ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно основните права на хората от африкански произход в Европа
20.3.2019 - (2018/2899(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Клод Морайсот името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
B8‑0212/2019
Резолюция на Европейския парламент относно основните права на хората от африкански произход в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално второто и от четвъртото до седмото тире от преамбюла, член 2, член 3, параграф 3, втора алинея и член 6 от ДЕС,
– като взе предвид членове 10 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[1],
– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[2],
– като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[3],
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[4],
– като взе предвид второто проучване за положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II), публикувано през декември 2017 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), и доклада на тази агенция относно случаите на расова дискриминация и расистко насилие срещу хора от африкански произход в ЕС[5],
– като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно положението с основните права в ЕС през 2016 г.[6],
– като взе предвид създаването през юни 2016 г. на Групата на ЕС на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост,
– като взе предвид Кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, съгласуван на 31 май 2016 г. между Комисията и водещи дружества в областта на информационните технологии, както и с други платформи и дружества от сферата на социалните медии,
– като взе предвид Обща препоръка № 34 на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация от 3 октомври 2011 г. относно расовата дискриминация срещу хора от африкански произход,
– като взе предвид Резолюция 68/237 на Общото събрание на ООН от 23 декември 2013 г., в която периодът 2015 – 2024 г. се провъзгласява за Международно десетилетие на хората от африкански произход,
– като взе предвид Резолюция 69/16 на Общото събрание на ООН от 18 ноември 2014 г., в която се съдържа програма на действията за прилагане на Международното десетилетие на хората от африкански произход,
– като взе предвид Декларацията и Програмата за действие от Дърбан, приети на състоялата се през 2001 г. световна конференция срещу расизма, в които се признава фактът, че в течение на векове хората от африкански произход са били подложени на расизъм, дискриминация и несправедливост,
– като взе предвид общите политически препоръки на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта;
– като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 19 септември 2001 г. относно Европейския кодекс за полицейска етика[7],
– като взе предвид позицията на Върховния комисар по правата на човека на Съвета на Европа от 25 юли 2017 г., публикувана под заглавието „Afrophobia: Europe should confront this legacy of colonialism and the slave trade“ („Афрофобията: Европа следва да се изправи срещу тази част от миналото си, белязана от колониализма и търговията с роби“),
– като взе предвид Протокол № 12 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно недискриминацията,
– като взе предвид въпроса към Комисията относно основните права на хората от африкански произход в Европа (O-000022/2019 – B8‑0016/2019),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че терминът „хора от африкански произход“ обхваща също „афро-европейци“, „европейци от африкански произход“, „чернокожи европейци“, „хора от афро-карибски произход“ или „чернокожи хора от карибски произход“ и се отнася до хората от африканско потекло или африкански произход, които са родени в Европа, са нейни граждани или живеят в нея;
Б. като има предвид, че понятията „афрофобия“ и „расизъм срещу чернокожите лица“ се отнасят до определена форма на расизъм, включително всякакъв вид насилие или дискриминация, подхранвани от исторически неправди и негативни стереотипни представи и водещи до изключване и дехуманизация на хората от африкански произход; като има предвид, че това е свързано с историческите репресивни структури на колониализма и на трансатлантическата търговия с роби, както е признато от Върховния комисар по правата на човека на Съвета на Европа;
В. като има предвид, че се счита, че в Европа живеят приблизително 15 милиона души от африкански произход[8], въпреки че събирането на данни относно равенството в държавите – членки на ЕС, не е нито систематично, нито се основава на самоопределяне от лицата и често пропуска потомци на мигранти или „мигранти от трето поколение“ или от по-далечни поколения;
Г. като има предвид, че Агенцията на ЕС за основните права е документирала факта, че за малцинствата в Европа с произход от „Африка на юг от Сахара“ вероятността да бъдат подложени на расизъм и дискриминация във всички сфери на живота е особено голяма[9];
Д. като има предвид, че съгласно данните от неотдавнашното второ проучване за положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз, проведено от Агенцията на Европейския съюз за основните права[10], през 12-те месеца преди проучването младите респонденти от африкански произход на възраст между 16 и 24 години са се сблъсквали по-често с подбуден от омраза тормоз (32%) в сравнение с по-възрастните респонденти и че тормозът в киберпространство се упражнява най-често спрямо млади респонденти и намалява с увеличаване на възрастта;
Е. като има предвид, че несправедливостта спрямо африканците и хората от африкански произход, белязала историята, включително поробване, принудителен труд, расов апартейд, кланета и геноцид в контекста на европейския колониализъм и на трансатлантическата търговия с роби, все още до голяма степен не се признава и не се взема под внимание на институционално равнище в държавите – членки на ЕС;
Ж. като има предвид, че устойчивостта на дискриминационните стереотипни представи в някои традиции в Европа, включително практиката на почерняване на лицето, увековечава дълбоко вкоренени стереотипни представи за хората от африкански произход, което може да изостри дискриминацията;
З. като има предвид, че дейността на националните органи по въпросите на равенството и на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството („Eqinet“) е важна и следва да бъде приветствана и подкрепяна;
И. като има предвид, че в годишния доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) относно престъпленията от омраза[11] се констатира, че въпреки че хората от африкански произход често са обект на расистко насилие, в много държави все още липсва правна помощ и финансова подкрепа за жертвите, които се възстановяват от прояви на насилие;
Й. като има предвид, че основната отговорност за спазването на принципите на правовата държава и основните права на гражданите се носи от правителствата и че следователно основната отговорност за мониторинга и предотвратяването на насилието, включително афрофобското насилие, и за наказателното преследване на извършителите също се носи от правителствата;
К. като има предвид, че са налице само ограничени данни относно расовата дискриминация в образователната система; като има предвид обаче, че наличните данни сочат, че децата от африкански произход в държавите – членки на ЕС, получават по-ниски оценки от своите белокожи съученици и че преждевременното напускане на училище е значително по-високо сред децата от африкански произход[12];
Л. като има предвид, че възрастните и децата от африкански произход са все по-уязвими, когато са задържани от полицията, като има сведения за многобройни случаи на насилие и смъртни случаи; като има предвид рутинното използване на расово профилиране, дискриминационните практики за спиране и претърсване и наблюдението в контекста на злоупотребата с власт в рамките на правоприлагането, предотвратяването на престъпления, мерките за борба с тероризма или контрола на имиграцията;
М. като има предвид, че съществуват правни средства за защита по отношение на дискриминацията и че е необходимо да се прилагат решителни и конкретни политики за справяне със структурния расизъм, на който са подложени хората от африкански произход в Европа, включително в областта на заетостта, образованието, здравеопазването, наказателното правосъдие и политическото участие и по отношение на въздействието на политиките и практиките в областта на миграцията и убежището;
Н. като има предвид, че хората от африкански произход в Европа се сблъскват с дискриминация на пазара на жилищни имоти и често се озовават, вследствие на пространствената сегрегация, в райони с ниски доходи, характеризиращи се с нискокачествени и тесни жилища;
О. като има предвид, че хората от африкански произход са допринесли значително за изграждането на европейското общество в хода на историята, но че голяма част от тях са изправени пред дискриминация на пазара на труда;
П. като има предвид, че дялът на хората от африкански произход сред слоевете на европейското население с по-ниски доходи е непропорционално висок;
С. като има предвид, че хората от африкански произход са изключително слабо представени в политическите и законотворческите институции на европейско, национално и местно равнище в Европейския съюз;
Т. като има предвид, че политиците от африкански произход все още се сблъскват с позорни нападения в обществената сфера както на национално, така и на европейско равнище;
У. като има предвид, че расизмът и дискриминацията, на които са подложени хората от африкански произход, са от структурен характер и често се пресичат с други форми на дискриминация и потисничество въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, произход по рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;
Ф. като има предвид, че все по-големият брой афрофобски нападения в Европа напоследък са насочени пряко срещу граждани на трети държави, и по-специално срещу бежанци и мигранти;
1. призовава държавите членки и институциите на ЕС да признаят факта, че хората от африкански произход са подложени в особена степен на расизъм, дискриминация и ксенофобия, както и на неравно упражняване на правата на човека и основните права като цяло, което представлява структурен расизъм, и че те имат право на защита от това неравенство както като индивиди, така и като група, включително на положителни мерки за насърчаване и пълно и равно упражняване на правата си;
2. счита, че активното и равноправно социално, икономическо, политическо и културно участие на хората от африкански произход е от ключово значение за справяне с явлението афрофобия и за гарантиране на тяхното приобщаване в Европа;
3. призовава Комисията да разработи рамка на ЕС за национални стратегии за социално приобщаване и интеграция на хората от африкански произход;
4. остро осъжда всички физически или словесни нападения над хора от африкански произход както в публичната, така и в частната сфера;
5. насърчава институциите на ЕС и държавите членки официално да признаят и да отбележат историята на хората от африкански произход в Европа, включително неправдите от миналото и настоящето и престъпленията срещу човечеството, например робството и трансатлантическата търговия с роби или престъпленията, извършени по време на европейския колониализъм, но също така и огромните постижения и положителния принос на хората от африкански произход, както чрез официалното отбелязване на равнището на ЕС и на национално равнище на Международния ден за почитане на паметта на жертвите на робството и на трансатлантическата търговия, така и чрез определянето на Месеци на историята на чернокожото население;
6. насърчава държавите членки и европейските институции да честват официално Международното десетилетие на ООН на хората от африкански произход и да предприемат ефективни мерки за изпълнението на програмата от действия в дух на признаване, справедливост и развитие;
7. припомня, че някои държави членки са предприели стъпки за съдържателна и ефективна правна защита по отношение на минали неправди и престъпления срещу човечеството – като се има предвид техният траен отпечатък върху настоящето – извършени срещу хора от африкански произход;
8. призовава институциите на ЕС и останалите държави членки да последват този пример, който може да включва някаква форма на репарации, например публично поднасяне на извинение и възвръщане на откраднати предмети на съответните държави на произход;
9. призовава държавите членки да разсекретят своите колониални архиви;
10. призовава институциите на ЕС и държавите членки да полагат усилия за систематична борба с етническата дискриминация и престъпленията от омраза и заедно с други ключови заинтересовани лица да разработят ефективни и основани на доказателства правни и политически мерки в отговор на тези явления; счита, че ако се събират данни относно етническата дискриминация и престъпленията от омраза, то това следва да бъде единствено с цел идентифициране на корените на ксенофобските и дискриминационните действия и реторика и борбата с тях в съответствие със съответните национални правни рамки и законодателството на ЕС за защита на данните;
11. призовава държавите членки да разработят национални стратегии за борба с расизма, които да са насочени към преодоляване на разликите в положението на хората от африкански произход в сравнение с останалата част от населението в области като образованието, жилищното настаняване, здравеопазването, заетостта, полицейската дейност, социалните услуги, съдебната система и политическото участие и представителство, и да насърчават участието на хората от африкански произход в телевизионните програми и други медии, за да се намери адекватно решение на проблема с тяхната липса на представителство, както и с липсата на модели за подражание за децата от африкански произход;
12. подчертава важната роля на организациите на гражданското общество в борбата с расизма и дискриминацията и призовава за увеличаване на финансовата подкрепа на европейско, национално и местно равнище за местните организации;
13. призовава Комисията да постави акцент върху хората от африкански произход в своите текущи програми за финансиране и през следващия многогодишен период;
14. призовава Комисията да създаде специален екип в рамките на съответните служби със специален акцент върху въпросите, свързани с афрофобията;
15. настоява държавите членки да прилагат и правилно да изпълняват Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, по-специално включването на мотивите за престъпления, породени от предубеждения въз основа на раса, национален или етнически произход, като утежняващ фактор, за да се гарантира, че престъпленията от омраза срещу хората от африкански произход се регистрират, се разследват, се преследват по съдебен път и се санкционират;
16. призовава държавите членки да предприемат ефективни действия в отговор на престъпленията от омраза, включително да разследват мотивите за престъпления, породени от предубеждения въз основа на раса, национален или етнически произход, и да гарантират, че престъпленията от омраза срещу хора от африкански произход се регистрират, се разследват, се преследват по съдебен път и се санкционират;
17. призовава държавите членки да сложат край на расовото или етническото профилиране във всички форми на правоприлагане, борба с тероризма и контрол върху имиграцията, да признаят официално съществуването на практики на незаконна дискриминация и насилие и да се борят с тях чрез обучение на органите, насочено срещу расизма и предразсъдъците;
18. призовава държавите членки да изобличават и да възпрепятстват расистките и афрофобските традиции;
19. призовава държавите членки да следят за наличието на расови предубеждения в своите наказателноправни и образователни системи и в социалните си служби, както и да предприемат активни стъпки, за да гарантират равенството в рамките на правосъдието, правосъдието и социалните услуги и да подобрят отношенията между правоприлагащите, образователните и социалните органи и малцинствените общности, по-конкретно чернокожите общности и хората от африкански произход;
20. призовава държавите членки да гарантират, че възрастните и децата от африкански произход имат равен достъп до качествено образование и грижи без дискриминация и сегрегация, и да осигуряват подходящи мерки за подпомагане на ученето, когато това е необходимо; насърчава държавите членки да включат в учебните програми историята на хората от африкански произход и да представят пълната картина на колониализма и робството, която да отчита тяхното негативно въздействие в миналото и настоящето върху хората от африкански произход, както и да гарантират, че учителите са подходящо обучени за тази цел и са добре подготвени, за да подхождат по удачен начин към многообразието в класната стая;
21. призовава институциите на ЕС и държавите членки да насърчават и подкрепят инициативите за заетост, предприемаческа дейност и икономическо овластяване за хората от африкански произход с цел справяне с безработицата сред тях и с тяхната дискриминация на пазара на труда, които надхвърлят средните равнища за населението като цяло;
22. призовава държавите членки да предприемат мерки срещу дискриминацията срещу хората от африкански произход на пазара на жилищни имоти и да предприемат конкретни стъпки за преодоляване на неравенството по отношение на достъпа до жилищно настаняване, като осигуряват подходящо жилищно настаняване;
23. призовава Комисията и държавите – членки на ЕС, да гарантират – като вземат предвид съществуващите практики и законодателство – наличието на безопасни и законни начини за влизане в ЕС за мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище;
24. призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да гарантират по ефективен начин, че ЕС не предоставя средства, подкрепа или сътрудничество на организации или групи, пряко или косвено свързани със заробване, трафик на хора, изтезания или изнудване на чернокожи и африкански мигранти;
25. призовава европейските институции да приемат стратегия за многообразие и приобщаване в рамките на своя персонал, чрез която да въведат стратегически план за интегрирането на етническите и расовите малцинства в своя персонал, допълващ полаганите понастоящем усилия в тази насока;
26. призовава европейските партии и политически фондации, както и парламентите на всички равнища в ЕС, да подкрепят и разработят инициативи за насърчаване на политическото участие на хората от африкански произход;
27. призовава Комисията да установи тесни връзки с международни участници като ОССЕ, ООН, Африканския съюз и Съвета на Европа, както и с други международни партньори, с оглед на борбата с афрофобията на международно равнище;
28. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
- [1] OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
- [2] OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
- [3] OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
- [4] OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
- [5] „Being Black in Europe“, ноември 2018 г. – доклад, в който са изложени подбрани резултати от второто проучване за положението на малцинствата и дискриминацията в ЕС.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2018)0056.
- [7] https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016805e297e
- [8] Вж. Европейска мрежа срещу расизма, „Afrophobia in Europe“ („Афрофобията в Европа“) – Доклад в сянка на Европейската мрежа срещу расизма за периода 2014 – 2015 г, 2015 г., достъпен на адрес: http://www.enar-eu.org/IMG/pdf/shadowreport_afrophobia_final_with_corrections.pdf
- [9] Вж. второто проучване за положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II), 2017 г., на адрес: http://fra.europa.eu/en/publication/2017/eumidis-ii-main-results
- [10] Пак там.
- [11] Вж. последния доклад, публикуван през 2016 г.: http://hatecrime.osce.org/2016-data
- [12] Становище № 11 на Агенцията на Европейския съюз за основните права.