Предложение за резолюция - B8-0481/2018Предложение за резолюция
B8-0481/2018
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа

17.10.2018 - (2018/2869(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0481/2018


Процедура : 2018/2869(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0481/2018
Внесени текстове :
B8-0481/2018
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8‑0481/2018

Резолюция на Европейския парламент относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа

(2018/2869(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 14 и Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[1] (Директива за равенството между расите),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[2],

–  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[3],

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[4],

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации[5],

–  като взе предвид създаването на група на високо равнище на ЕС по въпросите на борбата с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост през юни 2016 г.;

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на Европа от 30 септември 2014 г. относно борбата срещу проявите на неонацизъм и десен екстремизъм,

–  като взе предвид Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията,

–  като взе предвид Кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че както е установено в член 2 от ДЕС Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; като има предвид, че тези ценности са общи за всички държави членки;

Б.  като има предвид, че липсата на сериозни действия срещу фашистките и екстремистките десни групи позволи настоящото разрастване на ксенофобията в Европа;

В.  като има предвид, че открито неофашистки, неонацистки, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат в обществото омраза и насилие срещу „мними врагове“;

Г.  като има предвид, че в изказването си по време на събитие за отбелязване на терористичните нападения в Брюксел през 2016 г., членът на Комисията, отговорен по въпросите за сигурността, сър Джулиан Кинг, подчерта нарастващата заплаха от насилнически крайнодесен екстремизъм, посочвайки, че не познава нито една държава – членка на ЕС, която да не е засегната по един или друг начин от това явление[6];

Д.  като има предвид, че неофашистките и неонацистките организации се проявяват в различни форми, както е описано в доклада на Европол за ситуацията и тенденциите в развитието на тероризма в Европейския съюз (TESAT) от 2018 г.; като има предвид, че повечето неофашистки и неонацистки организации изключват определени лица или групи; като има предвид, че тези организации често използват агресивен език спрямо малцинствените групи и се стремят да обосноват това свое действие, като се позовават на принципа на свобода на словото;

Е.  като има предвид, че онлайн разпространението на изказвания, пораждащи омраза, често води до нарастване на насилието, включително от страна на неофашистки групи;

Ж.  като има предвид, че в член 30 от Всеобщата декларация за правата на човека ясно се посочва, че нищо в декларацията „не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея“;

З.  като има предвид, че член 4 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация потвърждава, че държавите – страни по Конвенцията, осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеи или теории за превъзходство на една раса или група лица от един цвят или етнически произход;

И.  като има предвид, че насърчаването на фашизма е забранено в различни държави членки по силата на тяхното национално законодателство;

Й.  като има предвид, че в доклада TESAT на Европол от 2018 г. се посочва, че през 2017 г. се наблюдава почти двойно увеличение на броя на лицата, задържани във връзка с крайнодесни екстремистки престъпления; като има предвид, че в доклада се отбелязва също, че расисткото поведение, авторитаризмът, ксенофобията и враждебното отношение към имиграцията представляват често срещано поведение на крайнодесните екстремисти;

К.  като има предвид, че според неотдавнашен доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно докладването на престъпленията от омраза и практиката за събиране на данни в целия ЕС, събирането на подробни и необобщени данни относно престъпленията от омраза — като минимум, по отношение на мотивацията и вида на престъпността — е необходимо, за да се наблюдава ефективността на реакцията на полицията по отношение на това явление, както и за да се подготвят ефективни и целенасочени политики;

Л.  като има предвид, че политиците все по-често се превръщат в мишена за крайнодесни екстремистки групи, които ги възприемат като предатели или наивници, заемащи пасивна позиция[7];

М.  като има предвид, че футболни хулигани са част от крайнодясното екстремистко пространство на много държави членки, но че те се различават по отношение на идеологията си и връзките си с други организации[8];

1.  категорично осъжда и изразява съжаление по повод терористичните атаки, убийства, насилствени физически атаки и шествия от неофашистки и неонацистки организации, които са се състояли в редица държави членки;

2.  изразява дълбока загриженост по повод на нарастващата нормализация на фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в Европейския съюз, както и тревога във връзка със сведенията за тайни договорености в някои държави членки между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи с неофашисти и неонацисти;

3.  изразява загриженост по повод неофашисткото насилие, насочено към конкретни малцинства, като например европейци с черен цвят на кожата/лица от африкански произход, евреи, мюсюлмани, роми, граждани на трети държави, ЛГБТИ лица и хора с увреждания;

4.  категорично осъжда всички нападения с насилие от неофашистки групи срещу политици и членове на политически партии, за които се докладва в някои държави членки;

5.  изразява силно безпокойство във връзка с безнаказаността, с която се ползват действията на неофашистки и неонацистки групи в някои държави членки, и подчертава, че това чувство на безнаказаност, заедно с неподходящия отговор на държавата на насилствените действия на тези групи, са сред причините за обезпокоителното нарастване на насилствените действия на някои крайнодесни организации;

6.  потвърждава тревожната тенденция неофашистки и неонацистки групи да използват социалните медии и интернет, за да се организират из целия Европейски съюз и да разпространяват екстремистка пропаганда;

7.  призовава Комисията, държавите членки и дружествата в социалните медии да противодействат на разпространението на расизма, фашизма и ксенофобията в интернет, в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество на национално и международно равнище;

8.  призовава държавите членки решително да осъждат и санкционират престъпленията от омраза, словото на омразата и търсенето на изкупителни жертви от страна на политици и държавни служители на всички равнища и във всички видове медии, тъй като те пряко засилват омразата и насилието в обществото и ги превръщат в нормално явление;

9.  изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се превърна в пример за пропаганда на единствена политическа партия, която често изключва противопоставянето и малцинствените групи от обществото и дори подбужда към насилие;

10.  призовава останалите държави членки да подпишат и ратифицират Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека, за да защитят правата на гражданите си на недискриминация под каквато и да е форма;

11.  призовава държавите членки да прилагат правилно и да следят за спазването на Рамково решение 2008/913/JHA на Съвета относно борбата с расизма и ксенофобията;

12.  изразява съжаление относно факта, че само 15 държави членки разделят престъпленията от омраза въз основа на различните подбуди за тях[9];

13.  призовава държавите членки да предвидят и предоставят адекватна подкрепа за жертвите на расистки или ксенофобски престъпления и престъпления от омраза;

14.  призовава държавите членки да създадат звена за борба с престъпленията от омраза в силите на полицията;

15.  призовава за пълноценно и своевременно сътрудничество между правоприлагащите органи, разузнавателните агенции, съдебната система и организациите на гражданското общество в борбата срещу фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост;

16.  призовава държавите членки да съсредоточат вниманието си върху превенцията чрез образование, повишаване на осведомеността и обмена на най-добри практики, включително чрез Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията;

17.  призовава държавите членки да следват препоръките на Съвета на Европа по отношение на противодействието на проявите на неонацизъм и десен екстремизъм;

18.  призовава държавите членки, националните спортни федерации и футболните клубове да противодействат на расизма, фашизма и ксенофобията в рамките на футболните стадиони и футболната култура, като осъждат и санкционират отговорните лица и като насърчават положителни образователни дейности, насочени към младите футболни запалянковци в сътрудничество с училищата и съответните организации на гражданското общество;

19.  подчертава, че осведомеността за историята е една от предпоставките за предотвратяването на такива престъпления в бъдеще и играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения; посочва, че омаловажаването на нацистките престъпления е първата стъпка към събуждане на идеите на онази епоха;

20.  призовава държавите членки да осъждат и противодействат на отрицанието на Холокоста, включително банализирането и омаловажаването на престъпленията на нацистите и техните сътрудници; посочва, че истината по отношение на Холокоста не трябва да се омаловажава чрез политически и медийни прояви;

21.  призовава за обща култура на паметта, която отхвърля фашистките престъпления от миналото; изразява дълбока загриженост, че по-младите поколения в Европа и другаде се чувстват все по-малко ангажирани към историята на фашизма и следователно рискуват да се окажат безразлични към новите заплахи;

22.  насърчава държавите членки да насърчават образованието чрез интегриране на културата в многообразието на нашето общество и общата ни история, включително зверствата на Втората световна война, като например Холокоста, и систематичната дехуманизация на жертвите в продължение на няколко години;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Последно осъвременяване: 22 октомври 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност