Процедура : 2019/2803(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0233/2019

Внесени текстове :

B9-0233/2019

Разисквания :

PV 17/12/2019 - 15
CRE 17/12/2019 - 15

Гласувания :

PV 18/12/2019 - 13.9
CRE 18/12/2019 - 13.9

Приети текстове :

P9_TA(2019)0104

<Date>{10/12/2019}10.12.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0233/2019</NoDocSe>
PDF 209kWORD 61k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно инициативата на ЕС за опрашителите</Titre>

<DocRef>(2019/2803(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Марейд Макгинес, Ищван Уихеи, Фредерик Рийс, Мартин Хойслинг, Луиза Реджименти, Пиетро Фиоки, Катержина Конечна</Depute>

<Commission>{ENVI}от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

B9‑0233/2019

Резолюция на Европейския парламент относно инициативата на ЕС за опрашителите

(2019/2803(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2018 г. относно инициативата на ЕС за опрашителите (COM(2018)0395),

 като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие[1],

 като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката[2],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди[3],

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A. като има предвид, че Комисията започна инициативата на ЕС относно опрашителите на 1 юни 2018 г. в отговор на призивите на Европейския парламент и на Съвета за справяне с намаляването на опрашителите;

Б. като има предвид, че вече са проведени редица изследвания относно причините за намаляването на опрашителите; като има предвид, че предприемането на действия във връзка с тези констатации е твърде неудовлетворително;

В. като има предвид, че дивите опрашители играят жизненоважна роля за опрашването на културите; като има предвид, че медоносните пчели подпомагат този принос;

Г. като има предвид, че опрашването, извършвано от медоносни пчели, единствено допълва, а не замества опрашването, от широк набор от видове насекоми[4] , в т.ч. самотни пчели, пеперуди, сирфидни мухи и бръмбари;

Д. като има предвид, че на 11 октомври 2019 г. Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) отправи спешен призив за масово засилване на действията за опазване на видовете в отговор на нарастващата криза в областта на биологичното разнообразие; като има предвид, че IUCN призова световните правителства да спрат намаляването на видовете и да предотвратят предизвиканото от човека изчезване на видове до 2030 г., както и да подобрят природозащитния статус на застрашените видове с цел да допринесат за повсеместното им възстановяване до 2050 г.;

Е. като има предвид, че опрашителите предоставят съществени преки и непреки екосистемни услуги като опрашване, контрол на вредителите, поддържане на качеството на почвите и водите и естетика на ландшафта;

Ж. като има предвид, че са необходими непрекъснати усилия, за да се осигури признаването на значението на опрашителите за селскостопанската производителност;

З. като има предвид, че само в ЕС 78% от дивите цветя зависят поне отчасти от опрашване от животни[5];

И. като има предвид, че има недостатъчно данни и информация за насекомите опрашители, с изключение на пчелите и пеперудите;

Й. като има предвид, че опрашителите включват насекоми като пчели, сирфидни мухи, пеперуди, молци, бръмбари, оси, насекоми от разред Thysanoptera (трипсове) и бозайници като прилепи и птици;

К. като има предвид, че здравите опрашители са от съществено значение за селскостопанската дейност в Съюза предвид факта, че 84% от видовете култури[6] и 76% от европейското производство на храни зависят от опрашването от насекоми; като има предвид, че до 15 милиарда EUR от стойността на годишната селскостопанска продукция в ЕС се дължат пряко на опрашителите[7];

Л. като има предвид, че опрашителите съставляват един от най-важните показатели за доброто състояние на нашата околна среда; като има предвид, че макар и понякога да са частични, статистическите данни и тенденциите от цяла Европа показват обезпокоително намаляване на популациите на опрашителите;

М. като има предвид, че природозащитният статус на пеперудите и на техните полуестествени тревни‑местообитания е в лошо състояние и той е добър показател за положението на дивите пчели, сирфидните мухи, молците и други опрашители;

Н. като има предвид, че едва 56 вида опрашители са защитени от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията)[8] , като за 67% от тях оценките са неблагоприятни;

О. като има предвид, че Парламентът инициира няколко пилотни проекта и подготвителни действия за допълнително проучване на намаляването на опрашителите и за разработване на конкретни решения за смекчаване на обезпокоителното намаляване на популациите на опрашителите[9];

П. като има предвид, че за да се осигури подходяща защита на опрашителите и за да могат да се възстановят техните популации, ще е необходимо да се намали до голяма степен използването на пестициди, които вредят на опрашителите и на тяхната храна;

Р. като има предвид, че е установена връзка между употребата на някои пестициди и неблагоприятните последици за околната среда, включително високи рискове за домашните и дивите пчели, които са опрашители за повечето култури в световен мащаб;

С. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита[10], професионалните потребители на пестициди трябва да съхраняват в продължение най-малко на три години документацията за употребата на пестициди, съдържаща. наименованието на продукта за растителна защита, датата и дозировката на приложение, района и културата, за които е използван продуктът за растителна защита;

Т. като има предвид, че през април 2018 г. Съюзът се съгласи да забрани изцяло използването на открито на имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, известни като неоникотиноиди;

У. като има предвид, че няколко държави членки уведомиха за дерогации в извънредни ситуации по отношение на употребата на тези неоникотиноиди на тяхна територия; като има предвид, че такива уведомления следва да бъдат с добро качество и да се оповестяват публично; като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключи, че за приблизително една трета от продуктите, за които са били издадени извънредни разрешения, са били налице алтернативни решения; като има предвид, че ЕОБХ може да играе роля в разглеждането на спешните разрешения[11];

Ф. като има предвид, че е доказано, че употребата на глифосат уврежда бактериите на пчелите и по този начин допринася за намаляването на опрашителите и загубата на местообитания;

Х. като има предвид, че одобреното през 2013 г. Ръководството на ЕОБХ за оценка на риска, пораждан от продуктите за растителна защита, за пчелите („Ръководство на ЕОБХ за пчелите от 2013 г.“), и представляващо най-актуалната научна методология за рисковете от пестицидите за Apis mellifera, Bombus spp. и самотните пчели, не беше одобрено изцяло от държавите членки; като има предвид, че тази ситуация възпрепятства правилното прилагане на критериите за одобрение на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и, следователно, по-добрата защита на тези видове;

Ц. като има предвид, че освен въздействието на инсектицидите върху опрашителите, широкоспектърните хербициди, използвани на равнището на ландшафта, например като хербициди, които се прилагат преди поникването на плевелите, или като изсушаващи агенти, унищожават хранителните източници на опрашителите извън периодите на цъфтеж на основните култури и водят до рязко намаляване на популациите на опрашителите;

Ч. като има предвид, че дори пълното прилагане на Ръководството на ЕОБХ за пчелите от 2013 г. би оставило пеперудите, молците и сирфидните мухи незащитени от режима за одобрение на пестициди;

Ш. като има предвид, че свързаните местообитания на опрашителите, като например буферни ивици, живи плетове и тревисти водни пътища, могат да допринесат за контрола на ерозията на почвите и като цяло за повишаването на биологичното разнообразие, като те са потенциално полезни за подобряване на качеството на наличната храна както за домашните пчели, така и за дивите опрашители;

Щ. като има предвид, че много местообитания на опрашители са станали силно разпокъсани, а характерните видове все повече са застрашени от лошото управление на местообитанията и изменението на климата;

AA. като има предвид, че наличието, опазването и възстановяването на зоните с местни видове цветя – също и в градските райони – са от съществено значение за здравите популации на дивите опрашители;

АБ. като има предвид, че дивите опрашители и пчеларите в Европа предоставят услуги по опрашване почти изцяло безплатно; като има предвид, че това рязко контрастира с други части на света, където цената на опрашването е в съответствие с други земеделски суровини като семена, торове и пестициди;

АВ. като има предвид, че опрашителите носят социална и културна полза под формата на лекове, продукти и свързаните с тях умения и традиции;

АГ. като има предвид, че тези до-голяма степен безплатни услуги по опрашване допълват услугите на дивите опрашители и са възможни само защото основният източник на приходи на пчеларите е продажбата на пчелен мед и други пчелни продукти; като има предвид, че вносът на подправен мед застрашава икономическата основа на пчеларството в ЕС;

АД. като има предвид, че в ЕС не се прилагат агроекологични мерки в достатъчен мащаб, за да се компенсират загубата на местообитания на опрашители и пониженото качество на местообитанията; като има предвид, че екологизирането не доведе до съществено подобрение;

АЕ. като има предвид, че въвеждането на показател за въздействието върху опрашителите беше поискано в позициите на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по земеделие и развитие на селските райони в контекста на предложението за регламент за стратегическите планове по ОСП (COM(2018)392);

АЖ. като има предвид, че въвеждането на показател за опрашителите може да допринесе за оптимални процеси на вземане на‑решения, по-ефективни публични разходи, по-голяма отчетност и разбиране на въздействието на политиките и законодателството;

АЗ. като има предвид, че обилното наторяване на културите води до намаляване на появата на цъфтящи растения, които представляват потенциална хранителна основа за опрашителите;

АИ. като има предвид, че емисиите на нитрати причиняват еутрофикация и растеж на буйни треви, които изместват билките и цветята в тревните площи, покриват голата земя, използвана като местообитание за гнездене от много опрашители, и водят до‑засенчване в близост до земята, което създава хладен микроклимат, неподходящ за много местни видове;

Общи забележки

1. признава добавената стойност на инициативата на ЕС за опрашителите при определянето на стратегически цели и набор от спешни действия, които да бъдат предприети от ЕС и неговите държави членки в защита на опрашителите; приветства работата, която вече се извършва на местно равнище за защита на местообитанията на опрашителите;

2. въпреки това счита, че инициативата не успява да се справи в достатъчна степен с многобройните причини за намаляването на опрашителите, сред които са промените в земеползването, загубата на местообитания и на тяхната взаимосвързаност, интензивните селскостопански практики на управление, продуктите за растителна защита, замърсяването на околната среда, въздействието на патогени и паразити като акара Varroa destructor, изменението на климата и инвазивните чужди видове[12]; счита, че изпълнението на „Приоритет II: Отстраняване на причините за намаляване на опрашителите“ е от изключителна спешност;

3. счита, че опрашителите са съществен елемент на биологичното разнообразие и са абсолютно необходими за възпроизводството на голяма част от растителните видове; признава, че намаляващата популация на опрашители засяга качеството и количеството на селскостопанските добиви и икономическата рентабилност за земеделските стопани;

4. подчертава значението на опрашителите за селското стопанство, заплахата за производството на храни, породена от настоящото им намаляване, и необходимостта от предприемане на спешни действия за трансформация с цел защита и възстановяване на опрашителите и техните услуги;

5. подчертава значението на възприемането на цялостен подход и осъществяването на оценка на въздействието на съществуващите мерки на политика с цел ефективно справяне с намаляването на опрашителите в Съюза; подчертава необходимостта от прилагане на принципа на предпазливост, за да бъдат защитени опрашителите като цяло, било то домашни или диви;

6. подчертава необходимостта от защита на разнообразието от опрашващи видове в Европа и в света, в т.ч. приблизително 2000 вида диви пчели и други насекоми, сред които мухи, бръмбари, молци и пеперуди;

7. подчертава значението на популяризирането на мерки за насърчаване на биологично разнообразие както в селските, така и в градските райони, като се има предвид, че здравето и оцеляването на опрашителите зависят от богатите на видове местообитания, осигуряващи разнообразни и постоянни ресурси за хранене като нектар и полен в достътъчни количества, както и местообитания за гнездене, чифтосване и презимуване;

8. настоятелно призовава Комисията да включи инициативата на ЕС за опрашителите и резултатите от нея в разработването на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие след 2020 г. и да превърне целите на инициативата в пълномащабна програма за действие за опрашителите, определяйки достатъчни ресурси за целта;

Биологично разнообразие и селскостопански практики

9. подчертава, че насърчаването на биологичното разнообразие и произтичащото от него благоприятстване и качество на местообитанията на опрашителите в земеделските земи трябва да се превърне в основна цел при разработването на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП), която трябва по-специално да подкрепи опазването на земеделските земи с висока природна стойност, създаването на резерви за природата, намаляването на употребата на пестициди и минерални торове, и да насърчава поликултурите и сеитбооборота;

10. отбелязва, че намаляването на зависимостта от пестициди е основна цел на Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди[13]; подчертава, че във всеки национален план за действие на държавите членки, приет съгласно настоящата директива, следва да бъде определен план за намаляване на пестицидите с ясни цели, основни етапи и график, а намаляването на пестицидите следва да бъде определено като „общ показател“, с който да се проследява успехът; счита, че в предстоящото преразглеждане на Директива 2009/128/ЕО следва да бъдат включени общовалидни за ЕС задължителни цели за тяхното намаляване;

11 призовава Комисията да извърши преглед на преразгледаните национални планове за действие, приети в съответствие с Директива 2009/128/ЕО, и да предприеме всички възможни действия, за да гарантира, че държавите членки са се ангажирали адекватно с целите за намаляване на употребата на пестициди и необходимия мониторинг в тази връзка;

12. призовава Комисията и държавите членки да гарантират предоставянето на висококачествени съвети на земеделските стопани чрез национални и регионални системи за консултации в селското стопанство относно начините за насърчаване и защита на биологичното разнообразие и опрашителите;

13. отново заявява, че опрашването е от решаващо значение за селскостопанското производство и поради това подпомагането по първия стълб на ОСП не следва да води до отслабване или загуба на услуги по опрашване; призовава Комисията да одобрява единствено стратегически планове, в които този фактор е взет надлежно под внимание от съответните елементи на предварителните условия и екосхемите по първия стълб;

14. подчертава, че редица национални програми за развитие на селските райони вече предвиждат мерки в подкрепа на биологичното разнообразие и за подпомагане на опрашителите; изтъква, че за да продължат да се изпълняват и разширяват тези програми и мерки, на първо място трябва да се осигури достатъчно финансиране за втория стълб от ОСП; подчертава, че за целта трябва да се отчитат различията на регионите и местообитанията, а също и множеството различни опрашители и че следователно е необходим национален и регионален подход;

15. призовава Комисията и държавите членки да приемат призива на Парламента за показател за опрашителите в ОСП;

16. подчертава, че през 2017 г. продажбите на инсектициди[14] са нараснали в 18 държави от ЕС в сравнение с 2016 г.; изразява своята загриженост във връзка с факта, че в категорията на другите инсектициди[15]през 2017 г. в 9 от 13 държави, за които тази разбивка е била налична, се наблюдава увеличение на продажбите в сравнение с 2016 г., и че тази тенденция не е счетена за релевантна в инициативата за опрашителите;

17. подчертава, че мерките в областта на биологичното разнообразие и намаляването на употребата на пестициди следва също да бъдат определени като цел в стратегическите планове по ОСП на държавите членки, а намаляването на пестицидите, както и увеличаването на биологичното разнообразие следва да бъдат определени като „общи показатели“, с които да се проследява успехът;

18. подчертава, че показателят за измерване на разнообразието и изобилието на опрашителите, който е в процес на разработка, ще позволи да се оценят резултатите на ОСП в тази област;

19. подчертава, че съгласно Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди вместо пестициди трябва на първо място да се използват нехимични методи за контрол на вредителите с цел защита на опрашителите;

20. призовава Комисията систематично да иска становището на ЕОБХ, в случай че държавите членки издадат спешно разрешение за неоникотиноиден продукт за растителна защита въз основа на член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

21. призовава Комисията ефективно да изпълнява и прилага разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1107/2019, за да гарантира минимален стандарт за уведомленията за извънредни разрешения за пестициди, включително във връзка с необходимостта държавите членки да предоставят пълни и подробни обяснения и да оповестят публично тези уведомления; приветства ролята на ЕОБХ при разглеждането на тези дерогации;

22. подчертава, че професионалните потребители на продукти за растителна защита следва да пазят за период от минимум три години подробна документация за употребата, района, датата и дозировката на прилагане на продуктите; отбелязва, че съответната записана информация следва да бъде достъпна за компетентния орган при поискване, за да се наблюдава придържането към правилата за кръстосано съответствие и за да се проследяват постигнатите резултати от ОСП по отношение на намаляването на употребата на пестициди в целия ЕС;

23. призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността и да насърчават възможностите за финансиране в тази област; отбелязва, че общите инструменти и модели за разработване на стратегии и планове за опрашителите въз основа на съществуващите добри практики ще насърчат приемането на допълнителни мерки на национално, регионално и местно равнище;

24. призовава Комисията и държавите членки спешно да гарантират пълното приемане на насоките за пчелите на ЕОБХ от 2013 г., включително на изискванията по отношение на хроничната токсичност и токсичността за ларвите, както и за видовете, различни от медоносните пчели;

25. призовава Комисията да изиска от ЕОБХ документ с насоки за пестицидите, в който да се определят изпитвания преди одобрението с цел да се предостави защита за пеперудите, молците и сирфидните мухи;

26. подчертава, че наличието на местообитания на опрашителите повишава продуктивността на земята.

27. призовава Комисията да установи граници относно целта на ОСП за увеличаване на производителността, да регулира интензивните земеделски практики и да насърчи използването на мерки за екологизиране, които подобряват в качествено и количествено отношение местообитанията и площите з апаша на опрашителите, както и да се бори срещу хомогенизирането на европейския ландшафт;

28. призовава Комисията и държавите членки да насърчават използването на пасища и пасищни местообитания, включително горски пасища и други агролесовъдни системи, като важно предварително условие за създаване на субстрати за гнездене, размножаване и презимуване на опрашителите, съвместно с поддържането на общности с пасища с висока природна стойност, запазени за паша и традиционни форми на екстензивно земеделие;

29. подчертава в тази връзка, че сеитбооборотът, използването на силни сортове и механичното плевене/биологичният контрол на вредителитe ще спомогнат за възстановяване на местообитанията на опрашителите, докато големите полета с монокултури допринасят за намаляване на опрашителите;

30. призовава Комисията и държавите членки да подпомагат екологосъобразната инфраструктура, която възобновява и възстановява мозайката от местообитания и функционалната свързаност за опрашителите в ландшафтите на селските и градските райони;

31. призовава Комисията и държавите членки да популяризират добре‑управляваните живи плетове, както и концепцията за буферни ивици, включително затревени/цъфтящи ивици по продължение на водните корита и трайни цъфтящи райони като мерки за насърчаване на биологичното разнообразие, за да се защитят възможностите за паша и местообитанията за опрашителите и агентите за биологичен контрол, както и да се осигури по-добър контрол на ерозията в селските, полуградските и градските райони;

32. призовава държавите членки да подпомагат ранното включване в списъка на ЕС на видовете, които представляват опасност за опрашителите, да реагират бързо, за да контролират и елиминират такива видове, да повишат бдителността и да предприемат ограничителни мерки, когато пътищата са установени;

33. призовава Комисията да предложи мерки, които да спомогнат за справяне с натиска върху опрашителите, който може да произтича от изоставянето на обработваеми земи;

34. подчертава, че трябва да бъдат въведени ефективни мерки за биологична сигурност за растенията в саксии и за почвата преди преместването им на значителни разстояния, и насърчава публичните органи, които отговарят за управлението на зелените площи, да използват местни растения, като увеличават по този начин максимално ползите за местните опрашители и свеждат до минимум разпространението на инвазивни чужди видове;

35. призовава Комисията да прилага екомаркировката на ЕС за благоприятните‑за опрашителите цветя в саксии, чието място на произход е обозначено, поставени са в устойчив съд, не използват торф и не съдържат инсектициди;

36. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят сектора на пчеларството, като засилят инспекциите на вноса с цел да се избегне внос на подправен мед и като приемат задължително обозначаване на произхода на меда (с името на всяка държава) за смесите от медове;

37. призовава за насърчаване и развитие на местообитанията на опрашители в градските райони;

Изследвания, обучение и надзор

38. по отношение на пчелите (Apis mellifera) настоява по-специално върху ролята на научните изследвания за разбиране на причините за намаляването на продължителността на живота на пчелите-майки, което представлява едно тревожно явление;

39. подчертава, че в частта за научни изследвания на инициативата не се разглеждат ориентираните към резултати схеми, в които е заложен мониторинг и които може да се окажат полезни, като частично покрият нуждите от мониторинг и предоставят подходящи стимули на земеделските стопани; подчертава, че такива схеми може да бъдат изпитани и разширени в рамките на различни финансови инструменти и политики на ЕС, включително ОСП;

40. призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за основни и приложни научни изследвания на опрашителите, разработването на лечения на новите заболявания, паразити и вируси, които ги поразяват, и да инвестират в укрепването и разширяването на набора от таксономични експертни знания, включително чрез рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации; призовава да се постави по-силен акцент върху полевите изследвания и опрашителите, различни от медоносни пчели и пеперуди;

41. призовава Комисията и държавите членки да установят систематичен и стандартизиран мониторинг на дивите опрашители в реални‑условия и на основния натиск, на който са подложени, за да бъдат измерени мащаба на тяхното намаляване и причините за него и за да се позволи пълната оценка на ефективността на съответните политики на ЕС и националните политики;

42. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че нуждите от финансиране за мониторинг на дивите опрашители са включени в стратегическите планове по ОСП, за да се осигурят надеждни данни за създаването на показател за опрашителите в рамките на ОСП съгласно поетия ангажимент в инициативата на ЕС за опрашителите;

43. счита за целесъобразно да се подпомогне екоиновацията[16] в селското стопанство и да се насърчават партньорските споразумения с академичните среди и сътрудничеството с изследователи в различни области, за да се подпомогне разработването на нискорискови пестициди, които са безвредни за опрашителите;

44. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят гражданската наука, насочена към регистриране и мониторинг на опрашителите, и обучението на пчеларите за насърчаване на неинвазивно наблюдение на пчелите от страна на Съюза чрез разработване на показатели за жизнеспособността на колониите;

°

° °

45. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

[1] OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 2.

[2] ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38.

[3] Приети текстове, P8_TA(2019)0023.

[4] Garibaldi, L. A. et al,Wild Pollinators Enhance Fruit Set of Crops Regardless of Honey Bee Abundance, 2013.г. („Дивите опрашители подобряват плодообразуването на културите независимо от изобилието на медоносни пчели“).

[5] Potts, S., et al., Status and Trends of European Pollinators („Статус и тенденции при европейските опрашители“). Key Findings of the STEP Project, („Основни констатации от проекта STEP“), Pensoft Publishers, София, стр. 72.

[6] Potts, S., et al., Status and Trends of European Pollinators („Статус и тенденции при европейските опрашители“). Key Findings of the STEP Project, („Основни констатации от проекта STEP“), Pensoft Publishers, София, стр. 72.

[7] Gallai, N. et al, Economic Valuation of the Vulnerability of World Agriculture Confronted with Pollinator Decline („Икономическо остойностяване на уязвимостта на световното селско стопанство, изправено пред намаляването на опрашителите“), Ecological Economics 68.3, стр. 810-821.

[8] OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

[9] По-специално схемата за мониторинг на опрашителите на равнище ЕС, както и показателите; Мониторинг с помощта на медоносни пчели относно използването на пестициди в околната среда „Измерване на пулса“ на биологичното разнообразие чрез използване на индекса на Червения списък; и „Разработване на набор от инструменти за земеделските стопани за практики, основаващи се на интегрираното управление на вредителите в целия Европейски съюз“.

[10] Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

[12] Potts, S.G. et al., (2016 г.), The Assessment Report of the Intergovernmental Science-Policy Platform on Biodiversity and Ecosystem Services on Pollinators, Pollination and Food Production („Доклад за оценка на междуправителствената научно-политическа платформа по биологичното разнообразие и екосистемните услуги относно опрашителите, опрашването и производството на храна“), Секретариат на междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, Бон, Германия, стр. 552.

[13] Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди, ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

[14] Съществуват данни на Евростат за категорията на инсектицидите и акарицидите; налице са допълнителни данни за различните категории инсектициди (пиретроиди, хлорирани въглеводороди, органофосфати, карбамати и оксим карбамати; и за други инсектициди); достъпни на адрес: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do

[15] включително и неоникотиноиди.

[16] Определени от Комисията като всяка иновация, която води до значителен напредък към целта за устойчиво развитие посредством намаляването на въздействието върху околната среда на нашите методи на производство, увеличаването на устойчивостта на природата спрямо екологичния натиск или постигането на по-ефективно и отговорно използване на природните ресурси.

Последно осъвременяване: 13 декември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност