Процедура : 2019/2855(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0226/2019

Внесени текстове :

B9-0226/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 28/11/2019 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{25/11/2019}25.11.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0226/2019</NoDocSe>
PDF 144kWORD 46k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола</Titre>

<DocRef>(2019/2855(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Анализа Тардино, Кристине Андерсон, Иван Давид, Изабела Товалиери</Depute>

<Commission>{ID}от името на групата ID</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0226/2019

Резолюция на Европейския парламент относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола

(2019/2855(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид членове 3 и 4 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

 като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[1],

 като взе предвид изявлението на Комисията от 26 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола,

 като има предвид декларацията на българския Конституционен съд от 27 юли 2018 г., която обяви ратифицирането на Конвенцията от Истанбул за противоконституционна,

 като взе предвид проучването от 2014 г. на Агенцията за основните права, озаглавено „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че насилието срещу жените е широко разпространено в рамките на ЕС; като има предвид, че жените жертви съобщават в полицията за най-сериозния инцидент на насилие от страна на интимния си партньор само в 14 % от случаите;

Б. като има предвид, че една трета от жените в ЕС, навършили 15 години, са преживели физическо и/или сексуално насилие; като има предвид, че по-голямата част от жените на професионална или висша ръководна длъжност са преживели сексуален тормоз; като има предвид, че една от всеки десет жени е преживяла сексуален тормоз или е жертва на преследване посредством новите технологии;

В. като има предвид, че насилието над жените приема различни форми (насилие от страна на интимния партньор, сексуален тормоз, кибернасилие, преследване, насилие, свързано с честта, генитално осакатяване на жени) и в крайна сметка може да доведе до убийства на жени;

Г. като има предвид, че насилието се проявява на най-различни места (у дома, на работното място, в училище, на улицата) и че то възпрепятства жертвите да се чувстват добре в обществото, по време на ученето си или на работното си място;

Д. като има предвид, че борбата с насилието над жените чрез законодателни актове и политики и чрез предоставяне на финансова подкрепа е ключов приоритет за държавите членки;

Е. като има предвид, че трафикът и принудителната проституция са сред най-тежките нарушения на правата на човека, представляват заплаха за нашите култури и застрашават жените и момичетата;

Ж. като има предвид, че няколко държави членки са отправили критики по отношение на приложното поле на Конвенцията от Истанбул и съответно са спрели процеса по ратифицирането или пък изобщо не са пожелали да започнат такъв процес;

1. категорично осъжда всички форми на насилие срещу жените;

2. настоятелно призовава държавите членки да подкрепят борбата с насилието над жени и момичета и да вземат всички ефективни мерки срещу това насилие; насърчава държавите членки да подкрепят инициативи, които развиват взаимното уважение между половете и предлагат решения за мирно разрешаване на конфликти;

3. изразява съжаление във връзка с големия брой убийства на жени и с другите форми на насилие, които продължават да се случват на територията на ЕС;

4. призовава държавите членки да направят оценка на ефективността на настоящите си законодателни рамки за премахване на насилието над жени и на възможностите за подобряване на съществуващите мерки;

5. подчертава необходимостта от по-ефективни мерки за предотвратяване на насилието над жени и важността на това да се предлага по-добра подкрепа за жертвите;

6. подчертава необходимостта от повишаването на осведомеността сред жените, за да им се предостави подходяща информация относно всички инструменти и мерки, които са на разположение на жертвите на всеки етап от процеса, и да им се помогне да се справят с всички актове на насилие;

7. отбелязва, че насилието над жените е престъпление, цитирано в националното законодателство на държавите членки, и попада в тяхната компетентност, независимо от това дали те са ратифицирали международни договори, или не;

8. отбелязва, че не всички държави членки са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, като основните им опасения са свързани с липсата на предвидимост и несигурността около националните правомощия;

9. призовава Съвета и Комисията да позволят на държавите членки сами да вземат решение относно конвенцията и да не отлагат присъединяването на ЕС като цяло до момента, в който всички държави членки поотделно ще са избрали дали да я ратифицират по своя воля;

10. настоятелно призовава държавите членки да отхвърлят определението за „пол“, посочено в член 3в от Конвенцията от Истанбул, което го определя като социална конструкция без връзка с биологията; изразява загриженост относно създаването на нова категория „полова идентичност“, както се предлага в член 4, параграф 3 от Конвенцията от Истанбул;

11. счита, че опасенията на държавите членки са свързани с правното основание на Конвенцията от Истанбул и с липсата на яснота около него; счита, че искането на Парламента към Съда за становище относно законосъобразността на разширяването на обхвата на решението на Съвета явно е мярка, чиято цел е да се получи правна обосновка, надхвърляща разпоредбите на конвенцията;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

[1] ОВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.

Последно осъвременяване: 27 ноември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност