Предложение за резолюция - B8-0226/2019Предложение за резолюция
B8-0226/2019
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно извънредната ситуация във Венесуела

25.3.2019 - (2019/2628(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Elena Valenciano, Ramón Jáuregui Atondo, Francisco Assisот името на групата S&D

Процедура : 2019/2628(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0226/2019
Внесени текстове :
B8-0226/2019
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8-0226/2019

Резолюция на Европейския парламент относно извънредната ситуация във Венесуела

(2019/2628(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Венесуела, и по-специално тези от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела[3], от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела[4], от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела[5], от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела[6], от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела[7], от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия[8], от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела[9] и от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела[10],

–  като взе предвид мандата на Международната контактна група за Венесуела, приет от Генералния секретариат на Съвета на 30 януари 2019 г.,

–  като взе предвид коментарите, направени на 7 февруари 2019 г. от върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини на пресконференцията след първото учредително заседание на Международната контактна група за Венесуела,

–  като взе предвид коментарите, направени на 12 март 2019 г. от комисаря по въпросите на международното сътрудничество и развитие – Невен Мимица, от името на върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини относно положението във Венесуела,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 21 март 2019 г. относно последните събития във Венесуела,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела[11], което удължава до 14 ноември 2019 г. срока на целевите ограничителни мерки, в сила към настоящия момент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–  като взе предвид Конституцията на Венесуела,

–  като взе предвид доклада на Националното събрание на Венесуела относно събитията на венесуелската граница по време на опита за оказване на хуманитарна помощ в страната[12],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела продължава да се влошава; като има предвид, че все по-голям брой хора продължават да напускат Венесуела по различни причини, включително несигурност и насилие, нарушения на правата на човека и влошаването на върховенството на закона, липса на храна, лекарства или достъп до основни социални услуги, загуба на доходи и нарастваща бедност;

Б.  като има предвид, че според Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) 87% от населението на Венесуела е засегнато от бедност, като равнището на крайна бедност е 61,2%; като има предвид, че през 2018 г. национално проучване, проведено от три престижни университета във Венесуела, установи, че 80% от домакинствата в страната изпитват продоволствена несигурност и че през 2017 г. всеки интервюиран е бил със средна загуба на тегло от 11 килограма;

В.  като има предвид, че след поканата на временния президент Хуан Гуайдо, на 23 февруари САЩ се опитаха да доставят хуманитарна помощ на стойност 20 милиона щатски долара във Венесуела през нейните граници с Колумбия и Бразилия, но претърпяха неуспех; като има предвид, че правителството на Венесуела беше затворило своите граници със съседните държави 48 часа преди горепосочената намеса; като има предвид, че Венесуела също така блокира пътуванията по море между Венесуела и намиращия се в близост нидерландски карибски остров Кюрасао, където също се натрупва помощ; като има предвид, че в съвместното си изявление Международният комитет на Червения кръст и Движението на Червения полумесец заявиха, че не могат се включат, като цитираха техните споделени „основни принципи на безпристрастност, неутралност и независимост“;

Г.  като има предвид, че на 28 януари 2019 г. САЩ приеха нов набор от санкции срещу държавната петролна компания („Petróleos de Venezuela S.A. (PdVSA)“); като има предвид, че до 28 април 2019 г. на гражданите на САЩ беше разрешено да участват във всички трансакции и дейности, свързани със закупуването и вноса на петрол и петролни продукти от PdVSA; като има предвид, че след изтичането на 90-дневния срок за приключване гражданите на САЩ няма да могат да закупуват пряко или косвено петрол или петролни продукти от PdVSA или друг субект, който тя притежава, освен ако са получили разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC); като има предвид, че преди тези събития САЩ получаваха приблизително 40% от износа на Венесуела и бяха най-големият клиент на PdVSA, който плаща в брой, и основен източник на производствени ресурси; като има предвид, че на 31 януари 2019 г., говорейки за Венесуела, специалният докладчик на ООН относно отрицателното въздействие на едностранните принудителни мерки заяви, че „принудата, било то военна или икономическа, никога не трябва да се използва за търсене на промяна в правителството в суверенна държава.Използването на санкции от външни сили за сваляне на избрано правителство е в нарушение на всички норми на международното право“[13];

Д.  като има предвид, че на 7 март 2019 г. национално прекъсване на електрозахранването предизвика хаос в страната, парализиране на летищата и болниците и спиране на телефонните и интернет услугите, в допълнение към водоснабдяването; като има предвид, че според Търговската камара на Маракайбо около 500 предприятия са били ограбени при размириците и че безчетен брой хора са били ранени при сблъсъците между грабители, охранители, членове на банди и силите за сигурност;

Е.  като има предвид, че прекъсването на електрозахранването влоши здравната инфраструктура на страната и застрашава общественото здраве и сигурността на населението; като има предвид, че недостигът на лекарства и здравни материали, спирането на основни комунални услуги в здравните заведения и емиграцията на здравните работници доведоха до нарастваща загуба на оперативния капацитет за здравеопазване;

Ж.  като има предвид, че е трудно да се даде количествено изражение на въздействието на кризата върху общественото здраве, тъй като през 2016 г. Министерство на здравеопазването на Венесуела спря да публикува важни статистически данни за общественото здраве; като има предвид, че от 2012 г. до 2016 г. броят на смъртните случаи на кърмачета се е увеличил с 63%, а майчината смъртност – над два пъти; като има предвид, че от 2016 г. насам в целия регион избухват огнища на предотвратими чрез ваксинация болести като морбили и дифтерия; като има предвид, че от 2016 г. до 2017 г. във Венесуела има най-голям темп на нарастване на случаите на малария в света, а през 2015 г. броят на заболелите от туберкулоза в страната е най-високият от 40 години насам; като има предвид, че между 2017 и 2018 г. лечението на повечето пациенти, заразени с ХИВ, е било прекъснато поради липса на медикаменти[14];

З.  като има предвид, че огнищата и разрастването на епидемии от инфекциозни заболявания, свързани със западащи основни обществени здравни услуги, застрашават здравето на страната и региона, в който се намират 90% от 3-те милиона мигранти от Венесуела, мигрирали от 2015 г. насам; като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) очаква до края на 2019 г. броят на мигрантите да достигне 5 милиона, ако положението остане същото;

И.  като има предвид, че на 18 февруари 2019 г. на трима членове на ЕП от групата на Европейската народна партия беше отказан достъп до страната; като има предвид, че на 7 март 2019 г. на германския посланик във Венесуела бяха дадени 48 часа, за да напусне страната;

Й.  като има предвид, че на 31 януари 2019 г. Европейският съвет реши да създаде Международната контактна група за Венесуела; като има предвид, че в мандата на групата се посочва, че нейната цел е „ в рамките на ограничен период от 90 дни да насърчава общо разбиране и по-съгласуван подход сред ключовите международни участници относно положението във Венесуела, с оглед на постигането на мирно и демократично решение на настоящата криза [...] чрез провеждане на нови избори с всички гаранции за свободен и честен изборен процес, наблюдаван от независими международни наблюдатели. Целта не е да се действа като посредник, а да се подпомага политическата динамика, която след това групата може допълнително да подкрепя и консолидира“;

К.  като има предвид, че ЕС остава убеден, че единственият дълготраен изход от кризата във Венесуела e мирно политическо демократично решение, и осъществява диалог с международните и регионалните партньори чрез Международната контактна група; като има предвид, че предишните опити за справяне с кризата чрез процес на преговори и диалог не доведоха до осезаеми резултати;

Л.  като има предвид, че за разлика от групата от Лима или Механизма от Монтевидео, Международната контактна група е единствената съществуваща политическа инициатива, която има достъп до всички заинтересовани страни във Венесуела, както в региона, така и сред международната общност; като има предвид, че понастоящем тя работи по създаването на „Работна група прилагане на международната помощ“, която ще бъде поставена под ръководството на ООН, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ от специализирани органи в съответствие с международните принципи и при следване на подход, основан изключително на потребностите; като има предвид, че целта е да се осигури и разшири възможността за предоставяне на неутрална и безпристрастна помощ за нуждаещите се в съответствие с международно договорените принципи;

М.  като има предвид, че Международната контактна група създаде също така „Работна група относно изборите“, която се подпомага от експерти по изборите; като има предвид, че за да се проведат свободни и честни избори, най-напред трябва да бъдат назначени нови членове на венесуелските институции, които играят ключова роля в надзора на тези избори, и по-специално Националния избирателен съвет (CNE) и Върховния съд (TSJ), както и други евентуални институции, като например Сметната палата; като има предвид, че друг ключов аспект ще бъде възстановяването на правата на всички политически лидери и партии да се кандидатират и да участват;

Н.  като има предвид, че през последните дни силите за сигурност на Венесуела задържаха редица членове на кабинета на временния президент Хуан Гуайдо, включително членове на семейството му, в опит за отслабване на неговото политическо обкръжение; като има предвид, че на 21 март 2019 г. силите за сигурност на Венесуела задържаха началника на кабинета на Хуан Гуайдо, Роберто Мареро, и насилствено влязоха в дома на Серхио Вергара, член на Националното събрание на щата Тачира, без да зачитат парламентарния му имунитет;

1.  изразява своята солидарност и пълната си подкрепа за населението на Венесуела, което страда от последиците на тежка хуманитарна и политическа криза;

2.  припомня предишната си позиция да се отхвърлят категорично всички предложения или опити за разрешаване на кризата, които биха могли да доведат до използване на насилие или военна намеса; потвърждава предишните си позиции и заявява, че единственият дълготраен изход от настоящата политическа безизходица и настъпилата вследствие на нея тежка социална и хуманитарна криза е мирно, демократично и приобщаващо решение;

3.  изтъква отново пълната си подкрепа за Националното събрание, което е легитимният демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да се възстановят и да се зачитат, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; припомня признаването и зачитането на конституционната роля на Националното събрание; подкрепя искането на Междуамериканската комисия по правата на човека за приемане на мерки за защита на членовете на Националното събрание;

4.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани на основание, че са роднини на временния президент Хуан Гуайдо или членове на неговия екип: отново отправя призив към правителството на Венесуела незабавно да прекрати репресиите си срещу политически лидери, журналисти и членове на опозицията;

5.  отправя искане към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължи да работи заедно с опозицията, правителството и международните и регионалните участници чрез Международната контактна група при стремеж да се постигнат две основни цели: първо, да се подкрепи предоставянето на хуманитарна помощ на Венесуела в съответствие с международно договорените принципи, и второ, да се изгради общо разбиране сред основните участници относно факторите, които ще допринесат за мирен изход от кризата, и начините, по които държавата може да постигне мирно и демократично решение чрез нови и честни президентски избори;

6.  призовава ЕСВД активно да насърчава постигането на споразумение относно предоставянето на хуманитарната помощ и да гарантира, че тя се предоставя чрез ООН в съответствие с международно договорените принципи; изразява подкрепата си за „Работната група за прилагане на международната помощ“ и припомня предишните си призиви да се гарантира спешното предоставяне на хуманитарна помощ в страната, за да се облекчи страданието на населението; призовава институциите на ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че помощта на ЕС се предоставя на място, и осъжда правителството на Венесуела, че не позволява тази помощ да влезе в страната, въпреки, че населението се нуждае от нея.

7.  препоръчва ЕСВД да насочи усилията си към постигане на максимална подкрепа на държавите в региона и да се стреми към активното участие на ООН, когато става въпрос за хуманитарна помощ и политически споразумения, установени за разрешаване на кризата във Венесуела;

8.  признава ключовата роля, която кубинските органи са играли в миналото по отношение на регионалните кризи, и призовава ЕСВД да разгледа заедно с Куба създаването на възможности за мирно, демократично и договорено решение на кризата;

9.  подкрепя работата на „Работната група относно изборите“ на Международната контактна група и призовава всички страни да си сътрудничат в разработването на мерки за изграждане на доверие като освобождаване на политически затворници, снемане на забраната за политиците от опозицията и създаване на балансиран Национален избирателен съвет; очаква, че след като бъдат въведени необходимите благоприятстващи условия и се създадат възможности за политическо, демократично и мирно излизане от кризата, ще започне процес на посредничество за политически диалог сред населението на Венесуела като единствен възможен начин за разрешаване на кризата;

10.  призовава венесуелските органи да започнат разследване на събитията от 23 и 24 февруари 2019 г., за да се изясни кой е отговорен за предполагаемите жертви сред коренната общност пемон; подкрепя искането на Националното събрание към Интерамериканската комисия за правата на човека да се приемат мерки за защита на коренната общност пемон;

11.  приветства извършената работата от международни организации, граждански платформи и здравни специалисти, която допринася за облекчаване на положението; подкрепя искането на Националното събрание към Междуамериканската комисия по правата на човека за приемане на мерки за защита на здравните специалисти и припомня на правителството на Венесуела, че следва да защитава хуманитарните организации и техния персонал в тази област;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

Последно осъвременяване: 25 март 2019 г.
Правна информация - Политика за поверителност