Процедура : 2018/2741(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0278/2018

Внесени текстове :

B8-0278/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/06/2018 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 475kWORD 47k
11.6.2018
PE621.676v01-00
 
B8-0278/2018

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно отцепническите региони на Грузия 10 години след войната с Русия (2018/2741(RSP))


Хелмут Шолц, Меря Кюльонен, Палома Лопес Бермехо, Хавиер Кусо Пермуй, Барбара Спинели, Сабине Льозинг, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно отцепническите региони на Грузия 10 години след войната с Русия (2018/2741(RSP))  
B8‑0278/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че отношенията между Грузия и Русия имат няколкостотингодишна история, с периоди на сътрудничество и периоди на конфликти или напрежение; като има предвид, че разпадането на Съветския съюз доведе до конфликти с множество измерения в бившите съветски републики, които все още трябва да бъдат разрешени и които продължават да предизвикат напрежение между Русия и нейните съседи; като има предвид, че в продължение на много години конфликтите в Южна Осетия и Абхазия доведоха до ожесточени конфликти, етническо прочистване и сериозно напрежение в отношенията между Русия и Грузия;

Б.  като има предвид, че Южна Осетия обяви своята независимост от Грузинската съветска социалистическа република през 1991 г.; като има предвид, че правителството на Грузия отговори чрез отмяна на автономията на Южна Осетия, опитвайки се да си възвърне контрол си върху региона със сила; като има предвид, че ескалацията на кризата доведе до войната в Осетия през 1991—1992 г. и подновяване на боевете през 2004 и 2008 г.; като има предвид, че Абхазия се ползваше с автономия в рамките на Съветската Република Грузия; като има предвид, че етническото напрежение кулминира във войната в Абхазия от 1992—1993 г. и де факто в независимостта на Абхазия; като има предвид, че въпреки споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г. и години преговори, спорът остава нерешен;

В.  като има предвид, че бяха правени опити да пренапише историята на грузинско-руската война от 2008 г. в светлината на кризата в Украйна; като има предвид, че заглавието, дадено на парламентарните разисквания, посветени на тези трагични събития, допринася за тази проблематична тенденция; като има предвид, че Докладът Талявини на независимата международна проучвателна мисия относно конфликта в Грузия (IIFFMCG) продължава да бъде основата на фактите, свързани с тези събития; като има предвид, че в доклада се пояснява, че правителството на Грузия на Михаил Саакашвили е започнало войната вечерта на 7 август 2008 г., когато грузинските сили са нападнали град Цхинвали и завзели части от Южна Осетия; в доклада се отбеляза също така, че „в Южна Осетия вече е бил в ход въоръжен конфликт“ и че грузинските офанзива е била „неподходяща“ като отговор на нападенията преди войната;

Г.  като има предвид, че статутът на Южна Осетия и Абхазия продължава да бъде въпрос на спорове; като има предвид, че Организацията на обединените нации и по-голямата част от световните правителства считат територията за част от Грузия, докато Русия и четири други държави – членки на ООН, признаваха републиките Абхазия и Южна Осетия; като има предвид, че двете републики са силно зависими от Русия в икономическо, политическо и военно отношение; като има предвид, че решение на конфликтите в региона може да бъде устойчиво, единствено ако бъде гарантирано правото на населението на Абхазия и Южна Осетия да определи бъдещето си и да защитава своята национална идентичност;

Д.   като има предвид, че международните преговори в Женева (GID) — многостранен форум за медиация, който трябва да разгледа въпроса за сигурността и хуманитарните последици от войната между Грузия и Русия през август 2008 г. — все още предстои да постигнат осезаеми резултати;

Е.   като има предвид, че през 2017 г. Русия и Грузия създадоха съвместна комисия, ръководена от заместник-министъра на външните работи на Русия и специалния представител за връзки с Русия на грузинския министър-председател; като има предвид, че през 2017 г. беше отбелязано засилване на икономическите отношения и контактите между хората; като има предвид, че Русия стана вторият по големина търговски партньор на Грузия, че бяха установени транспортни връзки, а повече от един милион руснаци посетиха Грузия; като има предвид, че Русия и Грузия се споразумяха да включат въпросите за Абхазия и Южна Осетия в дневния ред на съвместния комитет през 2018 г.;

Ж.  като има предвид, че нарастващото военно сътрудничество между Грузия и Съединените щати и НАТО, редовните съвместни военни учения и обучаването на грузинската армия от военни офицери на НАТО, както и оборудването на грузинската армия с оръжия на НАТО, продължават да будят сериозна загриженост в Русия;

1.  изразява загрижеността си, че Южна Осетия и Абхазия продължават да бъдат региони на неразрешени конфликти и напрежение; призовава за диалог и преговори между всички заинтересовани страни с оглед на намирането на решение, което да отговаря на аспирациите на всички хора в региона и да им даде възможност да определят своето бъдеще;

2.  приветства усилията на правителствата на Русия и Грузия да развиват взаимно изгодни отношения в различни области; изразява надежда, че тези усилия ще доведат до разрешаване на различията между двете страни и стабилизирането на региона; критикува факта, че някои политически сили в ЕС и Грузия подриват тези усилия като пренаписват историята и едностранно обвиняват Русия за трагичните събития от 2008 г.;

3.  изразява загриженост по повод на продължаващото съсредоточаване на военни сили в региона и призовава всички страни да сложат край на това; призовава да се сложи край на дейността на НАТО в региона и категорично отхвърля присъединяването на Грузия към НАТО;

4.  настоява за зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и потвърждава отново ангажимента си по отношение на суверенитета и териториалната цялост на всички държави — членки на ООН, включително Грузия;

5.  подчертава, че всяко политическо решение на конфликта в Южна Осетия и Абхазия трябва да отговаря на очакванията на всички хора, живеещи в региона; призовава за намиране на формат за разрешаване на спора, който да дава възможност да участват на представители на всички заинтересовани страни;

6.  изразява съжаление във връзка с факта, че усилията, положени в рамките на международните преговори в Женева, за постигане на споразумение относно декларация за неупотреба на сила, не се увенчаха с успех; подчертава факта, че подобно изявление би било важна стъпка по пътя към гарантиране на сигурността в региона; призовава САЩ да играят по-конструктивна роля в тези разисквания;

7.  изразява силна загриженост във връзка с трагичната смърт на гражданина на Грузия Арчил Татунашвили; призовава за щателно разследване на случая и за сътрудничество между съответните заинтересовани страни; подчертава колко е важно да се защитават безопасността и правата на етническите грузинци, живеещи в Южна Осетия и Абхазия;

8.  настоява за правото на връщане на разселените лица при достойни условия, с оглед намаляване на характера на „Железна завеса“ на де факто установените граници и като се дава възможност международните участници да подпомагат хората в рамките на двата региона;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, президентите и парламентите на Грузия и Русия, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа.

 

Последно осъвременяване: 13 юни 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност