Процедура : 2018/2770(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0321/2018

Внесени текстове :

B8-0321/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 05/07/2018 - 6.13
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 506kWORD 59k
2.7.2018
PE621.749v01-00
 
B8-0321/2018

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници (2018/2770(RSP))


Хавиер Кусо Пермуй, Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, Николаос Хундис, Мария Лидия Сенра Родригес, Елеонора Форенца, Жуан Ферейра, Жуан Пимента Лопеш, Мигел Виегаш от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници (2018/2770(RSP))  
B8‑0321/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид глава 1, член 1, параграф 2 от Устава на ООН от 1945 г. и заявената в него цел на ООН „да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир“,

–  като взе предвид член 1 от Международния пакт за граждански и политически права и член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, в които се заявява, че „всички народи имат право на самоопределение“ и че „по силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“,

–  като взе предвид декларацията от 27 януари 2013 г. от срещата на държавните и правителствените ръководители на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и ЕС, в която подписалите потвърждават своя ангажимент към всички цели и принципи, установени в Устава на Обединените нации, и подкрепата си за всички усилия в подкрепа на суверенното равенство на всички държави и зачитането на тяхната териториална цялост и политическа независимост,

–  като взе предвид прокламацията на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, одобрена на предишните срещи на високо равнище на CELAC,

–  като взе предвид принципа на ненамеса, определен в Устава на ООН,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.,

–  като взе предвид изявлението относно Венесуела на ръководителите на държавите от Г-7 от 23 май 2018 г.,

–  като взе предвид предишните заключения на Съвета по външни работи във връзка с Венесуела,

–  като взе предвид предходните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венесуела,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Венесуела,

–  като взе предвид решението на Председателския съвет от 7 юни 2018 г. да изпрати ad hoc делегация, която да посети градовете Кукута (Колумбия) и Боа Вища (Бразилия),

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че правителството на Боливарска република Венесуела осъди на няколко пъти външната намеса, дестабилизацията, кампаниите за дезинформация, манипулациите на общественото мнение и насилието, насърчавано от някои среди на опозицията срещу суверенитета, независимостта, мира и демократичната стабилност в страната и срещу венесуелския народ;

Б.  като има предвид, че Боливарска република Венесуела е изправена пред вътрешни и външни заплахи за мира и суверенитета си в момент, в който страната е изправена пред извънредна икономическа война, която напоследък се усложнява в резултат на повишаването на цените, контрабандата и складирането на стоки; като има предвид, че тази извънредна ситуация причинява социални, икономически, политически, природни и екологични проблеми;

В.  като има предвид, че през декември 2014 г. бившият президент на САЩ Барак Обама обяви проектозакон, който беше приет от Сената на САЩ, налагащ едностранни и екстратериториални санкции на народа и боливарското правителство на Венесуела до 2019 г.; като има предвид, че всички 33 държави от Латинска Америка и Карибския басейн осъдиха и отхвърлиха тези едностранни санкции, наложени от САЩ на Венесуела, и като има предвид, че в Декларацията от Брюксел, приета в рамките на втората среща на високо равнище ЕС – CELAC, държавните и правителствените ръководители на ЕС отбелязаха факта, че CELAC отхвърля санкциите на САЩ срещу Боливарската република Венесуела; като има предвид, че правителството на Венецуела реагира, като обяви поредица от мерки по прилагане на разпоредби на Виенската конвенция за дипломатическите отношения;

Г.  като има предвид, че на 8 март 2015 г. бившият президент на САЩ Барак Обама подписа Изпълнителна заповед 13692, съгласно която Боливарската република Венесуела се счита за „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати“; като има предвид, че изпълнителната заповед дава възможност на САЩ да използват за преодоляване на заплахата национални ресурси за извънредни ситуации, като прилагането на санкции срещу съответната държава;

Д.  като има предвид, че президентът на САЩ Доналд Тръмп поддържа същата стратегия като своя предшественик, което може да се види ясно в различните издадени от него изпълнителни заповеди, а именно тези от 24 август 2017 г., 19 март 2018 г. и 21 май 2018 г.;

Е.  като има предвид, че посочените изпълнителни заповеди наложиха допълнителни санкции на Венецуела и забраняват определени допълнителни операции по отношение на Венецуела — всичко това, за да се отговори на така наречената „национална извънредна ситуация“, обявена с Изпълнителна заповед 13692 от 8 март 2015 г.;

Ж.  като има предвид, че изявленията от 6 април 2017 г. и 15 февруари 2018 г. на адмирал Kърт Тид, ръководител на южното командване на САЩ, вещаят агресия срещу Венесуела по силата на доктрината за регионалната колективна сигурност; като има предвид, че подобни изявления имат за цел създаването на несигурност и нестабилност в страната и са част от стратегията за намеса срещу прогресивните правителства в региона;

З.  като има предвид, че един от компонентните на продължаващата дестабилизация на Венецуела беше и все още е продължилото над 12 години финансиране в размер на милиони долари на антиправителствени организации и политически партии от страна на агенции на САЩ като Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и Националния фонд за демокрация; като има предвид, че бившият президент на САЩ Обама разреши специален фонд в размер на 5,5 милиона щатски долара, който да финансира антиправителствени групи във Венецуела чрез Държавния департамент;

Й.  като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД), и по-специално нейният генерален секретар, продължават да съсредоточават своите политически действия върху намесата във вътрешното положение във Венесуела и да легитимират по всякакъв начин задействането на Демократичната харта, което открива възможността за външна намеса в страната;

К.  като има предвид, че XLVIII-то Общо събрание на ОАД беше белязано от заплахата членството на Венецуела в организацията да бъде суспендирано, както беше поискано от заместник-председателя на САЩ, Майк Пенс, в навечерието на събитието; като има предвид, че в крайна сметка единственото, което САЩ успяха да постигнат беше резолюция, подкрепена от 19 от 24-те държави, необходими за суспендирането на Венецуела от ОАД, като поименното гласуване на резолюцията беше допълнено от 11 гласа „въздържал се“ и 4 гласа „против“;

Л.  като има предвид, че Венесуела реши да напусне ОАД; като има предвид, че остават 11 месеца до официалното оттегляне на Венецуела от ОАД; като има предвид, че намерението на САЩ е Венесуела да бъде суспендирана, така че те да продължат ескалацията на едностранните си мерки срещу Венецуела извън рамките на международното право, докато съюзниците на САЩ затегнат обсадата си срещу страната;

М.  като има предвид, че на Венесуела беше попречено неправомерно да поеме временното председателството на Меркосур с цел нейното изолиране и изключване от тази организация; като има предвид, че понастоящем се водят преговори между ЕС и Меркосур за сключването на споразумение за свободна търговия;

Н.  като има предвид, че тази стратегия за дестабилизация, изолация и натиск срещу Венесуела се следва от някои правителства в региона — т.нар. „група от Лима“ — в грубо нарушение на международното право;

О.  като има предвид, че ЕС направи няколко изявления и изрази различни позиции в съответствие с позициите, защитавани от малцинствени сектори на венесуелската опозиция, с ясното намерение да се намеси и да влияе на вътрешната ситуация във Венесуела;

П.  като има предвид, че на 13 ноември 2017 г. Съветът по външни работи прие заключения относно Венецуела и одобри целеви санкции; като има предвид, че на 22 януари 2018 г. Съветът на Европейския съюз реши да предприеме ограничителни мерки срещу седем лица, заемащи публични длъжности; като има предвид, че на 28 май 2018 г. Съветът по външни работи постигна съгласие в своите заключения да действа бързо с цел налагане на допълнителни целенасочени и обратими ограничителни мерки срещу Венесуела; като има предвид, че на 25 юни 2018 г. Съветът по външни работи постигна съгласие в своите заключения за нови допълнителни санкции срещу Венесуела, като прие ограничителни мерки спрямо други 11 лица, заемащи публични длъжности;

Р.  като има предвид, че основните международни медийни корпорации представят едностранно положението във Венецуела; като има предвид, че информацията се манипулира, а слуховете и фалшивите новини за Венесуела се разпространяват само, за да бъде оправдана намесата в страната;

С.  като има предвид, че 20 години във Венесуела са проведени 24 избори;

Т.  като има предвид, че след последните избори за Националното събрание някои сектори на опозицията изиграха определена роля за дестабилизиране на страната, използвайки законодателната власт за тази цел;

У.  като има предвид, че някои сектори на опозицията решиха да не участват в изборите за Учредително национално събрание на Венесуела и в президентските избори;

Ф.  като има предвид, че президентските избори във Венесуела бяха проведени на 20 май 2018 г. и в тях гласуваха повече от 8 милиона венесуелски граждани; като има предвид, че на изборите присъстваха повече от 200 международни наблюдатели; като има предвид, че в изборния процес участваха различни кандидати на опозицията; като има предвид, че Николас Мадуро беше преизбран за президент;

Х.  като има предвид, че САЩ, ЕС и някои правителства от региона оспориха изборния процес преди президентските избори и все още отказват да признаят резултата;

Ц.  като има предвид, че правителството на Венецуела и нейният президент призоваха неколкократно всички сектори на опозицията да участват в диалог и продължават да правят това с оглед на изграждането на мир в страната;

Ч.  като има предвид, че някои сектори на опозицията, подкрепяни от външни сили, като САЩ, ЕС, ОАД, Г-7 и групата от Лима, продължават да подклаждат дестабилизацията в страната;

Щ.  като има предвид, че САЩ, ЕС, ОАД и групата от Лима са отговорни за икономическата обсада срещу Венецуела, която има драматични последици за венесуелския народ;

АА.  като има предвид, че така наречената „хуманитарна помощ“, защитавана от САЩ, ЕС, ОАД и групата от Лима, е претекст и извинение за легитимирането на външна намеса в страната;

1.  категорично осъжда постоянната външна намеса и политическата, икономическа и социална дестабилизация, насочени срещу Боливарската република Венесуела;

2.  осъжда като неуместно „инструментализирането“ на правата на човека за политически цели от страна на ЕС, по-специално в случая на Венесуела;

3.  подчертава, че продължаващата стратегия за вмешателство, насочена срещу суверенитета на Боливарската република Венесуела е далеч от създаването на пространство за диалог и мир;

4.  потвърждава отново правото на народа на Венесуела да решава своето бъдеще, в условия на суверенитет и мир и без каквато и да било външна намеса или натиск;

5.  изтъква отново необходимостта от спазване на принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите в съответствие с международното право;

6.  осъжда твърденията за „хуманитарна криза“ във Венесуела, които се правят с намерението да се засили външната намеса и защитават кампанията за намеса в страната;

7.  изразява дълбокото си съжаление по повод на решението на Председателския съвет от 7 юни 2018 г. да изпрати ad hoc делегация, която да посети градовете Кукута (Колумбия) и Боа Вища (Бразилия);

8.  изразява дълбоко съжаление по повод всяка външна намеса от страна на ОАД, ЕС, САЩ или на която и да е друга държава във вътрешните работи на трети държави; припомня, че всички народи имат право да се самоопределят, да изберат свободно политическия си статус и да преследват свободно своето икономическо, социално и културно развитие, и призовава за зачитането на това право;

9.  осъжда недемократичните и бунтовнически цели на кампанията за дестабилизиране; подчертава империалистическия интерес на САЩ да си осигурят достъп до запасите от нефт на Венецуела и политическата им цел за подронване на страните от Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA);

10.  осъжда решението на САЩ и ЕС да продължат санкциите срещу Венесуела; изисква незабавното вдигане на тези санкции;

11.  категорично отхвърля всеки опит от страна на ЕС да наложи допълнителни санкции и други мерки срещу Венесуела и нейния народ;

12.  подчертава, че диалогът с трети държави не следва при никакви обстоятелства да довежда до налагане на ограничения върху правото на самоопределение на народите;

13.  критикува неотдавнашните събития в ОАД, които показват продължаващата липса на демокрация на тази организация и нейната вмешателска роля, която винаги е срещу суверенната воля на народите от Латинска Америка;

14.  осъжда ролята, която играят повечето международни медии за разпространяването на слухове и използването на фалшива информация с цел подкопаване на легитимността на правителството на Венесуела и създаване на атмосфера на насилие; припомня, че свободата на информацията е основно право на човека и призовава международните медии да действат отговорно, като отразяват събитията по честен, точен и балансиран начин – нещо, което в момента не е така;

15.  признава, че Венесуела е изправена пред сериозна икономическа криза; признава обаче, че настоящата икономическа криза е резултат главно от външна намеса, както от санкциите, наложени на страната и спада в цената на петрола, така и от режисирана стратегия за вътрешна икономическа дестабилизация, ръководена от някои среди на опозицията и основни икономически участници в страната, които контролират производството и разпространението на стоки, и по-специално в областта на храните и лекарствата; припомня, че посочената вътрешна стратегия доведе до недостиг на стоки, който се задълбочи поради координираните групови действия на т.нар. „bachaqueros“, които имат за цел изчерпване на запасите в складове, в момента на повторното им зареждане, така че да се повишат цените на стоките, продажбата им на черния пазар или разпространението им за целите на фалшифицирането – положение, което допринесе за високото равнище на инфлацията в страната; припомня, че тези стратегии се провежда успоредно със системното премахване от пазара на банкнотата от 100 боливара — най-голямата в страната — докато в държави като Колумбия или Парагвай се намират буквално тонове от тези банкноти; припомня, че въпреки тези сериозни последици за икономиката, Венецуела спазва международните си ангажименти по отношение на външния дълг и продължава да предоставя значителни бюджетни средства за социално развитие в размер на над 70% от годишния си бюджет;

16.  отбелязва зачитането на Конституцията, демонстрирано от институциите на Венецуела, в сравнение с постоянното незачитане и конфронтационно отношение на Националното събрание и някои сектори на опозицията;

17.  подкрепя принципите, съдържащи се в прокламацията на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, и настоятелно призовава цялата международна общност изцяло да зачита посочената прокламация в отношенията си с държавите от CELAC, включително чрез ангажимент за въздържане от пряка или косвена намеса във вътрешните работи на всяка друга държава и за спазване на принципите на държавния суверенитет, равните права и самоопределението на народите;

18.  приветства прилагането на политики на социално приобщаване във Венецуела, базирани върху социална отговорност и правосъдие, равенство, солидарност и права на човека, което помогна за намаляване на неравенството в страната, по-конкретно по отношение на мерките за социално развитие и значителния напредък, постигнат в намаляването на бедността или в областта на образованието, в това число изкореняването на неграмотността през 2005 г. и увеличаването на броя на студентите във висшите учебни заведения;

19.  припомня значимата роля на Венецуела в създаването и укрепването на процес на сътрудничество и интеграция за благото на народите на Латинска Америка; подчертава значителния напредък, постигнат в регионалната интеграция и сътрудничество в подкрепа на народите от Латинска Америка; приветства значителните постижения на Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA) в областта на здравеопазването, образованието, културата и взаимноизгодното сътрудничество;

20.  потвърждава, че държавите – членки на ALBA осъзнават сериозните усилия, полагани от правителството на Венесуела за насърчаване и защита на правата на човека, справедливостта и мира, за да се предотвратят плановете за международна намеса срещу Венесуела, които застрашават стабилността не само на тази приятелска държава, но също и стабилността на региона;

21.  приветства проведените неотдавна във Венесуела президентски избори и признава резултатите от тях;

22.  осъжда всички действия, имащи за цел да поставят под въпрос неоспоримата легитимност на изборите във Венесуела, и призовава държавите — членки на ЕС, да заемат отговорна позиция в съответствие с принципите на ненамеса, като демонстрират зачитане на независимостта и суверенитета на Боливарската република Венецуела и на волята на нейния народ, изразена в изборните резултати;

23.  подкрепя инициативите за диалог, насърчавани от президента Николас Мадуро и неговото правителство, подкрепени от различни международни организации и заинтересовани страни, както и факта, че приоритетите на този диалог са благополучието на всички граждани и институционалните връзки, мирът, правосъдието, истината, укрепването на икономиката, защитата на върховенството на закона, демокрацията и зачитането на националния суверенитет;

24.  потвърждава отново своята солидарност с венесуелския народ и борбата му в защита на боливарския процес и социалните достижения, постигнати през последните години;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Боливарска република Венесуела, парламента на Меркосур, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и латиноамериканските регионални организации, включително UNASUR, ALBA и CELAC.

Последно осъвременяване: 4 юли 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност