Процедура : 2019/2824(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0035/2020

Внесени текстове :

B9-0035/2020

Разисквания :

PV 15/01/2020 - 19
CRE 15/01/2020 - 19

Гласувания :

PV 16/01/2020 - 6.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0015

<Date>{09/01/2020}9.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0035/2020</NoDocSe>
PDF 236kWORD 65k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие</Titre>

<DocRef>(2019/2824(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Паскал Канфен</Depute>

<Commission>{ENVI}от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

<Depute>Аниес Еврен</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Сесар Луена</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Мария Сорая Родригес Рамос</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Виле Ниенистьо</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Александър Вондра</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Силвия Модиг</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9-0035/2020

Резолюция на Европейския парламент относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологичното разнообразие

(2019/2824(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие[1],

 като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката[2],

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно 14-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP14)[3],

 като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2015 г., озаглавен „Състоянието на природата в Европейския съюз: Доклад за състоянието и тенденциите при типовете местообитания и видовете, обхванати от директивите за птиците и за местообитанията, за периода 2007 – 2012 г., както се изисква съгласно член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците“ (COM (2015) 0219),

 като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда[4] (Рамкова директива за морска стратегия),

 като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[5] (Рамкова директива за водите),

 като взе предвид доклада на междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 31 май 2019 г.,

 като взе предвид Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата,

 като взе предвид Хартата от Мец относно биоразнообразието от 6 май 2019 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и документа за размисъл на Комисията от 30 януари 2019 г., озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (COM(2019)0022),

 като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата, опустиняването, влошаването на качеството на земите, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и отделянето на парникови газове в сухоземни екосистеми, както и своя специален доклад от 25 септември 2019 г. относно океаните и криосферата в изменящия се климат и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, озаглавен „Глобално затопляне с 1,5 °C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и обобщаващия доклад от септември 2018 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352) и съобщението на Комисията от 20 септември 2013 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“ (COM(2013)0659),

 като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2019 г., озаглавен „Състояние на световното биологично разнообразие за храните и селското стопанство“,

 като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Третия комитет на Общото събрание на ООН в Ню Йорк от 15 октомври 2019 г.,

 като взе предвид Призива от Пекин във връзка с опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата от 6 ноември 2019 г.,

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид въпросите до Комисията и до Съвета във връзка с 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, което предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през 2020 г. (O-000044/2019 и O - 000043/2019),

А. като има предвид, че заявената мисия в Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г. е да се предприемат ефективни и спешни действия за спиране на загубата на биоразнообразие, за да се гарантира, че до 2020 г. екосистемите ще станат устойчиви и ще продължат да предоставят основни услуги, като по този начин осигуряват и опазват разнообразието на живота на планетата и допринасят за благополучието на човека и изкореняването на бедността;

Б. като има предвид, че приетата в рамките на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) Визия за биологичното разнообразие за 2050 г. („Визия за 2050 г.“) е „да живеем в хармония с природата“ и че „до 2050 г. биологичното разнообразие вече ще е ценено, съхранено, възстановено и ще се използва мъдро, като се запазват екосистемните услуги, поддържа се здрава планета и се предоставят ползи от основно значение за всички хора“ и за нашите бъдещи поколения;

В. като има предвид, че приетата в рамките на КБР Визия за 2050 г. се опира на пет общи цели, които също така очертават целите за 2020 г. от Аичи във връзка с биологичното разнообразие: а) предприемане на мерки по отношение на основните причини за загубата на биологично разнообразие чрез интегриране на биологичното разнообразие в държавата и обществото; б) намаляване на прекия натиск върху биологичното разнообразие и насърчаване на устойчивото използване; в) подобряване на състоянието на биологичното разнообразие чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие; г) увеличаване на ползите за всички от биологичното разнообразие и екосистемните услуги; и д) повишаване на степента на изпълнение посредством участие в планирането, управление на знанията и изграждане на капацитет;

Г. като има предвид, че както се подчертава в глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на IPBES, настоящите отрицателни тенденции в сферата на биологичното разнообразие и екосистемите ще отслабят напредъка към постигането на 80% от оценяваните конкретни цели на ЦУР, свързани с бедността, глада, здравето, водите, градовете, климата, океаните и сушата; като има предвид, че се очаква да бъдат засегнати предимно коренното население и много от най-бедните общности в света и ефектът върху тях да е по-сериозен; като има предвид, че поради това загубата и влошаването на биологичното разнообразие трябва да се разглеждат не само като екологични проблеми, но и като свързани с развитието, икономически, социални и морални проблеми;

Д. като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменение на климата и междуправителствената научно-политическа платформа по биологичното разнообразие и екосистемните услуги не съществуват трайни решения за справяне с изменението на климата без по-широко прилагане на съгласувани и ефективни природосъобразни решения;

Е. като има предвид, че Протоколът от Нагоя за достъп и подялба на ползите осигурява прозрачна правна рамка за справедлива и равноправна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси и свързаните традиционни знания;

Ж. като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. има за цел да спре загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги в ЕС и да спомогне за спиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб до 2020 г.;

З. като има предвид, че ЕС и държавите членки приеха програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните седемнадесет ЦУР и са изцяло ангажирани с тяхното изпълнение;

И. като има предвид, че в своите политически насоки Комисията за периода 2019 – 2024 г. посочва, че нейната амбиция е ЕС да работи с глобалните си партньори за ограничаване на загубата на биологично разнообразие в рамките на следващите пет години;

Й. като има предвид, че горите са абсолютно необходими за прехраната в света и че макар да покриват само 30% от земната повърхност, те приютяват 80% от биологичното разнообразие на Земята;

Общи бележки

1. отбелязва със загриженост, че в доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги ясно са подчертани мащабът на екологичната криза и необходимостта от спешни и съгласувани усилия за насърчаване на преобразуваща промяна, тъй като състоянието на природата се влошава в световен мащаб с темпове, които са безпрецедентни в историята на човечеството, темповете на изчезване на видове се ускоряват и около един милион животински и растителни видове са застрашени от изчезване, което оказва сериозно въздействие върху хората по света и ще засегне живота на бъдещите поколения;

2. изразява дълбоката си загриженост във връзка с допълнителните неблагоприятни условия за биологичното разнообразие, причинени от изменението на климата, съгласно посоченото в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата от 8 август 2019 г., изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на състоянието на морските бозайници и други рибни запаси и рязкото изчезване на коралови рифове, както е документирано в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата от 24 септември 2019 г., като за над 99% от тях се очаква да намалеят при сценарий с глобално затопляне с 2 °C съгласно специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C;

3. изразява дълбоката си загриженост след публикуването на доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат, в който се признава, че изменението на климата е един от основните преки фактори за загубата на биологично разнообразие, и се подчертава, че отрицателното му въздействие върху природата и биологичното разнообразие, екосистемните услуги, океаните и продоволствената сигурност се очаква да става все по-значимо през следващите десетилетия;  подчертава предупреждението на Междуправителствения комитет по изменение на климата, че здравето на океанските и морските екосистеми понастоящем е засегнато от глобалното затопляне, замърсяването, свръхексплоатацията на морското биологично разнообразие, покачването на морското равнище, увеличаването на киселинността на водите, намаляването на кислорода, морските горещини, безпрецедентното топене на ледниците и морския лед, ерозията на бреговата линия, повишената честота на природните бедствия, които засягат морските и крайбрежните екосистеми, като променят функционирането им и ускоряват намаляването на морските бозайници и рибните ресурси, както и водят до рязкото изчезване на коралови рифове и мангрови гори; припомня, че океаните са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях; поради това призовава ЕС да обяви океаните за един от своите приоритети в стратегията за биологичното разнообразие, и призовава всички страни по КБР („страните“) да признаят океаните за общо благо на човечеството, за да разработят нов подход, който да поставя индивидуалната и колективната отговорност много над традиционните принципи за свобода и собственост върху океаните, за да се гарантира тяхното опазване;

4. счита, че сме изправени пред неотложна екологична ситуация, която изисква значими действия както на равнището на ЕС, така и в световен мащаб; призовава Комисията да направи опазването и възстановяването на природата основен приоритет в Европейския зелен курс наред с изменението на климата;

5. изразява своята загриженост, че целите от Аичи за биологичното разнообразие за 2020 г. няма да бъдат постигнати при настоящия темп на загуба на биологично разнообразие и отново призовава всички страни по Конвенцията спешно да увеличат усилията си; изразява съжаление, че ЕС изостава в постигането на водещата си цел за спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на състоянието на екосистемите до 2020 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират с незабавни, значими и допълнителни задължителни усилия за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, така че да бъдат постигнати световните цели и целите на ЕС и да се допринесе за постигането на целите от Аичи;

6. припомня, че биологичното разнообразие и здравите екосистеми, включително океаните, които поглъщат повече от 25% от емисиите на CO2 и са основният източник на кислород, са от ключово значение за постигане на целите на Парижкото споразумение и за укрепване на устойчивостта на ЕС и неговия капацитет за приспособяване към изменението на климата; отбелязва със съжаление, че едва седем процента от океаните са официално защитени;  припомня значението на разработването и прилагането на природосъобразни решения за опазване на биологичното разнообразие, като същевременно се смекчават последиците от изменението на климата и протича приспособяване към тях, особено за поглъщането на въглерод; във връзка с това отправя искане за по-добра съгласуваност и синергия между трите конвенции от Рио[6] и за по-доброто им съгласуване с Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.; призовава Комисията да гарантира пълното интегриране на биологичното разнообразие в своите политики в областта на климата;

7. приветства Призива от Пекин във връзка с опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата от 6 ноември 2019г;

8. подчертава, че съществуват компромиси между опазването на климата и опазването на биологичното разнообразие в сектора на биоикономиката, които играят централна роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика; изразява своята загриженост, че в последните обсъждания на политиката не се обръща достатъчно внимание на този компромис; призовава всички заинтересовани лица да разработят съгласуван подход за обединяване на опазването на биологичното разнообразие и опазването на климата като част от една процъфтяваща биоикономика;

9. подчертава, че биологичното разнообразие е не само абсолютно необходимо за производството на храни, горива и лекарства, но заедно със здравата природна среда е важно и за дългосрочното икономическо развитие;

10. приветства ангажиментите, поети от Урсула фон дер Лайен в политическите насоки за Комисията за периода 2019 – 2024 г. и в нейното писмо от 10 септември 2019 г. за определяне на ресора до члена на Комисията, отговарящ за околната среда и океаните, да представи – в рамките на първите 100 дни на работа на новата Комисия – амбициозна Стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г. като част от Европейския зелен курс, както и нейното намерение ЕС да бъде световен лидер по време на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през 2020 г., какъвто беше и по време на Конференцията по въпросите на климата в Париж през 2015 г.; настоява това да бъде основен приоритет за новата Комисия, а също и ЕС да стимулира създаването на глобална амбиция относно биологичното разнообразие преди 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15); призовава Комисията, с оглед на глобалната криза на биологичното разнообразие, подчертана в неотдавнашния доклад на IPBES, да приложи нов подход и да се откаже от доброволните ангажименти и да предложи амбициозна и приобщаваща стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г., която да определи правно обвързващи цели за ЕС и неговите държави членки, включително конкретни цели за опазване и защита на природните зони и възстановяване на увредените екосистеми до 2030 г.;

11. счита, че в тази нова стратегия следва да се обърне специално внимание на възстановяването на екосистемите, местообитанията и видовете, по-специално чрез научни изследвания и иновации, за да се стимулира разгръщането на природосъобразни икономики във всички сектори, които са от ключово значение за постигане на целите в областта на биологичното разнообразие;

12. подчертава, че опазването и запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб е основно предизвикателство и че то представлява стратегически интерес за ЕС, на който следва да се обърне най-голямо политическо внимание; призовава Комисията и държавите членки да работят активно с трети държави, по-специално чрез своите инструменти за външна дейност, като Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС), с цел насърчаване и определяне на цели за опазване на биологичното разнообразие, мерки за запазване и възстановяване и управление, особено що се отнася до многостранните и търговските споразумения и мерките срещу неспазването; поради това призовава Комисията да включи обвързващи и приложими глави относно търговията и устойчивото развитие във всички бъдещи търговски споразумения;

13. припомня своята позиция относно факта, че ИСРМС следва да разпредели 45% от своите фондове за инвестиции, които допринасят за целите в областта на климата, управлението и опазването на околната среда, биологичното разнообразие и борбата срещу опустиняването;

14. подчертава необходимостта от подход на многостепенно управление по отношение на опазването, запазването, възстановяването и устойчивото използване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; призовава ЕС и държавите членки да продължават да бъдат силно ангажирани с по-нататъшното укрепване на КБР, да поемат водеща роля в подготовката на рамката за периода след 2020 г., по-специално в навечерието на 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията, да се ангажират с цел в областта на биологичното разнообразие, която да е еквивалентна на целта от 1,5ºC от Парижкото споразумение, и по прозрачен начин да определят вижданията и приоритетите си за глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;

15. припомня, че опазването на биологичното разнообразие и екосистемите по своята същност е синергично и фундаментално за постигането на ЦУР; подчертава, че е изключително необходимо и призовава Комисията и държавите членки да интегрират ефективно опазването на природата и биологичното разнообразие със свързани с биологичното разнообразие цели във всички сектори, да променят икономическия модел в посока към по-голяма устойчивост, като се предприемат мерки по отношение на отпечатъка на ЕС, и да подобряват съгласуваността на политиките в областта на околната среда във всички вътрешни и външни политики на ЕС, включително в сферата на селското стопанство, рибарството, енергията от възобновяеми източници, транспорта, търговията и многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.; счита, че за по-доброто интегриране на опазването, запазването и възстановяването на биологичното разнообразие е необходимо засилено сътрудничество, обхващащо всички сектори; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на жизнения цикъл на стоките – от разработването до консумацията им, за да се защитят природните ресурси и биологичното разнообразие и да се вземат под внимание кумулативните въздействия, включително транспорта;

16. счита, че е от решаващо значение да се обърне внимание на основните причини за загубата на биологично разнообразие чрез предприемане на дългосрочен стратегически подход и спешно да се определят и защитят най-критичните и стратегическите „горещи точки“ за биологичното разнообразие и екосистемните услуги и екосистемите с висок интегритет въз основа на чувствителността на дадена зона, наличието на застрашени видове, пропуски в знанията и/или ефективно управление, както и наличието на общи видове, които са от основно значение за екологичните процеси, и да се ограничат загубите на биологично разнообразие и отрицателното въздействие върху териториите и поминъка на коренните и местните общности;

17. посочва отново, че въпреки значението на възстановяването, то на практика остава пренебрегнато от държавите членки в контекста на инициативата „Предизвикателството от Бон“;

18. подчертава, че неотложната ситуация в областта на климата и последиците от масовата загуба на биологично разнообразие представляват сериозна заплаха за правата на човека; припомня, че без наличието на здравословна околна среда основните човешки права на живот, здраве, храна и безопасна вода са изложени на риск ; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да работят за създаването на стратегия на ЕС с цел защита на правото на здрава околна среда, като действат в тясно сътрудничество с трети държави и с международни организации, като например Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), която неотдавна започна работа по съвместна стратегия с Програмата на ООН за околната среда;

Изпълнение на Конвенцията и Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г.

19. приветства решението, взето на 14-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Египет, с което страните настоятелно се призовават, наред с другото, да ускорят усилията си за изпълнение на Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г. и да обмислят извършването на национални оценки на биологичното разнообразие и екосистемните функции и услуги; счита, че е изключително важно да се увеличат усилията за изпълнение на Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г., да се постави акцент върху постигането на целите за биологичното разнообразие от Аичи и Протокола от Нагоя и да се работи по амбициозен стратегически план за периода след 2020 г. и механизъм за изпълнение, който официално да включва местни и регионални органи, а по отношение на сценария за 2050 г. – да се отчитат новите предизвикателства в областта на биологичното разнообразие в съответствие с Програмата до 2030 г. за целите за устойчиво развитие;

20. отбелязва със загриженост, че в ЕС според оценките[7] на природозащитния статус на биологичните видове и типовете местообитания, чието опазване представлява интерес, едва 7% от морските видове и 9% от морските типове местообитания са с „благоприятен природозащитен статус“, а 27% от оценките на видовете и 66% от оценките на типовете местообитания показват „неблагоприятен природозащитен статус“; подчертава освен това, че според същите оценки през последното десетилетие 48% от морските животински и растителни видове с известни тенденции на популацията непрекъснато намаляват, което увеличава риска от изчезване на наблюдаваните видове;

Глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

21. приветства постигнатия напредък по време на 14-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 14) за всеобхватен и основан на участието процес за разработване на глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.; подкрепя Хартата от Мец относно биологичното разнообразие, приета от Г–7;

22. подчертава необходимостта от засилване на амбициите, приобщаването и функционирането по отношение на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;  призовава Комисията и държавите членки да укрепят механизмите за изпълнение на КБР и да работят активно за разработването на амбициозни правно обвързващи цели, подробни графици, ясни показатели за изпълнение, инструменти за проследяване и механизми за партньорска проверка/докладване въз основа на общи стандарти – в идеалния случай в сътрудничество с поднационалните органи на управление – за да се гарантира пълна прозрачност и отчетност за страните и цялостната ефективност на следващия глобален стратегически план за биологичното разнообразие;

23. подчертава факта, че е необходима международна рамка под формата на глобално правно обвързващо споразумение за опазване на световното биологично разнообразие, за спиране на настоящото намаляване на биоразнообразието и за възстановяване на всички негови аспекти; счита, че тази рамка трябва да се основава на конкретни, измерими, количествено измерими, амбициозни, реалистични, секторни и обвързани със срокове цели и твърди ангажименти, включващи засилени национални стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие и други подходящи инструменти, като например планове за действие на поднационално равнище, финансови ангажименти и подобрени гаранции за изграждане на капацитет, както и 5-годишен механизъм за наблюдение и преглед, като се постави акцент върху възходящата насоченост на амбициите; подчертава необходимостта от редовно докладване от страните и от хармонизирано събиране и обработване на сравними и последователни данни и показатели за добър процес на мониторинг;

24. призовава Комисията и държавите членки да насърчават определянето на нова глобална цел за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб до 2030 г., да дадат възможност на природата да се възстанови в полза на всички и да допринесат за опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, борбата с опустиняването и влошаването на състоянието на земите и продоволствената сигурност; призовава ЕС да настоява за повишено равнище на амбиция по време на преговорите и евентуално да призове за опазване на половината от планетата до 2050 г.; счита, че в рамката за периода след 2020 г. следва да залегне ясна обща цел за опазване за 2030 г. на най-малко 30% от природните зони и целта за възстановяване на най-малко 30% от нарушените екосистеми, които могат да бъдат възстановени, както и че ЕС следва да постави подобни цели на национално равнище;

25. подчертава, че международните усилия и споразумения ще бъдат изпълнени само ако участват активно всички заинтересовани страни; призовава за създаването на коалиция на заинтересованите страни както от частния, така и от публичния сектор, с оглед на изпълнението на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;  отбелязва ползата от изготвената по Парижкото споразумение „Програма за решения“ за разработването на положителна програма за всички заинтересовани страни, които имат отношение към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, и призовава в рамката за периода след 2020 г. да бъдат включени аналогични действия;

26. изтъква, че е важно да се сведе до минимум периодът от приемането на глобалната рамка за биологичното разнообразие за времето след 2020 г. до нейното прилагане под формата на национални цели за биологичното разнообразие и поднационални планове за действие, така че да се избегнат забавяния в предприемането на конкретни действия за противодействие на загубата на биологично разнообразие;

Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

27. настоятелно призовава Комисията да разработи стратегия за справяне с основните фактори за загубата на биологично разнообразие както в рамките на ЕС, така и на световно равнище;

28. призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на стратегията „от стопанството до трапезата“ и на „амбицията за нулево замърсяване“ с общата селскостопанска политика за периода след 2020 г., по-специално с оглед на намаляването на употребата на пестициди;

29. призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да включат във финансовите си инструменти компоненти, съобразени с биологичното разнообразие, с цел да се избегне неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие; приканва ЕИБ да актуализира екологичните и социалните си стандарти в съответствие с разпоредбите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;

30. призовава за определянето на цел, обвързваща правно целия ЕС, насочена към възстановяване на влошените местообитания до 2030 г. чрез възстановяването на естествени гори, торфища, заливни равнини, влажни зони, богати на биологично разнообразие пасища, крайбрежни зони и морски зони; изразява съжаление, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. не успя да постигне целта за възстановяване на 15% от влошените екосистеми;

31. настоятелно призовава Комисията и ЕИБ да съобразят своята външна дейност, по-специално външния си финансов инструмент, с опазването на биологичното разнообразие, така че да се гарантира, че нито средствата на ЕС, нито неговите схеми за финансиране допринасят за нетна загуба на биологично разнообразие;

32. счита, че глобалната амбиция на ЕС трябва да бъде съгласувана с вътрешната му дейност в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;

33. приканва Комисията да включи намаляването на глобалния отпечатък на ЕС като важен акцент в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., за да се избегне несъгласуваност между вътрешната и международната му дейност;

Икономически съображения и финансиране

34. приветства споразумението за увеличаване на инвестициите в природата и хората до 2020 г. и след това, което 196 правителства постигнаха на 14-ата конференция на страните по РКООНИК; подчертава, че икономическият растеж може да улесни устойчивото развитие само ако напълно бъде прекъснато отражението му върху влошаването на биологичното разнообразие и способността на природата да носи ползи за благосъстоянието на хората;

35. изтъква необходимостта от предоставяне на подходящо и достатъчно финансиране за биологичното разнообразие; призовава за включване в следващата МФР на мерки за подобряване на биологичното разнообразие и за устойчивост на климата, както и за засилено интегриране на въпросите, свързани с биологичното разнообразие, в различните области на политиката, така че да се постигнат значителни и положителни резултати с оглед на постигане на Визията за 2050 г.; призовава Комисията и Съвета да определят в МФР ясна цел за разходите за интегриране на въпросите, свързани биологичното разнообразие, която да бъде в размер на най-малко 10% и да бъде в допълнение към разходите за интегриране на въпросите, свързани с климата; подчертава също така необходимостта от създаване на по-прозрачна, всеобхватна и строга методология за проследяване на разходите, свързани с биологичното разнообразие и климата; отново призовава за поне двойно увеличаване на настоящото финансиране по програма LIFE; призовава освен това за поетапно спиране на вредните субсидии и за осигуряване на съгласуваност между всички фондове и програми на ЕС, така че разходите от бюджета на ЕС да не допринасят за загуба на биологичното разнообразие;

36. подчертава, че интегрирането на биологичното разнообразие трябва да бъде придружено от събиране на данни; отбелязва със загриженост значителния недостиг на ресурси за фундаментални научни изследвания, включително за таксономия, която е от основно значение за тази цел, както и факта, че финансирането от страна на политиката и средствата, предназначени за научни изследвания, не са достатъчни; призовава за предоставяне на подходящо финансиране за основни проекти и изграждане на капацитет в рамките на „Хоризонт Европа“, както и за това за тази цел да се използва оста за техническа помощ на други фондове на ЕС;

37. призовава Комисията и държавите членки да насърчават създаването на допълнителни международни финансови механизми за защита и опазване на биологичното разнообразие, които са свързани с КБР, като същевременно полагат максимални усилия да интегрират биологичното разнообразие в съществуващите фондове; отбелязва, че икономическите дейности могат да бъдат важни фактори, водещи до намаляване на световното биологично разнообразие и до загуба на природен капитал; призовава съответно предприятията и финансовите организации да поемат и споделят твърди ангажименти и да дават финансов принос за биологичното разнообразие, включително като съобразяват своите дейности с опазването на биологичното разнообразие, и подчертава значението на мобилизирането на частни финансови инициативи в това отношение; изразява съжаление по повод на непоследователността на данните относно финансовите потоци за биологично разнообразие, които произхождат от национални и международни публични и частни източници, което излага на риск системите за проследяване и докладване и оказва отрицателно въздействие върху всяка евентуална реформа; поради това призовава Комисията, държавите членки и ЕИБ да разработят съгласувани стандарти за данните относно финансовите потоци за биологично разнообразие; подчертава, че бъдещият план за финансиране за устойчиво развитие ще трябва да помогне на участниците на финансовия пазар да разберат рисковете, свързани със загубата на биологично разнообразие, като биологичното разнообразие бъде включено в изискванията за финансово оповестяване;

38. подчертава значението на увеличаването на инвестициите, включително в природосъобразни решения и съответни инициативи, които водят до съпътстващи ползи за биологичното разнообразие и действията в областта на климата, което от своя страна ще намали въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие, като същевременно постепенно бъдат спрени вредните за околната среда инвестиции; припомня, че по-голямата част от реализираните в рамките на Парижкото споразумение инвестиции трябва да бъдат използвани за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие; изразява съжаление, че въпреки потенциала на природосъобразните решения в областта на климата усилията за улавяне на въглерод на сушата получават едва около 2,5% от общия бюджет за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава за засилено използване на финансирането от ЕС и на международното финансиране в областта на климата за защита и възстановяване на природните екосистеми като начин за постигане на споделени ползи както за биологичното разнообразие, така и за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него;

39. приветства решението на групата на ЕИБ да съгласува всички свои дейности по финансиране с целите на Парижкото споразумение и да предоставя най-малко 50% от финансирането от ЕИБ за действия в областта на климата; призовава ЕИБ да продължи да увеличава мерките за защита и опазване на биологичното разнообразие в рамките на финансовия си пакет; призовава Комисията да се ангажира с държавите членки и финансовия сектор, за да съгласува своите дейности с Парижкото споразумение и да гарантира съобразяване на трансакциите и инвестициите на равнището на ЕС и извън него с климата и биологичното разнообразие;

40. отбелязва, че международни организации като Международния валутен фонд (МВФ), ЮНЕП и ОИСР са съгласни, че екологичното данъчно облагане е основен инструмент за справяне с такива екологични проблеми като загубата на биологично разнообразие; приветства инициативи като Мрежата за екологосъобразна фискална политика на ЮНЕП и МВФ, които улесняват обмена на знания и диалога относно екологосъобразната фискална реформа; насочва вниманието към цел 3 от Аичи и необходимостта от положителни стимули за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, както и към цел за устойчиво развитие (ЦУР) 15 и необходимостта от мобилизиране и значително увеличаване на финансовите ресурси от всички източници, за да се постигне опазването и устойчивото използване биологичното разнообразие и екосистемите; ето защо подчертава потенциала на справедливото екологично данъчно облагане, съобразено с принципа „замърсителят плаща“, като начин за намаляване на вредите за околната среда и за генериране на финансови ресурси за защита на природата; призовава ЕС и неговите държави членки да преориентират системите си за данъчно облагане, така че да използват все повече екологичното данъчно облагане;

41. отбелязва със загриженост, че въпреки безпрецедентние и ускорени темпове на изчезване на видовете едва 8,3% от общите финансови ангажименти са свързани с обръщането на тенденцията на намаляване на биологичното разнообразие, което е най-ниският процент от 2015 г. насам; призовава Комисията да разпредели повече ресурси, за да се гарантира дългосрочна и последователна защита на биологичното разнообразие в целия ЕС; настоява следващата МФР да се основава на надеждна методология, която да позволява проследяване на биологичното разнообразие и избягване на риска от надценяване на действията, насочени към биологичното разнообразие;

Горско и селско стопанство, рибарство и почви

42. подчертава тясната взаимосвързаност между селскостопанските и риболовните дейности, доброто състояние на почвите и опазването на биологичното разнообразие; отбелязва отрицателното въздействие, което оказват върху биологичното разнообразие неустойчивите дейности в областта на селското стопанство, горското стопанство и риболова; подчертава, че устойчивото селско и горско стопанство, както и устойчивият риболов могат да намалят отрицателните последици за видовете, местообитанията и екосистемите, както и въздействието, което оказва изменението на климата;

43. ето защо призовава ЕС и страните по Конвенцията да поемат твърди ангажименти за постигане на устойчивост на продоволствените системи, на селското и горското стопанство и рибарството, което включва изисквания и стратегии за устойчиво използване на продуктите за растителна защита и за хранителните вещества, за намаляване на използването на пестициди, както и за защита на почвите, местообитанията и видовете, които осигуряват основни екосистемни услуги, като например услуги, свързани с опрашването, а така също да повишат селективността с цел намаляване на кумулативното въздействие върху морските и крайбрежните екосистеми и възстановяване на рибните запаси в чувствителни зони и в зони с прекомерен улов; призовава Комисията в рамките на предстоящото преразглеждане на Директивата на ЕС относно устойчивата употреба на пестициди (2009/128/ЕО) да предложи обвързващи за целия ЕС цели за намаляване на тяхната употреба, а така също призовава Комисията, държавите членки и регионалните правителства да подкрепят пряко селското стопанство, горското стопанство и риболова, като ги насочват към устойчиви практики и схеми за климата и околната среда;

44. призовава Комисията и държавите членки да подпомагат финансово практиките в селското и горското стопанство, които спазват целите за биологично разнообразие, като например интегрираното управление на вредителите и на хранителните вещества в почвата, биологичното земеделие, агроекологичните практики, практиките за опазване на почвите и водите, консервационното земеделие, агролесовъдството, горско-пасищните системи, управлението на напоителните системи, малките или смесените системи и практиките за подобряване на хуманното отношение към животните;

45. припомня, че съгласно съобщението на Комисията „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ горите са абсолютно необходими за животоподдържащите системи на нашата планета, тъй като покриват 30% от земната повърхност и приютяват 80% от биологичното ѝ разнообразие; подчертава, че обезлесяването е основна причина за намаляването на биологичното разнообразие и че емисиите от земеползването, от промените в земеползването и от горското стопанство, които са свързани с обезлесяването, представляват значителен фактор за изменението на климата; изразява загрижеността си по повод на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването, тъй като ЕС е крайният потребител на 10% от получените в резултат на обезлесяване продукти; призовава Комисията да приеме единно обединено определение за понятието „отказ от обезлесяване“;

46. призовава Комисията да предложи всеобхватен набор от мерки (включително законодателство) за намаляване на последиците, които потреблението в ЕС оказва върху земята, които да предвиждат задължение за полагане на дължима грижа, с което да се осигурят устойчиви вериги на доставки, които не причиняват обезлесяване, за продуктите, пуснати на пазара на ЕС, а така също и план за действие на ЕС относно палмовото масло; счита, че действията на ЕС срещу обезлесяването следва да противодействат на основните фактори за него, като например палмовото масло, соята, говеждото месо и какаото; приканва Комисията поетапно и възможно най-скоро да изведе от употреба всички използвани в ЕС биогорива, които носят висок риск за непреки промени в земеползването;

47. подчертава, че политиките в областта на горското стопанство трябва да бъдат последователни, да включват мерки за борба както със загубата на биологично разнообразие, така и с последиците от изменението на климата, и трябва да увеличават естествените поглътители в ЕС, като същевременно защитават, опазват и подобряват биологичното разнообразие;

48. подчертава, че ефектът на заместване с продукти на горското стопанство не може да компенсира загубата на старите и на девствените гори, които са признати за незаменими[8] и следва да бъдат защитени чрез правни и стимулиращи инструменти, насочени към тяхната комплексност, свързаност и представителност;

49. посочва, че съгласно Перспективите за световното население от юни 2019 г. през следващите 30 години се очаква населението да нарасне с 2 милиарда, което ще увеличи въздействието, което оказва използването на земята и на моретата върху биологичното разнообразие и улавянето на въглерода; отбелязва, че все по-голямата загуба на биологично разнообразие излага на риск продоволствената сигурност и храненето; призовава страните по Конвенцията да насърчават устойчивото използване на биологичното разнообразие в програми, които допринасят за продоволствената сигурност и по-доброто хранене, като същевременно спомагат за постигането на конкретните ЦУР, съобразявайки се по-специално с ЦУР 2 „нулево равнище на глад“;

Градски райони

50. отбелязва, че замърсяването, разрастването на градовете, запечатването на почвата и унищожаването на местообитанията са други основни причини за разрушаването на биологичното разнообразие; припомня, че глобалната оценка на междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) показва, че от 1992 г. насам площта на градските райони се е удвоила, а две трети от гражданите на ЕС живеят в големи градски райони; призовава за по-добра оценка на ролята на градските райони и градовете за опазването на биологичното разнообразие и за засиленото участие на градовете и местните органи в определянето на политиките за защита и опазване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, както и за мониторинга, докладването и контрола;

51. подчертава, че се подценява потенциалът на градовете да спомагат за защитата на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; припомня, че увеличаването на ползите от биологичното разнообразие, екосистемните услуги и екологосъобразната инфраструктура в градовете и крайградските райони води до подобряване на здравето на човека; призовава Комисията и държавите членки да насърчават включването и по-нататъшното интегриране на биологичното разнообразие и екосистемните функции в процесите на градското строителство, политика и планиране, като същевременно намаляват въглеродните емисии и подобряват адаптирането към последиците от изменението на климата;

52. отбелязва, че по отношение на биологичното разнообразие градските райони могат да играят преобразуваща роля в рамките на ЕС; подчертава, че загубата на биологично разнообразие се дължи до голяма степен на замърсяването с пластмаси и замърсяването на водите; счита, че силната кръгова икономика в контекста на новия план за действие за кръгова икономика би могла да допринесе за успеха на усилията на ЕС за възстановяване на биологичното разнообразие;

53. изразява съжаление по повод на факта, че замърсяването с пластмаси и замърсяването например от пречиствателни станции за отпадъчни води, фармакологични продукти и неустойчиви селскостопански практики като интензивната употреба на хранителни вещества, оказват сериозно отражение върху здравето на екосистемите в океаните;

Защитени зони на ЕС

54. призовава за извършване на задълбочен анализ на всички защитени зони на ЕС, включително на защитените зони по „Натура 2000“, както и за подобряване, по-добро свързване и разширяване на тези области; подчертава необходимостта от стандартизирана методика за изчисляване на защитените зони и от ясно определение на понятието „защитена зона“ в ЕС; подчертава, че предвид неотдавнашния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат трябва да се извърши цялостна оценка и значително разширяване на защитените морски зони в ЕС и на тяхното управление; призовава за разширяване на морските защитени зони в ЕС, така че да бъдат включени повече крайбрежни води; подчертава, че наред с броя на защитените зони за предотвратяването на загубата на биологично разнообразие от съществено значение е тяхното качество, както и че поради това е необходимо да се полагат повече усилия за доброто и устойчивото им управление;

55. призовава Комисията да продължи да предприема правни действия, когато установи неспазване на законодателството на ЕС в областта на опазването на природата; изтъква, че поради риска от необратими вреди за околната среда процедурите в областта на екологичните нарушения трябва да бъдат по-ефективни; подчертава, че е необходимо спешно да се гарантира правилното прилагане на директивите за опазване на природата и да се предприемат прозрачни последващи действия по оплакванията за нарушения на законодателството;

56. отбелязва, че недостатъчно строгото изпълнение на рамката за опазване на природата би могло да създаде враждебна среда за активистите и природозащитниците и пряко или непряко да застраши техния живот; подчертава, че ЕС следва да осъжда решително убийства на природозащитници и активисти в областта на околната среда;

57. подчертава, че екологосъобразната инфраструктура осигурява екосистемни услуги, които подпомагат биологичното разнообразие, например чрез увеличаване на броя на екологичните коридори в градската среда;

Иновации, научни изследвания и образование

58. припомня значението на иновациите, научноизследователската и развойната дейност за постигане на целите на Визията за 2050 г.; подчертава колко е важно да се подкрепят научните изследвания и участието в науките, за да се повишат познанията, по-специално за океаните, повечето от които до днес не са изследвани; призовава Комисията и Съвета в следващата МФР да увеличат бюджетните средства за „Хоризонт Европа“ на 120 милиарда евро, които да бъдат насочени предимно към групата за природни ресурси, включително фундаменталните и приложните изследвания, например в сферата на таксономията, и да инициират мисия за защита и възстановяване на биологичното разнообразие в рамките на същата програма; призовава страните да се съсредоточат по-специално върху връзките между опазването на биологичното разнообразие и ползите за човешкото здраве и икономическото благосъстояние и да координират мерките за събиране на данни;

59. призовава Комисията да подкрепя по-нататъшни изследвания на въздействието, което земеползването и промените в земеползването, включително обезлесяването и производството на биоенергия, оказват върху емисиите на парникови газове, и да взема предвид резултатите от тях при изготвянето на политиките в бъдеще;

60. отбелязва, че съгласно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика, приета на 16 януари 2018 г., количеството на натрупалите се в световните океани 150 милиона тона пластмаси може да се удвои до 2030 г., като това ще застраши повече от 660 вида и ще нанесе вреди на околната ни среда; призовава Комисията да представи водещи инициативи срещу замърсяването с пластмаси и въздействието му върху биологичното разнообразие; подчертава конкретния случай с пластмасовите микрочастици, които съставляват повече от 80% от събраните морски отпадъци и които застрашават морското биологично разнообразие; поради това приветства ангажимента на Урсула фон дер Лайен да открие нов фронт в борбата срещу пластмасовите отпадъци чрез предприемане на мерки срещу пластмасовите микрочастици; подчертава необходимостта от прилагане на подход на кръгова икономика, при който се акцентира върху научните изследвания и иновациите за устойчиви продукти;

61. подчертава важността на образованието за повишаването на осведомеността относно биологичното разнообразие и опазването на околната среда; отбелязва, че защитените зони за учебни цели са подходящ и ефикасен инструмент за повишаване на обществената осведоменост и за подобряване на опазването;

Изграждане на капацитет, обществена осведоменост и ангажиране на всички участници

62. подчертава, че изграждането на капацитет и повишаването на осведомеността са от ключово значение за успешното изпълнение и за постигането на по-добро разбиране на значението на биологичното разнообразие; ето защо приветства решението на 14-ата конференция на страните по РКООНИК, в което страните по Конвенцията, други правителства и донорите се приканват да предоставят финансови ресурси за изграждане на капацитет, техническа помощ и трансфер на технологии, ако разполагат с тази възможност;

63. подчертава колко е важно на гражданското общество и на членовете на обществото от различни възрастови групи да се предоставя всеобхватна информация, както и те да се ангажират в по-голяма степен, за да може да се постигнат целите на ЕС и глобалните цели;

64. призовава страните по Конвенцията да насърчават обществената осведоменост и участието на множество заинтересовани лица, за да може в сътрудничество с местните общности и коренното население да се изготвят съобразени с конкретните условия решения, с които да се насърчава устойчивото използване на земята в интерес на по-голямото биологично разнообразие, така че в пълна степен да се зачитат регионалните различия в природните дадености и местообитанията;

65. приветства намерението за активно включване на множество заинтересовани лица, което е от основно значение за оценяването на биологичното разнообразие и за неговото опазване, съхранение, устойчиво използване и възстановяване, и подчертава, че засилването на ангажираността със и между отделните равнища на управление, сектори и частни участници ще създаде възможности за интегриране на свързаните с биологичното разнообразие цели в други политики; счита, че от решаващо значение е да бъдат включени стопански и финансови организации и във връзка с това приветства усилията на Комисията за ангажиране на частния сектор в опазването на биологичното разнообразие, особено чрез платформата на ЕС „Бизнес и биологично разнообразие“; във връзка с това приветства инициативите, поети от частния сектор, като например стартирането на инициативата One Planet Business for Biodiversity (Една планета Бизнес за биологично разнообразие) на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк;

66. призовава Комисията да обмисли хармонизирана методология за изчисляване на екологичния отпечатък на дружествата в ЕС, както и на тяхното въздействие върху биологичното разнообразие;

67. счита, че за справяне с изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие са необходими преобразуващи промени в обществата; подчертава колко е важно да се следва принципът за справедлив преход, който гарантира, че процесът е приобщаващ и справедлив;

68. отбелязва, че обществената осведоменост и достъпът до всеобхватна и лесно разбираема информация дават възможност на потребителите да правят информиран избор при покупките си и насърчават устойчивото потребление, поради което настоява те да бъдат включени в цялостния набор от мерки, засягащи по-специално продуктите, които причиняват обезлесяване, унищожаване на екосистемите и нарушения на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да подобрят проследимостта и контрола на продуктите в рамките на веригите за създаване на стойност и веригите на доставки, като по този начин се осигури пълна прозрачност за потребителите;

69. подчертава необходимостта да бъдат развити по-добре екомаркировката и сертифицирането с цел предотвратяване на обезлесяването;

70. приветства предстоящото през 2020 г. в Марсилия заседание на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси; приканва Комисията в рамките на този форум да потвърди ясно ангажимента си за подкрепа на биологичното разнообразие;

o

o o

71. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

 

 

[1] OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 2.

[2] ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38.

[3] Приети текстове, P8_TA(2018)0431.

[4] ОВ L 164, 25.6.2008, стр. 19.

[5] OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[6] Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

[7]  Регионалният доклад за оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за Европа и Централна Азия

https://www.ipbes.net/system/tdf/downloads/spm_2b_eca_digital_20180622.pdf?file=1&type=node&id=28318

[8]  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352).

Последно осъвременяване: 15 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност