Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.(1), 26 ноември 2009 г.(2), 16 февруари 2017 г.(3) и 31 май 2018 г.(4),

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

–  като взе предвид стратегическия документ и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. на ЕС за Никарагуа,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Никарагуа от 21 януари 2019 г.,

–  като взе предвид декларациите на върховния представител от името на ЕС относно положението в Никарагуа от 2 октомври 2018 г., 15 май 2018 г., 22 април 2018 г. и 15 декември 2018 г. и декларацията от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог,

–  като взе предвид приетите на 18 февруари 2019 г. заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС на форумите по правата на човека на ООН през 2019 г.,

–  като взе предвид доклада, одобрен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 21 юни 2018 г., озаглавен „Gross Human Rights Violations in the Context of Social Protests in Nicaragua“ (Груби нарушения на правата на човека в контекста на социалните протести в Никарагуа),

–  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно нарушенията на правата на човека и злоупотребите в контекста на протестите в Никарагуа, 18 април – 18 август 2018 г.,

–  като взе предвид доклада на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) от 20 декември 2018 г. относно проявите на насилие в Никарагуа между 18 април и 30 май 2018 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет от 22 февруари 2019 г. относно криминализирането на инакомислието в Никарагуа,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 31 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно кризата в Никарагуа, като решително осъди положението в тази страна; като има предвид, че вследствие на тази резолюция делегация от 11 членове на ЕП посети страната от 23 до 26 януари 2019 г., за да оцени положението на място;

Б.  като има предвид, че делегацията имаше възможността да следва своя собствена програма и че правителството на Никарагуа предостави достъп до всички обекти, поискани от членовете на ЕП, включително до два затвора; като има предвид, че правителството на Никарагуа предостави гаранции, че няма да бъдат предприети репресивни мерки срещу лицата, които осъждат настоящата ситуация; като има предвид, че делегацията стана свидетел на кампания на тормоз, оклеветяване и сплашване срещу защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, с които тя беше провела размяна на мнения; като има предвид, че много организации отказаха поканите за среща с делегацията поради водените от правителството кампании на сплашване и заплахи; като има предвид, че репресиите се засилиха след посещението на делегацията в страната;

В.  като има предвид, че делегацията отхвърли публично официалната позиция на правителството на Никарагуа, че е жертва на ръководен от САЩ държавен преврат и дезинформационни кампании; като има предвид, че демонстрациите са предизвикани от дълбоката криза на демокрацията, институционалната и политическата криза, които засегнаха върховенството на закона и ограничиха основни свободи, като свободата на сдружаване, демонстрации и събрания в страната през последното десетилетие;

Г.  като има предвид, че свободата на изразяване, на провеждане на събрания и на демонстрации, включително на използването на националния химн, са сериозно ограничени за много хора; като има предвид, че значителен брой политически затворници са лишени от свобода единствено заради упражняването на правата си; като има предвид появата на няколко будещи тревога доклада относно влошаващото се положение на задържаните лица, включително за нечовешкото отнасяне;

Д.  като има предвид, че съдебните производства срещу тези задържани лица са в нарушение на международните стандарти, по-специално на процесуалните и наказателноправните гаранции за право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите също не отговарят на международните стандарти; като има предвид очевидната липса на разделение на властите в Никарагуа;

Е.  като има предвид, че правото на информация е сериозно застрашено; като има предвид, че журналистите биват задържани, изпращани в изгнание и заплашвани; като има предвид, че аудио-визуалните медии се закриват или се претърсват без предварително съдебно разрешение; като има предвид, че издаването на вестници е застрашено от липсата на хартия и мастило, иззети от правителството на Никарагуа;

Ж.  като има предвид, че правителството на Никарагуа е изгонило от страната международни организации като GIEI и Механизма за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), чиято цел беше мирното разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в държава с лоша институционална рамка, поради което жертвите на репресии са наказани двойно;

З.  като има предвид, че академичната свобода също е застрашена; като има предвид, че близо 200 студенти са били изключени от университетите заради участието си в демонстрации за демокрация и повече свобода и права на човека;

И.  като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от споразумението;

Й.  като има предвид, че националният диалог, започнат на 16 май 2018 г. между президента Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, с посредничеството на католическата църква, не успя да намери решение на кризата; като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. бяха възобновени проучвателните разговори за национален диалог между правителството на Никарагуа и Съюза на граждански групи (Alianza Civica); като има предвид, че Alianza Civica определи трите си основни цели на преговорите като: освобождаване на политическите затворници и зачитане на личните свободи, провеждане на избори след приемането на необходимите изборни реформи и правосъдие; като има предвид, че правителството на Никарагуа освободи 100 политически затворници, като се съгласи техните присъди за лишаване от свобода да бъдат заменени с домашен арест; като има предвид, че голям брой затворници остават в затвора;

1.  подчертава, че в Никарагуа се наблюдават сериозни нарушения на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава в резултат на събитията от април и май 2018 г.; отново подчертава значението на своята резолюция, приета на 31 май 2018 г.;

2.  осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа; заявява, че посещението на делегацията на ЕП е послужило за установяване на действителното положение в страната; освен това заявява, че няма никакво съмнение, че през последните месеци и особено след посещението на делегацията на ЕП се наблюдава засилване на репресиите срещу опозицията и на налаганите ограничения на основните свободи; осъжда във връзка с това широко разпространените репресии и ограничаването на свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, забраната на неправителствени организации и гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, закриването на медии и нападенията срещу тях, ограничаването на правото на информация, експулсирането на студенти от университетите и влошаващото се положение в затворите и използването на нечовешко отнасяне;

3.  счита, че такива действия от страна на правителството, неговите институции и неговите параполитически организации съответстват на планирана стратегия за унищожаване на политическата опозиция, ръководила протестите миналата година; счита, че тази стратегия се прилага методично, систематично и избирателно срещу всички лидери, НПО, медии и социални движения, които се стремят да изразят своите легитимни искания за свобода и демокрация;

4.  изразява своята загриженост във връзка с огромните демократични, политически и икономически рискове, пред които са изправени хората и държавата, които ще се увеличат, ако не бъдат предприети спешни действия, като се имат предвид настоящите вътрешни сблъсъци, социалното разделение и икономическия упадък; настоятелно призовава за съдържателен вътрешен диалог с оглед на постигането на устойчиво и мирно решение, което да позволи на всички участници в обществото да разполагат с достатъчно пространство, за да се изразяват свободно, и което да възстанови техните граждански права, като например правото на мирен протест; отново заявява, че всяко решение следва да доведе до подвеждането под отговорност на всички виновници за нарушенията; призовава всички политически партии, социални движения, лидери, студенти и организации на гражданското общество да запазят и да потвърдят непоколебимия си ангажимент за решаване на кризата с мирни средства; отново изразява пълната си подкрепа за реформата на съдебната система и избирателния закон и изисква заместник-председателя/върховен представител да действа в съответствие с това;

5.  изразява съжаление за преустановяването на дейността на MESENI и прекратяването на мандата на GIEI на Интерамериканската комисия по правата на човека; решително осъжда преследването, задържането и сплашването на хора, които сътрудничат с ООН и други международни органи;

6.  призовава правителството на Никарагуа да приложи три спешни мерки, за да покаже своята готовност в текущия диалог: незабавно и безусловно освобождаване на политическите затворници, незабавно прекратяване на всички форми на репресии срещу граждани на Никарагуа, включително тормоз, сплашване, следене и преследване на опозиционни лидери и последващо премахване на всички ограничения върху посочените по-горе свободи и възстановяване на правосубектността и имуществото на организациите за защита на правата на човека и връщането на международни организации в страната;

7.  посочва, че при тези условия процесът трябва да доведе до отмяна на правните процедури срещу политически затворници и гарантиране на тяхната физическа и морална неприкосновеност, както и до справедлив процес и гарантиране на неприкосновеността на личния им живот, връщането на тези, които са в изгнание, включително журналисти и студенти, демилитаризирането на улиците и разоръжаването на паравоенните групировки, както и до установяването на ясна пътна карта за свободни, честни и прозрачни избори, които да бъдат организирани в близко бъдеще с присъствието на международни наблюдатели;

8.  отправя искане към Европейската служба за външна дейност и държавите членки да прилагат поетапен процес на целенасочени и индивидуални санкции, без да се вреди на местното население, като например забрана за издаване на визи и замразяване на активи, срещу правителството на Никарагуа и лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, в съответствие със заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г., докато пълното зачитане на правата на човека и основните свободи бъде напълно потвърдено и възстановено в страната, както беше поискано в диалога; настоятелно призовава поради това и при тези обстоятелства клаузата за демокрация на Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка, по което Никарагуа е страна, да бъде задействана с временното изключване на Никарагуа от споразумението;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) OВ C 45E, 23.2.2010 г., стр. 89. (2) OВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 74. (3) ОВ C 252, 18.7.2017 г., стр. 189. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0238.