Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0198/2019

Внесени текстове :

B8-0198/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0198/2019</NoDocSe>
PDF 229kWORD 69k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Бас Ейкхаут</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019

B8‑0198/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-тата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-ото издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

1. признава, че сериозните рискове, свързани с изменението на климата, са в основата на тревогите на нашите граждани; подкрепя демонстрациите, по-специално под формата на шествия за климата и стачки в училище, които повишават осведомеността за тези климатични рискове; признава, че хората в цяла Европа, и по-специално по-младото поколение, учениците и студентите, са дълбоко обезпокоени от липсата на усилия от страна на правителствата в Европа за гарантиране на устойчиво бъдеще; приветства призивите на тези активисти за по-голяма амбиция по отношение на климата и призовава националните, регионалните и местните правителства, както и ЕС, да предприемат конкретни и бързи действия, за да не се надхвърлят границите за климата от 1,5° C;

2. подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

3. подчертава, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

4. подчертава, че според специалния доклад на IPCC, озаглавен „Глобално затопляне с 1,5°C“, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде надвишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира добра възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

5. изразява загриженост по отношение на доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до под 2° C съгласно Парижкото споразумение и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2° C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата до 2020 г.;

6. приветства съобщението на Комисията относно дългосрочната стратегия, озаглавено „Чиста планета за всички – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и по отношение на създаването на работни места в Съюза, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите;

7. подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и настоятелно призовава държавите членки да договорят стратегия за постигане на тази цел като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират с необходимата амбиция за постигането на тази цел;

8. счита, че Европа може да проправи пътя към нулеви нетни емисии на парникови газове чрез пренасочване на инвестициите към иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и действия в ключови области като енергетиката, промишлената политика, транспорта, селското стопанство и научните изследвания, като същевременно се гарантира създаване на работни места и социална справедливост за справедлив преход;

Сценарии на стратегията за преход към икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

9. отбелязва, че в стратегията на ЕС за нулеви емисии се разглеждат осем сценария за икономическия, технологичния и социалния преход, който трябва да се осъществи в Съюза за постигане на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; отбелязва, че само два от тях биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на всички равнища, от местно и регионално до национално и европейско равнище, и участието на всички недържавни участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението[3]; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценарии за постигане на нулеви нетни емисии;

10. подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че тази амбиция е под равнището, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, и следователно не съответства на целта от Париж за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел за задържането му под 1,5°C;

11. подчертава, че преходът към чиста енергия ще стимулира модернизацията на европейската икономика и ще носи обществени и екологични ползи за европейските граждани; посочва, че според прогнозите на Комисията БВП на ЕС се очаква да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-малки намаления на емисиите; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до голяма загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати от последиците от бездействието;

12. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 и 2050 г. ще са около 2 – 3 трилиона евро, които могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

13. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии ще понижи преждевременната смъртност поради фини прахови частици с над 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

14. приветства включването на два сценария, целящи постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията, и счита, че единствено тази цел е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

15. изразява съжаление относно липсата на сценарий за нулеви нетни емисии, предполагащ изцяло основана на възобновяеми източници енергийна система до 2050 г.; поради това настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро допълнителен сценарий за 100% възобновяеми енергийни източници до 2050 г.;

16. отбелязва, че сценариите включват използването на редица технологии за отстраняване на въглерод, включително чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) или улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU) и пряко улавяне от въздуха, които все още остава да докажат своята осъществимост; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС, и счита, че действията следва да бъдат насочени единствено към използването на технологии за отстраняване на въглерод, когато не съществуват преки възможности за намаляване на емисиите или естествено отстраняване на въглеродния диоксид; счита, че е необходимо допълнително намаляване на емисиите до 2030 г., ако Съюзът иска да избегне използването на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също в доклада на IPCC относно задържането на затоплянето до 1,5°;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

17. приветства твърдението на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нулеви нетни емисии на парникови газове има потенциала да създаде нетна печалба от работни места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи нов одит на уменията съгласно Панорамата на уменията в ЕС с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, за да се гарантира справедлив преход за гражданите на ЕС и да се подкрепят най-уязвимите региони, чиито икономики зависят от дейности, свързани със сектори или технологии, за които се очаква да спаднат или ще трябва да се преобразуват в бъдеще, и да се подпомогнат хората в процеса на преквалификация за съобразени с бъдещето качествени работни места в същите региони;

18. подчертава, че преходът трябва да е справедлив за всички части на обществото; отбелязва, че това изисква разбиране за справедлив преход, който включва отрицателни и положителни последици, свързани с ускоряването на действията по отношение на климата, като например загуба на работни места и нови възможности за заетост, както и последици от забавянето на действията по отношение на климата;

19. подчертава в тази връзка необходимостта от специфични и подходящо финансирани стратегии на всички равнища, специално разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности при този преход;

20. подчертава необходимостта всички политики на ЕС да допринасят за социалния напредък и социалната справедливост; подчертава по-специално спешната необходимост от гарантиране на справедлив принос от страна на най-големите замърсители, включително чрез борба с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране от страна на корпорациите; подчертава, че за да се гарантира политическо приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпределение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи;

21. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, както с оглед на икономиите по отношение на разходите за здравеопазване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и здравеопазване, така и като цяло за благосъстоянието на европейските граждани благодарение на подобреното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и намалената експозиция на замърсители;

22. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социалното измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат действия, ориентирани към бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

23. счита, че младите хора имат все по-изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира нашите общества с оглед на устойчиво на изменението на климата бъдеще, и че образованието за младите хора е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на културната промяна в помощ на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;

24. подчертава, че включването и участието на европейските граждани е жизненоважно, за да позволи постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в Европа най-късно до 2050 г.; изисква от всички равнища на националното, регионалното и местното управление да въведат конкретни мерки за стимулиране и улесняване на участието на гражданите и обмена на най-добри практики в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

Междинни цели

25. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от най-голяма важност за постигането на целите на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., тъй като това е необходимо за осигуряване на достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, за оползотворяване изцяло на потенциала на технологичните иновации и за увеличаване на възможностите европейските предприятия да станат световни лидери на пазара;

26. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши значително; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

27. подкрепя актуализиране на национално определените приноси (НОП) на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с поне 60% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава Съвета да договори обща позиция, така че Съюзът да може да повиши по съответстващ начин равнището на амбиция за своите НОП на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

28. счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото съответно законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните НОП и целта за нулеви нетни емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция за 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

29. счита, че като средство за гарантиране на по-голяма стабилност и видимост за инвеститорите ще бъде също така от полза за ЕС да определи още една междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г.;

30. счита, че е необходимо редовно преразглеждане на стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии; счита, че този преглед следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, както е предвидено в Парижкото споразумение, и да отчита развитието на технологиите и обществото, както и приноса на недържавните участници и Европейския парламент;

Принос по отрасли

31. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно трябва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи начини за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава в това отношение значението на принципа „замърсителят плаща“;

32. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран, междусекторен подход, за да се улеснят усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и други свързани сектори и да се извлече полза от по-голямата ефективност; подчертава централната роля на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури по-голяма гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-голямо възприемане на енергията от възобновяеми източници сред всички енергоносители и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;

33. приканва Комисията да представи амбициозна промишлена стратегия на ЕС, при която да се отчитат екологичните ограничения на нашата планета и с която да се подпомага справедливият преход на всички сектори, включително на енергоемките отрасли, към нулеви нетни емисии на парникови газове; изразява съгласие с определените от Комисията стратегически области, в които са необходими съвместни действия;

34. счита, че ЕС следва да замени съществуващите мерки за изместването на въглеродни емисии с политики, които интернализират всички разходи, свързани с емисиите на парникови газове; във връзка с това призовава Комисията да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на механизмите за гранични данъчни въглеродни корекции, както за вноса, така и за износа, и да представи законодателно предложение на Парламента и на Съвета във възможно най-кратък срок;

35. счита, че просперитетът, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се подсилват; припомня, че като част от първата голяма икономика, стремяща се към неутралност по отношение на климата, европейските предприятия ще могат да спечелят предимство като пионери на международните пазари, за да станат световен лидер в устойчивото и ефективно по отношение на ресурсите производство; подчертава, че забавените или недостатъчните действия за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. ще доведат до екологично, икономически и социално необосновани разходи и на практика ще възпрепятстват бъдещата конкурентоспособност на промишления сектор на Европа;

36. отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии; счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва пред останалата част от света, че преходът към чиста енергия е възможен и полезен, като това надхвърля границите на борбата с изменението на климата;

37. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа се подчертава продължаващата висока експозиция на ЕС на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че бъдещите разходи за производство на електроенергия се очаква да нараснат при електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят при възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, достигайки 266 милиарда евро, главно поради увеличаващите се цени на петрола; отбелязва, че според доклада увеличенията на цената на петрола са имали отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (-0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6);

38. припомня, че 71% от цялата енергия се използва само за отопление на помещения; изразява съгласие с Комисията, че енергийно ефективните домове ще станат норма в неутралния по отношение на климата ЕС, което ще осигури по-добро здраве и комфорт на всички европейци;

39. счита, че развитието и решенията на технологиите, енергийната ефективност както в предлагането, така и в търсенето, и устойчивата енергия от възобновяеми източници в транспорта, сградите, отоплението и охлаждането и енергийния сектор, както и принципите на кръговата икономика, като цяло, ще бъдат от ключово значение за намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава в тази връзка значението на стратегиите, предвиждащи използването на специфични технологии;

40. подчертава, че проблемът с емисиите от промишлените процеси трябва да се преодолява в много по-голям мащаб; посочва, че според специалния доклад на IPCC за 1,5° C промишлеността трябва да намали своите въглеродни емисии с 65 – 90% до 2050 г. в сравнение с 2010 г.;

41. призовава за високо енергийно ефективна и изцяло основана на възобновяеми източници енергийна система и призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката;

42. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и нейните глобални и регионални ползи; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението, и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.;

43. подчертава, че сценариите за 1,5° С, без превишаване или с ограничено такова, анализирани в специалния доклад на IPCC за 1,5° С, отреждат много различни роли на внедряването на CCS/CCU, в спектъра от нула до 300 кумулативни гигатона въглероден диоксид за съхранение до 2050 г.; счита, че съхранението на въглероден диоксид не следва да се прилага в секторите, в които съществуват достатъчни алтернативи за намаляване на емисиите, какъвто е случаят в сектора на електроенергията; признава ролята, която CCU може да играе за намаляване на емисиите в някои промишлени процеси, но отбелязва със загриженост, че много технологии за CCU понастоящем не водят до постоянни намаления на емисиите;

44. подчертава, че Директивата за екодизайна[5] е допринесла значително за целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, и че се оценява, че в резултат на директивата до 2020 г. потребителите в ЕС ще спестят общо до 112 милиарда евро или около 490 евро годишно на домакинство; призовава за регулиране на допълнителни продукти по линия на Директивата за екодизайна, включително таблети и смартфони, и за редовно актуализиране на съществуващите стандарти, така че да отразяват технологичното развитие;

45. подчертава необходимостта от осъществяване на енергийния съюз и изпълнение на пакета за чиста енергия без забавяне, за да се улесняват инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите, с оглед на ускоряване на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика, като същевременно се намалява енергийната бедност; счита за особено важно повишаването на равнището на взаимната свързаност между държавите членки, включително чрез насърчаване на повече схеми за трансгранично подпомагане;

46. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава необходимостта от изграждане на устойчива транспортна система в ЕС, която да се основава на три основни стълба: избягване, модален преход и подобряване на ефективността; подчертава по-конкретно колко е важно да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт и към обществен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на въглероден диоксид; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари, силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с ниски доходи; призовава продажбата на леки автомобили и лекотоварни превозни средства с двигатели с вътрешно горене в ЕС да бъде премахната най-късно до 2035 г.; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктура за интелигентно зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

47. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, принос трябва да дават всички сектори, включително международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите, и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия;

48. призовава Комисията да предложи възможно най-скоро всеобхватна Европейска програма за железопътния транспорт, включваща бързото осъществяване на оперативно съвместима железопътна мрежа в рамките на ЕС и мобилизиране на увеличени инвестиции, по-специално за модернизиране на съществуващите линии, преодоляване на липсващите връзки и гарантиране на правата на пътниците и издаването на директни билети; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики, инвестиции и стимули, за да гарантират, че железопътните пътувания в Европа на разстояние до 1 000 км са по-привлекателни за гражданите, отколкото въздушният или автомобилният транспорт, когато това е възможно и практически осъществимо;

49. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2[6]; призовава потенциалът на сектора по отношение на икономиите на енергия и намаляването на въглеродния отпечатък да бъде използван в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[7], за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите представлява значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че успешното изграждане на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължително за Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите навсякъде в Европа;

50. отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се излъчва от източници като селското стопанство, депата и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е силен парников газ със 100-годишен потенциал за затопляне, който е 28 пъти по-висок от този на CO2[8], и че намаляването на емисиите на метан може да изиграе важна роля в намаляването на концентрациите на тропосферен озон и отрицателните им въздействия върху качеството на въздуха и здравето на хората; припомня на Комисията за нейното задължение да проучи възможно най-скоро варианти на политики за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегически план на Съюза за метана и да представи законодателни предложения на Парламента и на Съвета за тази цел; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата;

51. призовава за обща селскостопанска политика, която да допринася за намаления на емисиите на парникови газове в съответствие с целта за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава необходимостта от значително намаляване на количеството добитък в ЕС, като се започне от райони с висока гъстота на животните и чрез прекратяване на фабричното животновъдство; подчертава, че промените в навиците на хранене, по-специално значителното намаляване на консумацията на месо от селскостопански животни, са от съществено значение за намаляването на емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики, и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове, са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

52. подчертава необходимостта от интегриране на амбиция по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като така не само ще се насърчат глобални действия относно изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия на конкуренция за засегнатите сектори;

53. подчертава, че ЕС следва да насърчава ролята и усилията на регионите и градовете; призовава Комисията да надгражда работата на Конвента на кметовете в ЕС, който представлява 200 милиона европейски граждани, и да им даде възможност да изпълняват ролята на катализатор за по-нататъшния преход;

54. изразява съжаление, че в стратегията на Комисията не е включена възможността за укрепване на действията на ЕС по отношение на флуорсъдържащите парникови газове; подчертава, че предотвратяването на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемане на система за лицензиране на HFC, забраняване на употребата на HFC в секторите, където вече не са необходими, разпределяне на квоти за HFC посредством тръжна система и цялостно прилагане на Регламента относно флуоросъдържащите парникови газове[9] чрез забрана за всяко ненужно използване на серен хексафлуорид (SF6), са ясни възможности да се помогне на ЕС да постигне своите цели по Парижкото споразумение;

Максимално увеличаване на климатичния потенциал на земеползването, на промяната в земеползването и на сектора на горското стопанство

55. отново изтъква констатациите на IPCC, в които се посочва, че въздействието върху околната среда, включително горските пожари и влошаването на състоянието на тундрата и бореалните гори, ще се изостри с повишаването на температурите в световен мащаб;

56. признава значителния потенциал на горите за принос към укрепването на усилията на Европа в областта на климата (чрез улавяне, съхранение и заместване) и постигането на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; припомня целта за спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.; подкрепя устойчивото управление на горите в това отношение, заедно с конкретни средства за стимулиране на ефективна и устойчива биоикономика в ЕС;

57. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в тази връзка, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; подкрепя големите усилия в агролесовъдството и действителните ползи, които могат да се извлекат – от екологична гледна точка и от гледна точка на биологичното разнообразие – чрез включване на дървета и различни видове растителност в обработваемата земя; подчертава, че от общия технически потенциал на практиките за подобрено улавяне на въглерод на селскостопанските области в ЕС агролесовъдството има най-голям потенциал[10];

58. отбелязва, че действията и политиките на ЕС имат също така въздействие и върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да гарантира, че действията на ЕС нямат вредни последици за климата в трети държави; припомня международния ангажимент на ЕС за спиране на обезлесяването до 2020 г. и подчертава необходимостта от конкретни действия в това отношение, включително чрез ново законодателство и регулиране; призовава по-специално ЕС да прекъсне връзката между загубата на естествени гори и европейското потребление; освен това призовава за незабавното извеждане от употреба на биогоривата на основата на хранителни и фуражни култури, включително палмово масло и соя;

59. подчертава, че от европейските гори със защитен статут само 15% от горските местообитания в ЕС са в добро състояние; подчертава необходимостта от увеличаване до максимум на защитата и възстановяването на горите и влажните зони като естествени средства за поглъщане на въглерод;

60. посочва факта, че има повече въглерод, съхранен в почвата, отколкото общо в биосферата и атмосферата; поради това подчертава, че е важно да се прекрати влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за съхраняване и подобряване на качеството на почвите и техния капацитет за съхраняване на въглерод;

61. подчертава ролята на дълготрайните продукти от добита дървесина и ролята им в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до 2030 г.; подчертава, че в бъдещата рамка следва да се отчита приносът на тези продукти, включително и от категориите селскостопанска земя, а не само управляваната горска и залесена земя;

62. подчертава значението на опростяването на селскостопанските модели, които подпомагат системи, устойчиви на екстремни метеорологични явления и нашествия на вредители, и спомагат за постигане на подобрения в улавянето на въглерод в почвата, задържането на вода и биологичното разнообразие в селското стопанство;

Финансиране и научни изследвания

63. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни публични и частни инвестиции; подчертава, че стабилната и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа;

64. счита, че основното предизвикателство е да се отклонят паричните потоци от „кафяви“ към „зелени“ инвестиции и че намирането на достатъчно финансови средства за справяне с най-голямото предизвикателство, пред което е изправено понастоящем човечеството, е преди всичко въпрос на политическа воля; във връзка с това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително фина настройка на капиталовите изисквания на банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

65. счита, че Многогодишната финансова рамка за 2021 – 2027 г., преди да бъде приета, следва да се оцени в светлината на целта за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. и че трябва да се определи стандартен тест, за да се гарантира, че осигурените от бюджета на ЕС разходи вземат предвид изменението на климата;

66. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за топлофикацията и промишлените процеси;

67. отбелязва, че стратегията на ЕС за горите счита, че политиката за развитие на селските райони на общата селскостопанска политика е основният източник на подкрепа за опазването и устойчивото управление на горите в ЕС;

68. изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; призовава ЕС и държавите членки[11] да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички европейски и национални субсидии за изкопаеми горива;

69. подчертава значението на създаването на фонд за справедлив преход, особено за най-засегнатите от декарбонизацията региони и общности;

70. подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагане на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата;

71. подчертава, че целите във връзка с климата трябва да се интегрират изцяло в програмите за научни изследвания и иновации и да се прилагат на всички етапи от научноизследователския цикъл като един от принципите на финансирането от ЕС;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

72. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, включително в цялата система на храните, в транспортния сектор и особено в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително за екологично данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите „отдолу нагоре“, като например Конвента на кметовете, за насърчаването на промяна в поведението;

73. отбелязва, че статистическите данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие показват, че общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 е намаляло от 90-те години на 20-и век насам и че подкрепата на тази продължаваща тенденция в съчетание с технически мерки за намаляване на търсенето биха могли значително да намалят емисиите от селскостопанското производство;

74. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но също, до същата степен, и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или при чието производство се генерират високи емисии, в полза на продукти въз основа на възобновяеми ресурси;

75. подчертава, че много голяма част от използването на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; подчертава, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; подчертава следователно, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси чрез мерки, като например повторна употреба, рециклиране и повторно производство, може да води до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно води до подобряване на конкурентоспособността и до създаване на възможности за стопанска дейност и работни места; посочва икономическата ефективност на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика, както и „кръговото“ проектиране на продукти, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

76. подчертава значението на производствената политика, като например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат значително за икономията на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания в областта на кръговата икономика като част от стандартите за екодизайна на ЕС и разширяване на сегашната методология в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

77. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва факта, че въз основа на съществуващите модели в задълбочения анализ се стига до заключението, че усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се уравновесяват от вноса на стоки с по-голям въглероден отпечатък;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

78. подчертава значението на представянето на повече инициативи и устойчивия диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на наличието на ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел засилване на световните и многостранните сътрудничество и амбиция и стимулиране на подобни решения по линия на политиките, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличава собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно за насърчаване на държавите членки да увеличават своята помощ за климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие, а не следва да бъде считана едновременно за помощ за развитие и за финансова помощ за климата;

79. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. би била идеалният момент ръководителите да обявят по-голяма амбиция по отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че да се яви на срещата на високо равнище добре подготвен и в тясно сътрудничество с международна коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

80. подчертава предимствата на укрепването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално на механизмите за ценообразуване за въглеродни емисии; подчертава значението на установяването на екологични гаранции, за да се гарантира действително и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпва за изготвянето на строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват пропуски в отчитането или двойно отчитане на намаляването на емисиите;

 

°

° °

81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[5] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10).

[7] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност  (OВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 75).

[8] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018 г., ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210.

[9] Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014, стр. 195);

[10] Joris Aertsens, Leo De Nocker, Anne Gobin, 2011 г.: Valuing the carbon sequestration potential for European agriculture (Оценяване на потенциала за улавяне на въглерод на европейското селско стопанство).

[11] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност