] и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г.[2],
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление[3], и предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за изменение на Междуинституционалното споразумение COM(2016)0606),
– като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604) и придружаващия го работен документ SWD(2016)0299,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2018 г., озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ (COM(2018)0321),
– като взе предвид изявлението на Комисията, направено от Жан-Клод Юнкер на 2 май 2018 г. относно решението на Комисията, прието по пакета на МФР за периода след 2020 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че транспортният сектор остава ключова инвестиционна област, която допринася за растежа, конкурентоспособността и развитието чрез укрепване на икономическия потенциал на всяка държава членка и регион на ЕС, като по този начин задълбочава икономическото, социалното и териториалното сближаване, подпомага вътрешния пазар и следователно борбата с неравенството между регионите;
Б. като има предвид, че настоящата енергийна инфраструктура на ЕС застарява и следователно не е в състояние да посрещне бъдещото търсене на енергия и да гарантира сигурност на доставките;
В. като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) беше създаден като съвместна, централно управлявана програма за транспортна, енергийна и телекомуникационна инфраструктура, като част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и води до осезаеми резултати по места;
Г. като има предвид, че МСЕ осигурява значителен дял от европейското финансиране за транспортни и енергийни проекти, предоставящи силен принос към целта за европейска икономика с ниски въглеродни емисии;
Д. като има предвид, че проектите, съфинансирани от МСЕ съвпадат с амбицията на ЕС за увеличаване на свързаността в европейски мащаб за три основни сектора и за концентриране на подкрепата към обществени блага с европейско измерение; като има предвид, че МСЕ допринася за постигане на приоритетите на Комисията за работни места, растеж и инвестиции, за вътрешния пазар, енергийния съюз, климата и цифровия единен пазар, като укрепва глобалната конкурентоспособност на ЕС;
Е. като има предвид, че до края на 2017 г. МСЕ вече предостави за транспорт 21,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства за проекти по TEN-T, което генерира инвестиции на обща стойност 41,6 милиарда евро; като има предвид, че през 2018 г. ще бъдат подписани допълнителни споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за покана за смесено финансиране, съчетаващи безвъзмездни средства по МСЕ с частно финансиране, включително по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); като има предвид, че първоначалният бюджет от 1 милиард евро за тази покана беше увеличен през ноември 2017 г. с 350 млн. евро с цел да се предостави подкрепа за приоритетната програма „иновации и нови технологии“ в съответствие с целите на плана за действие за алтернативни горива;
Ж. като има предвид, че се очаква Комисията да публикува законодателните си предложения относно европейска гаранция за стратегически инвестиции, които включват актуализация за МСЕ, през май и юни 2018 г.;
1. подчертава, че инвестирането в транспортна инфраструктура означава инвестиране в дългосрочен растеж, сближаване, конкурентоспособност и работни места – области, за които ЕС трябва да осигури истинска добавена стойност за гражданите;
2. подчертава, че инвестициите в енергийна инфраструктура са от решаващо значение за осъществяване на енергийния съюз и, че по тази причина МСЕ е основен инструмент на политиката, който служи за преодоляване на недостига на инвестиции в енергийния сектор и създаване на растеж и работни места;
3. счита, че в транспортния сектор следва да се дава приоритет на проекти, които създават или подобряват трансграничните връзки, попълват липсващите връзки и премахват затрудненията; следователно счита, че при този сценарий МСЕ би предоставил конкретен принос към целта за постигането на единно европейско транспортно пространство;
4. подчертава, че МСЕ е бил, е и трябва да остане ефективен и целенасочен инструмент за инвестиции в трансевропейска инфраструктура (TEN) в областта на транспорта, енергетиката и цифровия сектор, както и за да се допринесе за приоритетите на ЕС в областта на работните места, растежа и инвестициите, вътрешния пазар, енергийния съюз и климата и цифровия единен пазар;
5. подчертава освен това, че МСЕ следва да се съсредоточи върху осигуряването на добавена стойност на ЕС за разработването на свързаност в транспорта, главно чрез съсредоточаване върху проекти на национално, регионално или местно равнище, които в противен случай, без подкрепа от ЕС, не биха могли да бъдат осъществени;
6. насърчава Комисията да продължи да предоставя финансиране по МСЕ под формата на безвъзмездни средства, тъй като голяма част от финансирането по МСЕ се отнася до проекти, които носят регионални и европейски ползи в по-широк план, но за които няма достатъчно национално финансиране или липсва пазарно финансиране;
7. призовава Комисията да разгледа допълнителни начини за насърчаване на МСЕ като политически инструмент с конкретни секторни цели, насочен към реализирането на сложни проекти с трансгранично или европейско измерение на оперативната съвместимост;
8. подчертава значението на прякото управление, което позволява бързо отпускане на средства и много добро изпълнение на бюджета, както и че прякото управление на безвъзмездните средства по МСЕ доказа голямата си ефикасност, фактът, че разполага със солиден резерв от проекти и състезателна процедура за подбор, и отделя особено внимание на политическите цели на ЕС, на координираното прилагане и на пълноценното участие на държавите членки; подчертава, че Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), отбелязва много добри резултати по отношение на финансовото управление на МСЕ, по-специално благодарение на своята гъвкавост при бързо пренасочване на неизразходваните средства към дейности по финансиране на нови проекти; поради това настоява за засилване на INEA, за да се гарантира, че средствата на ЕС се изразходват по подходящ начин;
9. подчертава, че завършването на много мащабни инфраструктурни проекти по TEN-T, които понастоящем са в ход, се нуждае от значителни инвестиции, част от които зависят от продължаващата подкрепа на ЕС, тъй като в противен случай съществува риск от застой;
10. подчертава ползите от взаимното допълване между МСЕ, „Хоризонт 2020“, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и ЕФСИ; припомня, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд притежават силно регионално измерение, което отговаря на местните нужди и е насочено към финансово подпомагане на по-слабо развитите региони и държавите членки, които отговарят на условията за получаване на подкрепа от Кохезионния фонд;
11. подчертава, че е важно да се продължи да се заделят/обособяват определени суми от Кохезионния фонд в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. за транспортни проекти в рамките на МСЕ при прилагане на максималните проценти на финансиране, приложими по отношение на Кохезионния фонд; подчертава, че средствата, заделени от Кохезионния фонд в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. трябва да останат поне на същото равнище, както през предходната МФР за периода 2014—2020 г., и че тази сума трябва във всеки случай да бъде достатъчна за завършване, по време на следващата МФР 2021—2027 г., на текущите проекти, финансирани от суми по Кохезионния фонд;
12. приветства инициативи, при които дял от бюджета на политиката на сближаване (11.3 милиарда евро — транспорт) беше усвоен под прякото управление в рамките на МСЕ; отбелязва, че инвестициите в транспортната инфраструктура на ЕС следва да продължат като добре балансирана система на централно управлявани и споделяни източници на управление;
13. призовава Комисията и държавите членки да продължават да се стремят към постигането на основните политически цели на МСЕ:
а) в областта на транспорта — завършване на основната мрежа на TEN-T до 2030 г., включително разгръщането на SESAR и ERTMS, както и приключването на цялостната мрежа на TEN-T до 2050 г.;
б) в областта на енергията — завършване на приоритетните коридори на TEN-E до 2030 г., по-конкретно целите за по-интелигентни и цифровизирани мрежи, като се постигнат целите за взаимно свързване за 2030 г. (включително за периферните държави членки), разработят се мрежи с много затворени контури и се гарантира сигурност на доставките, включително чрез синхронизиране;
в) в областта на цифровизацията — максимално увеличаване на ползите от цифровия единен пазар за всички граждани и предприятия до 2030 г., постигане на общество на гигабитов интернет с изцяло гарантирана киберсигурност до 2025 г., подготовка за терабитова свързаност до 2030 г. и въвеждане на инфраструктура за данни и цифрови услуги в целия ЕС;
14. счита, че актуализиран МСЕ, който обхваща всички видове транспорт, включително пътната инфраструктура и вътрешните водни пътища, като поставя акцент върху междусистемните връзки и изграждането на мрежи в отдалечените райони и включва всички транспортни нужди, включително цифрови решения, преминаване към други видове транспорт и по-устойчив транспорт, ако е необходимо; счита, че този актуализиран МСЕ следва също така да даде предимство на по-преките връзки между основните и широкообхватните мрежи, включително, например, хоризонтални приоритети, като например морските магистрали; счита, че това следва да се отрази в списъците с предварително определени проекти, включен в следващия регламент за МСЕ;
15. отново заявява, че поканата за смесено финансиране, стартирана през 2017 г., която обединява безвъзмездни средства по МСЕ с пазарно финансирани инструменти, по-конкретно финансови инструменти, налични в рамките на ЕФСИ, има за цел да укрепи, когато е възможно, взаимното допълване между двете схеми за подпомагане, като в същото време действа като лост за други източници на финансиране, по-специално ЕФСИ, за частни инвеститори или национални насърчителни банки;
16. припомня, че в сектора на телекомуникациите двойната насоченост на МСЕ към трансгранични цифрови услуги от обществен интерес и комуникационна и компютърна инфраструктура показа, че програмата оказва важно въздействие върху постигането на целите на ЕС за цифров единен пазар, като помага да се развиват и прилагат общи политики за справяне с обществените предизвикателства, включително цифровата трансформация на здравното обслужване, киберсигурността, 5G покритие на коридорите на TEN-T и цифровизация на правителствата;
17. припомня, че предложението на Комисията от 2011 г. за МФР, създава финансов инструмент с общ бюджет в размер на 50 милиарда евро, от които 9,1 млрд. евро се разпределят за енергийни проекти, 9,2 млрд. евро – за телекомуникации/цифрови проекти и 21,7 млрд. евро – за транспортни проекти, включително допълнителни 10 млрд. евро, заделени/определени в Кохезионния фонд за транспортни проекти, като общата сума за транспортния сектор достига 31,7 млрд. евро; отбелязва, че при преговорите в рамките на МФР за 2014—2020 г. и тези за ЕФСИ, посочената сума беше значително намалена;
18. приветства въвеждането на междусекторни полезни взаимодействия в Механизма за свързване на Европа; очаква бъдещите насоки за секторната политика и инструментът на МСЕ да станат по-гъвкави, за да се улеснят полезните взаимодействия и да се предоставят по-ефективни отговори на новите технологични развития и приоритети, например цифровизацията, като същевременно се ускори създаването на икономика с ниски въглеродни емисии и се вземат мерки за преодоляване на общите предизвикателства пред обществото, като киберсигурността;
19. призовава Комисията да използва рамката на МСЕ за постигането на целите, очертани в „Плана за действие за военната мобилност: ЕС предприема стъпки в посока на Съюз за отбрана“;
20. счита, че предложеният размер на разпределените за МСЕ средства (както е посочено в съобщението „Бюджет на ЕС за бъдещето“), и особено ниското равнище на средствата, предоставени за транспорт, е незадоволително, и отбелязва, че предоставените суми са в по-малък размер от тези по МФР за периода 2014—2020 г.; поради това призовава Комисията да включи по-голям размер в предложението за регламент за МСЕ и поне да запази същото равнище на финансиране по МСЕ, както при предходната МФР, в съответствие с нуждите и ползите за транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура;
21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на държавите членки.