ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн
6.6.2018 - (2018/2634(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Линда Макаван от името на комисията по развитие
B8‑0274/2018
Резолюция на Европейския парламент относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн
Европейският парламент,
– като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.[1],
– като взе предвид Споразумението от Джорджтаун от 1975 г. за създаването на групата на държавите от АКТБ и преразглеждането му от 1992 г.[2],
– като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.[3],
– като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие[4],
– като взе предвид препоръката на Комисията от 12 декември 2017 г. за Решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за Споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (COM(2017)0763),
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (JOIN(2016)0052),
– като взе предвид съвместния документ за консултация на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 октомври 2015 г., озаглавен „Към ново партньорство между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.“ (JOIN(2015)0033),
– като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),
– като взе предвид съвместното изявление от 7 юни 2017 г. на Парламента, на Съвета, на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,
– като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 7 декември 2017 г. относно „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ и от 12 май 2016 г. относно „Бъдещето на отношенията между ЕС и държавите – членки на АКТБ“,
– като взе предвид 7-ата и 8-ата срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители от АКТБ, проведени съответно в Малабо (13—14 декември 2012 г.) и Порт Морсби (4 май 2016 г.),
– като взе предвид 103-то и 105-то заседания на съвместния Съвет на министрите, проведени съответно в Дакар (26—27 април 2016 г.) и Брюксел (3—4 май 2017 г.),
– като взе предвид срещата на върха между ЕС и Африканския съюз, проведена в Абиджан от 29 до 30 ноември 2017 г.,
– като взе предвид доклада на групата от изтъкнати личности на държавите от АКТБ от март 2016 г. относно бъдещето на държавите от АКТБ за периода след 2020 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие[5],
– като взе предвид декларацията на 8-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ от 1 юни 2016 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС[6] и на резолюциите, приети от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС,
– като взе предвид декларацията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 21 декември 2016 г. относно парламентарното измерение на отношенията между ЕС и АКТБ след изтичането на Споразумението от Котону[7],
– като взе предвид съвместното изявление от 9 декември 2015 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС[8],
– като взе предвид членове 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,
– като взе предвид въпросите до Комисията относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (O-000043/2018 – B8‑0025/2018 и O-000044/2018 – B8‑0026/2018),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че силата и достиженията на Споразумението от Котону се основават на редица особености, като например законово обвързващия характер на споразумението, неговата всеобхватност с трите му стълба на сътрудничество за развитие, политическо сътрудничество и икономическо и търговско сътрудничество и неговия голям бюджет под формата на Европейския фонд за развитие (ЕФР);
Б. като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ играе важна роля за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), въпреки неуспеха на ЕС да постигне целта за предоставяне на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие (ОПР);
В. като има предвид, че партньорството между АКТБ и ЕС има значителен принос за изкореняването на бедността, за интегрирането на държавите от АКТБ в световната икономика, както и за ролята на по-ефективен участник в международната търговия и преговорите в областта на климата;
Г. като има предвид, че партньорството между АКТБ и ЕС подобри пазарния достъп за държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, и насърчава по-доброто взаимно разбиране на позициите, ценности и норми чрез политически диалог помежду им;
Д. като има предвид, че въпреки големия принос на партньорството между АКТБ и ЕС по отношение на ЦХР, напредъкът във връзка с целите за премахване на бедността и с интеграцията на държавите от АКТБ в световната икономика е недостатъчен към настоящия момент, тъй като половината от държавите – членки на АКТБ все още са сред най-слаборазвитите държави в света и че на държавите – членки на АТКБ общо се падат под 5% от световната търговия и около 2% от световния БВП;
Е. като има предвид, че създаването на Африканския съюз, съвместната стратегия между Африка и ЕС, съвместната стратегия за партньорство между Карибите и ЕС и стратегията на ЕС за Тихоокеанския регион показват засилване на регионалния подход на ЕС към справяне с въпроси от общ интерес и значение, като мира и сигурността, борбата с тероризма и миграцията;
Ж. като има предвид, че мирът, сигурността и политическата стабилност са предпоставки за устойчиво развитие;
З. като има предвид, че общата основа и регионални пактове трябва да вземат под внимание регионалните и континентални особености, в съответствие с принципите на субсидиарност и взаимно допълване;
И. като има предвид, че държавите от АКТБ определиха три стълба за водене на преговори, а именно:
– Търговия, инвестиции и услуги;
– Сътрудничество за развитие, наука и технологии, научни изследвания и иновации,
– Политически диалог и застъпничество;
Й. като има предвид, че политическият диалог по съществените елементи, посочени в членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, е конкретно и законно средство за отстояване на общите ценности на партньорството АКТБ – ЕС и насърчаване на демокрацията, доброто управление и правата на човека, които са основополагащи за устойчивото развитие;
К. като има предвид, че е налице явна необходимост да се гарантира, че се запазва обвързаността с условия по отношение на правата на човека, и че политическият диалог се засилва в новото споразумение;
Л. като има предвид, че въпреки ясното признаване на ролята на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в за преразглеждането на Споразумението от Котону през 2010 г., тяхното участие в обсъжданията на политиките и дейностите на АКТБ и ЕС, включително в процесите на програмиране, последващи действия и оценка, е ограничено;
М. като има предвид, че политическият диалог е до голяма степен е използван на късен етап на политическите кризи, а не като превантивна мярка;
Н. като има предвид, че организациите на гражданското общество са изправени пред все по-рестриктивно законодателство и други пречки, които ограничават дейността и пространството им;
О. като има предвид, че ЕФР се финансира с преки вноски от държавите – членки на ЕС и за него не важат нормалните бюджетни правила на ЕС; като има предвид, че Парламентът няма правомощия по отношение на бюджета на ЕФР освен за освобождаването от отговорност за вече направени плащания, нито има формални права на контрол над програмирането на ЕФР;
П. като има предвид, че засилването на парламентарното измерение на партньорството между АКТБ и ЕС и укрепването на консултативната му роля следва да бъдат ключов елемент на новото партньорство между тях;
Р. като има предвид, че честотата и разнообразието на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС позволиха последователен диалог между парламентаристи от Европейския парламент и от АКТБ, като по този начин затвърдиха легитимността на СПА и засилиха парламентарната дипломация; като има предвид, че Съвместната парламентарна асамблея се използва като модел за парламентарна дипломация в различни политически форуми;
1. приветства основните аспекти и цялостната структура, предложени от Комисията, на бъдещото сътрудничество между Групата на държавите от АКТБ и Европейския съюз, както се посочва в препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори по бъдещо споразумение за партньорство;
2. настоява, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЦУР и Европейският консенсус за развитие трябва да бъдат в основата на подновяване на партньорството АКТБ—ЕС;
3. приветства факта, че постигането на ЦУР се смята за основна цел, но изразява съжаление относно липсата на конкретни мерки за изпълнение в предложените пактове; подчертава необходимостта от включване на хоризонтални въпроси като устойчивостта на околната среда, целите във връзка с изменението на климата, въпросите на равенството между половете и на социалната справедливост във всички политики, планове и интервенции в рамките на бъдещото споразумение;
4. приветства факта, че предложението на Комисията за сключване на ново споразумение за партньорство е отворено за външни партньори;
5. припомня, че най-първата цел от ЦУР е изкореняването на бедността, която остава ключов проблем в повечето държави от АКТБ; следователно подчертава, че борбата срещу бедността трябва да остане основен елемент на бъдещото споразумение;
6. отбелязва, че Комисията до голяма степен е взела предвид становището на Парламента и че общата основа и регионалните пактове ще бъдат еднакво правно обвързващи, както беше поискано от Парламента;
7. припомня, че бъдещото споразумение за партньорство ще включва принципите на равенство, взаимно уважение и взаимна изгода;
8. настоява съществените елементи на Споразумението за партньорство от Котону – зачитането на правата на човека и основните свободи, демократичните принципи и принципите на правовата държава и доброто управление – да бъдат запазени като основа за сътрудничеството след 2020 г. и да бъдат неразделна част от основното споразумение и регионалните пактове и протоколи; призовава Комисията и Съвета да включат изрично в частта от мандата, отнасяща се до правата на човека, свободата от дискриминация въз основа на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация или полова идентичност, както и сексуалното и репродуктивно здраве и права, както е посочено в Пекинската платформа за действие от 1995 г. и резултатите от конференциите за преглед;
9. подчертава необходимостта да се обърне внимание на въпроса с правата на човека и управлението въз основа на съществуващите международни правни инструменти, закони, принципи и механизми, създадени от регионални и панафрикански управленски органи, с оглед укрепване на собствеността;
10. припомня, че бъдещото партньорство между държавите от АКТБ и държавите членки на ЕС трябва да включва Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и следва да допринесе за нейното прилагане на всички равнища;
11. призовава преговарящите от страна на ЕС и АКТБ да включат в общата основна част на споразумението ясна разпоредба относно пълното прилагане от всички страни на Римския статут на Международния наказателен съд;
12. настоява, че е необходимо да се осигури съгласуваност между принципите, залегнали в общите основни и регионални приоритети, определени в пактовете, и подчертава, че основата следва да включва изрично позоваване на отчетността, наблюдението и механизмите за преглед, в случай на неспазване; подчертава, че следва да се гарантира и отчетността на страните по споразумението към гражданите и гражданското общество и че съвместните институции следва да предвидят механизми, които да дават на организациите на гражданското общество и на гражданите възможност да докладват за случаи на нарушения на задължения във връзка с правата на човека, както и други важни елементи;
13. заявява отново на всички страни по преговорите, че политическият диалог е основна част от Споразумението от Котону и че той трябва да продължи да бъде централен и законен стълб в общата рамка и на регионалното равнище на новото споразумение;
14. подчертава, че политическият диалог е неделима част от партньорството и е ценна основа за подобряване на положението на народите на държавите партньори; поради това призовава за по-добро наблюдение на положението с правата на човека и подчертава, че наблюдението трябва да бъде приобщаващо, прозрачно и основано на участието; подчертава значението на осигуряването на пълноценното участие на гражданското общество в диалога на всички равнища;
15. припомня, че политическият диалог трябва да бъде балансиран и да се основава на взаимно уважение;
16. подчертава, че сътрудничеството между ЕС и АКТБ следва да предвиди механизъм за партньорска проверка за редовен мониторинг на напредъка и на пропуските в изпълнението на целите за устойчиво развитие, с участието на парламенти, местни органи и гражданското общество, както и редовно изготвяне на оценки и публично докладване относно зачитането на правата на човека и други основни елементи; счита, че изпълнението на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие ще изисква легитимност, близост, субсидиарност и високо равнище на участие на местните органи и недържавните участници, ако трябва да бъде ефективно; призовава за по-добра комуникация и диалог с цел задълбочаване на отношенията между държавите от АКТБ и ЕС;
17. призовава за засилване на политическата тежест на партньорството АКТБ—ЕС на световната сцена, така че партньорите да бъдат по-ефективни участници на световната сцена;
18. призовава за определянето на ясни разпоредби в бъдещото споразумение, които регулират ролята и отговорностите на частния сектор; подчертава, по-специално, необходимостта от това предприятията, участващи в партньорства за развитие, да спазват принципите на корпоративната социална отговорност през целия жизнен цикъл на проектите, включително чрез спазване на Глобалния пакт на ООН, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, основните трудови стандарти на Международната организация на труда, екологичните стандарти и Конвенцията на ООН срещу корупцията; подчертава необходимостта както за държавите — членки на ЕС, така и за държавите от АКТБ да изготвят национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и по-специално разпоредбите за надлежна проверка;
19. изразява съжаление поради твърде небалансираното предложение на Комисията относно миграцията, със силен акцент върху връщането и обратното приемане, и поради изключително ограничената разпоредба в него относно законната миграция; призовава за включване в новото споразумение на амбициозно представяне на канали за законна миграция;
20. изразява съжаление, че проектът на мандата за преговори не предвижда разпоредби за гарантиране на измерение на устойчиво развитие на селското стопанство, въпреки огромните предизвикателства, пред които са изправени земеделските стопани от АКТБ в резултат на изменението на климата; призовава преговарящите страни да включат в новото споразумение схеми за подпомагане на устойчиви селскостопански практики;
21. призовава за засилено участие на гражданското общество в политическия диалог, програмирането и изпълнението и подкрепа за изграждането на капацитет на гражданското общество; подчертава значението на участието на гражданското общество в политическия диалог, особено що се отнася до местни групи, които са пряко засегнати от политиките; в тази връзка подчертава опасността от свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави и необходимостта да се обхванат и групи като малцинствата, младите хора и жените, които не са в състояние да организират своите интереси или които, въпреки легитимния демократичен интерес, не са признати от съответното правителство;
22. подчертава, че участието на гражданското общество следва да бъде изградено на основата на признаването на различните роли, които то играе, и че неговата роля като участник в споразумението следва да бъде засилена; подчертава, че участието на гражданското общество следва да бъде задължителен елемент на споразумението, установен в специален член;
23. подчертава, че принципите за ефективно сътрудничество за развитие трябва да бъдат напълно включени в новото споразумение за партньорство между АКТБ и ЕС и че разпоредбите за гарантиране на ангажираност на държавите, акцентът върху резултатите, приобщаващият характер на процеса на развитие, прозрачността и взаимната отчетност трябва да бъдат основни елементи на споразумението и регионалните протоколи; подчертава необходимостта да се гарантира географски балансиран подход за отпускане на помощи със значителен акцент върху най-слабо развитите и нестабилните държави; счита, че обвързването на помощта с условие за сътрудничество с ЕС по въпросите на миграцията е несъвместимо с договорените принципи за ефективност на развитието;
24. подчертава, че подновеното сътрудничество/партньорство между ЕС и АКТБ следва да гарантира по-ефективни съвместни действия за справяне с различните предизвикателства, пред които е изправен светът днес, като борбата срещу тероризма и организираната престъпност;
25. отново заявява, че бъдещото споразумение трябва да даде възможност за засилване на поетите ангажименти и зачитане на съгласуваността на политиките за развитие и следва да предвиди механизми за системно наблюдение на съгласуваността на политиките за развитие; припомня в тази връзка ролята на делегациите на ЕС в насърчаването на съгласуваността на политиките за развитие и подчертава необходимостта те да водят редовно диалог на национално равнище;
26. подчертава значението на привличането на инвестиции от частния сектор, чрез което да се спомогне за дългосрочното развитие на местните капиталови пазари и да се постигне ефект на лоста предвид на ограничения бюджет на ОПР, с цел максимално увеличаване на въздействието и финансирането на целите за устойчиво развитие;
27. отново подчертава важността на укрепването на парламентарното измерение на бъдещото споразумение, с което ще се гарантират истински консултативни правомощия за бъдещата обща Съвместна парламентарна асамблея и също така ще се гарантира, че тя предлага отворен, демократичен и всеобхватен парламентарен диалог; изисква нейната правна и оперативна независимост да бъде гарантирана; настоява Съвместната парламентарна асамблея да бъде тясно свързана с изпълнението на споразумението и с нея да се провеждат редовни консултации по всички въпроси от значение за партньорството; счита, че Съвместната парламентарна асамблея следва да бъде напълно приобщена към преговорите за бъдещото партньорство;
28. призовава за допълнителни усилия за подобряване на контрола на Съвместната парламентарна асамблея върху програмирането в областта на развитието;
29. е убеден, че са необходими редовни срещи, поне веднъж годишно, на равнище АКТБ-ЕС, за да се гарантира непрекъснатост и стабилност на партньорството и да се даде възможност за редовно докладване и партньорски проверки за напредъка в постигането на ЦУР и в зачитането на правата на човека, както и във връзка с други важни елементи на споразумението, както Парламентът вече призова;
30. препоръчва във връзка с това Съвместната парламентарна асамблея да бъде приведена в съответствие с новата регионална структура, като се постави основен акцент върху работата в регионалните форуми и широкото участие на националните и регионалните парламенти; счита, че Съветът АКТБ-ЕС и Съвместната парламентарна асамблея следва да заседават редовно, но по-рядко, отколкото понастоящем, в пленарна сесия, която да се провежда веднъж в ЕС и веднъж в държава от АКТБ на ротационен принцип, но че сесиите не следва да зависят от свикването на Съвета; призовава всяка държава — членка на ЕС, поела председателството на Съвета на ЕС, да се ангажира по-задълбочено с подготовката, организирането и домакинството на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея;
31. изисква поне веднъж годишно да се провеждат срещи между парламентаристи от ЕС и АКТБ на равнище регионални пактове във всеки регион, които да се допълват от форум на заинтересованите страни с участието на недържавни организации, включително на гражданското общество, младите хора и частния сектор;
32. изразява убеденост, че Панафриканският парламент трябва да стане силен стълб в рамките на бъдещия пакт ЕС–Африка, по-специално по отношение на бъдещия Съвет ЕС–Африка и успоредно с него; призовава в тази връзка Комисията и нейните колеги партньори от АКТБ да публикуват предложения за текстове относно парламентарното измерение и ролята на Панафриканския парламент на ранен етап от преговорите и да проведат консултации съответно с Панафриканския парламент и Европейския парламент на тази тема;
33. припомня, че в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът следва да бъде незабавно и изцяло информиран на всички етапи от процедурата на преговори, и отново заявява необходимостта от постигане на споразумение за подобряване на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация в рамките на целия жизнен цикъл на международните споразумения; приканва Съвета и Комисията също така да информират подробно и своевременно Съвместната парламентарна асамблея за преговорите;
34. призовава Съвета на Европейския съюз да публикува мандата, приет от Съвета; призовава групата на държавите от АКТБ да действат по същия начин по отношение на своя мандат.
- [1] http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/03_01/pdf/mn3012634_en.pdf
- [2] http://www.wipo.int/edocs/trtdocs/en/acp/trt_acp_3.pdf
- [3] Texts adopted, P8_TA(2016)0371.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
- [5] ОВ С 349, 17.10.2017 г., стр. 11.
- [6] OВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 19.
- [7] ОВ C 170, 18.1.2017 г., стр. 36.
- [8] http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/1081264en.pdf