Процедура : 2019/2817(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0039/2019

Внесени текстове :

B9-0039/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 7
CRE 18/09/2019 - 7

Гласувания :

PV 18/09/2019 - 9.6
CRE 18/09/2019 - 9.6
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{12/09/2019}12.9.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0039/2019</NoDocSe>
PDF 141kWORD 52k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС</Titre>

<DocRef>(2019/2817(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Гунар Бек</Depute>

<Commission>{ID}от името на групата ID</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0039/2019

Резолюция на Европейския парламент относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

(2019/2817(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид свободното и демократично решение, изразено от британския народ на 23 юни 2016 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз[1], и своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство[2],

 като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 18 септември 2019 г. относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че на 23 юни 2016 г. 51,8% от гласоподавателите в Обединеното кралство (17,4 милиона души) гласуваха за напускане на Европейския съюз – почти същият процент гласове, с които Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия;

Б. като има предвид, че финансовите задължения на Обединеното кралство към ЕС и на ЕС към Обединеното кралство се преустановяват, по силата на международното право, в края на срока на предизвестие съгласно член 50, освен ако е договорено друго;

В. като има предвид, че Обединеното кралство е един от най-големите нетни вносители на ЕС, като то е било нетен вносител за всяка година от своето членство (с изключение на 1975 г.);

Г. като има предвид, че ЕС е митнически съюз с обща външна митническа тарифа и поради това не представлява зона за свободна търговия;

Д. като има предвид, че ЕС е клуб, който е предназначен да предоставя ползи на своите държави членки, които при все това имат право да напуснат, ако считат, че бремето на членството е по-голямо от ползите;

Е. като има предвид, че постигането на организирано оттегляне зависи не само от отношението на Обединеното кралство, но и от добрата воля на ЕС и преговарящите от негово име;

Ж. като има предвид, че Споразумението за оттегляне, предложено от ЕС, не е подкрепено от парламентарно мнозинство в Обединеното кралство и следователно не успя да намери решение на възможността за нерегулирано оттегляне;

1. припомня, че спазването на принципите на демокрацията и националното многообразие е сред основополагащите ценности на Договорите на ЕС;

2. припомня на институциите и държавите – членки на ЕС, да не проявяват незачитане на тези принципи, а вместо това да уважават демократичното решение, взето от британския народ;

3. категорично подкрепя идеята за създаване на условия за междуправителствено сътрудничество между всички европейски държави и за неговото институционализиране: точно това сътрудничество доведе в действителност до създаването на ЕС;

4. отбелязва, че институциите на ЕС показват траен интерес от разширяване на обхвата на неговите области на компетентност извън първоначалната идея за „Европа на нациите“, както е замислена от Шарл де Гол;

5. счита, че принципът на субсидиарност е сърцевината на идеята за „Европа на нациите“ и би представлявал неизбежно препятствие пред всички твърде проникващи тенденции към централизация и свръхрегулиране; изразява съжаление относно факта, че принципът на субсидиарност е пренебрегван, нарушаван и уронван от Комисията и Съда на Европейския съюз; изтъква необходимостта от „съживяване“ на принципа на субсидиарност; призовава някои области на компетентност да бъдат върнати на държавите членки;

6. приветства здравите демократични традиции в някои държави членки, които открояват реакция спрямо неудачната тенденция към централизация;

7. счита, че резултатът от референдума в Обединеното кралство представлява легитимен избор на държава членка да обърне гръб на „все по-тесен съюз“;

8. счита, че напускането на Обединеното кралство е от полза не само за Обединеното кралство, но и за всички държави членки, тъй като от него става ясно, че членството в ЕС не е неизбежно, а е демократичен избор на национално равнище;

9. счита, че всички нови договорености между Обединеното кралство, което напуска Съюза, и останалата част на Европейския съюз следва да се стремят да бъдат реципрочни, тъй като всеки друг вариант ще поражда недоволство и ще създава проблеми в бъдеще;

10. изразява съмнение, че Споразумението за оттегляне е изготвено по такъв начин, че да гарантира реципрочност между ЕС и Обединеното кралство; изтъква, че отказът на Камарата на общините да ратифицира Споразумението за оттегляне и невъзможността за постигане на парламентарно мнозинство са ясни признаци, че Споразумението не отразява адекватно интересите на Обединеното кралство;

11. поради това зачита заявеното от Борис Джонсън намерение за напускане на ЕС без споразумение за оттегляне като крайна мярка;

12. подчертава, че почти всяко взаимно договорено споразумение за оттегляне щеше да бъде по-благотворно за гражданите, потребителите и предприятията в ЕС;

13. изтъква, че неуспехът за договаряне на взаимно приемливо споразумение за оттегляне изложи на опасност икономическото благосъстояние на милиони хора в ЕС; поради това счита, че от служителите, отговаряли за преговорите по Споразумението за оттегляне, следва да се потърси отговорност, ако страните не успеят да сключат взаимно приемливо споразумение за оттегляне;  призовава Мишел Барние незабавно да подаде оставка, тъй като в качеството си на преговарящ от страна на ЕС за Брексит причини траеща месеци вредна икономическа и политическа несигурност с твърдата си линия и враждебната си преговорна тактика;

14. изразява скептичност по отношение на ползите, които могат да се извлекат от ново удължаване;

15. подчертава, че резултатите от референдума ясно сочат волята на британския народ да напусне ЕС; счита, че дори сценарий за оттегляне без споразумение и преминаване към правилата на СТО в търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство би бил за предпочитане пред незачитането на народната воля;

16. настоява, че преговорите за бъдещо споразумение относно новите форми на приятелско сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство не трябва да бъдат забавяни повече, за да може такова споразумение да влезе в сила възможно най-скоро;

17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на правителството на Обединеното кралство.

 

[1] OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 24.

[2] ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 2.

Последно осъвременяване: 16 септември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност