Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0040/2020

Внесени текстове :

B9-0040/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0005

<Date>{10/01/2020}10.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0040/2020</NoDocSe>
PDF 287kWORD 90k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Европейския зелен пакт</Titre>

<DocRef>(2019/2956(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Бас Ейкхаут</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0040/2020

B9‑0040/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския зелен пакт

(2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид принципа на предпазните мерки, залегнал в член 191 от ДФЕС,

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания[1],

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

 като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН (CBD),

 като взе предвид най-актуалните и най-всеобхватни научни доказателства за вредните последици от изменението на климата, изложени в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята, и специалния му доклад относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

 като взе предвид огромната заплаха от загуба на биологично разнообразие, изложена в обобщението, съставено за определящите политиките лица, на доклада от 29 май 2019 г. за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES),

 като взе предвид 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP25), проведена в Мадрид, Испания, от 2 до 15 декември 2019 г.,

 като взе предвид 26-ата конференция на страните по РКООНИК, която предстои да се проведе през декември 2020 г., както и факта, че всички страни по РКООНИК трябва да увеличат своя национално определен принос в съответствие с целите на Парижкото споразумение,

 като взе предвид 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15), което предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г., на което страните по Конвенцията трябва да вземат решение относно глобалната рамка за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие след 2020 г.,

 като взе предвид десетия обобщаващ доклад от ноември 2019 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) относно емисиите на парникови газове (доклад относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г.),

 като взе предвид първия обобщаващ доклад от декември 2019 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) относно производството на изкопаеми горива (доклад относно разликите по отношение на производството за 2019 г.),

 като взе предвид доклада, озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи 2020 г.“, на Европейската агенция за околната среда,

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като има предвид пресичането на четири от деветте планетарни граници, както са определени от Стокхолмския център за устойчивост, за измерване на безопасно оперативно пространство за човечеството и за общото състояние на системата на Земята,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение[2],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г., която се провежда в Мадрид, Испания (COP25)[3],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[4],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. относно изменението на климата,

 като взе предвид констатациите и препоръките на Комитета за спазване на задълженията по Протокола от Киото във връзка със Съобщение Accc/C/2008/32 (част II) относно спазването от страна на Европейския съюз, прието от Комитета за спазване на задълженията по Конвенцията от Орхус на 17 март 2017 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно прилагането на Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива за екологичната отговорност)[5],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на Целите за устойчиво развитие за 2030 г.[6],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки[7],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството[8]

 като взе предвид Декларацията на министрите от Малта от 30 март 2017 г., озаглавена „MedFish4Ever“ (Рибарството в Средиземноморието за вечни времена),

 като взе предвид Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда от 2019 г. (COM(2019)0149),

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че научните доказателства за сериозна и непосредствена опасност за човешкото благоденствие на планетата в резултат на екологични вреди, причинени от човешката дейност, са официално признати от правителствата на международно равнище, най-малко след срещата на високо равнище за Земята в Рио, проведена през 1992 г.;

Б. като има предвид, че докладът от 1972 г., озаглавен „Ограничения на растежа“, относно компютърната симулация на експоненциалното нарастване на икономиката и на населението с ограничено предлагане на ресурси се е доказал като научно обосновано предупреждение, но за съжаление е бил пренебрегван от създателите на политики през последните десетилетия;

В. като има предвид, че в публикувания през 2006 г. доклад на Стърн се прави заключението, че ползите от решителни и ранни действия в областта на изменението на климата далеч надхвърлят разходите за бездействие; като има предвид факта, че без предприемане на действия общите разходи във връзка с изменението на климата ще бъдат равностойни на загубата на най-малко 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) всяка година, сега и за в бъдеще;

Г. като има предвид, че последните научно обосновани доклади от, наред с други, Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и ЕАОС, показват, че приетите до момента политики са недостатъчни за предотвратяване на катастрофалното превишаване на капацитета на планетата за поддържане на благосъстоянието на човека, по-специално чрез глобално затопляне, превишаващо 1,5 °C, намаляване на биологичното разнообразие, нарушаване на биогеохимичните потоци и следователно на риска от екологичен срив;

Д. като има предвид, че в тези доклади, наред с другото, също така се пояснява, че ефективните мерки на политиките и технологиите за предотвратяване на това превишаване не само съществуват, но са социално и икономически осъществими, и че лицата, определящи политиките, трябва да гарантират прилагането им в рамките на следващото десетилетие;

Е. като има предвид, че съгласно специалното проучване на Евробарометър, публикувано през април 2019 г., и проучването на Евробарометър, публикувано през есента на 2019 г., изменението на климата е повод за нарастваща загриженост сред гражданите на ЕС, като 93% от гражданите на ЕС считат изменението на климата за сериозен проблем;

Ж. като има предвид, че Парламентът призова настоятелно новата Комисия да гарантира, че всички нейни предложения са изцяло приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 °C и за спиране на загубата на биологично разнообразие;

З. като има предвид, че преходът към устойчив и приобщаващ социално-икономически модел носи социални, екологични и икономически ползи, и води до предотвратяване на бъдещи социални, екологични и икономически разходи, които значително надвишават необходимите за прехода финансови инвестиции;

И. като има предвид, че по време на финансовата криза ЕС одобри отпускането на 5000 млрд. евро за спасяване на банки и че между 2015 г. и 2019 г. ЕЦБ мобилизира 2400 млрд. евро за своята програма за увеличаване на паричната маса;

Й. като има предвид, че научната литература показа, че преходът към начин на хранене, основан в по-голяма степен на растителни съставки, ще облекчи натиска върху земята, ще намали емисиите от селскостопанския сектор и ще спомогне за възстановяването на екосистемите;

К. като има предвид, че осигуряването на справедлив преход се състои в разпределяне на ползите без дискриминация и активно достигане до социално изключените лица, по-специално с цел премахване на недопустимите неравенства, които продължават да съществуват в ЕС, като същевременно при разпределянето на разходите се прилага стриктно принципът „замърсителят плаща (и не му се плаща)“;

Л. като има предвид, че принципът на предпазните мерки, залегнал в ДФЕС, следва да бъде в основата на всички действия, предприемани в контекста на Европейския зелен пакт, с цел да се подпомогне опазването на здравето и на околната среда;

М. като има предвид, че ЕС е отговорен за приблизително 10% от емисиите в световен мащаб и че следователно ЕС трябва да използва всички средства, с които разполага, за да поеме водеща роля в международен план, така че да повишава равнището на амбиция на своите международни партньори, по-специално САЩ, Китай, Индия, Русия, Япония и Бразилия;

Н. като има предвид, че един справедлив преход предполага също така правото на хората на пълен достъп до правосъдие и пълно правоприлагане, що се отнася до задълженията на Съюза, неговите държави членки и частния сектор в областта на климата и околната среда;

О. като има предвид, че Комитетът за спазване на задълженията по Конвенцията от Орхус е установил, че ЕС не спазва разпоредбите на член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията, що се отнася до достъпа до правосъдие от страна на членовете на обществеността, тъй като нито Регламентът относно Орхуската конвенция, нито съдебната практика на Съда на Европейския съюз изпълняват или спазват задълженията, произтичащи от тези параграфи, като по този начин превръщат преразглеждането на регламента в задължение, а не във възможност, както се предвижда в съобщението относно Европейския зелен пакт;

П. като има предвид, че на 20 декември 2019 г. Върховният съд на Нидерландия призна, че изменението на климата нарушава правата на човека, по-специално членове 2 и 8 от Европейската конвенция за правата на човека, и че държавите членки са принудени да действат независимо от действията на международните партньори; като има предвид, че всички държави членки са страни по Конвенцията и че присъединяването на Съюза към Конвенцията е предвидено в Договора от Лисабон;

Р. като има предвид, че Комисията е започнала оценка и „проверка на пригодността“, за да се оцени как правилата на равнището на Съюза спомагат за борбата с престъпленията срещу околната среда и допринасят за увеличаването на опазването на околната среда, с оглед на евентуален преглед на тези правила относно престъпленията против околната среда; като има предвид, че това трябва да се извършва ясно и по начин, който е в съответствие с амбициите, изложени в Европейския зелен пакт;

Съгласуван и всеобхватен план за действие за справяне с извънредното положение в областта на климата и околната среда

1. след своята декларация за обявяване на извънредна ситуация в областта на климата и околната среда отново заявява, че предприемането на незабавни и амбициозни действия е от решаващо значение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и за избягване на мащабни загуби на биологично разнообразие; приветства в това отношение публикуването на съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“; счита, че Съюзът следва да приеме преобразуващ, всеобхватен, приобщаващ, недискриминационен и съгласуван план за действие, за да се гарантира социално справедлив преход във всички региони и различни сектори на икономиката, насочен към гарантиране на просперитет за всички в рамките на възможностите на планетата;

2. подчертава, че на всички хора, живеещи в Европа, следва да бъде предоставено основното право на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда и на стабилен климат без дискриминация, както и че това право трябва да бъде напълно приложимо чрез съдебната система на национално равнище и на равнище ЕС;

3. подчертава, че Европейският зелен пакт е преобразуващ проект, който трябва да промени из основи създаването на стойност в нашите икономики чрез повторно интегриране на нашия икономически модел в нашата социална пазарна икономика; посочва, че докато неравенството по отношение на доходите в ЕС между групите с високи и с ниски доходи допълнително се е увеличило след кризата, делът на доходите на 20% на лицата, заемащи най-ниското стъпало на стълбицата на заплатите е намалял след 2008 г. до едва 7,7% от общия национален доход; делът на инвестициите (частни и публични) в ЕС в сравнение с БВП до момента все още е под равнищата отпреди кризата и се пропуска възможността трайно високите равнища на икономии на средства да бъдат използвани продуктивно; посочва, че нашата икономика е с ярко изразен финансов облик, което води до неустойчиви действия в краткосрочна перспектива в реалната икономика; отбелязва, че съществува увеличен риск инвестициите в изкопаеми източници да се превърнат в блокирани активи с потенциално разрушителни последици за финансовите пазари, инвеститорите и финансовите институции;

4. призовава за Европейски зелен пакт за справяне с настоящото положение на недостатъчни инвестиции и неравенство чрез извличане на ползи от преобладаващата нисколихвена среда за частни и публични инвестиции за постигане на по-екологосъобразна икономика, намаляване на неравенството и осигуряване на ключови обществени блага в бъдеще; призовава за преобразуване на финансовия сектор, за да се възстанови неговата връзка с реалната икономика, като същевременно се ограничава системната финансова нестабилност, особено чрез преодоляване на риска от блокиране на активи; признава, че нашите икономики, като са подложени на коренна и разрушителна трансформация, ще бъдат изправени пред загуби на работни места в някои сектори, за които Европейският зелен пакт може и трябва да дава смели решения, като осигурява нова качествена заетост, социална сигурност и перспектива за най-засегнатите региони;

5. подчертава, че въпреки че Съюзът и неговите държави членки са успели да намалят своите емисии на парникови газове с 23% между 1990 г. и 2018 г., като същевременно бележат икономически растеж, екологичният отпечатък на Европа остава значителен, както беше потвърдено от Европейската агенция за околната среда; подчертава, че изследванията показват, че за да се поддържа световното търсене на природни ресурси, което се изисква от европейското производство и потребление, ще са необходими 2,8 планети Земя; поради това подчертава, че амбицията на Европейския зелен пакт не следва да бъде само значително намаляване на вътрешните емисии на парникови газове на Съюза, но също така и справяне с внасяните емисии и общия глобален отпечатък на Съюза;

6. изразява дълбоко съжаление във връзка с битуващото формулиране на Европейския зелен пакт като „нова стратегия за растеж“, когато неговата основна цел трябва, напротив, да осигурява споделено благосъстояние в рамките на възможностите на планетата; настоява Комисията да поясни, че увеличаването на икономическата добавена стойност, както тя е определена традиционно, е дълбоко подчинено на ефективността при постигането на целите в областта на климата и други екологични цели при избора на варианти на политиката в рамките на Европейския зелен пакт; поради това призовава Комисията да работи за алтернативи на БВП като начин за измерване на благосъстоянието и благоденствието в Съюза и в неговите държави членки;

7. счита, че Европейският зелен пакт е уникална възможност за съживяване на нашата европейска демокрация с цел постигане на по-справедлив, приобщаващ, основан на сътрудничеството, прозрачен и подлежащ на отчетност модел на икономическо и обществено управление; призовава Комисията да се възползва от тази възможност, за да постигне тези цели в подхода си към екологичната трансформация;

8. изразява твърдо убеждение, че екологичната амбиция на Зеления пакт следва да ръководи цялата дейност на новата Комисия, по-специално като гарантира, че всички нови законодателни и незаконодателни предложения, както и съответното действащо законодателство, са в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 °C, за спиране на загубата на биологично разнообразие и за зачитане на възможностите на планетата;

9. изразява твърдото си убеждение, че Европейският зелен пакт следва да насърчава интегриран подход и да обединява всички сектори, за да ги насочва към постигането на една и съща цел; счита, че интегрирането на различни политики, насочени към цялостна визия, е реалната добавена стойност на Европейския зелен пакт и че поради това то следва да бъде засилено; призовава Комисията да разработи и прилага Европейския зелен пакт като глобална рамка с подходяща структура за управление, подробни, интегрирани и преобразуващи стратегии по сектори, за да се определя по какъв начин всеки сектор ще допринася за целите и задачите на Европейския зелен пакт, като това се придружава от оценка на съответните потребности от финансиране;

10. призовава програмата за трансформация, съдържаща се в Европейския зелен пакт, да залегне в основата на обновения европейски семестър, така че чрез задължителни мерки да се гарантира, че социално-икономическите, макроикономическите и фискалните политики на всички държави членки допринасят и са в пълно съответствие с целите и задачите на Европейския зелен пакт;

11. настоява, че един справедлив преход, който наистина не забравя никого, не може да бъде ограничаван до смекчаването на определени икономически последици за предприятията, но трябва задължително да бъде насочен към икономическите, регионалните, географските, възрастовите, свързаните с пола и другите неравенства в ЕС, като се гарантира, че ползите, включително новите работни места в „зелените“ сектори, по-ниските сметки за енергия, чистият въздух и водата, се разпределят по начин, който намалява тези неравенства, докато разходите се поемат предимно от онези, които традиционно се възползват в най-голяма степен от дейностите, отговорни за извънредната ситуация, свързана с изменението на климата;

12. изразява съжаление относно липсата на свързани с пола аспекти, действия и цели в съобщението относно Европейския зелен пакт и настоятелно призовава Европейската комисия да включи измерението на равенството между половете и свързаните с пола въпроси и действията в областта на климата и околната среда на всички равнища; призовава Комисията да изпълни поетия от председателя Урсула фон дер Лайен ангажимент за насърчаване на равенството между половете във всички процеси на изготвяне на политики, както и да изпълни предложенията, направени от заместник‑председателя Тимерманс, за следване на „двупистов подход по отношение на равенството между половете и изменението на климата“ и за „предприемане на мерки за коригиране на въпросите, свързани с равенството между половете и климата, във всички аспекти на европейската политика за развитие“; припомня, че съдържателното и равнопоставено участие на жените в органите за вземане на решения и в политиката и действията на равнище ЕС, както и в областта на климата на национално и местно равнище е от жизненоважно значение за постигането на дългосрочните цели в областта на климата;

Повишаване на амбициите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

13. приветства признанието, че настоящият национално определен принос на Съюза не е в съответствие с ангажимента на Съюза за спазване на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, и призовава Комисията и държавите членки да засилят в спешен порядък действията в областта на климата; призовава Комисията да представи до март 2020 г. амбициозен Европейски закон за климата, с който се създава въглероден бюджет за Съюза и се въвежда в правото на Съюза, вдъхновен от отговорността на Съюза да действа в съответствие с най-новите научни доказателства относно пътищата, съвместими с целта за поддържане на глобалното затопляне под 1,5 °C, повишена цел за цялата икономика за най-малко 65 % вътрешни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., както и целта за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2040 г.;

14. призовава Комисията да преразгледа и приведе в съответствие, възможно най-скоро и най-късно до юни 2021 г., всички инструменти на политиките на Съюза, свързани с климата и енергетиката, с тази засилена средносрочна и дългосрочна амбиция по отношение на климата, както и да премахне в спешен порядък всички пропуски или непоследователности, съществуващи в настоящите политики или международни ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на третирането на биогоривата и горскостопанската биомаса съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници и Европейската схема за търговия с емисии, и да предложи до юни 2020 г. стратегически план на Съюза за метана, включително конкретни цели за постепенно намаляване, инструменти и варианти на политиките за бързо справяне с проблема и за драстично намаляване на емисиите на метан във всички съответни сектори, а именно селското стопанство, отпадъците и енергетиката;

15. изразява съжаление, че Комисията не е посочила конкретно в Европейския зелен пакт планове за преразглеждане на Регламентите за флуорсъдържащите парникови газове; призовава Комисията да се възползва от преразглеждането през 2020 г. на Регламента за флуорсъдържащите парникови газове, за да се преодолеят известни недостатъци, които застрашават амбициозните цели на ЕС по отношение на климата, като например незаконната търговия с флуоровъглеводород (HFC) и недостатъчните действия срещу употребата на хексафлуорид (SF6);

16. приветства целта за гарантиране на ефективно ценообразуване на въглеродните емисии в цялата икономика и призовава Комисията да предприеме амбициозна реформа на СТЕ на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г., включително чрез съществено увеличаване на коефициента на линейно намаление, чрез премахване на всички безплатни квоти, въвеждане на ефективна и нарастваща минимална цена на въглеродните емисии и разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС, така че тя да обхваща и морския транспорт; приветства ангажимента на Комисията за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се гарантират равнопоставени условия на международната търговия; счита, че преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергията следва да сложи край на несправедливото и вредно от екологична гледна точка освобождаване от данъци, което понастоящем се прилага по отношение на авиационните и морските горива, и да осигури ефективно и справедливо ценообразуване на въглеродните емисии за всички сектори, които не са обхванати от СТЕ на ЕС; подчертава, че тези мерки следва да бъдат разработени внимателно, за да не се увеличават неравенствата, и настоятелно насърчава разпределянето на допълнителни данъчни приходи за намаляване на неравенствата, поемане на разходите за хората, които са най-силно засегнати от прехода, и гарантиране, че никой не е изоставен в прехода към неутрален по отношение на климата континент;

17. счита, че всички съществуващи мерки по отношение на изместването на въглеродни емисии следва да бъдат заменени с политики и инструменти, които интернализират всички разходи, свързани с емисиите на парникови газове; във връзка с това приветства предложението за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместим с правилата на СТО, и факта, че това следва да бъде алтернатива на съществуващите мерки, а не да ги допълва, но изразява силно съжаление, че неговото въвеждане се поставя в зависимост от все още съществуващите различия в амбициите между Съюза и неговите международни партньори;

18. подчертава, че природосъобразните решения могат да помогнат на Съюза и неговите държави членки да постигнат своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове и целите, свързани с биологичното разнообразие; настоява, че природосъобразните решения трябва да допълват намаляването на емисиите на парникови газове при източника; изразява тревога от отрицателните тенденции по отношение на защитата, опазването и подобряването на природата и биологичното разнообразие в Европа, както се съобщава в доклада за състоянието на околната среда за 2020 г.; в този контекст призовава за стартиране на стратегия за „естествени климатични решения“, включваща правна рамка за запазване на доброто екологично състояние на екосистемите, прилагане на политика на нулева деградация и възстановяване на увредените екосистеми, включително чрез пълна защита на най-малко 30% от сухоземните и морските екосистеми и устойчиво управление на оставащите зони;

19. призовава Комисията да продължи работата си по дългосрочната стратегия за включване на нов сценарий, основан на икономика с висока енергийна ефективност, ефективно използване на ресурсите и цялостно използване на възобновяеми източници на енергия, основаващ се по-скоро на основани на екосистемни решения, отколкото на технологии за отстраняване на въглерод, които биха довели до значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, така че тази стратегия да бъде представена на РКООНИК до 2020 г. в съответствие с Парижкото споразумение;

20. приветства съобщението за поставяне на началото на Европейски пакт за климата до март 2020 г. с цел ангажиране на публичните и недържавните участници в действията в областта на климата; признава важната роля на местните и регионалните власти за постигането на амбициозните цели в областта на климата; призовава изпълнителния заместник-председател, отговарящ за Европейския зелен пакт, да включва в пълна степен местните и регионалните органи, както и представителите на гражданското общество, в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на Европейския зелен пакт; призовава за засилване на подхода на многостепенно управление, както и за признаване на местните и регионалните участници като най-подходящите равнища на управление, за да се осъществи решителен преход към икономика с нулеви емисии на въглерод;

21. повтаря своя призив за преразглеждане на Регламента относно Орхуската конвенция, Директивата относно екологичната отговорност и Директива 2008/99/ЕО относно опазване на околната среда чрез наказателното право, за да се гарантира, че принципът „замърсителят плаща“, включително чрез ясни правила за отговорност на дружествата за екологични вреди, както и достъпът до правосъдие за жертвите на замърсяване и престъпления, свързани с околната среда, се прилагат във всички държави членки и на равнището на Съюза;

22. счита, че съществува фундаментален и несъвместим конфликт между интересите на сектора на изкопаемите горива и политиките, които се изискват по линия на Европейския зелен пакт; поради това настоява, че създателите на политики и техните представители на равнището на Съюза или на държавите членки, когато работят с отрасъла за производство на изкопаеми горива или с тези, които работят за прокарването на интересите на този отрасъл, следва да се отчитат изцяло и да бъдат напълно прозрачни; освен това настоява да се прилагат мерки, за да се гарантира, че секторът на изкопаемите горива и лицата, които работят за прокарването на неговите интереси, действат и работят при пълна отчетност и прозрачност; призовава Комисията да се включи отново в преговорите за подобрен междуинституционален регистър за прозрачност, за да включи пълноценното участие на Съвета на ЕС и на всички постоянни представителства;

23. приветства съобщението, че Комисията ще стане неутрална по отношение на климата до 2030 г.; припомня, че Европейският парламент е неутрален по отношение на въглеродните емисии от 2016 г. насам, главно чрез своите политики в областта на околната среда и политиките на Отдела за Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS), използването на компенсации и сертификати за „зелена“ електроенергия; счита, че Парламентът следва да засили своите действия в областта на климата чрез въвеждането на политики, които да станат неутрални по отношение на климата до 2030 г.; възлага на Бюрото на Европейския парламент да обсъди и да постигне съгласие до края на 2020 г. по пътна карта за постигане на тази цел;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

24. приветства стремежа на Комисията за декарбонизация на енергийната система, така че ЕС да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г. и за предпочитане до 2040 г.; приветства допълнително приоритета, който се дава на енергийната ефективност; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ във всички сектори и политики; изразява съжаление поради факта, че Комисията не се стреми да преодолее „ефекта на бумеранга“, произтичащ от мерките за енергийна ефективност, като в същото време е доказано от опита, че този ефект измества значителен процент от първоначалните ползи; призовава Комисията да се справи с този проблем по подходящ начин при разработването на бъдещи политики и мерки;

25. счита, че Европейският зелен пакт е важен и уникален импулс за създаване на визия за напълно енергийноефективна и основана на възобновяеми източници енергийна система, която може да отговаря на очакванията на хората в ЕС; настоятелно призовава Комисията да разработи спешно допълнителен сценарий, осигуряващ 100% енергия от възобновяеми източници, която да е съвместима с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г.;

26. призовава Комисията да преразгледа всички съответни законодателни актове в областта на енергетиката най-късно до юни 2021 г., за да представи както задължителна цел за енергийна ефективност за 2030 г. от най-малко 45%, така и обвързваща цел за енергията от възобновяеми източници до 2030 г. за най-малко 40%, като необходима стъпка към превръщането на икономиката в енергийно ефективна и използваща 100% енергия от възобновяеми източници и съответстваща на целта за 2030 г. за намаление с 65% на емисиите на парникови газове; настоява Комисията да определи задължителни цели за всяка държава членка както за енергийна ефективност, така и за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., и да гарантира, че цялото свързано законодателство е ясно, приложимо и не съдържа пропуски;

27. изисква незабавно прекратяване на преките и непреките субсидии на ядрено гориво и на изкопаеми горива на равнище ЕС, и призовава държавите членки да въведат еднакви изисквания на национално и поднационално равнище; изисква държавите членки, както и публичните и частните пенсионни фондове, изцяло да прекратят използването на изкопаеми горива; призовава за постепенно извеждане от експлоатация на ядрено гориво, лигнит, въглища, торф и петрол за производство на електроенергия до 2030 г. и за забрана на използването на изкопаеми горива до 2040 г., като същевременно се гарантира справедлив и приобщаващ преход;

28. подчертава, че държавите партньори трябва да бъдат изцяло интегрирани в политиките от областта на Зеления пакт, както и да могат да се възползват от финансиране, особено за научни изследвания и справедлив преход. Изтъква необходимостта от енергиен преход в държавите от Западните Балкани по отношение на производството на енергия от въглища и лигнит за вътрешно потребление на електрическа и топлинна енергия, както и за вноса на електроенергия в ЕС;

29. подчертава факта, че ЕС трябва да превърне в приоритет борбата срещу бедността, включително енергийната бедност и социалната справедливост; подкрепя включването на цел за намаляване на енергийната бедност и приемането на хармонизирано определение за енергийна бедност;

30. призовава Комисията да разработи пазара на газ в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ и с целта за постепенно прекратяване на използването на изкопаеми горива, за да се постигне неутралност по отношение на климата до 2040 г.; счита, че четвъртият списък с проекти от общ интерес е изложен на риск от създаване на зависимост от въглеродни емисии и следователно би застрашил целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г.; счита, че използването на възобновяеми източници на газ ще играе ограничена роля и поради това призовава за ограничаване на използването му в трудни за декарбонизация сектори, като същевременно се гарантира, че възобновяемите източниците на газ се ограничават до биогаз или възобновяем водород, произведен от 100 % възобновяеми енергийни източници, произтичащи от енергийно-ефективни процеси и ограничени до наличния запас от устойчив фураж;

31. припомня, че ядрената енергия е небезопасна, неустойчива и нерентабилна технология, и поради това признава, че ядрената енергия не представлява решение за климата и изисква от ЕС, държавите членки и ЕИБ да прекратят финансирането на тази технология и да пренасочат наличните ресурси към инвестиции във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и развитие на интелигентни мрежи; признава, че ядрената енергия е по своята същност несъвместима с енергийния микс от възобновяеми източници поради липсата на гъвкавост в доставките и че възпрепятства разработването на устойчиви решения; припомня, че нито една държава в света не разполага с дълбоко геоложко хранилище за дългосрочно обезвреждане на ядрени отпадъци, което значително уврежда околната среда в дългосрочен план; предлага преразглеждането на Договора за Евратом с цел установяване на принципите за безопасност, по-специално по отношение на извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали и съхраняване на радиоактивни отпадъци, както и по отношение на задължението за застраховка гражданска отговорност;

Строеж и саниране по енергийно и ресурсно ефективен начин

32. приветства предложената инициатива за стимулиране на тенденцията за саниране в Европа, както и на мерки, насочени към улесняване на достъпа до финансиране за санирането на сгради; категорично настоява, че това трябва да включва специален акцент върху социалното жилищно настаняване и жилищата под наем;

33. подчертава, че всеки европейски гражданин се нуждае от финансово достъпно, здравословно и безопасно място, което да нарече свой дом; изразява съжаление, че незаконодателните мерки и пожелателните инициативи не са доказали успеха си в миналото, и че действащото законодателство не успява да се справи с предизвикателствата по подходящ начин;

34. призовава за приемане на законодателни мерки и необходими инвестиции за увеличаване до 3% на годишния процент на саниране на сгради и за гарантиране, че съществуващият сграден фонд се санира до постигането на стандарт на близко до нулата нетно потребление на енергия (nZEB); отхвърля идеята за разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС по отношение на емисиите на сградите, тъй като това ще освободи от отговорност публичните действия и би могло да доведе до по-високи сметки за енергия за наемателите и собствениците на жилища;

35. подчертава ролята на гражданските енергийни общности и секторната интеграция в една устойчива икономика; призовава политиките в областта на сградния фонд да придобият всеобхватен и приобщаващ характер, така че да съчетават социалните услуги, промишлеността, мобилността и енергийните функции на домовете, работните места и обществените сгради, и да бъдат от полза за европейските граждани;

36. подчертава, че съществуващите инициативи като инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ се нуждаят от по-голям бюджет и все още не са разгърнали пълния си потенциал; призовава за специални инструменти за финансиране на нови бизнес модели, като например дружества за предоставяне на енергийни услуги (ESCO), комбинация от безплатни консултантски услуги за саниране на сгради с разширено и подходящо финансирано европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA) за идентифициране и обединяване на малки проекти в рамките на подходящи за финансиране проекти, както и въвеждането на допълнителни безплатни консултантски услуги и комплекти за енергийна ефективност за гражданите;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

37. приветства ангажимента за неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, и поради това призовава Комисията да гарантира, че всички действия за постигане на неутрална по отношение на климата и кръгова икономика са изцяло съобразени с амбициите за нулева степен на замърсяване на нетоксична среда с цел постигане на нетоксични цикли на материалите;

38. призовава за установяване на обвързващи цели на равнището на ЕС за намаляване на първичното потребление на суровини и за повишаване на ефективността на ресурсите, за да се постигне устойчива и чиста кръгова икономика най-късно до 2050 г.;

39. призовава за интернализиране на външните разходи чрез подходящо данъчно облагане на ресурсите и подчертава необходимостта от зачитане на необходимостта от запазване на потреблението на ресурси в рамките на възможностите на планетата по отношение на икономическата отчетност и макроикономическите политики;

40. приветства факта, че през март 2020 г. Комисията ще приеме промишлена стратегия на ЕС за справяне с двойното предизвикателство на зелената и цифровата трансформация, но подчертава, че промишлената стратегия трябва да бъде в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г. и че обновяването на европейската промишленост трябва да бъде съсредоточено върху енергийната и ресурсната ефективност и върху подход, основан на жизнения цикъл и чистата кръгова икономика, ако възнамерява да запази своята конкурентоспособност и да се превърне в световен лидер в областта на екологичното производство; призовава за приемането на редовен доклад за наблюдение, който да акцентира върху конкурентоспособността и устойчивостта при кризи на екологичната индустрия, МСП и стартиращите предприятия;

41. призовава промишлената политика на ЕС да насочва инвестициите към творчество, умения, иновации, устойчиви технологии и решения, и да насърчава модернизирането на промишлената база на Европа чрез политика, вземаща предвид веригата на стойността, която включва всички промишлени сектори и участници, включително МСП, и се прилага във всички региони на ЕС; подчертава, че стратегията трябва да бъде подкрепена от дългосрочна регулаторна рамка, която включва ясни цели и показатели, както и измерване на напредъка, и която се основава на приобщаващи и прозрачни процеси, които гарантират съгласуваност на политиките;

42. приветства факта, че Комисията ще приеме нов план за действие в областта на кръговата икономика, включващ политика на „устойчиви продукти“, която ще отдаде приоритет на намаляването и повторното използване на материалите, преди да ги рециклира, с цел насочване на прехода към всички сектори; подчертава ролята на системите с множество цикли, особено за промишлени опаковки и контейнери за храни, като например бутилки за вода, призовава за създаването на система за депониране в целия ЕС;

43. призовава за решителни действия срещу умишленото и неумишленото изпускане на пластмасови микрочастици и за по-нататъшни мерки срещу пластмасовите изделия за еднократна употреба; подкрепя намерението на Комисията да преразгледа правилата относно превозите на отпадъци, така че да спре износа на отпадъци извън ЕС;

44. призовава Комисията да преразгледа законодателството в областта на екодизайна, така че то да обхване области отвъд енергийната ефективност, включително мерки за ясно етикетиране на рециклируемостта на продуктите и възможностите за поправката им; призовава също така Комисията да представи до март 2020 г. работен план за екопроектирането и енергийното етикетиране за периода 2020—2024 г. и да приеме мерките за всяка конкретна група продукти, веднага щом бъдат подготвени;

45. настоява Комисията да включи текстила в своята промишлена стратегия и да предостави стимули за рециклирането на текстил в рамките на ЕС;

46. приветства намерението на Комисията да постави устойчивостта в центъра на цифровия сектор; в този контекст, набляга на необходимостта от подобряването на показателите за енергийна ефективност и на кръгова икономика на цифровия сектор — от широколентовите мрежи до центровете за електронно обработване на данни и устройствата на информационните и комуникационните технологии. във връзка с това призовава за създаването на Зелена стратегия на ЕС в областта на информационните технологии с конкретни стандарти за енергийна ефективност за центровете за обработка на данни и за приемане на директива за екопроектиране в областта на информационните технологии, която да определи задължителни стандарти и цели за енергийна ефективност, икономии на ресурси, рециклиране и възможности за ремонт на ИТ устройства, създаване на „право на поправка“ за цифрови крайни устройства, определяне на изискванията за стандарти за ефективност за видео платформи, като например дезактивиране на автоматичното възпроизвеждане като настройка по подразбиране, въвеждане на видим бутон, активиращ аудио функция или настройки по подразбиране за видео разделителната способност на излъчване в реално време и услуги за видео по заявка, както и създаване на европейски мозъчен тръст за най-добри цифрови практики, с цел да се обхванат примери за най-добри практики за устойчиво използване на цифровизацията и предоставянето им на разположение на дружествата и администрациите;

47. припомня, че устойчивите и справедливи вериги на доставки чрез системно използване на устойчиви критерии за възлагане на обществени поръчки са ключов инструмент за постигане на целите на Европейския зелен пакт; призовава Комисията да проучи задълбочено какви законодателни и незаконодателни корекции на действащата уредба на обществените поръчки са необходими, за да се гарантира пълно съответствие с целите на Европейския зелен пакт, по-специално целта за постигане на неутрална по отношение на климата политика до 2040 г., и да представи конкретен план за действие в тази област, включващ конкретни измерими цели и мониторинг на напредъка, постигнат от всяка държава членка в това отношение;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

48. подчертава, че транспортният сектор е единственият сектор, в който емисиите са се увеличили от 1990 г. насам, и приветства ясното признаване, че всички видове транспорт (автомобилен, железопътен, въздушен и воден) ще трябва да допринасят изцяло за декарбонизацията на транспортния сектор в съответствие с целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика; категорично подкрепя целта за интернализиране на всички разходи, които транспортният сектор генерира за околната среда и здравето, които понастоящем възлизат на около 1 000 милиарда евро годишно, отразени в неотдавнашното проучване относно външните фактори и интернализацията на разходите, възложено от Комисията;

49. счита, че общата ориентация на транспортните проекти и политика трябва да се основава на цялостно разбиране на всички краткосрочни и дългосрочни външни разходи; поради това призовава за всеобхватна стратегия за цялостно интернализиране на посочените разходи чрез мерки, които включват принципите „замърсителят и потребителят плаща“, както и подхода „от източника на гориво до потребителя“; счита, че подобни мерки следва да гарантират равнопоставеност между всички видове транспорт и да включват, без да се ограничават до това, всеобхватно пътно таксуване, прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива, като например тези за авиационно и морско гориво, възможната взаимосвързаност между железопътната инфраструктура на държавите членки и достъпността на транспорта с ниски емисии, както и липсата на ДДС върху самолетните билети, както и преразглеждане на насоките за спиране на държавните помощи за инвестициите в разширяването на летищата;

50. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че социалното измерение на приобщаваща, недискриминационна и изцяло достъпна транспортна политика отсъства от предложенията на Комисията, като се имат предвид лошите условия на труд за много работници в транспортния сектор и в контекста на застаряването и неравностойното общество; подчертава, че освен разходите за околната среда и здравето, лошите условия на труд на работниците изкуствено намаляват разходите за пътуване и дават възможност за процъфтяване на социално и екологично неустойчиви бизнес модели;

51. приветства поставянето на акцент върху разрастването на инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства, които са част от решението за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт; въпреки това призовава за по-цялостен план за градска мобилност с цел намаляване на задръстванията и подобряване на условията за живот в градовете, по-специално с цел намаляване на наличното пространство за индивидуални автомобили и замяната му с пространство за обществена, активна и микромобилност; изразява съжаление относно липсата на стратегия за мобилност за селските райони, които обикновено са по-изолирани и ще изискват значителни инвестиции в обществения транспорт, за да се гарантира тяхната свързаност, като същевременно се намалят емисиите;

52. настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки, които желаят да забранят продажбата на нови превозни средства, оборудвани с двигатели с вътрешно горене след определена дата, и счита, че е необходимо до 2030 г. да се въведе забрана в целия ЕС на конвенционалните двигатели с вътрешно горене за новите леки пътнически автомобили и леките търговски превозни средства, за да се изпълни целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г., като същевременно се предотврати разпокъсването на единния пазар; припомня, че отхвърля удължаването на срока на действие на СТЕ на ЕС за автомобилния транспорт и призовава вместо това за въвеждане на по-строги стандарти за емисиите на CO2 от леките автомобили, микробусите и тежкотоварните превозни средства;

53. припомня, че по данни на ЕАОС близо 412 000 случая на преждевременна смърт през 2016 г. се дължат на замърсяване на въздуха; във връзка с това призовава за задължителна модернизация на всички дизелови превозни средства в ЕС, които не отговарят на стандартите на ЕС и за създаване на агенция на ЕС за изпитване на емисиите, както и за приемането на стандарти EURO 7 за емисии от превозни средства, които обхващат всички емисии, включително от гуми и спирачки; призовава за финансиране от ЕС на технологии и инфраструктура за дистанционно отчитане;

54. призовава за подновяване на ангажимента за предприемане на решителни действия в областта на пътната безопасност с цел „Нулева смъртност“ до 2030 г., както и ангажимент за въвеждане на по-строги ограничения на скоростта, подобряване на съблюдаването на правилата за движение по пътищата и градски центрове, недостъпни за автомобили, отдаване на приоритет на активната мобилност, намаляване на необходимостта от пътуване и отдаване на приоритет на преминаването към по-безопасни и по-чисти видове транспорт;

55. подчертава, че завършването на Единното европейско небе може да доведе до известно повишаване на ефективността, но също така може да доведе до цялостно увеличаване на въздушния трафик и следователно няма да допринесе за значително намаляване на авиационните емисии, необходимо за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г.; подчертава в тази връзка, че е важно да се осигури преход от въздушен към железопътен транспорт и призовава Комисията и държавите членки да разработят политики, инвестиции и стимули, за да се гарантира, че железопътните пътувания в Европа на разстояние до 1 000 км, когато това е осъществимо на практика, са по-привлекателни за хората в сравнение с въздушния или автомобилния транспорт; призовава за мораториум върху нови споразумения в областта на въздухоплаването, които имат за цел увеличаване на капацитета на въздухоплаването и откриване на нови маршрути, тъй като това противоречи на целите на Зеления пакт;

56. изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията поддържа намерението си само да намали, а не да премахне безплатните квоти за авиационни дейности в рамките на СТЕ на ЕС;

57. подчертава, че финансирането на транспорта от страна на от ЕС, включително по линия на всички съответни фондове на ЕС (МСЕ, ЕСИ фондовете, InvestEU и др.), както и политиката на ЕИБ за кредитиране на транспорта следва да бъдат адаптирани, за да се гарантира декарбонизация на транспортния сектор, като се даде приоритет на устойчивия модален преход, като се увеличи финансирането за липсващите трансгранични и TEN-T железопътни връзки, същевременно се насърчават нощни влакове и се увеличават инвестициите във финансово приемлив и достъпен обществен транспорт, комбиниран транспорт, активна мобилност и мобилност като услуга; припомня, че инвестирането в инфраструктура като автомагистрали, зони за паркиране и летища обикновено води до повишаване на търсенето, увеличава емисиите и следователно е в противоречие с целите на Европейския зелен пакт; счита, че предстоящото преразглеждане на TEN-T е от решаващо значение за коригиране на действащата рамка, така че да се постави акцент върху модалния преход и обвързващите цели за преминаване от автомобилен към железопътен и воден транспорт; счита, че по-тясното обвързване на финансирането на градския транспорт с плановете за устойчива градска мобилност (SUMPS) е от съществено значение за укрепване на трансформацията на градската мобилност;

58. призовава Комисията да приеме законодателни предложения за премахване на замърсяващите емисии от морския транспорт (емисии на NOx, SOx и ПЧ) и да облага с данъци използването на изкопаеми горива в корабоплаването, както и да въведе задължение за използване на бреговото електрозахранване и да наложи амбициозни стандарти за ефективност за корабите, акостиращи в пристанища на ЕС; призовава Комисията да определи цели за частична тягова енергия, слънчева и вятърна енергия на борда и бавно плаване, които представляват изключително полезни средства за пестене на гориво; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички кораби, които са поръчани с цел да плават във водите на ЕС, са с потенциал за постигане на нулеви емисии, а в краткосрочен план — с нулеви емисии;

„От фермата до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

59. приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че европейските храни следва да се превърнат в световен стандарт за устойчивост, и отбелязва, че това изисква цялата верига за доставка на храни — от фермата до трапезата, обхващаща всички вложени материали, включително вноса на фуражи, да не вреди на климата и околната среда; при все това изразява съжаление, че Комисията не се възползва от тази възможност, за да преразгледа своето предложение относно бъдещата обща селскостопанска политика за постигането на тези цели;

60. приветства факта, че Комисията се ангажира да гарантира, че от самото начало националните стратегически планове за селското стопанство ще трябва да отразяват повишено равнище на амбицията за значително намаляване на употребата на химически пестициди и рисковете от тях, както и употребата на торове и антибиотици; припомня необходимостта от преминаване към агроекологични системи, характеризиращи се с висока степен на биологично разнообразие чрез основани на екосистемите решения, като интегрираното управление на вредителите, редуването на култури и бобови култури и други практики на биологично земеделие;

61. счита, че мащабната реформа на Общата селскостопанска политика е от съществено значение за постигането на съгласуваност с целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие:

i. следва да се осъществяват плащания единствено за смекчаване на последиците от изменението на климата, възстановяване на биологичното разнообразие, хуманно отношение към животните и, по-специално, намаляване на употребата на пестициди; Комисията ще одобри само обвързаните с производството плащания за отглеждане на животни при ниска интензивност;

ii. директните плащания следва да бъдат ограничени до максимум 50 000 EUR за земеделско стопанство за година (от които се изключват разходите за наемане на персонал), като продуктът от ограничаването на разходите се насочва към преразпределящи плащания за първите хектари, като по този начин се възпрепятства субсидиите да се насочват непропорционално към най-крупните участници;

iii. 50% от националните пакети за ЕФГЗ следва да бъдат разпределени за екосхеми, които отговарят на амбициозни критерии в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, за земеделските стопани, които преминават към устойчиви практики, по-конкретно – агроекологията. Комисията проверява високата степен на амбициозност и ефективност на екосхемите на държавите членки и внимателно следи резултатите от прилагането им;

iv. добре финансиран ЕЗФРСР следва да има за цел да подпомага земеделските стопани и селските общности да преструктурират из основи местните и регионалните икономики към екологично и социално устойчиви системи, по-специално въз основа на избягване на разхищението на храни и по-късите вериги на доставки, опазването на природата и насърчаването на заетостта в селските райони;

62. призовава Комисията да следва призивите, отправени в резолюцията на Европейския парламент от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди, включително като предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че държавите членки оценяват правилно състава на пестицидите в съответствие с решението на Съда на Европейските общности по дело C-616/17;

63. призовава Комисията да предложи законодателство, съдържащо задължителен ангажимент на равнище ЕС за драстично намаляване на използването на синтетични пестициди с 50% до 2025 г. със задължителни национални вноски, с оглед на постепенното им премахване след 15 години; призовава за забрана на износа от ЕС на пестициди, които са забранени в Съюза; призовава за строго ограничаване на издаването на извънредни разрешения за пестициди до действително извънредни ситуации, като се въведат подробни правила относно уведомленията, пълни и подробни обяснения, както и задължението тези уведомления да бъдат оповестявани публично;

64. призовава Комисията най-накрая да приложи в неговата цялост европейски план в областта на растителните протеини с цел намаляване на вноса на хранителни стоки, чието производство води до обезлесяване;

65. призовава Комисията и държавите членки да гарантират в спешен порядък пълното приемане на насоките на ЕОБХ от 2013 г. за пчелите и настоятелно призовава държавите членки междувременно да хармонизират своите оценки на пестицидите; освен това призовава Комисията да действа в съответствие с позицията на Парламента относно целесъобразността на забрана на всички неоникотиноидни пестициди;

66. счита, че е важно да се определят по-високи стандарти в законодателството в областта на хуманното отношение към животните и да се започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки, които системно допускат нарушения при въвеждането и прилагането на действащото законодателство в областта на хуманното отношение към животните, независимо дали тези стандарти се отнасят до транспортирането на животни или до земеделието; за да намали значително транспортирането на животни, Комисията следва също така да подкрепя местните и по-малките кланици и да забрани износа на живи животни извън ЕС;

67. настоятелно призовава Комисията да приеме възможно най-скоро директива за почвите с цел спиране на влошаването на качеството на земите, което води до загуба на капацитет за поглъщане на въглерод от почвата и земята;

68. подчертава неотложната необходимост да се сложи край на свръхексплоатацията на морските биологични ресурси, за да се гарантира производителността на рибарството, опазването на морското биологично разнообразие и да се подкрепи устойчивостта на океаните спрямо въздействието на изменението на климата; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло изискванията на Общата политика в областта на рибарството във връзка с устойчивото събиране на риба и свеждането до минимум и, когато е възможно, премахването на вредното въздействие на риболовните дейности върху морските екосистеми;

69. призовава Комисията да обмисли допълнително начините за насърчаване на преход към благоприятно спрямо климата, оказващо слабо въздействие и устойчиво рибарство във всички европейски морски басейни;

70. подчертава, че са необходими неотложни законодателни действия по отношение на материали, които влизат в контакт с храни и максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди в храните. Настоятелно призовава Комисията да забрани потенциално опасни и ненужни добавки в храните;

71. призовава Комисията да преразгледа етикетирането за повече прозрачност по отношение на всички съдържащи се в храните вещества и да подобри етикетирането на хранителната информация (Nutricadore), обозначаването на държавата на произход и етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните; настоятелно призовава Комисията най-накрая да въведе хранителни профили като част от Директивата за здравните претенции;

72. призовава да не се издават нови разрешения за ГМО (както за внос, така и за отглеждане), тъй като процедурата за разрешаване не отчита по подходящ начин рисковете за здравето и въздействието върху биологичното разнообразие; призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното и бързо прилагане на решението на Съда на ЕС относно нови ГМО (т.нар. „нови техники за селекция“) и да гарантират, че новите ГМО не са обект на дерегламентация; подчертава, че всяка процедура за издаване на разрешение следва да бъде изцяло демократична; подчертава значението на естественото биологично разнообразие както за адаптирането към изменението на климата, така и за смекчаването на последиците от него;

Опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие

73. приветства обявяването на стратегията за биоразнообразие за 2030 г., която ще бъде публикувана до март 2020 г.; счита, че една амбициозна стратегия е от ключово значение за поемането на водеща роля от страна на Съюза в рамките на COP15 в Кунминг и за постигането на правно обвързващо споразумение за защита и възстановяване на световното биологично разнообразие; подчертава, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие следва да обхваща всички основни причини за загубата на биологично разнообразие в ЕС, по-специално неустойчивите практики в селското, горското стопанство и рибарството, и да определя задължителни цели за Съюза и неговите държави членки за защита на най-малко 30% от сухоземните и морските зони на Съюза и за възстановяване на най-малко 30% от нарушените екосистеми до 2030 г., като същевременно се насърчава тяхната взаимосвързаност и се гарантира тяхното достатъчно финансиране и ефективно управление;

74. подчертава необходимостта от усилия за опазване на океаните и на бреговата ивица, както смекчаващи, така и за адаптиране към изменението на климата, за опазване и възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, както е посочено в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата, чрез свеждане до минимум на въздействието на рибарството и аквакултурите и добивната промишленост върху морските екосистеми, както и чрез свеждане до минимум на замърсяването на морето и емисиите от корабоплаването; счита, че общата политика в областта на рибарството следва да има за цел прекратяване на прекомерния улов и възстановяване на запасите над равнищата, позволяващи максимален устойчив улов, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат този принцип при разпределянето на риболовните квоти;

75. приветства ангажимента на държавите от Средиземно море за развитие на всеобхватно управление, подобряване на събирането на данни и научната оценка, установяване на основана на екосистемите рамка за управление на рибарството, развитие на култура на спазване на правилата и премахване на незаконния, недеклариран или нерегулиран риболов, подкрепа за устойчив дребномащабен риболов и аквакултури, и постигане на по-голяма солидарност и координация;

76. силно насърчава Комисията да засили действията си за опазване и възстановяване на горите в Съюза и в световен мащаб; отново призовава за блокиране на достъпа до пазарите на ЕС за продукти, предизвикващи обезлесяване и за въвеждане на задължение за полагане на дължима грижа за дружествата, които пускат на пазара на Съюза стоки, допринасящи за опасността от обезлесяване, като соя, палмово масло, евкалипт, говеждо, кожа и какао; призовава Комисията да спре разрешаването на генетично модифицирана соя, която води до широкомащабно обезлесяване в държави като Бразилия и Аржентина; отбелязва ролята на все по-застрашените местни народи и горски общности в качеството им на настойници и пазители на горските екосистеми;

77. подчертава съществуващите несъответствия между целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие и неговата биоенергийна политика; поради това призовава Комисията да приеме по-строги критерии за устойчивост на биоенергията, за да гарантира, че приносът ѝ не вреди на биологичното разнообразие и екосистемите;

78. отбелязва, че новото залесяване не може да компенсира старите израснали гори, нито в областта на улавянето на въглерод, нито по отношение на биологичното разнообразие; предупреждава да не се заменят горите, представляващи богатство от гледна точка на биологичното разнообразие, с бедни на разновидности насаждения и настоява, че погрешната концепция за „компенсиране на биологичното разнообразие“ не следва да се използва като политически инструмент; призовава за европейска стратегия за обновяването на природата на Европа и за възстановяване на общоевропейска гора;

79. подчертава колко е важно да се увеличат както обхватът, така и ефективността на мрежите от защитени зони, за да се приспособим към изменението на климата и да се смекчат последиците от него, както и да се позволи на биологичното разнообразие да се възстанови от множеството стресови фактори; призовава Комисията и държавите членки да обединят усилията си за постигане на съгласие относно амбициозна глобална цел за защитени зони за ефективно управлявани и свързани морски и сухоземни територии с най-малко 30% покритие до 2030 г.; насърчава Съюза и държавите членки да завършат Европейския зелен пояс като пилотен проект и значителна част от европейската екологосъобразна инфраструктура;

80. призовава Комисията да установи задължителни критерии за гарантиране на правилното управление на местообитанията на дивата флора и фауна и защитените зони по „Натура 2000“, да забрани вредните дейности и използването на пестициди във и около защитените територии и да засили наблюдението и контрола от страна на независими органи; призовава Комисията да засили ролята на Директивата относно екологичната отговорност в съответствие с препоръките на Европейския парламент в неговата резолюция, приета на 26 октомври 2017 г.; призовава Комисията да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки, които не спазват законодателството в областта на опазването на природата;

81. подчертава факта, че често заплахите за биологичното разнообразие могат да възникнат от разнообразни планирани инфраструктури, като например тези за транспорт, производство и разпределение на енергия, съоръжения за управление на отпадъци или миннодобивни дейности; припомня, че въздействието на подобни проекти върху околната среда трябва да бъде оценено по подходящ начин на най-ранен етап на планирането, наред с въздействието върху съществуващите социално-икономически дейности, като например селското стопанство; припомня, че основната цел и духа на съответното законодателство на ЕС е предотвратяването във възможно най-голяма степен на значителни щети за местообитанията и видовете при възможно най-добрата алтернатива, което може да бъде и нереализирането на проекта; настоятелно призовава Комисията да изпълнява ролята си на пазител на договорите и в тази област, като излиза извън рамките на настоящото си съобщение относно „Правото на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ и като надлежно разглежда случаите на възможни нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда, изложени от граждани и организации;

82. подчертава колко е важно до края на 2020 г. да бъде договорен нов международен правно обвързващ инструмент съгласно Конвенцията на ООН по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, и призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за постигане на споразумение относно амбициозен глобален договор на предстоящия четвърти междуправителствен комитет в Ню Йорк през март 2020 г.;

83. изисква да бъде предоставен правен статут на сухоземните и морските екосистеми, а Комисията и държавите членки да насърчат въвеждането на международен статут за световните блага в рамките на срещата на Конвенцията за биологичното разнообразие COP15 в Кунминг;

84. припомня планетарните граници във връзка с програмата за син растеж, която следва да се развива единствено в рамките на екологично допустимото;

Амбиция за нулево замърсяване с цел осигуряване на нетоксична околна среда

85. приветства амбицията за нулева степен на замърсяване за нетоксична околна среда и признанието, че това изисква повече действия за предотвратяване на замърсяването, както и мерки за почистване и коригиране на замърсяването; очаква Комисията да приведе в съответствие предстоящата промишлена стратегия и плана за действие за кръговата икономика с амбициите си за нулево равнище на замърсяване;

86. призовава Комисията да прилага правилно REACH в съответствие с решението по дело T-837/16 (Швеция с/у Европейската комисия);

87. призовава за предприемане на действия за преодоляване на всички регулаторни пропуски в законодателството на ЕС в областта на химикалите и за осигуряване на последователност във всички сектори, за да се ускори замяната на токсичните химикали с нетоксични алтернативи, като се използва, когато е възможно, групов подход, за да се постигнат резултати по всичките четири елемента на закъснялата стратегия за нетоксична околна среда, по-специално по отношение на веществата, водещи до нарушения на функциите на ендокринната система, и наноматериалите, както и да се предприемат действия срещу силно устойчивите химикали;

88. призовава за всеобхватни действия срещу всички съответни замърсители, за да се възстановят природните функции на земята, крайбрежните, морските и повърхностните води;

89. настоятелно призовава Комисията да преразгледа Директивата за качеството на въздуха, за да приведе целевите стойности в съответствие с последните препоръки на СЗО и да въведе краткосрочна стойност за ПЧ2.5;

90. призовава за преразглеждане на Директивата „Севезо“, така че да се гарантира екологичното здраве, стратегията за нулево замърсяване и нетоксична околна среда да се прилага към всички промишлени дейности и да се преразгледа Директивата относно дейностите в крайбрежните води с цел забрана на сондажните дейности в морето, за да се гарантира опазването на околната среда;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

Осъществяване на „зелено“ финансиране и инвестиции и осигуряване на справедлив преход

91. приветства признаването на значителното финансиране, необходимо за постигане на целите, определени в съобщението относно Европейския зелен пакт, както и необходимостта от инвестиционен план; приветства също така това, че съобщението отчита факта, че устойчивостта следва да бъде допълнително включена в рамката за корпоративно управление и рамката за устойчиви инвестиции, за да се гарантира, че частният сектор ефективно допринася и не противоречи на целите на Зеления пакт;

92. приветства неотдавнашните изявления на новоназначения председател на ЕЦБ, че институцията, както в паричната, така и в банковата си роля, следва да допринася за борбата с изменението на климата, по-специално чрез целеви покупки на облигации в рамките на своите програми и чрез гарантиране на предпазлива оценка на климатичните и други екологични рискове в банковата система; посочва, че в рамките на мандата на ЕСЦБ е да подкрепя общите икономически политики в Съюза с оглед на това да допринася за постигането на целите на Съюза, както са посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз, които включват високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда, както и социална справедливост и закрила; настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с ЕЦБ в това отношение, за да гарантира съгласуваните действия, обещани в съобщението относно Европейския зелен пакт;

93. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че прогнозите на Комисията, изложени в съобщението, не разглеждат необходимите разходи за адаптиране към изменението на климата или за други предизвикателства, свързани с околната среда, като например биологичното разнообразие, както и публичните инвестиции, необходими за справяне със социалните разходи, свързани с прехода, или разходите, свързани с бездействието;

94. очаква от Комисията да представи ясен план за финансиране, в който да се определя разпределянето на инвестициите, което мобилизира финансиране значително над равнището от 2% от БВП на ЕС годишно, за да се гарантира, че всички области, нуждаещи се от инвестиции, разполагат с необходимите ресурси за декарбонизация и опазване на биологичното разнообразие, без да се пренебрегват и като се обхващат различните области на действие, включително устойчивия транспорт, енергията от възобновяеми източници, енергоспестяването и ресурсната ефективност, както и възстановяването на въглеродните поглътители и биологичното разнообразие, както и социалните разходи, свързани с прехода;

95. за да се гарантира изчерпателността и съгласуваността на финансирането, необходимо за постигане на целите, посочени в съобщението, трябва да се определи подходящ план за финансиране, който да дава възможност за мобилизиране на частни и публични източници на средства на европейско, национално и местно равнище, относно действията, които ще бъдат изразходвани, и начина, по който се очаква разходите да допринесат за постигането на целите;

96. настоява, че е от съществено значение за съгласуваността на политиките по отношение на опазването на климата и биологичното разнообразие всички инвестиции на ЕС и целият бюджет на ЕС да бъдат 100% съвместим с целите на Парижкото споразумение, и призовава за спешно преобразуване на ЕИБ в истинска банка по въпросите на климата;

97. изразява съжаление във връзка с несъгласуваността с целите, определени в съобщението за запазване от страна на Комисията на целта от 25% за разходите в областта на климата в МФР; настоява не само поне 50% от МФР да бъдат посветени на действия в областта на климата, но също така останалата част да бъде съобразена с целите в областта на климата и биологичното разнообразие; настоява, че съществува правно задължение за планирането на всички разходи по новата МФР, които да бъдат подложени на задълбочен преглед във връзка с изменението на климата чрез специално създаден инструмент за проверка на въздействието върху климата, предложен от Европейската комисия и Европейския парламент;

98. освен това настоява, че бюджетът на ЕС следва да бъде в пълно съответствие с международните му ангажименти и цели и да не финансира пряко или непряко инфраструктурата за търсене или предлагане на изкопаеми горива в ЕС или в чужбина;

99. счита, че трябва да се насърчава съгласуваността чрез премахване на всички вредни субсидии, включително чрез държавни помощи и непреки субсидии, като например освобождаване от данъци, които допринасят за продължаването на вредните практики, подкопават усилията в областта на климата и биологичното разнообразие и използват ценни ресурси, необходими за справедлив преход към неутрална по отношение на климата и богата на биологично разнообразие икономика;

100. изразява категоричното становище, че приходната част на бюджета на ЕС, а не само разходната, трябва да бъде напълно съвместима с целите, посочени в съобщението; подчертава, че реформата на собствените ресурси следва да доведе до по-добро съгласуване с политиките и приоритетите на ЕС;

101. приветства предложенията на Комисията относно собствените ресурси, по-специално относно данъка върху пластмасите и собствения ресурс на базата на СТЕ; подчертава необходимостта спешно да се разгледат нови данъци, за да се увеличат собствените ресурси на ЕС и да се намали зависимостта от националните вноски;

102. подчертава необходимостта от промяна на данъчното облагане в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ отвъд механизма за корекция на въглеродните емисии, така че да включва екологичните данъци на европейско равнище, например върху изкопаемите горива, полетите и пластмасите, приходите от които следва да бъдат заделени за постигане на екологичните и социалните цели на Европейския зелен пакт; признава ползите от хармонизираните европейски данъци, които заместват националните данъци и намаляват административната тежест за предприятията и потребителите;

103. настоява за необходимостта от надграждане на успехите на инициативата за устойчиво финансиране, за да се гарантира пълна прозрачност относно степента на устойчивост на финансовата система на ЕС, включване в черен списък на най-вредните инвестиции, предлагане на зелен етикет за финансови продукти и пренасочване на инвестиционните потоци към екологичния преход на икономиката;

104. очаква разширяването на обхвата на таксономията на ЕС с цел обхващане на дейностите, които вредят на околната среда; призовава за бързо приемане на стандарта на ЕС за зелените облигации и за старателното интегриране на факторите от екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната рамка на банките и другите финансови посредници, както и включването на екологичните рискове в рамките за стрес тестове;

Екологизиране на националните бюджети и изпращане на правилните ценови сигнали

105. приветства признанието на Комисията, че националните бюджети играят ключова роля в прехода и че тази роля е съществено засегната от съществуващата рамка за икономическо управление и от третирането на инвестициите за насърчаване на целите на Зеления пакт в рамките на фискалните правила на ЕС;

106. настоява, че е от съществено значение да се възприеме последователен подход за удовлетворяване на значителните нужди от инвестиции на национално равнище, които са необходими за постигане на амбициозните цели, очертани в съобщението, за да се гарантира, че фискалните правила на ЕС и процесът на европейския семестър са преразгледани:

  да се гарантира, че действията в областта на климата, екологичните и социалните цели се третират като еднакво важни и задължителни, както целите по отношение на дълга и дефицита при оценката на бюджетите на държавите членки;

  да бъдат премахнати пречките пред инвестициите, необходими за действията в областта на климата, като се разпредели размерът на инвестиционните разходи през целия жизнен цикъл на бруто капиталообразуването, свързано с публични инвестиции, съответстващи на изискванията за устойчиви инвестиции съгласно таксономичните разпоредби ;

107. настоява също така, че съгласуваността изисква преразглеждане на правилата за държавна помощ (по-специално Общия регламент за групово освобождаване и Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика), за да се постигне пълно съответствие с целите за намаляване на емисиите на парникови газове и за опазване на околната среда и да бъдат силно обезкуражени субсидиите за изкопаеми горива, включително прикритата помощ за изкопаеми горива, като например помощ за закриване на въглищни мини и компенсация за блокирани активи или разширяване на летищата;

108. счита, че е необходимо да се създаде одитен процес за проверка на съгласуваността на решенията за държавна помощ с целта на ЕС за 2040 г. по отношение на нетните нулеви емисии;

Активизиране на образованието и обучението

109. приветства предложението за европейска рамка на компетентностите за подпомагане на разработването и оценяването на знания, умения и нагласи по отношение на изменението на климата и устойчивото развитие, както и предложената инициатива за привличане на 3 млрд. евро инвестиции в устойчива училищна инфраструктура;

110. счита, че е въпрос на съгласуваност с целите на съобщението да бъде насърчавана „екологосъобразната мобилност“ в рамките на програмата „Еразъм +“ за периода 2021—2027 г.;

Гарантиране на справедлив преход

111. приветства признанието в съобщението на необходимостта от приобщаваща и справедлива програма за преход; изразява съжаление във връзка с липсата на предложения в съобщението за преодоляване на социалните и икономическите неравенства отвъд преквалифицирането и работните места в новите икономически сектори;

112. изразява дълбоко съжаление, че нуждите от инвестиции, представени в съобщението, пренебрегват социалните разходи за прехода и разходите за адаптиране към изменението на климата, които трябва да бъдат посрещнати, за да се гарантира един справедлив преход;

113. призовава Комисията да подкрепи механизма за справедлив преход със стабилни социални политики, особено по отношение на изкореняването на бедността и по отношение на социалната сигурност; призовава Комисията да представи, като част от програма за справедлив преход, европейска рамкова директива за минимален доход, тъй като изкореняването на бедността дава възможност на хората да се адаптират към промените; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на дистрибутивното въздействие на съществуващите и новите инструменти на политиката в областта на климата и да гарантира, че нейните политики са възможно най-прогресивни от гледна точка на разпределението, за да се сведат до минимум потенциалните неблагоприятни социални последици;

114. настоява, че средствата от механизма за справедлив преход следва да се предоставят само когато съществува законодателство на равнището на държавите членки за ефективен и обвързващ план за постепенно премахване на изкопаемите горива, без да се допуска разхищаване на средства за предоставяне на ползи предимно за големи предприятия от въгледобивната промишленост, по-специално за субсидиране на техните корпоративни задължения, като например освобождаването на терените и пречистването на водите, а основните бенефициери да бъдат обикновените хора;

115. настоява, че за да бъде съгласувана с целите на съобщението, ключова част от един справедлив преход следва да бъде основна програма, насочена към повишаване на екологосъобразността на жилищния фонд, както и към изграждане на нови социални жилища с почти нулеви разходи за енергия. посочва, че това не само ще допринесе значително за действията в областта на климата и достъпността на цените, но също така ще създаде дългосрочни „зелени“ работни места, ще намали задлъжнялостта на домакинствата и ще реши проблемите на здравеопазването;

116. настоява за истински прозрачен процес за достъп до фондове, предназначени да гарантират справедлив преход, така че те да могат да бъдат наблюдавани отблизо, за да се гарантира ефективност, последователност и приобщаване;

117. настоява, че следва да се осигурят равни възможности за селските и за градските райони, за да се гарантира справедлив преход в цялото общество;

118. изразява категорично несъгласие с предложението на Комисията да разчита основно на финансови инструменти, включително InvestEU, за финансирането на справедлив преход;

119. призовава за реформа на политиките на ЕС за сливанията, като се вземат предвид социалните и екологичните последици от евентуални сливания;

120. призовава Европейската комисия да прилага систематични оценки на въздействието по отношение на равенството между половете и да разпределя специфични фондове за равенство между половете в съответните действия и политики в областта на климата на Европейския зелен пакт;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

121. приветства акцента, който Комисията поставя върху необходимостта да се работи в различни сектори и дисциплини, както и върху прилагането на системен подход към програмата на ЕС за научни изследвания и иновации; изразява съжаление във връзка с факта, че разходите на ЕС за научни изследвания и иновации в областта на климата не са съизмерими с мащаба на извънредната ситуация в областта на климата и околната среда; подчертава необходимостта от увеличаване на разходите на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ до най-малко 50% (от настоящите 35%) за отговорни иновативни технологии, продукти и предприятия и нетехнологични решения, като не се правят повече публични инвестиции в дейности, свързани с НИРД в областта на изкопаемите горива; подчертава необходимостта от системно интегриране на въпросите, свързани с климата, и проверка на въздействието върху климата за всички програми в програмата на ЕС за научни изследвания и иновации;

122. счита, че е от съществено значение Европейският зелен пакт да насърчава системната промяна, а не технологичните промени в края на веригите, които поддържат неустойчива система и суровинна зависимост. отправя предупреждение във връзка с така наречения „принцип на иновациите“, който често се използва от промишлеността за насърчаване на иновациите от какъвто и да било вид и на всяка цена; отбелязва, че често съществуват по-прости, по-евтини и по-ефективни, подходящи техники и решения, като например агроекологията, които вече са налични за справяне с кризата в областта на климата и биологичното разнообразие; призовава Комисията да подкрепя единствено иновациите, които са в името на общественото благо, основани на участието и устойчиви, не причиняват вреда и следват принципа на предпазливост;

123. да насърчава ключови промишлени проекти, насочени към намаляване на емисиите и ресурсите, и да използва по-целенасочено „важни проекти от общоевропейски интерес“ (ВПОИ) за проекти, които имат реална добавена стойност за постигането на икономика с нулеви нетни емисии;

124. изразява съжаление, че бъдещата стратегия за МСП не е част от Европейския зелен пакт; припомня, че МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС; подчертава необходимостта от тясно обвързване на стратегията за МСП и промишлеността, както и от целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г.; призовава за стартирането на амбициозна програма в областта на екологичните иновации – „Зелени еднорози“ със специални мерки и фондове за подпомагане на МСП и стартиращите предприятия в секторите на климата и кръговата икономика, включително „обслужване на едно гише“ за информация и консултации по въпроси като финансиране, опериране в рамките на вътрешния пазар, както и за това как да се отчита устойчивостта и ефективното използване на ресурсите при проектирането и като неразделна част от техните бизнес планове и дейност;

125. подчертава, че иновациите следва да бъдат стимулирани в технологиите, които са важни за прехода към устойчиви икономики, като например фотоволтаичните елементи и батериите, които имат за цел да повишат тяхната енергийна и ресурсна ефективност и възможност за рециклиране;

Избягване на вреди – интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

126. приветства поетия в съобщението ангажимент за това всички действия и политики на ЕС да бъдат обединени, за да може ЕС да осъществи успешен и справедлив преход към устойчиво бъдеще; отбелязва, че това минимално изискване не само увеличава максимално ефективността на действията, но избягва разхищаването на публични ресурси;

127. приветства факта, че Комисията ще приведе в съответствие всички бъдещи политически инициативи с целите на Зеления пакт, но същевременно подчертава необходимостта от оценка на съгласуваността на действащото законодателство с целите, определени в съобщението, и да се вземат предвид разходите от непредприемането на действия;

128. приветства ангажимента на Комисията да увеличи усилията си, за да гарантира, че законодателството и политиките се прилагат и прилагат ефективно; призовава Комисията да предприеме бързи действия за нарушения на правото на ЕС, по-специално за преодоляване на пропуските в прилагането, установени в прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда от 2019 г., и да ускори процеса на установяване на нарушения на законодателството в областта на околната среда;

129. приветства факта, че за тази цел в обяснителния меморандум към всички законодателни предложения и делегирани актове ще се включва специален раздел, в който се обяснява по какъв начин всяка инициатива утвърждава принципа за избягване на вреди; призовава това да бъде разширено, така че да включва актове за изпълнение и мерки по ПРК;

130. подчертава съществената роля на принципа на предпазните мерки като двигател на благотворното новаторство и доброто законотворчество и факта, че той е спомогнал за пускането на пазара на нови, по-безопасни продукти и насърчава иновациите, които благоприятстват екологичната, социалната и икономическата устойчивост;

131. настоява, че само иновации, които допринасят за намирането на устойчиво решение на основните социално-икономически и екологични предизвикателства, като същевременно защитават правата на потребителите, следва да получават публична подкрепа;

ЕС като световен лидер

132. приветства намерението на Комисията да гарантира, че спазването на Парижкото споразумение е съществен елемент от всички бъдещи търговски споразумения и че всички пуснати на европейския пазар химични продукти, материали, храни и други продукти отговарят напълно на съответните регламенти и стандарти на ЕС; отбелязва във връзка с това, че спазването на принципите и целите на Парижкото споразумение следва да бъде условие за всяка бюджетна помощ за трети държави и споразуменията за партньорство;

133. приветства факта, че Комисията отчита, че глобалните предизвикателства в областта на климата и околната среда са значителен фактор за увеличаване на заплахите и източник на нестабилност. във връзка с това отбелязва, че въпросите, свързани със сигурността във връзка с климата, и готовността за прилагане на глобалното управление на околната среда следва да бъдат интегрирани във всички действия на ЕС в областта на външната политика и че ЕС следва да развие капацитет за наблюдение на рисковете, свързани с изменението на климата, който следва да включва чувствителност към конфликти, политики за предотвратяване на кризи и предварителен подход към геополитическите измерения на декарбонизацията, като противодейства на последиците от него чрез дългосрочни стратегии за ангажираност;

134. подчертава, че всички фондове на ЕС за адаптиране към изменението на климата следва да съдържат гаранции по отношение на правата на човека; подкрепя включването на гаранции за правата на човека и равенството между половете в рамките на всички механизми по член 6, както и въвеждането на механизъм за подаване на жалби за общности, засегнати от прилагането на механизми по член 6;

135. изразява съжаление във връзка с липсата на каквото и да било споменаване в писмото за определяне на ресора на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи относно значението на външната дейност в съответствие с целите на Европейския зелен пакт; очаква това да бъде коригирано с ясен мандат за използване на цялото влияние, с което ЕС разполага в отношенията си с глобалните партньори, за да се гарантира най-високо равнище на амбиция по отношение на климата и биологичното разнообразие; призовава за прекратяване на вноса на шистов газ от държави, които не членуват в ЕС;

136. отбелязва, че световната търговска програма, основана на свръхпотреблението на природни ресурси, която далеч надхвърля планетарните ни възможности, води до разрушаване на местообитанията в трети държави и насърчава замяната на устойчиво производство с неустойчиви монокултурни и химико-зависими производства, дъмпингови практики и напълно неоправдан едновременен износ и внос на едни и същи блага и стоки; призовава Комисията да направи цялостен преглед на търговската политика на ЕС, за да гарантира, че тя е в пълно съответствие с амбициите, посочени в съобщението;

137. подчертава, че засилването на прозрачността, устойчивостта и отчетността в световните вериги за създаване на стойност е важно и необходимо условие за превръщане на търговията в част от устойчивото развитие; за да се постигне това, призовава Комисията бързо да предложи правна рамка на ЕС, въвеждаща задължителна корпоративна надлежна проверка за дружествата от ЕС в техните вериги на доставки;

138. призовава Комисията също така да преразгледа съществуващите търговски споразумения, за да включи в по-голяма степен целите за устойчиво развитие, амбициозните разпоредби в областта на околната среда и климата, както и социалните и трудовите стандарти в тези двустранни споразумения, и по този начин да стимулира партньорите да приемат стратегии в областта на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

139. призовава Комисията да гарантира, че спазването на Парижкото споразумение, целите за устойчиво развитие и амбициозните разпоредби в областта на околната среда и климата се материализира като задължително, строго прилагано изискване във всички глави на съществуващите и новите търговски и инвестиционни споразумения; счита, че новосъздаденият пост на главен служител по правоприлагането следва да бъде в състояние да гарантира ефективното изпълнение на изискванията, включително от страна на европейските икономически субекти в чужбина и техните подизпълнители, както и че търговските споразумения могат да бъдат временно преустановени в случай на неспазване;

140. счита, че споразумението между ЕС и Меркосур, и по-специално неговите разпоредби в главите относно достъпа до пазара, санитарните и фитосанитарните правила, техническите пречки пред търговията, интелектуалната собственост, суровините и енергията, противоречат на целите на Европейския зелен пакт и че следователно споразумението следва да бъде изцяло предоговорено, като изцяло се вземат предвид условията на изменението на климата и опазването на околната среда и биологичното разнообразие;

141. призовава Комисията в усилията ѝ да насърчава ЕС като лидер на международните преговори по въпросите на климата и биологичното разнообразие да изготви конкретен план за действие с цел изпълнение на ангажиментите на обновения 5-годишен план за действие относно равенството между половете, договорен на 25-ата конференция на страните по РКООНИК (работна програма в Лима, за насърчаване на равенството между половете в процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата), и да определи постоянна точка на ЕС по въпросите на равенството между половете и изменението на климата, разполагаща с достатъчно бюджетни ресурси, с цел прилагане и наблюдение на действията в областта на климата, свързани с равенството между половете, в ЕС и в световен мащаб;

142. настоява, че не следва да има механизми за уреждане на спорове между инвеститор и държава или друго подобно привилегировано третиране на инвеститорите във което и да било от новите търговски и инвестиционни споразумения; призовава Съюза и държавите членки да се откажат от Договора за енергийната харта, който дава възможност на промишлеността от сектора на изкопаемите горива да завежда дела в случай на изгубени приходи;

143. подчертава, че ЕС трябва да играе роля за гарантиране на справедлив и организиран преход във всички части на света, особено в регионите, които са силно зависими от производството на изкопаеми горива и чиято политическа нестабилност може да има сериозни последици в световен мащаб;

144. подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на екологичната трансформация чрез постигане на целите на Европейския зелен пакт в рамките на външните отношения на ЕС, и по-специално с нейните Евразийски партньори, в съответствие със стратегията на ЕС за свързаност от 2018 г., в която устойчивата свързаност е посочена като неин първи принцип;

145. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се стремят към международно управление на рибарството, което да е в съответствие с изискванията на Общата политика в областта на рибарството и опазването на здравословен, продуктивен и устойчив световен океан; подчертава по-специално необходимостта Съюзът и неговите държави членки да следват най-добрите налични научни становища, за да определят възможностите за риболов, които имат много голяма вероятност да поддържат или възстановяват рибните популации над нивата, позволяващи възможно най-голям устойчив улов в най-кратки срокове;

146. счита, че е от съществено значение за съгласуваността на Европейския зелен пакт да се прекрати износът на емисии от внос на стоки (включително селскостопански продукти), произведени при стандарти, по-ниски от тези на ЕС, както и износът на всички видове отпадъци;

°

° °

147. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

 

[1] OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

[2] Приети текстове, P8_TA(2019)0217.

[3] Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

[4] Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

[5] OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 184.

[6] OВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9.

[7] OВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105.

[8] OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност