ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно криминализирането на сексуалното образование в Полша
6.11.2019 - (2019/2891(RSP))
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Йорг Мойтен, Кристине Андерсон, Гунар Бек, Аника Брюна, Маркус Бухайт, Николаус Фест, Йоахим Кус, Гидо Райл, Максимилиан Кра
от името на групата ID
B9-0168/2019
Резолюция на Европейския парламент относно криминализирането на сексуалното образование в Полша
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията за правата на детето,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално член 9, свързан с правото на религия и съвест, и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека,
– като взе предвид членове 2, 67, 83 и 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като има предвид липсата на законодателство в тази област в Полша,
– като взе предвид „Стандарти за сексуално образование в Европа“ на Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа,[1]
– като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права[2],
– като взе предвид изявлението на Комисията от 21 октомври 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че правата на човека, макар да са изразени като права на отделната личност, имат фундаментално социално измерение, което намира своето основно и ключово проявление в семейството;
Б. като има предвид, че по време на дебата на Парламента на 21 октомври 2019 г. Комисията заяви, че понастоящем няма действащо законодателство, което да криминализира сексуалното образование в Полша и че държавите членки имат изключителна компетентност по отношение на политиката в областта на образованието, съответно и по отношение на съдържанието на учебния процес и организацията на своите образователни системи;
В. като има предвид, че комплексното сексуално образование води до спорен т.нар. „основан на правата“ подход към сексуалното образование, който обхваща много повече от обучението на деца и младежи на тема полово сношение и възпроизвеждане на човека;
Г. като има предвид, че няма обвързващи документи или договори на ООН, които да споменават или предвиждат право на комплексно сексуално образование;
Д. като има предвид, че не съществува единно универсално определение за комплексно сексуално образование и какво включва то;
Е. като има предвид, че член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи, че границите на компетентност на Съюза се определят от принципа на предоставената компетентност, че упражняването на компетентността на Съюза се определя от принципите на субсидиарност и на пропорционалност и че в областите, в които компетентността не е предоставена на Съюза с Договорите, тя принадлежи на държавите членки;
Ж. като има предвид, че съгласно член 67 от ДФЕС Съюзът зачита различните правни системи и традиции на държавите членки, и че Съдът на Европейския съюз е единствената институция, която може да вземе решение относно евентуални нарушения на договорите от държавите членки;
З. като има предвид, че от ранна възраст младите хора са изложени в значителна степен на порнографско съдържание, особено чрез интернет, както у дома, така и в училище;
И. като има предвид, че сексуализирането на млади момчета и момичета в медиите е феномен, който има последствия върху емоционалното развитие и сексуалния живот както на жените, така и на мъжете, и допринася за устойчивостта на свързаните с пола стереотипи и насилието, основано на пола,
Й. като има предвид, че образованието е един от най-добрите начини за предаване на ценности като мир, разбиране за човешкото достойнство и справедливост чрез формални, неформални и произтичащи от практиката методи на образование в рамките на семейството и в държавните уч6илища, както и че основната отговорност за образованието на децата винаги се носи основно от техните родители;
1. припомня позицията на Парламента, изразена в неговата знакова резолюция относно сексуалното и репродуктивното здраве и права[3], в която се посочва, че формулирането и изпълнението на сексуално образование в училищата е от компетентността на държавите членки;
2. припомня, че не съществува законодателство относно „криминализиране на сексуалното образование“, което понастоящем да е в сила в Полша;
3. възприема позицията, че родителите имат правото и задължението да възпитават децата си и че по-специално предоставянето на сексуално образование е основно право на родителите и трябва винаги да се осъществява под строг надзор от тяхна страна, било у дома, било в избрани от тях образователни центрове и под надзора на техните органи;
4. счита, че основното право на родителите да възпитават децата си трябва да бъде гарантирано във всички форми на сътрудничество между родителите, учителите и училищните органи, и по-специално във форми на участие, чиято цел е да се даде глас на родителите в управлението на училищата и формулирането и прилагането на политиките в областта на образованието;
5. счита, че трудът, полаган от майките и бащите, трябва да бъде признат и уважаван поради неговата ценност за семейството и за обществото;
6. припомня, че висшите интереси на детето следва да бъдат водещият принцип за лицата, отговорни за образованието и грижите за момчетата и момичетата;
7. припомня на държавите членки, че родителите следва да получават необходимата подкрепа и помощ, за да изпълняват правилно възпитателната си роля;
8. подчертава, че ролята и надзорът на родителите и семейството са особено необходими, като се има предвид, че от ранна възраст младите хора могат да имат достъп до порнографско и унизително съдържание, по-специално чрез интернет; поради това подчертава, че сексуалното образование трябва да бъде част от естественото развитие на емоционалното измерение на младите хора и че е важно да се приложат всички необходими мерки за укрепване на отношенията на взаимно уважение с членовете на противоположния пол; насърчава държавите членки да организират кампании с оглед повишаване на осведомеността, насочени към родителите и възрастните, които работят с млади хора, относно вредното въздействие на порнографията върху подрастващите;
9. осъжда неподходящата препоръка, направена от Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация, в сътрудничество с Германската федерална служба за здравно образование (BZgA), която предлага мастурбация в ранна възраст на деца до 4 години; призовава в по-общ план за по-голяма предпазливост и по-критичен поглед върху изследванията на пола, които съставляват теоретичната основа на подобни публикации; изразява загриженост относно неотдавнашните съобщения, че подобни изследвания са били манипулирани за политически цели;
10. признава, че изключенията от правилата за обществения ред гарантират правото на държавите членки да закрилят своите основни ценности, залегнали в тяхното материално семейно право, и ги предпазват от внасянето на чужди правни понятия, които може да не съществуват във вътрешния правен ред на дадена държава членка или дори да са незаконни и които биха довели до паралелното съществуване на правна уредба на ЕС и национална правна уредба, което би породило риск от въздействие върху други области и обратна дискриминация;
11. припомня – в съответствие с принципа на „доктрината за обществения ред“ – че родителите или законните настойници имат свободата да гарантират, че детето получава образование в съответствие с техните собствени убеждения, че децата не следва да бъдат принуждавани да получават сексуално образование против желанията на техните родители или законни настойници и че висшите интереси на детето са ръководният принцип, който гарантира тяхното пълно физическо и психическо здраве и благосъстояние;
12. поради това призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да спазват законодателството на ЕС и да се въздържат от каквато и да е намеса в тази политическа област, с която се цели ново тълкуване на настоящото правно основание;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Република Полша, на Съвета и на Комисията.