Процедура : 2019/2978(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0252/2019

Внесени текстове :

B9-0252/2019

Разисквания :

PV 18/12/2019 - 21
CRE 18/12/2019 - 21

Гласувания :

PV 19/12/2019 - 6.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0111

<Date>{16/12/2019}16.12.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0252/2019</NoDocSe>
PDF 156kWORD 48k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа</Titre>

<DocRef>(2019/2978(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Тили Метц, Хана Нойман, Ана Кавацини, Саския Брикмон</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Фабио Масимо Касталдо</Depute>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0251/2019

B9‑0252/2019

Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа

(2019/2978(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предишни резолюции относно Никарагуа, и по-специално тези от 18 декември 2008 г.[1], 26 ноември 2009 г.[2], 16 февруари 2017 г.[3], 31 май 2018 г.[4] и 14 март 2019 г.[5],

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

 като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

 като взе предвид заключенията на Съвета относно Никарагуа, и по-специално заключенията от 14 октомври 2019 г. за установяване на рамка за целенасочени санкции,

 като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно положението в Никарагуа, и по-специално изявлението от 2 октомври 2018 г.,

 като взе предвид изявлението, направено от Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека, на 19 ноември 2019 г.,

 като взе предвид доклада от 19 ноември 2019 г. на комисията на високо равнище за Никарагуа на Организацията на американските държави (ОАД),

 като взе предвид доклада на върховния комисар по правата на човека на ООН от 3 септември 2019 г. относно положението с правата на човека в Никарагуа,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

 като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че защитниците на правата на човека, активистите в областта на околната среда и други лица, критикуващи правителството на Никарагуа, все по-често стават обекти на заплахи със смърт, сплашване, клеветнически кампании онлайн, тормоз, наблюдение, нападения и съдебно преследване; като има предвид, че настоящата криза подтикна над 80 000 души да избягат от Никарагуа;

Б. като има предвид, че според последните данни на Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), създаден от Организацията на американските държави, 328 души са загинали, стотици са ранени, над 150 политически затворници продължават да бъдат произволно задържани за упражняване на правата си, а 144 студенти са експулсирани от университетите заради участието си в демонстрации в подкрепа на демокрацията, по-голяма свобода и зачитане на правата на човека; като има предвид, че според неправителствени източници около 100 журналисти и работещи в медиите са избягали от страната от 8 юли 2019 г. насам;

В. като има предвид, че зачитането на независимостта на съдебната система, политическият плурализъм и свободата на събранията и на изразяване на мнение са основни стълбове на демокрацията и правовата държава; като има предвид, че през юни 2019 г. беше приет закон за амнистията, който позволи освобождаването на над 100 политически затворници; като има предвид, че този закон за амнистията разширява защитата, така че тя обхваща „лица, които не са били разследвани, които се намират в процес на разследване“, срещу които има наказателно производство и „които изпълняват присъдените им наказания“; като има предвид, че този закон не следва да допуска безнаказаност за лицата, които са извършили престъпления по заповеди от режима;

Г. като има предвид, че съществуват други източници на недоволство и открит конфликт, които включват рязкото увеличаване на ориентираните към износа добивни дейности в секторите на минното дело, захарната тръстика и палмовото масло, както и секторите на говедовъдството, проектът за междуокеански канал, водещ до преместване и сериозни и необратими щети върху околната среда, и редовното потушаване на протестите срещу тези дейности;

Д.  като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. деветима роднини на лишени от свобода политически опоненти, наред с другите, започнаха гладна стачка в църквата „Сан Мигел“ в Масая и призоваваха за освобождаване на техните синове и дъщерите, задържани по време на протестите; като има предвид, че стачката продължи девет дни; като има предвид, че полицията обгради църквата и прекъсна водоснабдяването и електроснабдяването; като има предвид, че полицията не позволи на никого да влезе в църквата и да предостави хуманитарна и медицинска помощ;

Е. като има предвид, че същата нощ беше задържана група от най-малко 13 членове на опозицията, след като доставиха вода на лицата, обградени от полицията, включително Амая Ева Копенс, която е никарагуанска и белгийска правозащитничка, задържана по време на протестите в продължение на осем месеца и освободена на 11 юни 2019 г. съгласно закона за амнистията;

Ж. като има предвид, че прокуратурата на Никарагуа предяви няколко обвинения срещу групата, включително отвличане и тероризъм; като има предвид, че условията в затворите в Никарагуа не отговарят на международните стандарти; като има предвид, че членове на опозицията от Никарагуа съобщават за използването на изтезания и сексуално насилие;

З. като има предвид, че в края на 2018 г. правителството на Никарагуа изгони от страната Междуамериканската комисия по правата на човека и Регионалната служба за Централна Америка към Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека; като има предвид, че връщането на двете организации, което зависи от одобрение от правителството, ще представлява гаранция за изпълнението на текущите споразумения с опозицията; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха и тези организации бяха лишени от правен статут;

И. като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включени в Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.;

Й. като има предвид, че през февруари 2019 г. се подновиха преговорите между правителството и Гражданския съюз; като има предвид, че на 27 март 2019 г. беше постигнато споразумение за освобождаването на лицата, лишени от свобода по време на протестите през 2018 г.; като има предвид, че на 29 март 2019 г. беше постигнато и друго споразумение за укрепване на правата и гаранциите за гражданите; като има предвид, че на 20 май 2019 г. Гражданският съюз напуска масата на преговорите, считайки, че прилагането на двете споразумения е ограничено; като има предвид, че до 11 юни 2019 г. правителството освободи 492 души, задържани по време на протестите през 2018 г.; като има предвид, че преговорите продължават да са в застой въпреки опитите за тяхното възобновяване;

1. категорично осъжда всички форми на репресии и криминализиране на действията на защитниците на правата на човека и на журналистите, както и използването на законите за борба с тероризма и силите за борба с безредиците срещу изразяващите дисидентски мнения в Никарагуа; осъжда продължаващите заплахи, тормоз, задържане и отвличане на лица, участвали в протести на опозицията; осъжда отменянето от страна на Националното събрание на Никарагуа на правния статут на няколко национални НПО; счита, че е необходимо бързото възстановяване на правния статут на организациите на гражданското общество, засегнати от постановлението;

2. изразява загриженост относно увеличаващите се ограничения на гражданското пространство и на изразяването на несъгласие; припомня необходимостта Никарагуа да гарантира защитата на правото на свобода на сдружаване и на мирни събрания; подчертава, че никарагуанските органи трябва при всички обстоятелства да гарантират, че защитниците на правата на човека, адвокатите и журналистите са в състояние да осъществяват своята дейност без заплахи, сплашване и пречки;

3. призовава за незабавното освобождаване на Амая Ева Копенс, както и на всички други защитници на правата на човека и лица, лишени от свобода заради убежденията си, които са задържани и осъдени само заради упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания;

4. подчертава, че никарагуанските органи трябва да гарантират безопасността и физическото и психическото благосъстояние на всички задържани и да им предоставят подходящи медицински грижи;

5. приветства решението на Съвета за приемане на рамка за налагане на целенасочени ограничителни мерки срещу отговорните за нарушения на правата на човека и злоупотреби или за репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа, както и срещу лица и образувания, чиито действия, политики или дейности подкопават по някакъв друг начин демокрацията и принципите на правовата държава в Никарагуа.

6. отправя искане към заместник-председателя/върховен представител и делегацията на ЕС да следят отблизо развитието на ситуацията в страната; призовава делегацията на ЕС и държавите членки да използват своите контакти в Никарагуа с оглед на разрешаване на ситуацията в страната; призовава Комисията да гарантира, че помощта ѝ за сътрудничество засилва подкрепата ѝ за гражданското общество, по-специално за защитниците на правата на човека, и че по никакъв начин не подпомага настоящите репресивни политики на никарагуанските органи;

7. изразява убеждение, че европейските дружества споделят отговорността за настоящото положение, ако продължават да извършват своите дейности, без да отчитат тяхното потенциално отрицателно въздействие върху положението с правата на човека в страната; подчертава, че от такива дружества трябва да се търси отговорност и че ако тяхното съучастие бъде потвърдено, те трябва да бъдат включени в рамката за целеви ограничителни мерки; изисква да бъде информиран кои дружества продължават да извършват дейност и в кои сектори, както и какви мерки за надлежна проверка са предприели;

8. счита, че настоящата криза може да бъде преодоляна и решена само чрез мирен диалог сред гражданите на Никарагуа и преговори относно институционална реформа, включително на избирателните институции; във връзка с това призовава правителството на Никарагуа и всички заинтересовани страни да се ангажират със съдържателен и всеобхватен национален диалог, включително относно приемането на изборни реформи, които да отговарят на международните стандарти; отново потвърждава, че ЕС е готов да предостави подкрепата си, ако това бъде поискано от заинтересованите страни;

9. призовава делегацията на ЕС и държавите членки с дипломатически мисии на място да прилагат изцяло насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да предоставят цялата подходяща подкрепа на задържаните защитници на правата на човека, включително посещения в затвори и наблюдение на съдебни процеси;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Организацията на американските държави, на Евро‑латиноамериканската парламентарна асамблея, на Централноамериканския парламент и на правителството и парламента на Република Никарагуа.

[1] OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 89.

[2] OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 74.

[3] OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0238.

[5] Приети текстове, P8_TA(2019)0219.

Последно осъвременяване: 18 декември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност