Процедура : 2019/2855(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0224/2019

Внесени текстове :

B9-0224/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 28/11/2019 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{25/11/2019}25.11.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0224/2019</NoDocSe>
PDF 151kWORD 46k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени</Titre>

<DocRef>(2019/2855(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ядвига Вишневска, Никола Прокачини, Беата Кемпа, Зджислав Краснодембски</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0224/2019

Резолюция на Европейския парламент относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени

(2019/2855(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид членове 21, 23, 24 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците, в която е предвиден принципът на забрана за връщане, и Конвенцията на  Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

 като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

 като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления[1],

 като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита[2] и Регламент (ЕС) №  606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела[3],

 като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него[4], както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография[5],

 като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[6],

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна ценност на ЕС и е залегнало в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б. като има предвид, че в рамките на ЕС все още се наблюдава насилие срещу жените; като има предвид, че жените все още стават жертва на онлайн тормоз, изнасилване и сексуално насилие;

В. като има предвид, че насилието срещу жени и мъже не следва да се подценява като проблем от частно естество, тъй като в действителност е престъпление, което трябва да се санкционира като такова; такъв е случаят във всички държави — членки на ЕС, където остава компетентността за установяване и наказателно преследване на такива престъпления;

Г. като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието срещу жените и мъжете, но че комбинация от мерки в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други мерки, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

1. припомня, че по силата на член 2 от ДЕС и Хартата за основните права на Европейския съюз държавите членки са обвързани да гарантират, защитават и насърчават равенството между половете;

2. категорично осъжда всички форми на насилие срещу жени и момичета и подкрепя всички жертви на домашно насилие; изразява загриженост обаче, че мъжете жертви често не сигнализират за случаите на насилие срещу тях, извършени от съпруг/а или партньор, и съответно тези случаи не са обект на надлежно внимание от страна на полицейските и съдебните служби;

3. отбелязва, че насилието срещу жени и мъже може да включва физическо насилие, емоционален тормоз, изолация, заплахи, сексуална злоупотреба, икономически злоупотреби, сплашване, манипулативно използване на деца или домашни любимци и други форми на изнудване; подчертава, че домашното насилие по отношение на бременните жени оказва отрицателно въздействие върху здравето на майките и децата;

5. припомня, че 25 ноември е Международният ден за премахване на насилието над жените и поради това призовава държавите членки да работят заедно за споделяне на най-добри практики и за обмен на ефективни начини за предотвратяване на насилието и за защита на мъжете и жените от насилие, основано на пола;

6. отбелязва, че държавите членки са подписали Истанбулската конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, което подчертава политическата воля на държавите членки за прекратяване на насилието над жените; признава, че 21 държави членки са ратифицирали конвенцията; подчертава, че държавите членки имат суверенното право да ратифицират и изпълняват конвенцията и нейните разпоредби;

7. отбелязва факта, че в Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета се посочва, че: „Конвенцията следва да бъде подписана от името на Съюза по отношение на частите, попадащи в изключителната компетентност на Съюза, доколкото конвенцията може да засегне общи правила или да промени техния обхват. Това съображение е приложимо по-специално към определени разпоредби на конвенцията, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и към разпоредбите на конвенцията, свързани с правото на убежище и забраната за връщане (non-refoulement). Държавите членки запазват своята компетентност до степента, в която конвенцията на засяга общи правила и не променя техния обхват“;

8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

 

[1] ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

[2] ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.

[3] OВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

[4] ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

[5] ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

[6] OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.

Последно осъвременяване: 27 ноември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност