ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно неотдавнашните действия на Руската федерация срещу литовските съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс
25.11.2019 - (2019/2938(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Анна Фотига, Ришард Чарнецки, Зджислав Краснодембски, Ядвига Вишневска, Ружа Томашич, Асита Канко, Адам Белан, Александър Вондра, Ян Захрадил, Евжен Тошеновски, Витолд Ян Вашчиковски, Вероника Вреционова
от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0182/2019
B9‑0184/2019
Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашните действия на Руската федерация срещу литовските съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Русия,
– като взе предвид резолюцията си от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа[1],
– като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,
– като взе предвид декларацията, приета в Прага на 3 юни 2008 г., относно европейското съзнание и комунизма,
– като взе предвид своята декларация от 23 септември 2008 г. за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма[2],
– като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[3],
– като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),
– като взе предвид заключенията на Комисията от 9 и 10 юни 2011 г. относно спомена за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,
– като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,
– като взе предвид съвместната декларация от 23 август 2018 г. на правителствените представители на осем държави – членки на ЕС, в памет на жертвите на комунизма,
– като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. в отговор на „Балтийския призив“, отправен от 45 граждани на тези страни,
– като взе предвид изявлението на литовския външен министър от 2 октомври 2019 г.,
– като взе предвид изявлението на председателя на литовския Конституционен съд от 24 юли 2018 г.,
– като взе предвид изявлението на литовския министър на правосъдието от 6 септември 2019 г.,
– като взе предвид изявлението на следствената служба на Русия от 10 април 2019 г.,
– като взе предвид Устава на Интерпол,
– като взе предвид правото на ЕС и споразуменията за екстрадиране на държавите членки,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,
– като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към нея,
– като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че като пряка последица от пакта Рибентроп – Молотов, последван от нацистко-съветския Договор за границата и от Договор за приятелство от 28 септември 1939 г., комунистическият Съветски съюз анексира независима република Литва — акт, който Западът никога официално не призна;
Б. като има предвид, че през март 1990 г. Литва стана първата от 15-те съветски републики, обявила своята независимост;
В. като има предвид, че Съветският съюз използва военна сила в опита си да премахне законното правителство на Литва, което обяви независимостта на страната на 11 март 1990 г.;
Г. като има предвид, че 14 цивилни бяха убити и стотици други бяха ранени, когато съветските войски щурмуваха телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия във Вилнюс в ранните часове на 13 януари 1991 г.;
Д. като има предвид, че през януари 1991 г. стотици хиляди руснаци спонтанно излязоха по улиците на Москва, Санкт Петербург (наричан по това време „Ленинград“) и други руски градове, за да протестират срещу престъпните действия на съветската армия и нейните сътрудници във Вилнюс;
Е. като има предвид, че през март 2019 г.Окръжният съд на Вилнюс осъди бившия съветски министър на отбраната Дмитрий Язов и над 60-има други бивши съветски длъжностни лица, агенти на КГБ и военни по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и постанови задочни присъди от лишаване от свобода ;
Ж. като има предвид, че срокът на постановените от литовските съдии задочни присъди на бившите съветски длъжностни лица варира от 4 до 14 години;
З. като има предвид, че по случая Министерството на правосъдието на Литва положи усилия да установи действително съдебно сътрудничество с Русия, като изпрати 289 молби за правна помощ, от които едва пет бяха частично изпълнени;
И. като има предвид, че в отговор на постановената от литовския съд присъда, руската следствена служба образува наказателно разследване срещу литовските съдии и прокурори, работили по случая от 13 януари в Литва и през март 2019 г. обвини Литва в „незаконосъобразно преследване на руски граждани“, като повдигна срещу литовския прокурор Симонас Слапсинскас задочно обвинение във връзка с предполагаемо незаконосъобразно преследване на руски граждани;
Й. като има предвид, че Министерството на външните работи на Литва счита решението на Русия за образуване на наказателно производство срещу литовските съдии и прокурори по делото от 13 януари като недопустим акт на явен натиск върху Литва, нейните съдилища и служителите на нейните правоприлагащите органи;
К. като има предвид, че се счита, че Русия активно укрива и защитава командирите и изпълнителите на актовете на въоръжена агресия срещу невинни и невъоръжени граждани, и предприема всички възможни мерки, за да им помогне да избегнат наказателна отговорност;
Л. като има предвид, че литовският министър на вътрешните работи Мишунас поиска от партньорите си от ЕС да сътрудничат на литовските органи „срещу всякакви възможни сигнали на Интерпол или двустранни искания, отправени от Русия, с цел установяване на местонахождението или задържането на длъжностни лица на Литва, участвали в случая“;
М. като има предвид, че руският президент Владимир Путин връчи на Дмитрий Язов, последният съветски министър на отбраната най-високото държавно отличие „за приноса му към укрепване на отбранителните способности на нацията и за насърчаване на патриотичните ценности сред младото поколение“;
1. изразява съжаление във връзка с прекомерните действия на Руската федерация срещу литовските съдии, представляващи натиск върху държава — членка на ЕС, нейните съдилища и служители на правоприлагащите й органи;
2. изразява съжаление относно злоупотребата от страна на Руската федерация с международни правоприлагащи органи като Интерпол и счита подобни действия на Руската федерация срещу съдиите и прокурорите на държава – членка на ЕС за несъвместими със зачитането на принципите на правовата държава;
3. счита Руската федерация за виновна във възпрепятстване на правосъдието чрез усилията й да предприеме всички възможни мерки, за да помогне на военнопрестъпници от съветския режим да избегнат правосъдието;
4. счита, че Руската федерация грубо нарушава общопризнатите гаранции за независимост на съдиите и прокурорите, като се има предвид, че тези общопризнати принципи забраняват руска намеса в правораздаването, както и оказването на натиск върху безпристрастността и независимостта на съдебните решения;
5. счита, че такива действия могат да доведат до злоупотреба със системата на Интерпол и други двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с цел арестуване, задържане и отправяне на искане за екстрадиция на лица, преследвани по политически причини; призовава компетентните органи в държавите членки да сътрудничат на литовските си колеги, за да отхвърлят евентуални сигнали от Интерпол или двустранни искания, отправени от Русия с цел установяване на местонахождението и задържане на длъжностни лица от Литва, участвали в производството;
6. подчертава, че за последните години това е вторият случай, при който Русия използва съдилищата си за сплашване и подкопаване на целостта на Конституционния съд и на правоприлагащите органи на друга държава, като преди това Русия предприе подобни действия срещу съдиите от Конституционния съд на Украйна във връзка с осъждането на анексирането на Крим;
7. счита, че тези действия представляват модел на поведение, който ще позволи на Русия, ако не бъде възпряна, да продължи да се намесва в правораздаването на държава членка с намерението да подкопае и урони конституционно закрепения авторитет на съдилищата и правоприлагащите органи на държава членка;
8. потвърждава подкрепата си за независимостта, легитимността и интегритета на литовския Конституционен съд, на неговите съдии и прокурори, и подкрепя тяхното решение да предадат на съд военнопрестъпниците от съветския режим във връзка с извършените на 13 януари 1991 г. масови убийства на невъоръжени литовски граждани;
9. изразява съжаление във връзка с това, че Руската федерация, включително правоприлагащите структури на Русия, остават верни на съветското си минало, принадлежащо на държава, която не зачиташе нито човешкия живот, нито свободата и суверенитета на съседните ѝ държави;
10. осъжда посочените действия на Руската федерация като незаконен опит за упражняване на пряк натиск върху съдилищата на Литва и като още един опит да се пренапише историята и да се отрече факта на съветската окупация;
11. изразява своите съболезнования на семействата на жертвите на това ужасно престъпление и своето съчувствие за тежкото положение, в което се намират;
12. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи да следи по-отблизо променящата се ситуация с неправомерното използване от страна на Русия на нейните наказателни съдилища като средство за политическо преследване на съдии, адвокати и длъжностни лица на държавите членки, като осъществява мониторинг, обмен на цялата относима информация и определя евентуални потребности от корективни мерки;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Интерпол, на правителството и парламента на Литва, на президента, правителството и парламента на Руската федерация, и на държавите членки.
- [1]Приети текстове, P9_TA(2019)0021.
- [2] OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.
- [3] OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.