Процедура : 2019/2978(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0251/2019

Внесени текстове :

B9-0251/2019

Разисквания :

PV 18/12/2019 - 21
CRE 18/12/2019 - 21

Гласувания :

PV 19/12/2019 - 6.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0111

<Date>{16/12/2019}16.12.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0251/2019</NoDocSe>
PDF 152kWORD 48k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа </Titre>

<DocRef>(2019/2978(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Кати Пири, Мариа Мануел Лейтан Маркеш</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0251/2019

B9‑0251/2019

Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа

(2019/2978(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предишни резолюции относно Никарагуа, и по-специално тези от 18 декември 2008 г.[1], 26 ноември 2009 г.[2], 16 февруари 2017 г.[3], 31 май 2018 г.[4] и 14 март 2019 г.[5],

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

 като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

 като взе предвид заключенията на Съвета относно Никарагуа, и по-специално заключенията от 14 октомври 2019 г. за установяване на рамка за целенасочени санкции,

 като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно положението в Никарагуа, и по-специално изявлението от 20 ноември 2019 г.,

 като взе предвид изявлението, направено от Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека, на 19 ноември 2019 г.,

 като взе предвид доклада от 19 ноември 2019 г. на комисията на високо равнище за Никарагуа на Организацията на американските държави (ОАД),

 като взе предвид информационните бюлетини на Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), създаден от Междуамериканската комисия по правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

 като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че защитниците на правата на човека и други критици на резултатите на никарагуанското правителство в областта на правата на човека все по-често са обекти на заплахи със смърт, сплашване, клеветнически кампании онлайн, тормоз, наблюдение, нападения и съдебно преследване; като има предвид, че международни организации за правата на човека съобщават, че над 80 000 души са били принудени да напуснат Никарагуа в резултат на настоящата криза, като междувременно репресиите са се засилили;

Б. като има предвид, че според последните данни на MESENI 328 души са загинали, стотици са ранени, над 150 политически затворници продължават да бъдат произволно задържани само защото са упражнили правата си, а 144 студенти са експулсирани от университетите заради участието си в демонстрации в подкрепа на демокрацията, по-голяма свобода и зачитане на правата на човека; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) съобщи, че повече от 100 журналисти и работещи в медиите са принудени да напуснат страната;

В. като има предвид, че зачитането на независимостта на съдебната система, на политическия плурализъм и на свободата на събранията и на изразяване на мнение са основни права и основни стълбове на демокрацията и правовата държава;

Г. като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. осем роднини на лишени от свобода политически опоненти, наред с другите, започнаха гладна стачка в църквата „Сан Мигел“ в Масая и призоваваха за освобождаване на техните 130 близки, за които се твърди, че са задържани по време на протестите; като има предвид, че полицията обгради църквата и прекъсна водоснабдяването и електроснабдяването; като има предвид, че полицията не позволи на никого да влезе в църквата и да предостави хуманитарна и медицинска помощ;

Д. като има предвид, че същата нощ беше задържана група от най-малко 13 членове на опозицията, след като доставиха вода на лицата, обкръжени от полицията, включително Амая Ева Копенс, никарагуанска и белгийска правозащитничка, задържана по време на протестите за осем месеца и освободена на 11 юни 2019 г. съгласно закона за амнистията;

Е. като има предвид, че никарагуанската прокуратура несправедливо им е предявила различни обвинения, включително отвличане, незаконно притежаване на огнестрелни оръжия и тероризъм, което представлява явно нарушение на гаранцията за законосъобразна процедура и правото им на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите в Никарагуа също така не отговарят на международните стандарти; като има предвид, че членове на никарагуанската опозиция предоставят ясни данни за използването на изтезания и сексуално насилие;

Ж. като има предвид, че правителството на Никарагуа засилва преследването на семействата на жертвите на демократичната, институционална и политическа криза чрез сплашване и наблюдение, за да предотврати частни и публични действия в памет на близките им и търсенето на правосъдие;

З. като има предвид, че правителството на Никарагуа предприема репресии срещу тези, които говорят за положението с правата на човека в Никарагуа и се свързват с международни длъжностни лица и механизми и длъжностни лица и механизми на ООН;

И. като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации, които се стремяха към мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха и те са лишени от правен статут в държава със слаба институционална рамка, което представлява двойно наказание за жертвите на репресии;

Й. като има предвид, че в редица случаи високопоставени служители от някои държави – членки на ЕС, не бяха допускани в Никарагуа; като има предвид, че правителството на Никарагуа възпрепятства влизането в страната на Комисията на високо равнище относно Никарагуа на ОАД, която поиска реформа на избирателната система; като има предвид, че избирателната реформа е ключов елемент по пътя към правилното създаване на демократични институции в Никарагуа;

К. като има предвид, че правителството на Никарагуа не прояви интерес към възобновяването на надежден и приобщаващ диалог с Гражданския съюз и към пълното прилагане на споразуменията от март 2019 г.;

Л. като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и държавите от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза относно демокрацията, която е съществен елемент от споразумението; като има предвид, че предвид настоящите обстоятелства следва да се задейства клаузата относно демокрацията и участието на Никарагуа в споразумението да бъде суспендирано;

1. изразява солидарността си с населението на Никарагуа и осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа, по-специално смъртните случаи, повсеместното ограничаване на свободата на изразяване, на събранията и демонстрациите, забраната на неправителствените организации и на гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, закриването на и нападенията срещу медиите, ограниченията на правото на информация и експулсирането на студенти от университетите;

2. настоятелно призовава правителството на Никарагуа да прекрати продължаващите репресии срещу дисидентите и наложилия се модел на произволни арести, изтезания и сексуално насилие, да не подлага защитниците на правата на човека, политическите опоненти, семействата на жертвите и други лица, изразяващи несъгласие, на криминализиране, преследване и атаки и незабавно да разпусне действащите в страната паравоенни сили;

3. призовава за незабавното освобождаване на всички лица, задържани произволно, в това число Амая Ева Копенс, за оттегляне на всички обвинения срещу тях и за зачитане на основните законови гаранции, на които те имат право; призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и за подкопаване на демокрацията и правовата държава;

4. приветства решението на Съвета за приемане на рамка за целенасочени ограничителни мерки за лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, злоупотреби и репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа; призовава държавите членки бързо да постигнат съгласие относно специалния списък на лицата и образуванията, които трябва да бъдат санкционирани;

5. осъжда липсата на готовност от страна на правителството на Никарагуа да започне отново съдържателен диалог на национално равнище; призовава органите да възобновят диалога с Гражданския съюз с оглед на постигането на демократично, устойчиво и мирно решение, което да позволи пълното прилагане на споразуменията от март 2019 г.; подчертава необходимостта да се гарантират политическите и гражданските свободи на всички жители на Никарагуа, връщането на лицата в изгнание, връщането на и сътрудничеството с международни организации, възстановяването на юридическата правосубектност на организациите за защита на правата на човека и установяването на надежден изборен процес, който да гарантира незабавни, честни и прозрачни избори с присъствието на международни наблюдатели;

6. отправя искане към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и към делегацията на ЕС в Никарагуа да следят отблизо развитието на събитията в страната и да продължат да разглеждат възникналите в резултат на положението в страната проблеми с правата на човека, засягащи, наред с другите, затворници, студенти, протестиращи, семейства на жертви и журналисти;

7. призовава за изпращане на делегация на Парламента в Никарагуа във възможно най-кратък срок, за да се възобнови наблюдението на положението в страната, и настоятелно призовава никарагуанските органи да разрешат безпрепятствен достъп до страната, както и достъп до всички партньори и съоръжения;

8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

[1] OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 89.

[2] OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 74.

[3] OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0238.

[5] Приети текстове, P8_TA(2019)0219.

Последно осъвременяване: 18 декември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност