ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно турската военна операция в Североизточна Сирия и последиците от нея
21.10.2019 - (2019/2886(RSP))
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Малик Азмани, Хилде Вотманс, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Фил Бениън, Силви Брюне, Оливие Шастел, Каталин Чех, Анна Юлия Донат, Лоранс Фаренг, Валтер Флего, Луис Гарикано, Барбара Ан Гибсън, Клемен Грошел, Кристоф Грюдлер, Бернар Гета, Свеня Хан, Мартин Хойсик Карин Карлсбро, Натали Лоазо, Карен Мелкиор, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Сусана Солис Перес, Мари‑Пиер Ведрен
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0123/2019
B9‑0125/2019
Резолюция на Европейския парламент относно турската военна операция в Североизточна Сирия и последиците от нея
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия и своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека[1],
– като взе предвид съответните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и по-специално нейната декларация от 9 октомври 2019 г. относно последните събития в североизточна Сирия и нейните забележки при пристигането ѝ и по време на пресконференцията след заседанието на Съвета по външни работи от 14 октомври 2019 г.,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 октомври 2019 г. относно Турция,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 октомври 2019 г. относно Североизточна Сирия,
– като взе предвид речта на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини на пленарното заседание на Европейския парламент от 9 октомври 2019 г. относно положението в Северна Сирия,
– като взе предвид изявленията от 11 и 15 октомври 2019 г. относно Сирия на Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 14 март 2017 г. относно елементите за нова стратегия на ЕС за Сирия (JOIN(2017)0011), както и заключенията на Съвета от 3 април 2017 г. относно стратегия на ЕС за Сирия,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Турция и Сирия са страни,
– като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2254 (2015) от 18 декември 2015 г. и Женевското комюнике от 2012 г.,
– като взе предвид Резолюция 71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на Безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,
– като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд и прецедентът, установен със създаването на международни трибунали, като Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,
– като взе предвид Меморандума относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирийската арабска република, подписан от Иран, Русия и Турция на 6 май 2017 г.,
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и относно заплахата от ИДИЛ/Даиш, приети на 16 март 2015 г.,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
A. като има предвид, че след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли войските на САЩ от североизточната част на Сирия на 9 октомври 2019 г., Турция започна военна операция в зони, контролирани от Сирийските демократични сили; като има предвид, че това доведе до голям брой цивилни и военни жертви и от двете страни на границата и според източници на ООН до разселването на най-малко 300 000 граждани, включително 70 000 деца; като има предвид, че повечето международни организации за оказване на помощ са били принудени да преустановят операциите си и да евакуират международните служители поради опасения във връзка със сигурността; като има предвид, че журналистите бяха принудени да напуснат региона поради много сериозни опасения във връзка със сигурността, като по този начин се предотвратява безпристрастното и точно отразяване на конфликта;
Б. като има предвид, че на 18 октомври 2019 г. САЩ и Турция обявиха незабавно петдневно примирие в граничния регион на Сирия; като има предвид, че това споразумение е временно, тъй като Турция не се е съгласила да изтегли силите си от Северна Сирия;
В. като има предвид, че прекратяването на огъня засяга територията между Рас ал Айн и Тал Абяд, територия по турската граница, която се простира на почти 120 км, и че съдбата на другите региони под кюрдски контрол не е обсъждана;
Г. като има предвид, че на 17 октомври 2019 г. Европейският съвет одобри заключенията на Съвета от 14 октомври 2019 г. относно Североизточна Сирия, в които се осъждат едностранните военни действия на Турция в Североизточна Сирия, които доведоха до неприемливо човешко страдание, подкопаха борбата срещу Даиш и сериозно застрашиха европейската сигурност;
Д. като има предвид, че тази едностранна военна операция на Турция няма правно основание, а само влошава осемгодишния конфликт в Сирия и причинява допълнително хуманитарно страдание и ще окаже отрицателно въздействие върху усилията за намиране на решение на базата на преговорите, както и върху борбата срещу тероризма; като има предвид, че гражданският конфликт в Сирия продължава въпреки няколкото международни усилия за осигуряване на прекратяване на огъня и въпреки стремежа за намиране на решение чрез преговори;
Е. като има предвид, че има конкретни сведения за убийства, сплашване, малтретиране, отвличане, грабежи и конфискуване на къщи на цивилни лица от страна на въоръжени групи, подкрепяни от Турция, като цивилни лица, които са обвинени в принадлежност към определени кюрдски групи, са били принудително отведени от домовете си или задържани на пунктовете за проверка от членовете на тези въоръжени групи, подкрепяни от Турция; като има предвид, че има сведения за използването на неконвенционални оръжия срещу цивилни лица, включително срещу деца; като има предвид, че според ООН има сведения за екзекуции по бърза процедура, извършени от бойци от въоръжената група Ахрар ал Шаркия, която е свързана с Турция; като има предвид, че има сведения, че Хеврин Калаф, която е известен кюрдски политик, е била подложена на изтезания и екзекутирана от бойци от Ахрар ал Шаркия;
Ж. като има предвид, че има сведения за въздушни и наземни нападения от страна на турската армия, както и свързани въоръжени групировки, които са ударили медицински съоръжения, гражданска инфраструктура, като помпени станции за вода, язовири и електроцентрали, както и нефтени находища; като има предвид, че хиляди хора са изложени на риск да бъдат лишени от подходящ достъп до чиста вода;
З. като има предвид, че след изтеглянето на войските на САЩ, на 14 октомври 2019 г. войските на Башар ал-Асад влязоха в редица градове в региона Рожава за първи път от седем години, след като кюрдските сили се съгласиха с договореното от Русия споразумение, за да се направи опит да се възпре нападение от страна на Турция; като има предвид, че точните подробности относно споразумението между Дамаск и кюрдите остават неясни; като има предвид, че според още непотвърдени данни на руското Министерство на отбраната руски войски патрулират на фронтовата линия между позициите на турската и сирийската армия, за да ги държат на разстояние;
И. като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия от режима на Асад и неговите съюзници, от ИДИЛ/Даиш и от други терористични групи, включват нападения с химическо оръжие, нападения над цивилни лица, извънсъдебни убийства, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна, вода и медицинска помощ; като има предвид, че тези престъпления представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид и досега остават ненаказани;
Й. като има предвид, че офанзивата, водена от Турция, въпреки че е съюзник на държавите – членки на НАТО, както и последиците от нея, обезсмислят усилията, положени от Световната коалиция за борба срещу Даиш, в която Сирийските демократични сили понастоящем продължават да играят жизненоважна роля, като се борят срещу все още активните бойци на ИДИЛ; като има предвид, че бойците на ИДИЛ, задържани в кюрдски лагери, вече са на свобода, за да се върнат в борбата и да сеят терор, което трябва да се възпрепятства, тъй като е ключов приоритет за сигурността на региона и на ЕС;
К. като има предвид, че по-голямата част от хилядите европейски деца, родени от бойци на Ислямската държава, понастоящем се намират в три различни лагера в Североизточна Сирия, а именно лагерите „Ал Хол“, „Рож“ и „Еин Иса“, които са сериозно засегнати от турската офанзива;
Л. като има предвид, че принудителното разселване на хора, включително с цел демографски промени, представлява явно нарушение на международното хуманитарно право и може да доведе до демографски и етнически промени; като има предвид, че създаването на пречки пред безопасното, безпрепятствено и устойчиво доставяне на хуманитарна помощ, пред евакуациите и предоставянето на медицински грижи също представлява нарушение на международното хуманитарно право и на няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН не успя да постигне споразумение въпреки единството на ЕС; като има предвид, че Русия наложи вето върху 14 резолюции на Съвета за сигурност на ООН през последните години и изигра активна роля за ограничаването на съдържанието на тези резолюции;
М. като има предвид, че споразумението между САЩ и Турция от 17 октомври 2019 г. за временно прекратяване на огъня не отчита реалната ситуация на място; като има предвид, че появата на нови напрежения и заплахи би могла да доведе до подкопаване на безопасността на цивилното население след 120-часовото прекратяване на огъня;
Н. като има предвид, че международната общност и отделните държави имат задължение да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушенията на международните права на човека и на хуманитарното право, извършени по време на конфликта в Сирия, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция и чрез националното законодателство; като има предвид, че това може да бъде извършено както пред съществуващите национални и международни съдилища, така и пред ad hoc международни наказателни трибунали, които все още предстои да бъдат създадени;
О. като има предвид, че ЕС продължава да е ангажиран с постигането на успех в рамките на преговорите под егидата на специалния пратеник на ООН за Сирия, познати под наименованието „Женевски процес“; като има предвид, че на 23 септември 2019 г., в рамките на Общото събрание на ООН, генералният секретар на ООН обяви споразумение относно създаването на конституционен комитет, чието заседание сега може да бъде възпрепятствано в резултат на едностранните военни действия на Турция;
П. като има предвид, че положението в Сирия и липсата на широкообхватен, реален и приобщаващ политически преход продължават да възпрепятстват пълноценното прилагане на стратегията на ЕС относно Сирия, и по-специално възпрепятстват значителната помощ, която ЕС може да предостави за възстановяването на страната; като има предвид, че възстановяването на Сирия следва да се основава на подхода „отдолу нагоре“ и на успешното разширяване на правомощията на местните участници, като по този начин се изключат от процеса познатите терористични групировки; като има предвид, че на 18 февруари 2019 г. ЕС беше домакин на третата конференция в Брюксел под надслов „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“; като има предвид, че всички донори следва да изпълняват своите ангажименти;
Р. като има предвид, че усилията на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и планиране на бъдещето на Сирия са похвални; като има предвид, че ЕС следва никога да не предоставя безусловна помощ за възстановяването на Сирия под ръководството и контрола на Асад и неговите съюзници, Русия и Иран; като има предвид, че не може да се позволи Асад, Турция, Русия и Иран да избягат от отговорност за икономическите последици от своите военни интервенции; като има предвид, че всеки ангажимент за възстановяване трябва да служи за постигане на мир и поемане на отговорност;
С. като има предвид, че Съветът въведе поредица от ограничителни мерки, с оглед на положението в Сирия, по отношение на лицата, отговорни за репресиите срещу цивилното население в Сирия, и по отношение на свързаните с тях лица и образувания; като има предвид, че САЩ наложиха санкции на турски министри и висши държавни служители в отговор на военната офанзива на страната в северната част на Сирия; като има предвид, че някои държави членки наложиха оръжейно ембарго на Турция;
1. категорично осъжда едностранната турска военна намеса в Североизточна Сирия и призовава Турция незабавно и окончателно да прекрати своята военна намеса; подчертава, че откриването на нови фронтове в Сирия не е в интерес на сигурността на Турция и предупреждава за допълнително влошаване на хуманитарната криза в Сирия; настоява за пълно спазване на хуманитарното право, включително защитата на цивилните лица;
2. категорично осъжда докладваните нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени по време на този конфликт, не само нарушенията, за които се твърди, че са извършени от подкрепяните от Турция сили, но също и тези, извършени от силите на режима на Асад с подкрепата на неговите съюзници Русия и Иран, и от терористичните организации, включени в списъка на ООН;
3. призовава заместник-председателя/върховен представител да предаде позицията на ЕС на турските органи и да положи основите за силен и всеобхватен отговор на ЕС на тази криза; настоятелно призовава за започване на диалог с турските органи с цел да се осигури бързо намаляване на напрежението и намиране на устойчиво решение на кризата; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, в сътрудничество с международните си партньори, в това число спускане на помощи по въздуха, коридори за хуманитарна помощ и установяване на забранени за полети зони съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН;
4. изтъква отново сериозността на последиците, до които водят допълнителната ескалация и дестабилизация в региона както за самия регион, така и за ЕС, с нарастващи рискове за сигурността, хуманитарни кризи и миграционни потоци; призовава Комисията да подготви ЕС във всички области, за да може Съюзът реагира по най-добрия начин във всяка възможна ситуация, и да информира Европейския парламент за всички последици от бъдеща ескалация и дестабилизация в региона;
5. приветства решението на различни държави – членки на ЕС, незабавно да спрат предоставянето на лицензи за износ на оръжие на Турция; отново заявява по-специално необходимостта от стриктно прилагане от страна на всички държави членки на правилата, установени в Общата позиция 2008/944/ОВППС[2] на Съвета относно износа на оръжие, включително строгото прилагане на критерий 4 относно регионалната стабилност; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да започне инициатива за налагане на оръжейно ембарго на Турция от целия ЕС, предвид сериозните твърдения за нарушения на международното хуманитарно право;
6. изразява съжаление, че Съветът по външни работи от 14 октомври 2019 г. не успя да постигне споразумение за налагане на оръжейно ембарго на Турция от страна на целия ЕС, за което настояваха Германия и Франция;
7. напомня на лицата, които ръководят настоящата военна операция, че те носят отговорност съгласно международното право за престъпленията, които извършват в Сирия, както и че тези, които извършват такива престъпления, независимо дали са държави или физически лица, ще бъдат подведени под отговорност; припомня задължението за стриктно спазване на международното право; призовава за приемането на стратегия на ЕС за търсене на отговорност за престъпленията, извършени в Сирия;
8. призовава Съвета да въведе поредица от целеви санкции и забрани за издаване на визи на турските длъжностни лица, отговорни за нарушенията на правата на човека по време на настоящата ѝ военна намеса, заедно с подобно предложение за турските длъжностни лица, отговорни за вътрешните репресии по отношение на основните права; настоятелно призовава всички държави членки да гарантират пълното спазване на Решение 2013/255/ОВППС[3] на Съвета от 31 май 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия, и по-специално замразяването на активите на лицата, изброени в решението, и на ограниченията за достъп на лицата, които са облагодетелствани от или подкрепят режима в Сирия;
9. изтъква, че през последните години Парламентът е бил проактивен за намаляване на финансирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) ІІ във връзка с опасения за липсата на зачитане на правата на човека; заключава, че последните стъпки, предприети от турските органи, нарушават европейските ценности; призовава Комисията да замрази всички средства по ИПП за Турция и да ги обвърже с поведението на Турция в бъдеще, и следователно да гарантира, че не се използват (бъдещи) средства на ЕС за финансиране на текущата военна операция или за улесняване на принудителното връщане на сирийски бежанци в т.нар. „безопасна зона“;
10. изразява дълбока загриженост във връзка със сведенията, че стотици затворници от ИДИЛ, включително много чуждестранни бойци, бягат от лагерите в северната част на Сирия в контекста на турската офанзива, което увеличава риска от активизиране на ИДИЛ; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да поиска разяснения и проверка от страна на турските органи във връзка с уверенията на турския президент в писмото му до Wall Street Journal от 14 октомври 2019 г., че нито един боец на ИДИЛ няма да напусне североизточната част на Сирия, и да поиска информация за политиките на Турция по този въпрос; призовава националните разузнавателни агенции и службите за сигурност да засилят бдителността си по отношение на евентуалното завръщане на чуждестранни бойци и техните семейства;
11. изразява загриженост относно драматичното положение и съдбата на европейските деца, родени от бойци от Ислямска държава в Северна Сирия; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на положението и потребностите на тези деца, за да гарантират зачитането на основните им права; призовава държавите членки да вземат предвид висшите интереси на детето като първостепенно съображение във всички решения, отнасящи се до децата;
12. изразява дълбоко съжаление във връзка с неуспешните неколкократни регионални и международни опити за прекратяване на войната и настоятелно призовава за подновено и интензивно световно сътрудничество за постигане на мирно и устойчиво решение на конфликта в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г.;
13. призовава държавите членки отново да отправят искане към Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, която да позволи на Съвета да действа целенасочено, като в крайна сметка се стреми към водена от ООН зона за сигурност в северната част на Сирия в полза на хората, които живеят там;
14. потвърждава подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу Даиш, по която Турция е партньор; подчертава, че коалицията и силите партньори от Сирия постигнаха значителен напредък в кампанията за победа над Даиш в Сирия, но изразява загриженост, че едностранните военни действия на Турция подкопават този напредък; призовава САЩ да изпълнят своите отговорност в коалицията, като имат предвид значението на борбата срещу Даиш;
15. изисква да се спазва правото на етническите и религиозните групи и на малцинствата в Сирия, както и на всички разселени лица, да продължат да живеят или да се завърнат в своите исторически и традиционни родни места в условия на достойнство, равенство и безопасност;
16. признава впечатляващата солидарност, проявена от Йордания, Ливан и Турция към бежанците, и призовава ЕС и държавите членки да продължат да предоставят финансовата подкрепа за посрещане на неотложните нужди на бежанците и приемащите ги общности; подчертава необходимостта да се гарантира, че средства на ЕС не се използват за финансиране на текущата военна операция или за улесняване на принудителното връщане на сирийски бежанци в т.нар. „безопасна зона“; подчертава необходимостта от пълно спазване на принципа на забрана за връщане; отхвърля изявленията на президента Ердоган, който заплашва ЕС с поток от бежанци;
17. повтаря препоръката, съдържаща се в неговата резолюция от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[4], съгласно която Комисията и Съветът на Европейския съюз, в съответствие с рамката за преговори, официално следва да спрат преговорите за присъединяване с Турция и че всеки политически ангажимент между ЕС и Турция следва да се основава на разпоредби за обвързване с условия по отношение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на Турция, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да осигури превод на настоящия текст на арабски и турски език.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2019)0215.
- [2] Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 година определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99).
-
[3] Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия
(ОВ L 147, 1.6.2013 г., стр. 14). - [4] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.