ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията за дългосрочно намаление на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение
11.3.2019 - (2019/2582(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Петер Лизе, Юте Гутеланд, Нилс Турвалдс, Бас Ейкхаут, Лин Бойлан, Елеонора Евиот името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
B8‑0188/2019
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията за дългосрочно намаление на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM (2018)0773),
– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,
– като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,
– като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,
– като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),
– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 март 2018 г.,
– като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад,
– като взе предвид 9-то издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“, приет на 27 ноември 2018 г.,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че в резултат от COP 24 в Катовице беше приет Наръчникът от Катовице, с който се осигурява правна яснота относно прилагането на Парижкото споразумение;
1. посочва, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологични условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;
2. припомня констатациите в проучването на Евробарометър от ноември 2018 г., според които 93% от европейците считат, че изменението на климата е резултат от човешката дейност, а 85% от тях са съгласни с твърдението, че борбата с изменението на климата и по-ефективното използване на енергията могат да създадат икономически растеж и работни места в Европа; отбелязва, че изменението на климата е важен приоритет за хората в Европа;
3. подчертава, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;
4. подчертава, че според специалния доклад на IPCC „Глобално затопляне с 1,5°C“ ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде превишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира безопасна възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;
5. изразява загриженост във връзка с доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до под 2°C съгласно Парижкото споразумение и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата за периода до 2020 г.;
6. приветства публикуването на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и настоятелно призовава държавите членки да сторят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на върха на ЕС в Сибиу през май 2019 г.;
Сценарии за европейската стратегия за нулеви емисии до средата на века
7. отбелязва, че в съобщението на Комисията се разглеждат осем сценария за икономическата, технологичната и социалната трансформация, която трябва да се осъществи в Съюза за постигане на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на всички равнища, от местно и регионално до национално и европейско равнище, и участието на всички недържавни участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението[3]; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценарии за постигане на нулеви нетни емисии;
8. подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че тази амбиция е под равнището, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, и следователно не съответства на целта от Париж за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел за задържането му под 1,5°C;
9. посочва, че съгласно прогнозите на Комисията БВП на ЕС се очаква да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-ниски намаления на емисиите, като последиците и в двата случая са неравномерно разпределени в целия ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до голяма загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати от последиците от бездействието;
10. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативното спестяване от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 и 2050 г. ще е около 2 – 3 трилиона евро, които могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;
11. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии би понижило преждевременната смъртност поради фини прахови частици с над 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, биха намалели с около 200 милиарда евро годишно;
12. приветства включването на два сценария, целящи постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено тази цел е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;
13. отбелязва, че тези сценарии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглероден диоксид, включително чрез улавяне и съхранение (CCS) или улавяне и използване на въглерод (CCU) и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС и че тя следва да бъде насочена към използване на технологии за отстраняване на въглерод единствено когато не съществуват преки възможности за намаляване на емисиите; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., ако Съюзът иска да избегне разчитането на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в доклада на IPCC „Глобално затопляне с 1,5°C“;
14. подчертава, че докато се докаже осъществимостта на тези технологии, всеки вариант до 2050 г. следва да е основан на търговската наличност на основни преходни технологии, като се вземат под внимание различните изходни позиции на държавите членки чрез подпомагане на справедлив преход в регионите с най-висок въглероден интензитет и намаляване на емисиите във всички сектори – източници на емисии;
Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход
15. приветства оценката на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и разглежда положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, един справедлив преход към нулеви нетни емисии на парникови газове носи потенциал за нетно увеличаване на работните места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона допълнителни работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона допълнителни работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“ с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;
16. подчертава, че преходът трябва да е справедлив за всички части на обществото; отбелязва, че това изисква разбиране за справедлив преход, който включва отрицателни и положителни последици, свързани с ускоряването на действията по отношение на климата, като например загуба на работни места и нови възможности за заетост, както и последици от забавянето на действията по отношение на климата;
17. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, както с оглед на икономиите по отношение на разходите за здравеопазване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и здравеопазване, така и като цяло за благосъстоянието на европейските граждани благодарение на подобреното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и намалената експозиция на замърсители;
18. счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическо приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпространение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социална и екологична трансформация в Европа; подчертава в тази връзка необходимостта от специфични и подходящо финансирани стратегии на всички равнища, специално разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности при този преход;
19. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социалното измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат действия, ориентирани към бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;
20. счита, че младите хора имат все по-изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира нашите общества с оглед на устойчиво на изменението на климата бъдеще, и че образованието за младите хора е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на културната промяна в помощ на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;
21. приветства факта, че хората в Европа стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата, по-специално чрез училищни стачки; приветства призивите на тези активисти за по-голяма амбиция и счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, а така също и ЕС, следва да се вслушат в тези призиви;
22. подчертава, че включването и участието на европейските граждани е жизненоважно, за да позволи постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в Европа най-късно до 2050 г.; насърчава всички равнища на националното, регионалното и местното управление да въведат конкретни мерки за стимулиране и улесняване на участието на гражданите в прехода към декарбонизирано общество;
Междинни цели
23. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от най-голяма важност за постигането на целите на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., тъй като това е необходимо за осигуряване на достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, за оползотворяване изцяло на потенциала на технологичните иновации и за увеличаване на възможностите европейските предприятия да станат световни лидери на пазара в производството с ниски емисии;
24. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;
25. подкрепя актуализиране на НОП на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС да подкрепят съответно повишаване на равнището на амбиция за НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;
26. отбелязва въздействието, оказано от реформата на схемата за търговия с емисии (СТЕ) върху цените на квотите за емисии на ЕС, и факта, че доверието в системата е възстановено;
27. ето защо счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото относимо законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните национално определени приноси (НОП) и целта за нулеви нетни емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция за 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;
28. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;
29. счита, че е необходимо редовно преразглеждане на стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии; счита, че този преглед следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, както е предвидено в Парижкото споразумение, и да отчита развитието на технологиите и обществото, както и приноса на недържавните участници и Европейския парламент;
Принос по отрасли
30. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно следва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи начини за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в това отношение;
31. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран, междусекторен подход, за да се улеснят усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и други свързани сектори и да се извлече полза от по-голямата ефективност; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури по-голяма гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-голямо възприемане на енергията от възобновяеми източници сред всички носители на енергия и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;
32. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочната цел на ЕС за намаляване на парниковите газове; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изисква интелигентни и целенасочени рамки на политиките; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли в подкрепа на конкурентния преход на тежката промишленост към нулеви нетни емисии;
33. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия с мерки, които позволяват на промишлеността на ЕС да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че като част от тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на някои допълнителни мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии при внос на продукти, които да заменят, приспособят или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;
34. припомня, че като част от първата голяма икономика, стремяща се към неутралност по отношение на климата, европейските предприятия ще могат да спечелят предимство като пионери на международните пазари, за да станат световен лидер в устойчивото и ефективно по отношение на ресурсите производство; подчертава, че забавените или недостатъчните действия за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. ще доведат до екологично, икономически и социално необосновани разходи и на практика ще възпрепятстват бъдещата конкурентоспособност на промишления сектор на Европа;
35. отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии;
36. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа се подчертава продължаващата експозиция на ЕС на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива, както и че бъдещите разходи за производство на електроенергия се очаква да нараснат при електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят при възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, достигайки 266 милиарда евро, главно поради увеличаващите се цени на нефта; отбелязва, че според доклада увеличенията на цената на нефта са имали отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (–0,4 % БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6);
37. подчертава значението на иновациите и ги насърчава в широк спектър от технологии, с цел декарбонизиране на икономиката, като например транспорта с нулеви емисии, кръговата икономика и биоикономиката;
38. припомня, че 71% от цялата енергия се използва само за отопление на помещения; изразява съгласие с Комисията, че енергийно ефективните домове ще станат норма в неутралния по отношение на климата ЕС, което ще осигури по-добро здраве и комфорт на всички европейци;
39. призовава за хармонизиране на ценообразуването на въглерода и енергията в ЕС в подкрепа на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, по-специално за секторите, които не са обхванати от системата за търгуване с емисии (СТЕ) на ЕС;
40. подчертава централната роля на възобновяемите източници на енергия в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, тъй като на енергетиката понастоящем се падат 75% от емисиите на парникови газове в Европа;
41. счита, че технологичното развитие и технологичните решения, енергийната ефективност както в доставките, така и в търсенето, устойчивата енергия от възобновяеми източници в транспорта, сградите, отоплението и охлаждането и енергийните сектори, а така също и принципите на кръговата икономика като цяло ще бъдат от ключово значение за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава в тази връзка значението на стратегиите, предвиждащи използване на специфични технологии;
42. подчертава, че проблемът с емисиите от промишлените процеси трябва да се преодолява в много по-голям мащаб; отбелязва, че съгласно специалния доклад на IPCC „Глобално затопляне с 1,5°C“ емисиите на CO2 от промишлеността трябва да бъдат с 65 – 90% по-ниски през 2050 г., отколкото през 2010 г., и че такива намаления могат да се постигнат единствено чрез комбинации от нови и съществуващи технологии, включително улавяне и използване (CCU) и улавяне и съхранение (CCS) на въглероден диоксид;
43. призовава за енергийна система с висока енергийна ефективност, основана на производство на енергия от възобновяеми източници на енергия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката; подчертава, че във всички сценарии се предвижда пълна декарбонизация на енергийния сектор най-късно до 2050 г., драстично намаляване на изкопаемите горива и голямо увеличение на енергията от възобновяеми източници;
44. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаване на възможности за стопанска дейност и заетост, както и нейните глобални и регионални ползи; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението, както и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.;
45. признава ролята на улавянето и съхранението на въглерод (CCS) при повечето сценарии за 1,5 °C в специалния доклад на IPCC „Глобално затопляне с 1,5°C“; подчертава необходимостта ЕС да преследва по-амбициозни цели в тази област; освен това отбелязва целите, определени от държавите членки в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET) за прилагане на CCS в търговски мащаб в европейския енергиен и промишлен сектор през 20-те години на нашия век; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасни за околната среда CCU и CCS, като по този начин се осигурява нетно намаление на емисиите чрез избягване на емисии или постоянно съхранение на CO2;отбелязва със загриженост, че много технологии за улавяне и използване на въглерод (CCU) понастоящем не водят до трайно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които осигуряват подкрепа само за тези технологии, които дават проверими резултати;
46. подчертава, че Директивата за екодизайна[5] значително е допринесла за целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, и че се оценява, че в резултат на директивата до 2020 г. потребителите в ЕС ще спестят общо до 112 милиарда евро или около 490 евро годишно на домакинство; призовава за регулиране на допълнителни продукти по линия на Директивата за екодизайна, включително таблети и смартфони, и за поддържане на съществуващите стандарти актуализирани, така че да отразяват технологичното развитие;
47. отбелязва, че електрифицирането на секторите на строителството, промишлеността и транспорта ще играе ключова роля за намаляване на емисиите на тези сектори и ще изисква значителни доставки на електричество; подчертава в това отношение значението на политиките, които позволяват на енергийния сектор да осигурява достатъчно и надеждно въглеродно неутрално електричество на конкурентни цени; настоятелно призовава Комисията да събере заедно всички заинтересовани страни, за да даде възможност за този преход;
48. подчертава необходимостта от осъществяване на Енергийния съюз и изпълнение на пакета за чиста енергия без забавяне, и от осигуряване на по-нататъшна интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергийният сектор по най-ефективния начин, да се улесняват инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите, с оглед на ускоряване на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика, като същевременно се намалява енергийната бедност; счита за особено важно повишаването на нивото на взаимната свързаност между държавите членки, включително чрез насърчаване на повече схеми за трансгранично подпомагане;
49. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава колко е важно да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт и към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на въглероден диоксид; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари, силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктурата за интелигентно зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;
50. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, принос трябва да дават всички сектори, включително международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите, и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия;
51. призовава Комисията да предложи Европейска железопътна програма колкото е възможно по-скоро, включително рамка за премахване на пречките пред бързото реализиране на оперативно съвместима високоскоростна железопътна мрежа в ЕС и мобилизиране на засилени инвестиции във високоскоростни железопътни връзки;
52. отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се излъчва от източници като селското стопанство, депата и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е силен парников газ със 100-годишен потенциал за затопляне, който е 28 пъти по-висок от този на CO2[6], и че намаляването на емисиите на метан може да изиграе важна роля в намаляването на концентрациите на тропосферен озон и отрицателните им въздействия върху качеството на въздуха и здравето на хората; приветства намерението на Комисията за намаляване на емисиите на метан в засегнатите сектори, което би довело до допълнителни намаления на концентрациите на озон в ЕС, и за насърчаване на намаляването на метан в международен план;
53. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2[7]; призовава потенциалът на сектора за икономии на енергия и намаляване на въглеродния отпечатък да бъде използван в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[8] за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите представлява значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че успешното изграждане на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължително за Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в Европа;
54. призовава отново Комисията да проучи възможно най-скоро варианти на политики за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана, и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел; подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид;подчертава потенциала на сектора на селското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата;
55. подчертава ролята на енергоемките отрасли както като участници в прехода, така и като фактори за него; призовава Комисията да разработи рамка за промишлена трансформация на ЕС за привличане на инвестиции в нисковъглеродни технологии и разработване на продукти и за улесняване на необходимите промишлени пилотни проекти за водещи до пробив технологии в търговски мащаб;
56. призовава за обща селскостопанска политика (ОСП), която допринася за намаления на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;
57. подчертава необходимостта от интегриране на амбиция по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като така не само ще се насърчат глобални действия относно изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия на конкуренция за засегнатите сектори;
58. подчертава, че ЕС следва да насърчава ролята и усилията на регионите и градовете; призовава Комисията да надгражда работата на Конвента на кметовете в ЕС, който представлява 200 милиона европейски граждани, и да им даде възможност да изпълняват ролята на катализатор за по-нататъшния преход;
59. изразява съжаление, че в стратегията на Комисията не е включена възможността за укрепване на действията на ЕС по отношение на флуорсъдържащите парникови газове; подчертава, че предотвратяването на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемане на система за лицензиране на HFC, забраняване на употребата на HFC в секторите, където вече не са необходими, разпределяне на квоти за HFC посредством тръжна система и цялостно прилагане на Регламента относно флуорсъдържащите парникови газове[9] чрез забрана за всяко ненужно използване на серен хексафлуорид (SF6), са ясни възможности да се помогне на ЕС да постигне своите цели по Парижкото споразумение;
Максимално увеличаване на потенциала на горите в контекста на устойчива биоикономика
60. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на една ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за укрепване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхраняване и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; отчита необходимостта от адаптиране към изменението на климата и необходимостта от спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.; набляга на необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;
61. посочва нуждата от повишаване на търговската конкурентоспособност на управлението на горите и от подпомагане на практически мерки със значителен ефект по отношение на съхранението и поглъщането, като например използване на дървесина като строителен материал в градовете и в селските райони, като заместител на изкопаемите горива и като средство за по-добро задържане на вода;
62. препоръчва да се вложат значителни усилия в агролесовъдството и да се постигнат действителни резултати – от екологична гледна точка и от гледна точка на биологичното разнообразие – чрез включване на дървета и различни видове растителност в работещата обработваема земя;
63. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в тази връзка, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; поради това подкрепя залесяването на изоставени и слабо продуктивни земеделски земи, агролесовъдството и свеждането до минимум на превръщането на горските площи в други видове земеползване;
64. отбелязва, че действията и политиките на ЕС имат също така въздействие и върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да гарантира, че действията на ЕС нямат вредни последици за климата в трети държави; призовава в тази връзка Комисията и държавите членки да се застъпват за строги международни правила в рамките на Наръчника от Париж, особено във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват „вратички “в отчитането, както и двойно отчитане на мерките за залесяване, което би могло да размие глобалните усилия в областта на климата;
65. счита, че в дългосрочната стратегия не се обръща достатъчно внимание на първичните производствени отрасли на икономиката и че секторите на горското и селското стопанство и съответните общности са изправени пред непропорционално по-висок риск от неблагоприятни последици от изменението на климата; препоръчва в стратегията ясно да се посочи посоката, която трябва да поемат тези отрасли, за да увеличат своята устойчивост, да подобрят предотвратяването на риска и да поддържат екосистемите и екосистемните услуги, от които зависи икономиката;
66. подчертава необходимостта от увеличаване до максимум на защитата и възстановяването на горите и влажните зони като естествени средства за поглъщане на въглерод;
67. посочва факта, че има повече въглерод, съхранен в почвата, отколкото общо в биосферата и атмосферата; поради това подчертава, че е важно да се прекрати влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за съхраняване и подобряване на качеството на почвите и техния капацитет за съхраняване на въглерод;
68. подчертава, че от общия технически потенциал на практиките за подобрено улавяне на въглерод на селскостопанска област в ЕС агролесовъдството има най-голям потенциал[10];
69. подчертава ролята на дълготрайните продукти от добита дървесина и ролята им в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до 2030 г.; подчертава, че в бъдещата рамка следва да се отчита приносът на тези продукти, включително и от категориите селскостопанска земя, а не само управляваната горска и залесена земя;
70. подчертава значението на опростяването на селскостопанските модели, които подпомагат системи, устойчиви на екстремни метеорологични явления и нашествия на вредители, и спомагат за постигане на подобрения в улавянето на въглерод в почвата, задържането на вода и биологичното разнообразие в селското стопанство;
Финансиране и научни изследвания
71. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартиране на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за топлофикацията и промишлените процеси; призовава многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. и нейните програми да бъдат в пълно съответствие с Парижкото споразумение;
72. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; счита, че това ще изисква дългосрочно планиране и регулаторна стабилност и предвидимост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС; поради това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително фина настройка на капиталовите изисквания на банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;
73. счита че, преди да бъде приета МФР за периода 2021 – 2027 г., тя следва да бъде оценена в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите от бюджета на ЕС вземат предвид изменението на климата;
74. отбелязва, че в стратегията на ЕС за горите, политиката на ОСП за развитие на селските райони се счита за основния източник на подкрепа за защитата и устойчивото управление на горите на ЕС, и че в стратегията за биоикономиката е отбелязана ролята на ОСП за подпомагане на биоикономиката както финансово, така и чрез осигуряване на изходни суровини;
75. изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; призовава ЕС и държавите членки[11] да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички европейски и национални субсидии за изкопаеми горива;
76. подчертава значението на създаването на фонд за справедлив преход, особено за регионите, които са най-засегнати от декарбонизацията, като например въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти на съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;
77. подчертава, че целите във връзка с климата трябва да се интегрират изцяло в съдържанието на научните изследвания и иновациите и да се прилагат на всички етапи от научноизследователския цикъл като един от принципите на финансирането от ЕС;
Ролята на потребителите и кръговата икономика
78. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, включително в цялата система на храните, в транспортния сектор и особено в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително за екологично данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите „отдолу нагоре“, като например Конвента на кметовете, за насърчаване на промяна в поведението;
79. отбелязва, че статистическите данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие показват, че общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 е намаляло от 90-те години на 20-и век насам и че подкрепата на тази продължаваща тенденция, в съчетание с технически мерки за намаляване на търсенето, би могла значително да намали емисиите от селскостопанското производство;
80. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но също така, до същата степен, и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или при чието производства се създава голям обем емисии, в полза на продукти въз основа на възобновяеми ресурси;
81. подчертава, че много голяма част от използването на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; подчертава, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; поради това подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси чрез мерки като повторна употреба, рециклиране и повторно производство, може да доведе до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно подобрява конкурентоспособността и създава възможности за стопанска дейност и работни места; посочва икономическата ефективност на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективно използване на ресурсите и кръгова икономика, а така също и „кръговото“ проектиране на продукти, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;
82. подчертава значението на една политика относно продуктите, като например „зелени“ обществени поръчки и екодизайн, която може да допринесе значително за икономията на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобрява отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания в областта на кръговата икономика като част от стандартите за екодизайна на ЕС и разширяване на сегашната методология в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;
83. отбелязва, че успехът на преминаването към неутрална по отношение на климата Европа ще зависи от участието и ангажимента на гражданите, което може да бъде улеснено от енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, произведена на място, или от технологиите за енергия от възобновяеми източници, произведена в близост;
84. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва факта, че въз основа на съществуващите модели задълбоченият анализ стига до заключението, че усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се уравновесяват от вноса на стоки с по-голям въглероден отпечатък; подчертава заключението, че до 2016 г. ЕС вече беше допринесъл значително за намаляване на емисиите в други държави поради нарасналия търговски поток и по-добрата въглеродна ефективност на своя износ;
ЕС и глобалните действия в областта на климата
85. подчертава значението на представянето на повече инициативи и на продължаващия диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на наличието на ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на подобни политически решения, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличи собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно за насърчаване на държавите членки да увеличат своята помощ за климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие и не следва да бъде считана едновременно за помощ за развитие и за финансова помощ за климата;
86. изразява съжаление, че много от другите големи икономики все още не работят по стратегиите до 2050 г. и че в другите големи икономики почти няма дебат относно увеличаването на национално определените приноси (НОП) за привеждането им в съответствие с глобалната цел по Парижкото споразумение; по тази причина изисква Съветът и Комисията да засилят дипломацията по въпросите на климата и да предприемат други подходящи мерки за насърчаване на другите големи икономики, така че да можем заедно да постигнем дългосрочните цели на Парижкото споразумение;
87. подчертава значението на силната дипломация и лидерството на ЕС в областта на климата и енергетиката за укрепване на глобалното многостранно сътрудничество и амбицията в борбата с изменението на климата и за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за общи рамки и действия във форумите на ООН;
88. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. би била идеалният момент ръководителите да обявят по-голяма амбиция по отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че да се яви на срещата на високо равнище добре подготвен и в тясно сътрудничество с международна коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;
89. подчертава предимствата на укрепването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално механизмите за ценообразуване за въглеродни емисии; призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване за въглеродни емисии извън Европа с цел постигане на по-голямо намаляване на емисиите и подобряване на условията на равнопоставеност в световен мащаб; подчертава значението на установяването на екологични предпазни мерки, за да се гарантира действително и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпи за изготвянето на строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват пропуски в отчитането или двойно отчитане на намаляването на емисиите;
°
° °
90. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.
- [2] Програма на ООН за околната среда, „The Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“), стр. 10.
- [3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
- [4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf
- [5] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10).
- [6] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210
- [7] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings
- [8] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 75).
- [9] Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014, стр. 195);
- [10] Joris Aertsens, Leo De Nocker1, Anne Gobin, 2011: Valuing the carbon sequestration potential for European agriculture (Оценяване на потенциала за улавяне на въглерод на европейското селско стопанство).
- [11] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001 final, стр. 10 – 11.