Процедура : 2019/2990(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0038/2020

Внесени текстове :

B9-0038/2020

Разисквания :

PV 15/01/2020 - 6
CRE 15/01/2020 - 6

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.10
CRE 15/01/2020 - 10.10
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{09/01/2020}9.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0038/2020</NoDocSe>
PDF 173kWORD 49k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Конференцията за бъдещето на Европа</Titre>

<DocRef>(2019/2990(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Зджислав Краснодембски</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0038/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Конференцията за бъдещето на Европа

(2019/2990(RSP))

Европейският парламент,

 като има предвид предложението, направено от председателя на Комисията в политическите насоки за новата Комисия за провеждане на конференция за бъдещето на Европа,

 като взе предвид член 48, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че е необходимо институциите на Европейския съюз да възстановят връзката си с гражданите на държавите членки и да отговорят на техните опасения относно посоката и действията на ЕС;

Б. като има предвид, че е налице спешна необходимост от дълбока преоценка на операциите на ЕС и от значителни реформи, за да може той по-добре да помага

  за опазването на гражданите и на границите;

  за зачитането на правата и суверенитета на държавите членки, и по-специално на правото им да защитават своите национални традиции, култура и общото християнско наследство;

  за създаването на работни места и благоденствие;

  за развитието на реалистична устойчива икономика;

  за подобряването на ефективността и ефикасността;

  за сътрудничеството с глобални партньори;

1. счита, че един наистина открит процес на конференция може да има значение за улесняване на дебата за бъдещето на Европа, тъй като ЕС очевидно се е отдалечил много от гражданите на своите държави членки; подчертава обаче, че инициативата за провеждане на конференция ще отговори на тези очаквания само ако са изпълнени определени условия и твърдо са установени основни принципи за нейната дейност;

2. подчертава, че конференцията, която следва да се нарече „Конференция за бъдещето на Европейския съюз“, трябва да избегне подход, при който се приема, че целта е просто да се обсъдят различни варианти за по-нататъшна европейска интеграция, като едновременно с това настоящите достижения на правото на ЕС се приемат за даденост;

3. призовава преди конференцията да бъде извършен независим преглед на достиженията на правото на ЕС, включително задълбочен преглед на ЕСВД и анализ на разходите и ползите на програмите и агенциите на ЕС;

4. изразява дълбока загриженост, че членовете на федералистката фракция, добре представена в Брюксел и в институциите на ЕС, ще се стремят да доминират на конференцията, като поемат контрол върху нейния дневен ред и операции, за да я манипулират в подкрепа на своите цели;

5. настоява, че поради това процесът на конференция трябва да се основава на три основни принципа, за да има успех:

  плурализъм и многообразие;

  признаване на демократичната легитимност на националните институции;

  зачитане на конституционната демокрация;

Плурализъм и многообразие

6. подчертава, че като част от нейния ангажимент за плурализъм конференцията не трябва да се използва само за насърчаване на интеграционната идеология на ЕС, а следва да бъде възможност за равнопоставено обсъждане на различни и различаващи се предложения;

7. отбелязва, че съществуват други, също така валидни алтернативи на традиционната федералистка идеология, като например предложения за връщане на Съюза към европейска общност на суверенни нации въз основа на еврореалистичната концепция за конфедеративна Европа, която зачита правата и демократичната легитимност на държавите членки; призовава тези и много други възможности да бъдат обсъдени равнопоставено и справедливо на конференцията и свързаните с нея публични заседания;

8. поради това настоява на участниците в конференцията и в свързаните с нея заседания да бъде дадена справедлива възможност да обсъждат въпроси като например:

  дали европейската интеграция е отишла твърде далеч, и в кои области;

  дали някои правомощия следва да бъдат върнати на държавите членки;

  дали в някои области гласуването с мнозинство следва да престане да бъде стандартната процедура;

  дали съществуващите права на национално вето могат да бъдат разширени чрез формализиране на компромиса от Люксембург, за да може националното вето отново да се използва за защита на „много важни национални интереси“;

  дали методът на гласуване в Съвета следва да бъде преразгледан (по-специално след излизането на Обединеното кралство от ЕС);

  дали националните парламенти следва да могат да се позовават на принципа на субсидиарност, за да блокират конкретни законодателни предложения посредством процедура, която на практика означава „червен картон“;

  дали предимството на правото на ЕС пред националното конституционно право следва да бъде преосмислено;

  дали правото на законодателна инициатива следва да бъде разширено, за да включва националните парламенти;

  дали съответните роли и отговорности на съзаконодателите се нуждаят от изясняване;

Демократична легитимност на националните институции;

9. припомня, че институциите с най-голяма демократична легитимност в ЕС са тези на държавите членки; подчертава, че Парламентът не разполага с каквато и да е уникална или специална легитимност по европейските въпроси, която би обосновала той да поеме контрол над конференцията, и че във всеки един момент следва да се помни, че изборите за Европейски парламент представляват съвкупност от отделни национални избори, до голяма степен свързани с национални въпроси, а не едни единствени избори за бъдещето на Европа; освен това настоява конференцията да избягва корпоративния подход и да гарантира, че демократично избраните институции на държавите членки заемат централно място в процеса;

10. отново заявява, че правомощията на Европейския съюз не са му вътрешно присъщи като тези на дадена държава, а че те трябва да бъдат предоставени от Договорите; подчертава, че принципите на субсидиарност и пропорционалност ръководят упражняването на правомощията на ЕС, за да гарантират, че то се осъществява на възможно най-близко до гражданите равнище, в съответствие с принципа на близост, определен в член 10, параграф 3 от ДЕС; счита, че Съюзът трябва да се съсредоточи върху преодоляването на важните предизвикателства, при които той може да има добавена стойност; подчертава, че ресурсите са ограничени и че има ясна необходимост да се обмисли как да се приоритизират дейностите и да се използват по-ефективно наличните ресурси;

Конституционна демокрация

11. настоява, че трябва да се признае, от самото начало и от всички заинтересовани страни, че подобни обществени допитвания като инициативата за тази конференция, независимо от това колко добре са структурирани и организирани, не заместват – и следователно не могат да оспорват – демократичната легитимност на конституционно установените парламентарни институции; поради това подчертава, че не може да има никакъв демократичен аргумент в подкрепа на автоматичното прилагане на което и да е от заключенията на конференцията; вместо това предлага заключенията да бъдат официално представени на Европейския съвет, Европейския парламент и Комисията, за да може всяка институция да подготви официален отговор и последващи действия, както считат за уместно, за да се придвижи дебатът;

12. подчертава, че единствената конференция, която официално е в състояние да предложи изменения на Договорите, е „конференция на представителите на правителствата на държавите членки“, както е предвидено в член 48, параграф 4 от ДЕС, и че в съответствие с този член измененията могат да влязат в сила само „след като бъдат ратифицирани от всички държави членки в съответствие с конституционните им изисквания“;

Организационни въпроси

13. предлага в пленарното заседание на конференцията да участват приблизително 200 пълноправни членове, притежаващи следния демократичен мандат:

  по един представител от всяка държава членка;

  120 парламентаристи, номинирани от държавите членки (с национални делегации от между 2 и 15 членове);

  60 членове на Европейския парламент;

и 50 наблюдатели с пълни права на изказване, но без право на гласуване:

  27 членове на Европейската комисия;

  председателят на Европейския съвет;

  11 души, номинирани от Комитета на регионите;

  11 души, номинирани от Европейския икономически и социален комитет;

14. предлага други лица да могат да бъдат канени да участват в конкретни пленарни заседания като вещи лица, по целесъобразност, без да са членове или наблюдатели на конференцията;

15. препоръчва в началото на подготовката за конференцията да се проведе заседание на председателите на националните парламенти, което би могло да бъде полезна възможност за обмен на мнения относно начина за постигане на най-пълноценно участие на националните парламенти; подчертава в тази връзка, че държавите членки решават, в съответствие със своето конституционно право, кой ще представлява техните национални парламенти; отбелязва по-специално, че както е заложено в Декларация 51 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), парламентарните асамблеи на общностите и регионите могат да действат като съставни части на националната парламентарна система или камари на националния парламент; предлага членовете на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК) също да участват пълноценно в подготовката на конференцията;

16. предлага да има единен орган за ръководство на процеса на провеждане на конференцията, който да бъде предварително установен, но подбран измежду всички пълноправни членове и наблюдатели, и който да бъде наречен „координационен комитет“; настоява, че този координационен комитет трябва да бъде плуралистичен по състав и да включва членове на парламентите на държавите членки, както и членове от институциите на ЕС; препоръчва този координационен комитет да се състои от приблизително 40 членове, включително:

  трима членове на Съвета, представляващи тройното председателство;

  трима членове на Комисията;

  четиринадесет членове на Европейския парламент (по двама от всяка политическа група);

  по един член от всеки от 27-те национални парламента;

  съпредседателите на конференцията;

17. предлага координационният комитет да носи пълна отговорност за вземането на политически решения относно работата на конференцията, включително:

  организиране на граждански форуми в сътрудничество с националните парламенти;

  избор на въпроси, теми, програми, оратори и дискусионни групи;

  документацията, която да бъде разпространена;

  възлагане на проучвания на общественото мнение;

18. подчертава, че въпреки че координационният комитет може да създава работни групи, които да се съсредоточат върху конкретни организационни въпроси, тези групи не следва да имат независимо правомощие за вземане на решения, а само отговорности, възложени им от координационния комитет;

19. предлага да бъдат определени трима съпредседатели на конференцията: двама национални парламентаристи да бъдат номинирани от Европейския съвет и един член на ЕП да бъде номиниран от Европейския парламент; настоява кандидатите да отразяват политическия и географския баланс; предлага тримата съпредседатели да бъдат членове на координационния комитет;

20. подчертава, че е важно конференцията да гарантира солидарност между поколенията, като припомня, че обществото е партньорство от всички свои членове – бивши, настоящи и бъдещи; подчертава, че е важно гражданските форуми, свързани с конференцията, да бъдат балансирани и представителни по отношение на възраст, многообразие, географски и социален и икономически контекст; отбелязва, че може обаче по определени въпроси да се проведат конкретни граждански срещи, които могат да се отклоняват от този принцип, когато това е целесъобразно, като например срещи с младежта или срещи, свързани с конкретни въпроси (напр. проблемите, пред които са изправени градските или селските общности);

21. настоява гражданските форуми да бъдат организирани предимно на национално равнище, а тематичните транснационални граждански конференции да обобщават дебатите, провеждани на национално равнище; подчертава, че подборът на участниците във всички подобни срещи трябва да се прави напълно независимо и без политическа намеса; призовава участниците да бъдат подбирани от добре установени и уважавани организации за проучване на общественото мнение със съответния професионален опит;

22. настоява във всички обществени консултации, свързани с процеса на конференцията – било то действителни заседания или други форми на консултации, като например инициативи за проучване на общественото мнение или ангажиране на социалните медии – да се гарантира плурализъм; подчертава, че това означава, че всички програми, списъци на оратори, дискусионни групи, литература и документи и т.н. трябва да бъдат балансирани и да гарантират, че представят голямо разнообразие от различни гледни точки, отразяващи многообразието на становищата в Европа, за да се стимулира задълбочен дебат;

23. предлага членовете на пленарното заседание на конференцията да имат същите възможности и подкрепа за публикуването на докладите на малцинството, както и за докладите на мнозинството;

°

° °

24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

 

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност