Процедура : 2019/2819(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0097/2019

Внесени текстове :

B9-0097/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 17
CRE 18/09/2019 - 17

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.5
CRE 19/09/2019 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0021

<Date>{17/09/2019}17.9.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0097/2019</NoDocSe>
PDF 156kWORD 56k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа</Titre>

<DocRef>(2019/2819(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Андрюс Кубилюс, Раса Юкнявичиене, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Антонио Таяни, Сандра Калниете, Траян Бъсеску, Радослав Шикорски, Анджей Халицки Андрей Ковачев, Ева Копач, Кинга Гал, Вангелис Меймаракис, Лукас Мандл, Дьорд Хьолвени, Александър Александров Йорданов, Андреа Бочкор, Инесе Вайдере, Елжбета Катажина Лукачийевска, Владимир Билчик, Иван Щефанец</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0097/2019

B9‑0097/2019

Резолюция на Европейския парламент относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа

(2019/2819(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз в качеството му на общност, основана на общи ценности,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.[1],

 като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,

 като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[2],

 като взе предвид декларацията, приета в Прага на 3 юни 2008 г., относно европейското съзнание и комунизма,

 като взе предвид своята декларация от 23 септември 2008 г. за обявяване на 23 август за Европейски ден на възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма[3],

 като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[4],

 като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),

 като взе предвид заключенията на Съвета от 9-10 юни 2011 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

 като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,

 като взе предвид съвместната декларация от 23 август 2018 г. на правителствените представители на осем държави–членки на ЕС, в памет на жертвите на комунизма,

 като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че през тази година – 2019 г., се отбелязва 80-ата годишнина от избухването на Втората световна война, която причини страдание на хората в безпрецедентен мащаб и доведе до окупирането на страни в Европа в продължение на много десетилетия;

Б. като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия сключват Договора за ненападение, известен като Пакт Молотов–Рибентроп, и неговоте тайни протоколи, като по този начин разделят Европа и териториите на независими държави в сфери на интереси между два тоталитарни режима и създават предпоставки за избухването на Втората световна война;

В. като има предвид, че пряка последица от Пакта Молотов–Рибентроп, последван от Договора между нацистите и Съветския съюз за граници и приятелство от 28 септември 1939 г., в Полската република нахлува първо Хитлер, а две седмици по-късно и Сталин, което води до решителната загуба на полската независимост и безпрецедентна трагедия за полското население;  като има предвид, че като допълнителна последица, комунистическият Съветски съюз започва на 30 ноември 1939 г. агресивна война срещу Финландия, а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния (територии, които никога не са върнати) и анексира със сила независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г. като има предвид, че като съюзник и партньор на нацистка Германия, комунистическият Съветски съюз допринася в политически и икономически план за завладяването на Западна Европа от страна на Хитлер, като предоставя на Германия през първите 22 месеца от войната сигурен тил, множество стратегически стоки, включително петрол и зърно, както и политическа подкрепа, например като нарежда на френските комунисти да не се противопоставят на нацистката инвазия;

Д. като има предвид, че стратегическата цел на лидерите от  Кремъл е била да засилят световната комунистическа революция като провокират война между нацистка Германия и западните съюзници, така че двете страни да се отслабят взаимно, докато станат готови за съветизация –  планове, които са представени на Политбюрото в тайното обръщение на Сталин към него от 19 август 1939 г.;

Е. като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война някои европейски държави се радват на следвоенна реконструкция и помирение, докато други остават под съветска окупация и комунистически диктатури в продължение на половин век и продължават да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие;

Ж. като има предвид, че престъпленията на нацисткия режим са разгледани от съд и наказани в рамките на Нюрнбергския процес; като има предвид, че продължава да съществува неотложна необходимост от пълна осведоменост и от морална и правна оценка на престъпленията, извършени от сталинизма и комунистическите диктатури;

З. като има предвид, че в някои държави–членки на ЕС, комунистическият режим е обявен за „престъпен режим“ със закон, а комунистическата партия – за „престъпна организация“;

И. като има предвид, че процесът на разширяване на ЕС през 2004 г., който включва някои европейски държави, пострадали от съветската окупация и комунистическите диктатури, отбелязва завръщането на тези държави в европейското семейство, където те принадлежат;

Й. като има предвид, че историческата памет за жертвите на тоталитарните режими и признаването и осведомеността за общото европейско наследство от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и нейните народи и за изграждането на устойчивостта на ЕС към днешните външни заплахи;

К. като има предвид, че в своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г.[5] в отговор на Балтийския призив от 45 граждани от тези държави, Европейският парламент осъжда факта, че окупацията на тези независими и неутрални преди това държави от Съветския съюз се е случила през 1940 г. след Пакта Молотов–Рибентроп и е продължила до момента на резолюцията;

Л. като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от Пакта Молотов–Рибентроп и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими са отбелязани с „Балтийския път“ – безпрецедентна демонстрация на 2 милиона литовски, латвийски и естонски граждани, които се хващат за ръце, за да образуват човешка верига, обхващаща трите нации – от Вилнюс към Рига и към Талин;

1. изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, е започната като непосредствен резултат от прословутия договор между нацистите и Съветския съюз за ненападение от 23 август 1939 г., също така известен като Пакт Молотов–Рибентроп, и неговите тайни протоколи, като по този начин два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделят Европа на две зони на влияние;

2. припомня, че в 20-и век, нацистките и комунистическите режими причиниха масови убийства, геноцид, депортации и загуба на живот в мащаби, невиждани в човешката история; припомня ужасните престъпления на Холокоста, извършени от нацисткия режим;

3. изразява дълбокото си уважение към всяка отделна жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички европейски институции и участници да направят всичко възможно, за да гарантират памет и надлежни процеси по отношение на ужасяващите тоталитарни престъпления срещу човечеството и системните тежки нарушения на правата на човека, както и за да гарантират това, че такива престъпления никога няма да бъдат повторени;

4. възможно най-остро осъжда актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от тоталитарните нацистки и комунистически режими;

5. призовава държавите членки към ясно и основано на принципи осъждане на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим;

6. изразява своята загриженост поради нарастването на популярността на крайно десни и крайно леви движения в държавите членки;

7. призовава всички държави членки да отбележат 23 август като Европейски ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на правителствено равнище, и да повишат осведомеността сред младото поколение, като гарантират, че историята и анализът на последиците от тоталитарните режими са включени в учебните програми и учебниците на всички европейски училища;

8. призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти за историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства в рамките на програмата „Европа за гражданите“ за подкрепа на възпоменанието и паметта на жертвите на тоталитаризма;

9. изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само са се върнали към европейското семейство на свободните демократични държави, но са показали и безпрецедентен успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие; изтъква, при все това, че европейският проект за мир и интеграция няма да бъде цялостен до момента, в който всички европейски държави, които избират пътя на европейските реформи, като Украйна, Молдова и Грузия, не станат пълноправни членове на ЕС;

10. счита, че успехът на Украйна, Грузия и Молдова, който може да се гарантира само чрез процеса на тяхното интегриране в ЕС, ще бъде най-мощният инструмент, като прецедент, който да засили положителна трансформация в Русия, което от своя страна би позволило на Русия най-сетне да преодолее трагичните последици от Пакта Молотов–Рибентроп;

11. потвърждава, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да „изпират“ комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим; призовава, следователно, всички слоеве на руското общество, да се примирят с трагичното си минало;

12. изразява дълбока загриженост относно усилията на водещите фигури понастоящем в Русия да изкривят историческите факти и да „изперат“ престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим; разглежда тези усилия като опасен компонент на информационната война, водена срещу демократична Европа и целяща да раздели нашия континент; призовава Комисията, във връзка с това, да се противопостави на тези усилия по решителен начин;

13. насочва вниманието към продължаващото използване на символите на комунистическия тоталитарен режим на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и комунистически символи;

14. отбелязва, че продължаващото съществуване в публични пространства (паркове, площади, улици и др.) в някои държави членки на паметници и мемориали, които възхваляват съветската армия, която е окупирала същите тези държави, създава условия за изкривяването на истината за последиците от Втората световна война и за пропагандирането на тоталитарната политическа система;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1]ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.

[2]OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

[3]OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.

[4]OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.

[5]ОВ C 42, 14.2.2019 г., стр. 77.

Последно осъвременяване: 18 септември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност