ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола
25.11.2019 - (2019/2855(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Анализа Тардино, Кристине Андерсон, Иван Давид, Изабела Товалиери
от името на групата ID
B9‑0226/2019
Резолюция на Европейския парламент относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 3 и 4 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),
– като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[1],
– като взе предвид изявлението на Комисията от 26 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола,
– като има предвид декларацията на българския Конституционен съд от 27 юли 2018 г., която обяви ратифицирането на Конвенцията от Истанбул за противоконституционна,
– като взе предвид проучването от 2014 г. на Агенцията за основните права, озаглавено „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че насилието срещу жените е широко разпространено в рамките на ЕС; като има предвид, че жените жертви съобщават в полицията за най-сериозния инцидент на насилие от страна на интимния си партньор само в 14 % от случаите;
Б. като има предвид, че една трета от жените в ЕС, навършили 15 години, са преживели физическо и/или сексуално насилие; като има предвид, че по-голямата част от жените на професионална или висша ръководна длъжност са преживели сексуален тормоз; като има предвид, че една от всеки десет жени е преживяла сексуален тормоз или е жертва на преследване посредством новите технологии;
В. като има предвид, че насилието над жените приема различни форми (насилие от страна на интимния партньор, сексуален тормоз, кибернасилие, преследване, насилие, свързано с честта, генитално осакатяване на жени) и в крайна сметка може да доведе до убийства на жени;
Г. като има предвид, че насилието се проявява на най-различни места (у дома, на работното място, в училище, на улицата) и че то възпрепятства жертвите да се чувстват добре в обществото, по време на ученето си или на работното си място;
Д. като има предвид, че борбата с насилието над жените чрез законодателни актове и политики и чрез предоставяне на финансова подкрепа е ключов приоритет за държавите членки;
Е. като има предвид, че трафикът и принудителната проституция са сред най-тежките нарушения на правата на човека, представляват заплаха за нашите култури и застрашават жените и момичетата;
Ж. като има предвид, че няколко държави членки са отправили критики по отношение на приложното поле на Конвенцията от Истанбул и съответно са спрели процеса по ратифицирането или пък изобщо не са пожелали да започнат такъв процес;
1. категорично осъжда всички форми на насилие срещу жените;
2. настоятелно призовава държавите членки да подкрепят борбата с насилието над жени и момичета и да вземат всички ефективни мерки срещу това насилие; насърчава държавите членки да подкрепят инициативи, които развиват взаимното уважение между половете и предлагат решения за мирно разрешаване на конфликти;
3. изразява съжаление във връзка с големия брой убийства на жени и с другите форми на насилие, които продължават да се случват на територията на ЕС;
4. призовава държавите членки да направят оценка на ефективността на настоящите си законодателни рамки за премахване на насилието над жени и на възможностите за подобряване на съществуващите мерки;
5. подчертава необходимостта от по-ефективни мерки за предотвратяване на насилието над жени и важността на това да се предлага по-добра подкрепа за жертвите;
6. подчертава необходимостта от повишаването на осведомеността сред жените, за да им се предостави подходяща информация относно всички инструменти и мерки, които са на разположение на жертвите на всеки етап от процеса, и да им се помогне да се справят с всички актове на насилие;
7. отбелязва, че насилието над жените е престъпление, цитирано в националното законодателство на държавите членки, и попада в тяхната компетентност, независимо от това дали те са ратифицирали международни договори, или не;
8. отбелязва, че не всички държави членки са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, като основните им опасения са свързани с липсата на предвидимост и несигурността около националните правомощия;
9. призовава Съвета и Комисията да позволят на държавите членки сами да вземат решение относно конвенцията и да не отлагат присъединяването на ЕС като цяло до момента, в който всички държави членки поотделно ще са избрали дали да я ратифицират по своя воля;
10. настоятелно призовава държавите членки да отхвърлят определението за „пол“, посочено в член 3в от Конвенцията от Истанбул, което го определя като социална конструкция без връзка с биологията; изразява загриженост относно създаването на нова категория „полова идентичност“, както се предлага в член 4, параграф 3 от Конвенцията от Истанбул;
11. счита, че опасенията на държавите членки са свързани с правното основание на Конвенцията от Истанбул и с липсата на яснота около него; счита, че искането на Парламента към Съда за становище относно законосъобразността на разширяването на обхвата на решението на Съвета явно е мярка, чиято цел е да се получи правна обосновка, надхвърляща разпоредбите на конвенцията;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
- [1] ОВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.