B9‑0182/2019

Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашните действия на Руската федерация срещу литовските съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс

(2019/2938(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предходните си резолюции относно Русия,

– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

– като взе предвид Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид основните принципи на ООН относно независимостта на съдебната система,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че Руската федерация, като пое задължения по силата на Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и в качеството си на пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на основните свободи и права на човека;

Б. като има предвид, че между 11 и 13 януари 1991 г. въоръжените сили на СССР извършиха акт на агресия срещу независимата държава Литва и нейните граждани, в резултат на която загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени;

В. като има предвид, че кръвопролитието беше осъдено в световен мащаб, включително от ръководителя на Върховния съвет на Руска съветска федеративна социалистическа република по време на масови демонстрации в Москва няколко дни по-късно;

Г. като има предвид, че Руската федерация в подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави,  призна възстановяването на независима Република Литва на 11 март 1990 г.;

Д. като има предвид, че на 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови присъда по така нареченото дело „13 януари“, в която установи вината на 67 бивши длъжностни лица на СССР, които понастоящем са граждани на Руската федерация, Република Беларус и/или Украйна във връзка с извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и за участие в агресията срещу държавата Литва;

Е. като има предвид, че в рамките на досъдебното производство по делото „13 януари“, органите на Република Литва активно поискаха компетентните органи на Руската федерация да предоставят правна помощ по наказателното производство, но Руската федерация не оказа сътрудничество;

Ж. като има предвид, че в качеството си на правоприемник на Съветския съюз, Руската федерация пое неговите права и задължения;

З. като има предвид, че през 2018 и 2019 г. Следствената служба на Руската федерация образува наказателно производство срещу прокурори и съдии на Република Литва, участвали в разследването и разглеждането на делото „13 януари“;

И. като има предвид, че това политически мотивирано наказателно производство, образувано от Руската федерация, може да доведе до злоупотреба със системата на Интерпол и други двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество, с цел да се ограничат правомощията за извършване на претърсване, разпити и арести на прокурорите и съдиите по делото „13 януари“;

Й. като има предвид, че контролираните от държавата медии на Руската федерация, както и официалните й представители провеждат кампанията за пропаганда и дезинформация, която е част от водената на два фронта война срещу ЕС и срещу демокрацията, и която има за цел развиването на конспиративни теории във връзка с делото „13 януари“;

К. като има предвид, че съдиите на всяка държава членка са и съдии на Европейския съюз като цяло;

Л. като има предвид, че независимостта на съдебната система е в основата на принципите на правовата държава и е от съществено значение за функционирането на демокрацията и зачитането на правата на човека; като има предвид, че независимостта на съдебната система е установена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

М. като има предвид, че основните принципи на ООН относно независимостта на съдебната система предвиждат, че всички правителствени и други институции имат задължението да зачитат и съблюдават независимостта на съдебната система; като има предвид, че в цитираните актове се посочва също, че не следва да се допуска неуместна или неоправдана намеса в съдебния процес[1];

Н. като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се установяват по-конкретно принципите на равенство пред закона, презумпция за невиновност и правото на справедливо и публично изслушване от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен от закона;

О. като има предвид, че член 1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, която е ратифицирана от Руската федерация, предвижда, че „страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна“;

1. отбелязва, че действията на органите на Руската федерация по отношение на литовските съдии и прокурори нарушават основни правни ценности, по-конкретно независимостта на съдебната система, както и принципа, че правата и свободите на човека могат да бъдат законно ограничавани единствено за целите, за които тези ограничения са наложени от международното право;

2. припомня, че наказателното преследване на прокурори и съдии във връзка с тяхната  професионална дейност представлява недопустимо външно влияние, което възпрепятства  върховенството на закона;

3. подчертава, че наказателните производства срещу прокурори и съдии не могат да се считат за законни;

4. категорично осъжда тези нарушения на основните принципи и норми на международното право, извършени от руските органи;

5. протестира срещу политически мотивираното наказателно преследване в Руската федерация на литовски прокурори и съдии във връзка с тяхната професионална дейност;

6. подчертава, че всяка ситуация, при която се създават прецеденти за преследване на прокурори и съдии на дадена независима държава във връзка с изпълнението на техните конституционни задължения, не може да бъде толерирана или обоснована, и счита, че по този начин върху тях се оказва натиск да не изпълняват конституционните си задължения;

7. подчертава, че общопризнатите гаранции за независимост на съдиите и прокурорите забраняват всякаква намеса в правораздаването или оказване на макар и минимално влияние върху дадено съдебно решение, както и съдебно преследване срещу съдия във връзка с постановено от него решение, или намеса в разследването на случаи, образувани от прокуратурата;

8. призовава публичните органи на Руската федерация да прекратят наказателното производство, образувано срещу литовските прокурори и съдии по делото „13 януари“;

9. призовава компетентните руски органи при прилагането на подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави, да извършват оценка на отговорността на лицата, ръководили или участвали в агресията от 11 до 13 януари 1991 г. срещу държавата Литва и да подпомагат правоприлагащите органи на Република Литва в търсенето на правосъдие в рамките на делото „13 януари“;

10. призовава компетентните руски органи да удовлетворят молбата на Република Литва за правна взаимопомощ по делото „13 януари“;

11. призовава компетентните руски органи да прекратят безотговорната дезинформация и пропагандни изявления на длъжностни лица на Руската федерация във връзка с делото „13 януари“;

12. призовава държавите — членки на ЕС, в случай че получат молби за оказване на правна помощ от страна на Руската федерация във връзка с наказателното преследване в Русия на литовските прокурори и съдии, участващи в делото „13 януари“, да разглеждат случая като политически мотивиран, да сътрудничат тясно с компетентните литовски органи и да отказват правна помощ на Руската федерация по този случай;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.