Процедура : 2019/2580(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0181/2019

Внесени текстове :

B8-0181/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0215

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0181/2019</NoDocSe>
PDF 151kWORD 54k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека</Titre>

<DocRef>(2019/2580(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Елена Валенсиано, Виктор Боштинару, Кнут Флекенщайн, Сурая Пост, Ана Гомеш, Пиер Антонио Панцери</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0177/2019

B8‑0181/2019

Резолюция на Европейския парламент относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека

(2019/2580(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции по член 135, в които се призовава за налагане на целенасочени санкции срещу лица, участвали в сериозни нарушения на правата на човека, включително тези от 19 януари 2017 г. относно положението в Бурунди[1], от 25 октомври 2018 г. относно убийството на журналиста Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул[2], и от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев[3],

 като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави[4],

 като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и политиката на Европейския съюз в тази област[5],

 като взе предвид проучването, озаглавено „Целенасочени санкции срещу лица въз основа на тежки нарушения на правата на човека – въздействие, тенденции и перспективи на равнището на ЕС“, публикувано от Генералната дирекция по външни политики на ЕС на 26 април 2018 г.[6],

 като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/900 на Съвета от 25 юни 2018 г. за изменение на Решение 2013/184/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Мианмар/Бирма[7],

 като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарни режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС[8],

 като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно оценката на санкциите, налагани от ЕС като част от неговите действия и политики в областта на правата на човека[9],

 като взе предвид резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 27 януари 2014 г. относно отказа от безнаказаност за убийците на Сергей Магнитски, и от 22 януари 2019 г. относно случая със Сергей Магнитски и след него – борба с безнаказаността чрез целенасочени санкции,

 като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) действията на Съюза на международната сцена трябва да се ръководят от „демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

Б. като има предвид, че ЕС се ангажира да прилага систематично санкциите, определени от Съвета за сигурност на ООН съгласно Глава VII от Хартата на ООН и в същото време налага самостоятелно санкции при липса на мандат на Съвета за сигурност на ООН, в случаите, в които Съветът за сигурност на ООН не е упълномощен да предприема действия или е възпрепятстван да го направи поради липсата на съгласие сред членовете му;

В. като има предвид, че санкциите на ЕС се превърнаха в неразделна част от набора от инструменти на външните отношения на ЕС; като има предвид, че санкциите през последните две десетилетия се превърнаха в неразделна част от набора от инструменти на външните отношения на ЕС, с над 40 различни ограничителни мерки, приложени понастоящем срещу 34 държави; като има предвид, че по оценки около две трети от специфичните за конкретни държави санкции са наложени в подкрепа на цели, свързани с правата на човека и демокрацията;

Г. като има предвид, че съществуващите санкции на ЕС са насочени както към държавни, така и към недържавни субекти, като Ислямската държава и Ал-Кайда;

Д. като има предвид, че ЕС е критикуван за това, че прилага своята политика на санкции непоследователно в трети държави със сходни показатели, свързани с нарушенията на правата на човека;

Е. като има предвид, че Европейският парламент многократно е призовавал за създаването на глобален режим на санкции на ЕС във връзка с правата на човека;

Ж. като има предвид, че през ноември 2018 г. нидерландското правителство даде начало на обсъждане между държавите–членки на ЕС, относно политическата възможност за целенасочен режим на санкции в областта на правата на човека на равнището на ЕС; като има предвид, че предварителните обсъждания продължават на равнището на работна група в рамките на Съвета;

З. като има предвид, че се счита, че използването на целеви санкции е за предпочитане и е по-ефективно от използването на общи санкции, тъй като по този начин се избягват отрицателните последици и хуманитарните разходи за по-голяма част от населението, като те засягат пряко отговорните лица и служат като възпиращ фактор;

1. решително осъжда всички нарушения на правата на човека по целия свят; призовава за създаването на гъвкав и реактивен глобален режим на ЕС за санкции във връзка с правата на човека, който да бъде насочен към всички лица в дадена йерархия, отговорна за сериозни нарушения на правата на човека, в световен мащаб;

2. счита, че режимът следва да дава възможност за предприемане на мерки, както от държавни, така и от недържавни участници;

3. подчертава, че този механизъм ще укрепи външната политика на ЕС и ще подсили съществуващия набор от инструменти в областта на правата на човека за справяне с нарушенията на правата на човека и тяхното предотвратяване; подновява призива си към Съвета незабавно да продължи работата си по този въпрос;

4. призовава този режим да бъде всеобхватен и да действа съгласувано със съществуващите политики в областта на правата на човека и други ограничителни мерки и да ги допълва;

5. подчертава необходимостта всички държави членки да тълкуват прилагането на санкциите по един и същ последователен начин; счита, че всяко невземане на подходящи мерки в ситуации, белязани от постоянни нарушения на правата на човека, би подкопало стратегията на ЕС в областта на правата на човека, политиката на санкции и доверието в него; твърдо вярва, че единният глобален режим на ЕС за санкции във връзка с правата на човека ще смекчи съществуващите различия в рамките на политиката на санкции на ЕС, ще повиши прозрачността и ще засили ролята на ЕС като глобален фактор в областта на правата на човека;

6. изтъква, че сериозните нарушения на правата на човека следва да представляват основа за прилагането на индивидуални целенасочени санкции; призовава Съвета и Комисията да идентифицират и да определят ясно понятието за сериозни нарушения на правата на човека при определянето на обхвата на режима, включително трансграничните нарушения, както и нарушенията, свързани с умишлено и необратимо мащабно увреждане на околната среда; подчертава договорите за правата на човека, необходими за предоставянето на статут по ОСП +, Римския статут на Международния наказателен съд и основните Женевски конвенции в това отношение;

7. подчертава, че целенасочените санкции следва да включват визови забрани и замразяване на активи по отношение на извършителите на сериозни нарушения на правата на човека, както и по отношение на всеки участващ подбудител, подстрекател, помагач и/или съучастник, както и членовете на техните семейства, когато е необходимо;

8. подчертава, че критериите, позволяващи съставяне на черен списък за налагане на целенасочени санкции, следва да бъдат правно обосновани, ясни и прозрачни и да се основават на добре документирани и убедителни доказателства, установени факти и проверена информация от прозрачни, надеждни и независими източници; подчертава в допълнение, че правото на справедлив съдебен процес, съдебен контрол и защита на всички обхванати лица следва да бъде защитено в най-висока степен; призовава за систематично включване на ясни и специфични критерии и методология за отмяна на санкциите и заличаване от списъка;

9. подчертава, че целенасочените санкции трябва да имат за цел постигането на ефективни и трайни резултати; призовава Комисията да извършва редовни оценки на въздействието и прегледи след въвеждането на режима, както и да наблюдава отблизо включването и изключването в състава на списъците; настоява Парламентът да упражнява строг контрол в това отношение;

10. призовава Комисията да предостави подходящи ресурси и експертен опит за прилагането и наблюдението на този режим, след като бъде въведен, както и да обърне специално внимание на публичното оповестяване на списъците както в ЕС, така и в засегнатите държави;

11. подкрепя усилията на активисти от гражданското общество за създаване на такъв режим и насърчава обсъждането на предложението за създаване на евентуален независим консултативен комитет на равнището на ЕС;

12. отбелязва, че няколко държави — членки на Съвета на Европа, сред които Естония, Латвия, Литва, Обединеното кралство, Канада и САЩ са приели правни инструменти, които дават възможност на техните правителства да налагат целенасочени санкции в случаи на сериозни нарушения на правата на човека;

13. призовава да се обмисли възможността за разширяване на мандата на омбудсмана на ЕС, така че той да включва глобалния режима на ЕС за санкции в областта на правата на човека;

14. подчертава необходимостта от многостранно сътрудничество и координирани действия съвместно с ООН, за да се избегне заобикалянето на санкции и да се увеличи максимално прилагането на режима в съответствие с международното право;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите–членки на ЕС, генералния секретар на ООН, както и генералния секретар на Съвета на Европа.

[1] ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 10.

[2] Приети текстове, P8_TA(2018)0434.

[3] Приети текстове, P8_TA(2019)0115.

[4] ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 82.

[5] Приети текстове, P8_TA(2018)0515.

[6] Проучване — „Целенасочени санкции срещу лица въз основа на тежки нарушения на правата на човека – въздействие, тенденции и перспективи на равнището на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция по външни политики на ЕС, Тематичен отдел по външни отношения, 26 април 2018 г.

[7] OВ L 160I, 25.6.2018 г., стр. 9.

[8] ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 11.

[9] ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 49.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност