ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно издирвателните и спасителните операции в Средиземно море
21.10.2019 - (2019/2755(RSP))
съгласно член 136, параграф 5 от Правилника за дейността
Лена Дюпон
от името на групата PPE
B9‑0132/2019
Резолюция на Европейския парламент относно издирвателните и спасителните операции в Средиземно море
Европейският парламент,
– като взе предвид Женевската конвенция на Обединените нации от 1951 г., и по-специално член 33 от нея, Протокола за статута на бежанците от 1967 г., Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г., във вида, в който е изменена,
– като взе предвид съвместната декларация за намерение относно контролирана извънредна процедура — доброволни ангажименти от страна на държавите членки за създаване на предвидим временен механизъм за солидарност, от 23 септември 2019 г. (подписана от Германия, Франция, Италия и Малта в присъствието на представители на финландското председателство на Съвета на ЕС и на Европейската комисия),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2015 г., озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.)“ (COM(2015)0285),
– като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно задействането на преместването[1],
– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2018 г. относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ[2],
– като взе предвид въпросите към Съвета (O-000024/2019 – B9‑0052/2019) и към Комисията (O-000025/2019 – B9‑0053/2019) относно издирвателните и спасителните операции в Средиземно море,
– като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че според данни на Международната организация по миграция (МОМ) се счита, че от началото на 2019 г. досега около 933 души са загинали или изчезнали в Средиземно море на път за Европа; като има предвид, че броят на смъртните случаи в Средиземно море намалява от 2015 г. насам (3 771 през 2015 г. и 2 277 през 2018 г.); като има предвид, че според Върховния комисар на ООН за бежанците, въпреки значителния спад в броя на пристигащите (141 472 през 2018 г. в сравнение с 1 032 408 през 2015 г.), пътят от Либия към Европа все още представлява миграционния маршрут с най-висок брой смъртни случаи в света (646 смъртни случая досега през 2019 г.);
Б. като има предвид, че спасяването на човешки живот е проява на солидарност с изложените на риск, но преди всичко правно задължение както съгласно международното право, тъй като член 98 от Конвенцията на ООН по морско право — ратифицирана от всички държави членки и от Съюза, изисква от държавите да оказват помощ на всяко бедстващо в морето лице [3], така и съгласно правото на Съюза;
В. като има предвид, че член 19, параграф 2, буква ж) от Конвенцията на ООН по морско право, във връзка с член 17 от нея, предвижда, че чуждестранен кораб има право на мирно преминаване през териториалното море на държавите — страни по Конвенцията, и че се смята, че преминаването на чуждестранен кораб нарушава мира, добрия ред и сигурността на крайбрежната държава, ако в териториалното море този кораб товари или разтоварва товари и валута или лица в противоречие на митническите, данъчните, имиграционните или санитарните закони и правила на крайбрежната държава;
Г. като има предвид, че международното морско право изисква от държавите да предприемат превантивни мерки, а също мерки за ранно предупреждение и ответни мерки за намаляване на риска от смъртни случаи в морето, включително чрез гарантиране на адекватни и ефективни служби за търсене и спасяване;
Д. като има предвид, че всички плавателни съдове, извършващи дейност в Средиземно море, включително когато участват в операции по спасяване, имат задължението да спазват съответните международни конвенции и другите приложими правила;
Е. като има предвид, че понастоящем Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) извършва в Средиземно море операциите „Themis“ (която подпомага Италия в Централното Средиземноморие), „Посейдон“ (която подпомага Гърция на гръцките морски граници с Турция) и „Индало“ (която подпомага Испания в Западното Средиземноморие); като има предвид, че през 2018 г. бяха спасени 37 439 души с пряко участие на активите на Frontex в случаите на търсене и спасяване; като има предвид, че през 2019 г. досега са били спасени 25 982 мигранти в рамките на всички съвместни издирвателни и спасителни операции, извършвани от Frontex, като 1 582 души са били спасени в Централното Средиземноморие; като има предвид, че Frontex признава, че повечето от инцидентите, свързани с издирвателните и спасителните дейности, се случват извън оперативната зона на съвместната операция „Themis“;
Ж. като има предвид, че мигрантите представляват доходоносен бизнес за контрабандистите и трафикантите, които се възползват от правилата за търсене и спасяване и от намиращите се наблизо плавателни съдове, за да реализират своя бизнес модел; като има предвид, че е важно ЕС да засили борбата срещу контрабандата;
З. като има предвид, че през юни 2018 г. либийските органи уведомиха относно съществуването на либийска зона на търсене и спасяване; като има предвид, че според данни на Комисията, либийската брегова охрана продължава да търси и спасява голям брой хора в морето — броят им е бил около 15 000 души през 2018 г.;
1. отново изтъква задължението съгласно международното морско право да се оказва помощ на бедстващи лица, и призовава всички държави членки, независимо дали действат поотделно или като държави членки на ЕС, или в рамките на съответните международни форуми, да се придържат изцяло към стандартите на относимото международно право и право на Съюза; призовава всички кораби, извършващи издирвателни и спасителни операции, да спазват инструкциите, дадени съгласно относимото международно право и право на Съюза от страна на компетентния център за координация на спасителните дейности, и да си сътрудничат с органите на държавите членки и с Frontex, за да се гарантира безопасността на мигрантите;
2. приветства резултатите от министерската среща в Малта във връзка с разработването на по-предвидим и ефикасен временен механизъм за солидарност и призовава всички държави членки да участват в този временен механизъм;
3. призовава държавите членки и Frontex да увеличат усилията си за подпомагане на издирвателните и спасителните операции в Средиземно море;
4. призовава всички действащи фактори в Средиземно море да предават информацията, свързана с бедстващи в морето лица, на компетентните органи за издирвателните и спасителните операции;
5. отново настоятелно призовава Комисията да приеме насоки за държавите членки до края на тази година, като посочи кои форми на помощ не следва да бъдат криминализирани, за да се гарантира по-голяма последователност в разпоредбите в областта на наказателното право относно подпомагането между държавите членки и да се ограничи неправомерната криминализация;
6. призовава Комисията да оцени кои допълнителни държави на транзитно преминаване и на произход биха могли да бъдат от значение за по-тясно сътрудничество, когато става въпрос за миграцията към ЕС;
7. призовава Комисията да продължи мониторинга във връзка с правата на човека и да продължи да предоставя обучение, оборудване и подкрепа за изграждането на капацитет в Либия;
8. призовава Комисията да продължи сътрудничеството си с Либия с цел възпрепятстване на дейността на контрабандистите и намаляване на броя на незаконните пътувания през Средиземно море, както и да гарантира, че либийските органи спазват правата на човека;
9. призовава Комисията да направи оценка на притегателните фактори в миграционната политика на ЕС и да предложи промени с цел намаляване на незаконната икономическа миграция от трети държави към ЕС;
10. припомня, че миграционната политика на ЕС трябва да се основава на ясно разграничение между икономическите мигранти и бежанците, че законни пътища и хуманитарни коридори могат да бъдат създавани единствено за бежанците и че незаконната икономическа миграция към ЕС трябва да бъде значително намалена;
11. призовава Комисията да започне работа по нов, по-устойчив, надежден и постоянен подход към издирвателните и спасителните дейности, като замени съществуващите ad hoc решения, и да предостави материална, финансова и оперативна подкрепа на държавите членки с цел по-добро координиране на издирвателните и спасителните операции;
12. призовава Комисията да продължи да укрепва сътрудничеството на ЕС с държавите на произход и на транзитно преминаване с цел борба с незаконната миграция, мрежите за контрабанда на мигранти и свързаната с това престъпна дейност и трафика на хора, в допълнение към засилването на стимулите за връщане;
13. призовава Комисията да представи предложения за създаване на общи центрове за пристигане по външните граници на ЕС, където органите на ЕС да могат бързо да оценят правото на дадено лице на убежище;
14. призовава Комисията да включи устойчив и справедлив механизъм за преместване на лица, пристигащи по море, в планираното възобновяване на реформата на правилата за предоставяне на убежище;
15. призовава бъдещия(те) комисар(и), отговарящ(и) за въпросите, разгледани в настоящата резолюция, да докладва(т) относно съответното развитие на въпроса на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи до началото на 2020 г.;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европол, ВКБООН и Международната организация по миграция.
- [1] OВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 137.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2018)0314.
- [3] Вж. също задълженията, посочени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г. и Международната конвенция по спасяване от 1989 г.