Процедура : 2019/2819(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0098/2019

Внесени текстове :

B9-0098/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 17
CRE 18/09/2019 - 17

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.5
CRE 19/09/2019 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0021

<Date>{17/09/2019}17.9.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0098/2019</NoDocSe>
PDF 165kWORD 52k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа </Titre>

<DocRef>(2019/2819(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ришард Антони Легутко, Анна Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Дейс Мелбарде, Витолд Ян Вашчиковски, Ришард Чарнецки, Ядвига Вишневска, Богдан Жонца,  Анна Залевска, Яцек Сариуш‑Волски, Гжегож Тобишовски, Йоана Копчинска, Елжбета Рафалска, Йоахим Станислав Бруджински, Беата Шидло, Беата Мазурек, Анджелика Анна Можджановска, Беата Кемпа, Патрик Яки</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0097/2019

B9‑0098/2019

Резолюция на Европейския парламент относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа

(2019/2819(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН от 9 декември 1948 г. за геноцида,

 като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.[1],

 като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,

 като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,

 като взе предвид своята декларация от 23 септември 2008 г. за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма[2],

 като взе предвид декларацията, приета в Прага на 3 юни 2008 г., относно европейското съзнание и комунизма,

 като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[3],

 като взе предвид съвместното изявление от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за възпоменание на жертвите на комунизма,

 като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно спомена за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),

 като взе предвид заключенията на Комисията от 9 и 10 юни 2011 г. относно спомена за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

 като взе предвид Варшавската декларация по повод възпоменателния ден за жертвите на тоталитарните режими от 23 август 2011 г.,

 като взе предвид съвместното изявление на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния по случай навършването на 80 години от подписването на пакта „Молотов–Рибентроп“,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., Съветският съюз и нацистка Германия подписаха Договор за ненападение, известен като пакта „Молотов–Рибентроп“, и тайни протоколи към него, като по този начин разделиха Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги групираха в сфери на интереси, което създаде предпоставки за избухването на Втората световна война;

Б. като има предвид, че тази година се навършват 80 години от началото на Втората световна война, която доведе до безпрецедентни равнища на човешко страдание и обрече в продължение на десетилетия половин Европа  на мизерия и окупация;

В. като има предвид, че като пряко следствие от пакта „Молотов–Рибентроп“, последван от Договора за приятелство и граници между нацистите и Съветския съюз от 28 септември 1939 г., Република Полша бе нападната най-напред от Хитлер, а две седмици по-късно – от Сталин, което лиши страната от независимост и представляваше безпрецедентна трагедия за полския народ, комунистическият Съветски съюз започна агресивна война срещу Финландия през декември 1939 г., а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния — територии, които никога не са били върнати — и анексира независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г. като има предвид, че пактът „Молотов–Рибентроп“ пряко наруши редица международни норми, договори и споразумения — в това число Парижкия договор от 1928 г., Договора от 1932 г. за ненападение между Полша и СССР и Декларацията от 1934 г. за ненападение между Полша и Германия — и обрече международния мир, установен от Версайския договор; като има предвид, че последиците от този договор между двама от най-жестоките диктатори в съвременната история показват колко важно е значението на историческите събития за съвременната политика;

Д. като има предвид, че желанието на Запада да избегне търкания с тоталитарните режими доведе до вземане на решения без провеждането на консултации със страните от Централна и Източна Европа, какъвто беше случаят в Локарно и Мюнхен, което показа слабостта на Запада по отношение на тези режими; като има предвид, че това подготви почвата за пакта „Молотов–Рибентроп“, който от своя страна доведе до избухването на Втората световна война;

Е. като има предвид, че нацистка Германия и Съветският съюз са си оказвали сътрудничество в политическо, икономическо и военно отношение с общата цел да завладеят Европа и да я разделят на сфери на влияние, според предвиденото в пакта „Молотов–Рибентроп“;

Ж. като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война някои европейски държави бяха в състояние да започнат реконструкция и да се ангажират в процес на помирение, докато други, като пряка последица от договора от Ялта, останаха под съветска окупация и комунистическа диктатура в продължение на половин век и продължиха да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално–икономическо развитие;

З. като има предвид, че докато престъпленията на нацисткия режим бяха осъдени и санкционирани по време на съдебните процеси в Нюрнберг, то все още съществува спешна необходимост от повишаване на осведомеността и извършване на морални и правни оценки на престъпленията на комунистическите диктатури; като има предвид, че престъпленията, извършени от нацистка Германия и Съветския съюз срещу милиони човешки същества в безпрецедентен в историята мащаб, в резултат на което много хора  са лишени от свобода и от своите основни и неотменими права, се определят като военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

И. като има предвид, че Европа не трябва да забравя собствената си история; като има предвид, че цялостното разбиране на историята на Европа трябва да бъде улеснено и че то е от първостепенно значение за предотвратяване на възхода на тоталитарните режими;

Й. като има предвид, че в някои държави членки комунистическите и нацистките идеологии са забранени от закона;

К. като има предвид, че международната общност трябва да се обедини срещу тоталитаризма;

Л. като има предвид, че за европейските страни, които пострадаха от съветската окупация и комунистическите диктатури, разширяването на НАТО след 1999 г. и това на ЕС от 2004 г. насам означава завръщане в семейството на западнодемократичните държави, към което те принадлежат;

М. като има предвид, че европейската история на 20-и век се списва и представя предимно от западната гледна точка и поради това някои исторически събития и свързаните с тях преживявания на хората от Източна Европа остават неописани;

Н. като има предвид, че незнанието и несъзнателните предубеждения в историческата памет на европейците могат да оставят място за екстремизъм – както крайнодесен, така и крайноляв; като има предвид, че е необходимо ефективно противопоставяне на фалшифицирането на историята;

О. като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните режими и признаването и осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и нейните народи и за изграждане на устойчивост на ЕС към днешните външни заплахи;

П. като има предвид, че е от съществена важност да се отбележат свидетелствата и непоколебимото отношение на много хора, които се противопоставиха на това потисничество, като например ротмистър Витолд Пилецки, който активно се бори срещу двата тоталитарни режима, доброволно постъпва в нацисткия германски лагер в Аушвиц, а по-късно, през 1948 г., е екзекутиран от съветската власт;

Р. като има предвид, че в своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва[4], приета на 13 януари 1983 г. в отговор на Балтийския призив на 45 граждани от тези държави, Европейският парламент осъжда факта, че тези независими и неутрални преди това държави, окупирани от Съветския съюз през 1940 г. след подписването на пакта „Молотов–Рибентроп“, бяха освободени едва след години;

С. като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от пакта „Молотов–Рибентроп“ и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими бяха отбелязани с т.нар. „Балтийски път“: безпрецедентна демонстрация на 2 милиона литовски, латвийски и естонски граждани, обединили се, за да образуват човешка верига, обхващаща трите нации – от Вилнюс  към Талин, минавайки през Рига;

Т. като има предвид, че въпреки факта, че на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните представители на СССР осъди подписването на пакта „Молотов–Рибентроп“ наред с други споразумения, сключени с нацистка Германия, през август 2019 г. руските органи отказаха да поемат отговорност за това споразумение и последиците от него, а понастоящем подкрепят становището, че Полша, балтийските държави и Западът са действителните подбудители на Втората световна война;

У. като има предвид, че понастоящем правителството на Русия не само не осъжда подписването на пакта „Молотов–Рибентроп“, но активно го реабилитира като средство за защита на нацията срещу агресорите, като по този начин пренаписва историята и освобождава от отговорност извършителите на престъпления;

Ф. като има предвид, че за Русия стана обичайна практика да отрича отговорност и да приписва вина на Запада в официалната си реторика, създавайки по този начин солидна пропагандна основа, на която да се позове, за да обоснове незачитането си на международното право и продължаващата си агресия срещу държавите от Източното партньорство;

1. изтъква, че Втората световна война – най-разрушителната война в историята на Европа – започна в резултат на известния договор за ненападение между нацистите и Съветския съюз  от 23 август 1939 г., наричан още пакта „Молотов–Рибентроп“, и поверителните протоколи към него, посредством който два тоталитарни режима, споделящи обща цел за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние;

2. припомня, че нацисткият и комунистическият режими извършиха масови убийства, геноцид и депортиране и причиниха безпрецедентна загуба на човешки животи и на свобода, и припомня Холокоста – ужасяващото престъпление, извършено от нацисткия режим;

3. изразява съжаление, че геноцидът, като например Холокостът, масовите престъпления срещу човечеството и нарушенията на правата на човека в голям мащаб, като например масовото депортиране от балтийските държави, Полша и други държави, масовите екзекуции, като тази на полски офицери в Катинската гора и на офицери от латвийската армия в Литене, създаването и функционирането на концентрационни лагери и на Гулаг, предизвикания от човека глад в Украйна, потъпкването на основни права на свободата на изразяване, свободата на словото, свободата на движение, както и много други престъпления, извършени по време на тоталитарния комунизъм, нито са разследвани по подходящ начин, нито са били предмет на оценка в международен мащаб;

4. изразява дълбокото си уважение към всяка жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички институции и участници от ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че ужасните тоталитарни престъпления и системните тежки нарушения на правата на човека се запомнят и предявяват пред съдилищата, и да гарантират, че тези престъпления никога няма да бъдат повтаряни и че болката и несправедливостта, изпитана от жертвите, никога няма да бъдат забравени;

5. счита, че паметта и възпоменанието на ужасите от миналото ни дават знанията и силите да се изправим срещу онези, които се стремят да съживят отново подобни идеологии и онези, които се опитват да оневинят определени идеологически групи за извършените от тях престъпления; вярва, че спомена за жертвите ни принуждава да насърчаваме историческата справедливост чрез продължаване на научните изследвания и повишаване на обществената осведоменост за тоталитарното наследство на европейския континент;

6. призовава правителствата на всички европейски държави да предоставят както морална, така и материална подкрепа за текущото историческо разследване на тоталитарните режими, тъй като само чрез съгласувани действия можем да се борим по-ефективно с кампаниите за дезинформация и опитите за манипулиране на историческите факти;

7. осъжда възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от тоталитарните нацистки и комунистически режими;

8. изразява своята загриженост поради нарастването на популярността на крайнодесни и крайнолеви движения в държавите членки;

9. напомня на всички държави членки да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на сталинизма и нацизма както на равнището на ЕС, така и на национално равнище и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализа на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС;

10. призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, като това ще бъде израз на уважение и отдаване на почит на всички онези, които чрез борбата си срещу деспотизма показаха своя героизъм и истинска любов към човечеството; по този начин също така ще се предостави на бъдещите поколения ясен пример за правилното поведение, което трябва да се възприеме срещу заплахата от тоталитарно заробване;

11. призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти, свързани с историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства за програмата „Европа за гражданите“ за подкрепа на възпоменанието и паметта за жертвите на тоталитаризма; подчертава, че бъдещите поколения следва да имат достъп до основани на факти образователни материали, които подчертават тежките последици от пасивното поведение срещу сериозните нарушения на международните закони и норми;

12. посочва, че въпреки че с присъединяването си към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа се върнаха в лоното на европейското семейство на свободните и  демократични държави,  европейският проект за мир и интеграция няма да бъде завършен, докато всички европейски държави, избрали пътя на европейските реформи, като Украйна, Молдова и Грузия, не станат пълноправни членове на ЕС: само тогава Европа ще бъде цяла, свободна, обединена и мирна;

13. изразява дълбока загриженост относно усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава Комисията решително да противодейства на тези усилия;

14. привлича вниманието към факта, че символите на комунистическия тоталитарен режим продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи;

15. посочва, че престъпленията, извършени от тоталитарния комунистически режим на СССР, не могат да бъдат оневинени или оправдани поради приноса му за разгрома на нацисткия режим; същевременно подчертава, че е неприемливо Руската федерация да приема законодателство, с което се наказва всеки, опитал се да анализира събитията от Втората световна война от нова гледна точка;

16. отбелязва, че запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи съветската армия, която окупира тези държави, проправя пътя за деформиране на историческите факти относно причините, протичането и последиците от Втората световна война;

17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Руската държавна Дума и на парламентите на държавите от Източното партньорство.

 

[1] ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.

[2] OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.

[3] OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.

[4] ОВ C 42, 14.2.1983 г., стр. 77.

Последно осъвременяване: 18 септември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност