Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0041/2020

Внесени текстове :

B9-0041/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{10/01/2020}10.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0041/2020</NoDocSe>
PDF 218kWORD 67k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Европейския зелен пакт</Titre>

<DocRef>(2019/2956(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Александър Вондра, Анна Залевска</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9-0041/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския зелен пакт

(2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), и приложението към него,

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

 като взе предвид мащабната заплаха от загуба на биологично разнообразие, изложена от междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги в нейния доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 31 май 2019 г.,

 като взе предвид Парижкото споразумение (Решение 1/CP.21) от 21-вата конференция (COP21) на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP14) и третата част от първата сесия на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение (CMA1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г., и 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP25), 15‑ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 15) и втората сесия на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 2), проведена в Мадрид, Испания, от 2 до 15 декември 2019 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид Декларацията от Силезия за солидарност и справедлив преход, приета в началото на 24-ата конференция на страните по РКООНИК,

 като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2020 г.: знания за прехода към устойчива Европа“,

 като взе предвид независимия научен доклад на групата на главните научни съветници към Европейската комисия от 24 септември 2019 г., озаглавен „Научно становище към европейската политика в един сложен свят“ (научно становище № 7),

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че в член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че „Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети“;

Б. като има предвид, че през октомври 2014 г. държавите членки постигнаха единодушно съгласие относно целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г., за осигуряване на най-малко 32% дял на енергията от възобновяеми източници и за подобряване на енергийната ефективност с най‑малко 32,5%;

В. като има предвид, че Комисията представи Европейския зелен пакт на 11 декември 2019 г. и установи основните политически цели и задачи на ЕС, преди Европейският съвет да постигне консенсус относно целта за неутралност по отношение на климата;

Г. като има предвид, че е от съществено значение ЕС да действа с консенсус и по единен начин в стремежа си да постигне целите си в областта на климата, като взема изцяло под внимание опасенията на държавите членки с по-ниски доходи, които са все още зависими от изкопаеми горива;

Д. като има предвид, че в Европейския зелен пакт се определят цели и се посочва пътна карта, за да се превърне ЕС в първия регион, постигнал неутралност по отношение на климата до 2050 г., което надхвърля определения в Парижкото споразумение график за намаляване на емисиите на парникови газове;

Е. като има предвид, че по оценки на ЕАОС поетите от държавите членки задължения за намаляване на емисиите до 2030 г. ще доведат до намаляване на емисиите с 36%, което е под целта от 40%; като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще намали тази стойност до по-малко от 34%; като има предвид, че при тези обстоятелства постигането на намаление от 50% или повече изглежда твърде малко вероятно и ще изисква безпрецедентно равнище на инвестиции;

Ж. като има предвид, че постигането на неутралност по отношение на климата ще включва значителна икономическа диверсификация и трансформация и значителни промени в бизнес моделите и вътрешните политики; като има предвид, че тези промени ще създадат нови възможности, но също така и значителни социално-икономически предизвикателства в много региони и промишлени сектори;

З. като има предвид, че това въздействие ще бъде неравномерно разпределено в рамките на ЕС, което ще създаде печеливши и губещи; като има предвид, че това оправдава необходимостта от стабилен и всеобхватен фонд за справедлив преход и механизъм за подпомагане, за да се гарантира, че никой не изостава;

И. като има предвид, че резултатите от 25-ата конференция на страните по РКООНИК показаха, че в световен мащаб все още трябва да бъдат преодолени много предизвикателства, преди Споразумението от Париж да може да доведе до значително глобално намаляване на емисиите на парникови газове; като има предвид, че промишлеността на ЕС все още се нуждае от защита срещу нелоялна конкуренция от страна на регионите с по-малко строги ангажименти по отношение на климата;

Й. като има предвид, че всяка държава членка запазва правото си „да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни енергийни източници и да определя общата структура на енергийното си снабдяване“ (член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз);

1. взема предвид съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт и приветства нейната цел да се направи икономиката на ЕС по-устойчива; признава, че съобщението съдържа изпълнен с предизвикателства набор от инициативи за улесняване на прехода към ниски въглеродни емисии, като същевременно се ангажира да работи конструктивно за постигане на по-добро състояние на околната среда и запазване на работните места, икономическата конкурентоспособност и благосъстоянието;

2. изразява загриженост, че решението на Комисията да представи такъв амбициозен и широкообхватен план в рамките на толкова кратки срокове представлява даване на предимство на политическите съображения пред това да бъде извършена сериозна оценка на въздействието; отбелязва, че предложеният законодателен график може да се отрази неблагоприятно върху доверието в европейската политика и върху ползата от разработването на политики, основани на факти, както и върху генерирането на финансовите ресурси, необходими за постигането на предложените цели;

3. подчертава опасенията, че политическият обхват на Европейския зелен пакт, който се стреми да се изправи едновременно срещу икономическите, социалните и екологичните предизвикателства и има значителни последици за много сектори, може да доведе до надвишаване на компетентностите, като подкопае принципите на ЕС на субсидиарност и пропорционалност и клаузата за гъвкавост (член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз), в ущърб на компетентните органи за вземане на решения на държавите членки;

4. счита, че развитието може да се счита за устойчиво само когато обществото, околната среда и икономиката имат еднакъв приоритет в публичния процес на изготвяне на политики;

5. счита, че преходът към нисковъглеродна икономика има потенциала да създаде нови работни места в нововъзникващи отрасли и чрез използването на нови технологии, но че той може също така да доведе до социални разходи и загуба на работни места в традиционните промишлени и енергийни сектори, често пъти засягайки непропорционално най-опитните работници; счита, че нисковъглеродната трансформация трябва да бъде социално приемлива и да гарантира достъп до достойни условия на труд в икономиките, които все още зависят от изкопаемите горива;

6. осъжда всяко решение на Комисията, което има за цел преразглеждане на наскоро прието законодателство, за което все още предстои да бъде изцяло приложено, тъй като това ще подкопае правната и регулаторна сигурност на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда;

7. призовава Комисията да използва пълноценно принципа на иновациите при изготвянето на законодателство в рамките на Европейския зелен пакт; отбелязва, че това ще гарантира, че новите предложения за политики подкрепят иновациите и насърчават по-благоприятна за иновациите регулаторна рамка;

8. приветства ангажимента на Комисията за прилагане на принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, при който всяко законодателно предложение за създаване на нови тежести следва да освободи хората и предприятията от еквивалентна съществуваща тежест на равнище ЕС в същата област на политиката;

9. подчертава, че вземането на политически решения по законодателни мерки трябва да се извършва по координиран начин, и изразява сериозна загриженост, че без пълен политически консенсус отделните предложения в рамките на пакета биха могли да доведат до ескалация на амбициите и да застрашат постигането на общите цели на Европейския зелен пакт; подчертава необходимостта от ефективна координация на всички съответни мерки, за да се гарантира, че те действат съгласувано за постигане на водещите цели и че прилагането им не противоречи на други законодателни цели;

10. предупреждава, че макар проучвания като това на Евробарометър по въпросите на климата да се обявяват за подкрепа за общи или неуточнени действия в областта на климата, често разходите или промените в начина на живот на лицата, необходими, за да се осъществят тези действия, не са ясно посочени; поради това счита, че обществената подкрепа може да бъде „мека“ и че когато гражданите на ЕС бъдат изправени пред мащаба на промените, свързани с Европейския зелен пакт, вероятно възгледите на много от тях ще се променят, ако не получат адекватна подкрепа; подчертава, че е важно да се гарантира обществена подкрепа за всички действия, очертани в Европейския зелен пакт, въз основа на точни и добросъвестни оценки на вероятните им въздействия и очакваните разходи;

11. признава институционалната си отговорност за намаляване на въглеродния отпечатък на Парламента; предлага да приеме свои мерки за намаляване на емисиите, включително подмяна на автомобилния парк с превозни средства с нулеви емисии, и призовава всички държави членки да се споразумеят за определяне на едно-единствено седалище на Европейския парламент;

Повишаване на степента на амбиция на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

12. отбелязва, че ЕС наскоро прие закони за изпълнение на целта за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове, единодушно приети от Европейския съвет през 2014 г., и че съответното законодателство все още е в процес на прилагане; поради това изразява сериозни опасения относно политическата и икономическата осъществимост на намерението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите до 2030 г., по-малко от шест години по-късно;

13. припомня оценката на Комисията „Юнкер“, в която се стига до заключението, че цялостното прилагане на съществуващите закони в областта на климата би довело до намаляване на емисиите с 45% до 2030 г., без официална промяна на целта; изразява обаче дълбока загриженост относно противоречивата оценка на ЕАОС, че политиките на ЕС в областта на климата ще доведат единствено до намаляване на емисиите с 36% до 2030 г. и че тази стойност би могла да бъде едва 34% вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС;

14. противопоставя се на непосредствено увеличение на настоящия национално определен принос на ЕС (НОП) в рамките на Парижкото споразумение, тъй като ЕС все още се нуждае от прилагане на законите въз основа на настоящата задължителна цел за намаляване на емисиите с най-малко 40% в сравнение с нивата от 1990 г. до 2030 г. (т.е. схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), етап IV (2021—30 г.), Регламента за разпределяне на усилията и т.н.); отбелязва, че всяко предложение за увеличаване на целите на ЕС за намаляване на емисиите трябва да се основава на цялостна оценка на въздействието, за да се оценят всички свързани с нея рискове, и да бъде приведена в съответствие с цикъла на планиране, изпълнение и преглед на напредъка на страните по Парижкото споразумение;

15. призовава Комисията „Фон дер Лайен“ да вземе предвид заключенията на предишната Комисия, която отказа да увеличи целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., и да преразгледа подхода си, тъй като сме загрижени, че това значително увеличение не се основава на надеждни доказателства, което ще доведе до сериозни икономически и социални проблеми в много региони и ще подложи промишлеността на ЕС на конкуренция от региони със значително по-ниски екологични стандарти;

16. счита, че евентуален план за увеличаване на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 50% или дори с 55% ще изисква безпрецедентни финансови инвестиции и промени в икономическите модели, които ще бъдат от полза за държавите членки с по-високи доходи, най-вероятно за сметка на по-бедните държави членки, които все още до голяма степен са зависими от финансирането по линия на политиката на сближаване;

17. подкрепя целите и задачите на Парижкото споразумение, включително целта за постигане на неутралност по отношение на климата през втората половина на настоящия век; счита, че всички страни по Парижкото споразумение следва да се стремят да постигнат тази цел възможно най-скоро;

18. подчертава тревогата си от това, че Комисията вече се е ангажирала да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., без да извършва цялостна оценка на въздействието или да изготвя подробен план за нейното финансиране (включително разпоредби за справедлив преход) и без да изчака Европейският съвет да изпълни ролята си за установяване на дългосрочната политическа насока на ЕС, както е предвидено в член 15 от ДЕС;

19. счита, че ЕС може да постигне дългосрочни цели, като например неутралност по отношение на климата, ако действа в дух на консенсус; поради това счита, че следва да бъдат взети предвид опасенията на всички държави членки, както и техните региони, местни органи, промишленост и гражданско общество;

20. отбелязва намерението на Комисията да предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите; подчертава, че това е само един възможен инструмент измежду няколко потенциални политики, които биха могли да бъдат въведени за справяне с изместването на въглеродни емисии, но че неговото въздействие трябва да бъде внимателно оценено; поради това подчертава, че предложението за гранична такса за въглеродните емисии — до което следва да се прибегне в краен случай, ако международното споразумение остане неизпълнимо — следва да бъде изцяло съвместимо със СТО и придружено от изчерпателна оценка на въздействието, наред с цялостна оценка на въздействието и на други политически опции, като се разгледат последиците за потенциално засегнатите сектори и продукти, конкурентоспособността на ЕС и по-широките последици за търговията и последиците от тях;

21. отбелязва, че дори и ЕС да постигне целта си да стане първият „въглеродно неутрален континент“ преди 2050 г., това ще има само незначителен ефект върху глобалните емисии (приблизително 9%); поради това счита, че е наложително и други големи икономики да изпълнят своите ангажименти по Парижкото споразумение, за да се постигне неутралност по отношение на климата през втората половина на настоящия век; счита, че ЕС трябва да даде приоритет на доброто законотворчество, да изпълнява своите съществуващи ангажименти съгласно Парижкото споразумение и да използва своето дипломатическо влияние за задълбочаване на сътрудничеството в трети държави, като по този начин се повиши амбицията в световен мащаб;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

22. подчертава, че постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и 2050 г. не трябва да подкопава правото на всяка държава членка да определя своя енергиен микс и следва да зачита принципа на технологична неутралност;

23. счита, че ядрената енергия може да играе роля за постигане на целите в областта на климата, тъй като не отделя парникови газове, и също така да гарантира значителен дял от производството на електроенергия в ЕС; въпреки това счита, че поради отпадъците, които генерира, тази енергия изисква средносрочна и дългосрочна стратегия, която взема предвид технологичния напредък (лазер, ядрен синтез и др.), като цели подобряване на устойчивостта на целия сектор; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да вземе предвид ключовата роля на ядрената енергетика като решение с ниски нива на въглеродни емисии при изготвянето на вторично законодателство съгласно рамката за улесняване на инвестициите в устойчиво развитие;

24. подчертава, че природният газ също трябва да се превърне в основен енергиен източник, за да може ЕС да постигне амбициозните си цели в областта на климата; припомня важната му роля на „преходно гориво“, което значително намалява емисиите на парникови газове и на CO2 и представлява основен елемент за широкото навлизане на възобновяемите източници на енергия много след 2030 г.; изразява загриженост във връзка с решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да преустанови финансирането на проекти за природен газ без улавяне на емисиите;

25. изразява подкрепа за четвъртия списък на проекти от общ интерес, който съдържа редица важни газови проекти с оглед на разработването на добре свързана и устойчива на сътресения газопреносна мрежа за ЕС и съседните му държави;

26. подчертава, че според Международната агенция по енергетика намаляването на емисиите на метан, произтичащи от дейности в газовия сектор, е една от петте основни възможности в световен план за намаляване на емисиите на парникови газове за постигане на амбициозната цел от 2 ºC и че половината от тези емисии биха могли да бъдат избегнати или намалени при нулеви нетни разходи; припомня, че секторът на природния газ е постигнал значителен напредък в ограничаването на емисиите на метан в Европа, като тези емисии са намалели с 61% в сравнение с нивата от 1990 г., докато потреблението на газ се е увеличило с 25%;

27. приветства намерението на Комисията да подготви насоки, за да помогне на държавите членки да се справят с проблема с енергийната бедност — сериозен проблем в целия ЕС, който е особено разпространен в източните и южните държави членки; изтъква факта, че причините за енергийната бедност на територията на ЕС са различни и включват цените на енергията, намаляващите доходи на домакинствата и енергийно неефективните жилища, а също и че експертните становища относно начините за справяне с проблема значително се различават; припомня, че според някои оценки са нужни инвестиции в размер между 55 и 110 милиарда евро само за разрешаването на проблема с енергийната неефективност в домакинствата с ниски доходи;

28. подчертава, че безплатното разпределяне на квоти трябва да продължи за програми за централно отопление в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), тъй като те предлагат достъпно отопление на гражданите, намаляват замърсяването от по-малко ефективните източници на топлинна енергия и произвеждат енергия по ефективен начин чрез комбинирано производство;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

29. отбелязва, че емисиите на парникови газове са неизбежна част от производствения процес в някои отрасли и че понастоящем не съществуват икономически изгодни технологии с нулеви емисии; подчертава, че енергоемките отрасли са ключова част от икономиката на ЕС, тъй като на тях се падат над 6 милиона преки работни места и са в основата на множество вериги за създаване на стойност;

30. ето защо призовава за нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС за енергоемките промишлени отрасли, за да се завърши преходът към нисковъглеродна икономика в ЕС; припомня ролята, която ще играе обществената политика в подкрепа на иновациите в промишлеността чрез модернизиране и рационализиране, което ще доведе до намаляване на капиталовите разходи за проекти с ниски нива на въглеродни емисии и до създаването на нови нисковъглеродни продукти; изразява съгласие с Комисията, че енергоемките отрасли, като например производството на стомана, са абсолютно необходими и настоятелно я призовава да възприеме последователен стратегически подход към тяхното управление, за да осигури растеж и заетост в целия сектор;

31. настоятелно призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение въз основа на предложеното от Европейската агенция по химикали ограничение относно умишленото използване на пластмасови микрочастици в продукти, които се пускат на пазара на ЕС, за да се избегне или намали изпускането им в околната среда;

32. счита, че улесняването и насърчаването на ремонта на продукти би могло да бъде от полза както за удължаване на жизнения цикъл на продуктите, така и за разрастване на вторичните пазари при ремонта и доставката на резервни части; отбелязва положителните усилия, положени неотдавна в автомобилния сектор в подкрепа на динамичен независим сектор за ремонт, и счита, че този модел би могъл да се възпроизведе и в други сектори, в които продуктите подлежат на ремонт;

33. счита, че кръговата икономика е от съществено значение за успешна политика в областта на климата поради значителните емисии на парникови газове от потреблението на материали по време на различните етапи на веригата за създаване на стойност в рамките на линейната икономика (напр. добив, производство, транспорт, употреба и обезвреждане на материали); поради това приветства факта, че Комисията ще представи нов план за действие, включващ инициатива за устойчиви продукти, със специален акцент върху ресурсоемките сектори като текстилната промишленост, строителството, електрониката и пластмасите; очаква, че този план за действие ще бъде от решаващо значение за разработването на нови политики за насърчаване на кръгови модели на производство и потребление по цялата верига за създаване на стойност;

34. счита, че планираното остаряване на продуктите е в голяма степен в ущърб на потребителите и противоречи на очакванията им за по-дълготрайни и по‑ефективни продукти; припомня, че трайността и сроковете на годност на продуктите, включително цифровите стоки, бяха специално разгледани в неотдавна приетото законодателство в областта на защитата на потребителите; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на тези нови мерки и да предложи допълнителни задължения, когато е необходимо;

35. подчертава факта, че новите бизнес модели, възникващи в областта на икономиката на сътрудничеството, имат потенциала да подкрепят по-екологичен икономически избор, включително свързване на хора с продукти, които те могат да наемат или споделят с други, вместо да е необходимо да купуват собствени продукти; освен това счита, че растежът на цифровите услуги е позволил на потребителите да бъдат по-внимателни, включително по отношение на въздействието върху околната среда; счита, че тези услуги следва да бъдат насърчавани, а националните регулаторни пречки да бъдат премахнати, за да се позволи наличността им в държавите членки;

36. подчертава евентуалните ползи от електронното етикетиране, което може да позволи прост и лесен достъп до регулаторна информация, в т.ч. спазването на приложимите продуктови изисквания и стандарти и подробности относно състава и достъпа до услуги по ремонт и изваждане от употреба, и призовава Комисията да въведе електронно етикетиране за подходящите продукти, включително за регулирани продукти; счита, че могат да бъдат направени икономии чрез премахване на необходимостта от наръчници на хартиен носител и другата свързана с тях документация, която понастоящем придружава продуктите;

37. счита, че Регламентът за строителните продукти (РОР) е подкрепил развитието на общ пазар за строителни продукти в рамките на ЕС, но че продължават да съществуват трудности; отбелязва, че закъсненията и пропуските в стандартизацията са попречили на прилагането на хармонизираните изисквания и призовава Комисията да разгледа този въпрос преди прилагането на допълнителни мерки; подчертава, че РОР може да подкрепя по-устойчив избор, когато се прилага ефективно; припомня, че противно на прогнозите РОР е увеличил разходите за привеждане в съответствие и е бил особено труден за спазване от страна на малките предприятия и микропредприятията; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид тези трудности при прилагането, когато прави по-задълбочено преразглеждане на РОР и произтичащите от него задължения;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

38. изразява загриженост относно факта, че наскоро постигнатото временно споразумение относно Пакета за мобилността I, по-специално изискването за връщане на тежкотоварните превозни средства в държавата членка на установяване на всеки осем седмици, противоречи както на целта на първоначалните законодателни предложения на Комисията за намаляване на отрицателните последици за околната среда, така и на целите на ЕС по отношение на климата, определени от Комисията в новия Европейски зелен пакт, включително целта за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г., тъй като това изискване би довело до значително увеличаване на броя на празните камиони по пътищата на ЕС и, наред с ограниченията по отношение на каботажните превози, би довело до значително увеличение на емисиите на CO2 , на замърсяването и на задръстванията, причинявани от транспортния сектор; припомня, че изискването за връщане на тежкотоварните превозни средства не беше включено в предложенията на Комисията и не е било предмет на оценка на въздействието, и поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни стъпки, включително цялостна оценка на въздействието, за премахване на посоченото изискване, така че да се намери решение на свързаните с него несъответствия и противоречия във всички съответни законодателни актове и политики на ЕС;

39. изразява резерви по отношение на използването на универсален подход по отношение на таксите за изминат участък за тежкотоварните превозни средства (Директивата за евровинетките) и амбицията на Комисията за разширяване на обхвата на горепосочената директива с оглед на постигането на по-голяма съгласуваност на таксите за изминат участък в сектора на автомобилния транспорт и настоява, че държавите членки следва да запазят правото си да адаптират политиките си за таксуване за изминат участък и възможността да продължат да предлагат абонаментни карти, основани на времето на ползване;

40. подчертава колко е важно да се увеличи делът на видовете транспорт с ниски емисии, като например вътрешните водни пътища и морския и железопътния транспорт, и подчертава необходимостта от увеличаване на капацитета на железопътните и вътрешните водни пътища и от предоставяне на адекватен достъп до крайните дестинации и на железопътна инфраструктура, която е свързана с терминалите на вътрешните водни пътища, както и на транспортни възли в зоните на пристанищните райони; подчертава, че комбинираният транспорт трябва да се превърне в ефективен и функционален инструмент на единния европейски пазар за товарен транспорт, който подкрепя мултимодалните товарни превози;

41. противопоставя се на опитите за разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС, така че да обхване автомобилния транспорт, тъй като този сектор вече разполага със стандарти за намаляване на емисиите на парникови газове и включването му в СТЕ на ЕС би могло да доведе до прекомерно и обременително регулиране и потенциално до значителна финансова тежест за потребителите;

42. изразява загриженост във връзка с плановете на Комисията за преоценка на данъчното освобождаване за авиационни горива, което може да се окаже в противоречие с разпоредбите на член 24 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г., с която се установява правната рамка за международното гражданско въздухоплаване; отбелязва, че освобождаването на авиокомпаниите от национални данъци и мита върху редица стоки, свързани с въздухоплаването, включително части, безмитни стоки, провизии и горива, е стандартен елемент от двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между отделните държави; подчертава, че без глобално споразумение относно данъчното облагане на авиационното гориво е много вероятно действията за налагане на мита върху международните полети (било то на национално равнище или на равнището на ЕС) да насърчи практиката на „свръхзареждане“, при която превозвачите напълват резервоара със максималното възможно количество гориво, когато кацат извън ЕС, за да избегнат плащането на данъци; счита, че ако трябва да има данък върху авиационното гориво, той трябва да се въведе в световен мащаб и да отразява размера и горивната ефективност на въздухоплавателното средство;

„От фермата до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

43. подчертава жизненоважния принос на селскостопанския сектор на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност, поддържане на селските райони в ЕС и осигуряване на грижи за околната среда; подчертава, че в рамките на новата обща селскостопанска политика е необходимо да се запазят икономическата, екологичната и социалната устойчивост и стратегията „От фермата до трапезата“ с хоризонтална цел модернизация и достъп до научни изследвания и иновации; подчертава необходимостта от възходящ подход с участието на земеделските стопани от всички поколения, като се обърне специално внимание на младите земеделски стопани, подходящата финансова компенсация и стимулите за решения, при които всички печелят, и се вземат под внимание местните обстоятелства;

44. призовава Комисията да гарантира, че земеделските стопани в ЕС имат достъп до най-добрите налични инструменти, като например нови техники за селекция на растенията и прецизно земеделие; изразява загриженост относно забавения темп на предоставяне на достъп до такива инструменти и призовава Комисията да даде приоритет на оценяването на новите техники и продукти, подкрепено от научни становища, и да актуализира законодателството, когато това е необходимо, за да се гарантира, че земеделските стопани имат достъп до тези инструменти;

45. призовава за равнопоставени условия на конкуренция за селскостопанския сектор и призовава Комисията да направи внимателна оценка на съгласуваността на предложенията в рамките на Европейския зелен пакт с търговските политики, за да се гарантира, че жизнеспособността на европейския селскостопански сектор не се подкопава от нелоялна конкуренция, произтичаща от неравностойни стандарти за производство;

46. подчертава необходимостта всички равнища в хранителната верига, в това число потребителите, да допринасят за устойчиви продоволствени системи чрез намаляване на отпадъците и увеличаване в максимална степен на количеството продукти, използвани като храна и фураж; отправя искане към Комисията да продължи усилията за подобряване на позицията за договаряне на първичния производител, за да се гарантира, че допълнителните разходи, свързани с инициативите за устойчивост, могат да бъдат възвърнати, когато продуктите бъдат пуснати на пазара;

47. подчертава, че произволното намаляване на използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) не е от полза за здравето на опрашителите, нито за сектора на селското стопанство; отбелязва, че съгласно Директивата за устойчивата употреба на пестициди (Директива 2009/128/ЕС) държавите членки (напр. Дания) в своите национални планове за действие вече са тествали и отхвърлили някои цели за намаляване, тъй като този подход не отразява сложността на управлението на вредителите и болестите в различните местни условия чрез интегрирано управление на вредителите;

48. подчертава значението на научнообоснования подход при разрешаването на активни вещества, прозрачността и ефективното съобщаване на рисковете, за да се осигури приемливостта на решенията за управление на риска и доверието на потребителите;

49. призовава Комисията да подобри външните си комуникации, за да бъде обществеността уведомявана по подходящ и лесно разбираем начин относно необходимостта от продукти за растителна защита в производството на безопасни и икономически достъпни храни, както и за всички доказани въздействия върху човешкото здраве и околната среда; отбелязва, че това следва да включва обяснение на разликата между опасност и риск, приемливи рискове и установени безопасни употреби, и следва да поставя в контекст опасностите и рисковете от употребата на продукти за растителна защита в сравнение с други химикали и вещества, използвани в домакинството; препоръчва тази информация да бъде лесно достъпна и да осведомява потребителите относно възможните мерки за намаляване на риска;

50. подчертава потенциала на устойчивите морски храни да допринесат за осъществяването на стратегията „От фермата до трапезата“ относно устойчивите храни; призовава за подход на нулева толерантност по отношение на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов; подчертава необходимостта от подобряване на процедурата за контрол, както и на съответствието на вносните продукти от риболов и аквакултури със законодателството на ЕС;

Опазване и възстановяване на екосистемите и на биологичното разнообразие

51. отбелязва със загриженост, че, както се посочва в доклада на IPBES за Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, състоянието на природата се влошава в световен мащаб с безпрецедентни темпове, а темпът на изчезването на видове се ускорява; поради това приветства намерението на Комисията да представи амбициозна стратегия за биологичното разнообразие до март 2020 г. – последвана от конкретни действия през 2021 г. – в която да изложи позицията на ЕС, така че той да играе водеща роля по време на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, която ще се проведе през октомври 2020 г. в Кунмин, Китай, с глобални цели за опазване на биологичното разнообразие и нови измерими цели за справяне с основните причини за загубата на биологично разнообразие в рамките на ЕС;

52. отбелязва, че замърсяването, разрастването на градовете, запечатването на почвата и разрушаването на местообитанията са основни причини за разрушаването на биологичното разнообразие; припомня, че глобалната оценка на IPBES за биологичното разнообразие и екосистемните услуги показва, че от 1992 г. насам площите на градските райони се са удвоили; призовава Комисията да извърши оценка на ролята на градските райони и градовете в опазване на биологичното разнообразие, която да бъде използвана в схеми като Програмата на ЕС за градовете, за да подпомогне разработването на политики за опазване на биологичното разнообразие;

53. призовава Комисията да предложи всеобхватен набор от мерки, основани на принципа за надлежна проверка, за да се ограничи отпечатъкът на потреблението на ЕС върху земята, включително законодателство, което да гарантира устойчиви вериги на доставки, при които не се причинява обезлесяване, за продуктите, пуснати на пазара на ЕС, както и план за действие относно палмовото масло;

54. подчертава, че услугите в областта на горското стопанство и агролесовъдството, които са от полза за климата и биологичното разнообразие, са от компетентността на държавите членки; отбелязва, че е важно да се използва експертният опит на собствениците на гори, когато се насърчават устойчивото управление и ефективното използване на суровините;

55. подкрепя развитието на синята икономика, тъй като тя допринася за общия икономически растеж, особено в крайбрежните региони и островите;

56. подчертава колко е важно част от наличното финансиране да се използва за смекчаване на въздействието и рисковете от хидрологична нестабилност, сеизмична активност, брегова ерозия и стабилност на бреговата линия, които са все по-често срещани през последните две десетилетия;

Амбиция за нулево замърсяване с цел постигане на нетоксична околна среда

57. очаква резултата от проверката на Комисията за пригодност по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, която ще допринесе за по-широката оценка на това дали законодателството на ЕС в областта на химикалите постига своята цел за защита на човешкото здраве и околната среда чрез свеждане до минимум на експозицията на тези вещества; отбелязва, че въпреки че критериите за идентифицирането на химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, вече са установени в законодателството относно продуктите за растителна защита и биоцидите, е нужна предпазливост при разработването и прилагането на хармонизирани критерии в други области, като се има предвид, че те трябва да обхванат законодателството за забрана на използването на ендокринни нарушители, законодателството, което позволява издаването на разрешения при спазване на строги изисквания и законодателството, което не се отнася изрично до ендокринните нарушители, но ги регламентира чрез общи разпоредби;

58. подчертава, че преходът към кръгова икономика ще изисква, където е възможно, постепенното премахване на веществата, пораждащи безпокойство, за да се гарантира разработването на нетоксични цикли на материалите, които ще улеснят рециклирането и ще бъдат от съществено значение за създаването на функциониращ пазар на вторични суровини;

59. настоятелно призовава Комисията да доразвие стратегическия подход по отношение на рисковете, произтичащи от фармацевтични продукти, очертан в Рамковата директива за водите, и да изготви законодателно предложение относно справянето с изтичането на фармацевтични продукти в околната среда, както в резултат на производствени процеси, така и на използването и обезвреждането на лекарствени продукти;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

60. очаква бюджетните средства през следващия финансов програмен период да бъдат съизмерими с плановете, очертани в Европейския зелен пакт; потвърждава необходимостта от продължаване на акцентирането върху европейската добавена стойност като водещ принцип; отхвърля намаляването на средствата за политиката на сближаване, което ще подкопае основния инвестиционен инструмент на ЕС за финансирането на работни места и растеж, създаването на териториално сближаване и постигането на напредък в развитието на регионално равнище;

61. настоява да се определят по-ясни цели и да се постави акцент върху по-малък брой показатели за по-високо качеството на изпълнението, които да определят и проследяват разходите, свързани с действия в областта на климата, и със справянето със загубата на биологично разнообразие;

62. изразява загриженост, че предложените приходни потоци за екологизиране на вноските в бюджета на ЕС биха могли да доведат до дисбаланси; подкрепя настоящата система на национални вноски и подчертава, че приносът, отразяващ брутния национален доход (БНД), е най-справедливият собствен ресурс, тъй като се основава на икономическия капацитет на всяка държава членка; отново заявява, че данъчното облагане е суверенна компетентност на държавите членки;

63. потвърждава решаващата роля на финансовите институции на ЕС за осъществяването на зеления преход; отбелязва във връзка с това, че ЕИБ е удвоила целта си в областта на климата за 2025 г. от 25% на 50%; отново изказва своето съжаление обаче, че новата инвестиционна политика на ЕИБ ограничава подпомагането за газ, който продължава да бъде основен източник на енергия в зависимите от изкопаеми горива държави членки;

64. настоятелно призовава Комисията внимателно да оцени потенциалните недостатъци от улесняването на избирателни инвестиции, включително разпоредбите за занижаване на капиталовите изисквания с цел отпускане на повече средства за „зелени“ активи; призовава Комисията да възприеме по‑структуриран и последователен подход за ограничаване на риска от блокирани активи;

65. отново заявява, че трябва да бъде предоставена адекватна финансова подкрепа на засегнатите региони с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии по време на енергийния преход; подчертава, че не всички региони започват от същата изходна точка в прехода си към неутрална по отношение на климата икономика, не всички от тях разполагат с едни и същи инструменти и не всички ще бъдат засегнати в еднаква степен от последиците; поради това подчертава същественото значение на преход, който отчита особеностите на най‑уязвимите региони, населения и сектори; приветства решението на ЕИБ да предоставя на най-бедните държави членки средства в размер до 75% от стойността на проектите, свързани със справедливия преход;

66. призовава Комисията да гарантира, че новият Фонд за справедлив преход ще се финансира от допълнителни ресурси, в добавка към средствата, разпределени за фондовете на политиката на сближаване; отбелязва, че инвестициите за справедлив преход следва да бъдат изключени при оценката на националните дефицити в рамките на Пакта за стабилност и растеж, което ще позволи на публичните органи да инвестират вместо това в услуги и инфраструктура;

67. призовава Комисията да гарантира икономическото, социалното и териториалното сближаване при прехода, като обърне специално внимание на регионите в най-неблагоприятно положение, районите, засегнати от индустриалния преход (основно въгледобивните региони и райони, които са зависими от отрасли с висока въглеродна интензивност, като производството на стомана), слабо населените райони и териториите, които са уязвими в екологично отношение;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

68. подчертава ролята, която научните изследвания и иновациите трябва да играят за осъществяването на прехода към нисковъглеродна икономика; подчертава, че научните изследвания и иновациите, включително авангардните научни изследвания, могат да подкрепят всички сектори на икономиката и че внедряването на нови технологии, дори не пряко свързани с въздействието върху околната среда, може да има положителни странични ефекти, които допринасят за прехода;

69. подчертава необходимостта политиките в областта на научните изследвания и иновациите да разширят достъпа до неутрални по отношение на климата енергийни доставки и да насърчават тяхната достъпност на конкурентни в световен мащаб цени; във връзка с това подчертава необходимостта от демонстриране в промишлен мащаб на революционни технологии, включително чисти въглища, и необходимостта от стимулиране на разработването и навлизането на пазара на проекти за улавяне и съхранение на въглерод; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят широкомащабни пилотни проекти, чиято цел е да се докаже жизнеспособността на дадена чиста технология в рамките на период от пет до десет години, и впоследствие да се насърчи широкомащабното им внедряване;

70. подчертава жизненоважната роля на „Хоризонт Европа“ като фактор, допринасящ за иновациите и научните изследвания в ЕС, и потенциала на програмата да способства за това новите технологии да достигнат до пазара; счита, че е важно този капацитет да бъде задълбочен и допълнително използван, така че да се подкрепи преходът към нисковъглеродна икономика; призовава Комисията допълнително да засили сътрудничеството между участниците в публичната научноизследователска дейност и промишлените пазарни участници, за да продължи да управлява практическото прилагане на новаторски техники и да насърчава бързото внедряване на нови технологии;

71. подчертава необходимостта от координация между „Хоризонт Европа“ и други програми на ЕС с цел да се избегнат припокриванията; също така счита, че е важно в рамките на стратегическия план на „Хоризонт Европа“ да има силна вътрешна координация и допълващи действия, включващи партньорства, мисии и общности за знания и иновации, така че да се използват предимствата и ефективността от работата в условия на сътрудничество;

72. изтъква отново необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху стратегическия план на „Хоризонт Европа“ върху стратегиите и технологиите с ниски емисии, с цел да се съживят регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии;

73. обръща внимание на ключовата роля на Фонда за иновации и на Модернизационния фонд в рамките на СТЕ на ЕС и призовава за увеличаване на броя на разпределените им квоти, ако има такава възможност;

Принципа за „ненанасяне на вреда“ – интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

74. счита, че обществените поръчки могат да бъдат важен движещ фактор и отбелязва, че Комисията ще обмисли начини за улесняване на екологосъобразните обществени поръчки; счита, че устойчивите критерии трябва да играят роля в процеса на вземане на решения в областта на обществените поръчки, по‑специално когато подкрепят ефективното използване на парите на данъкоплатците в дългосрочен план;

75. отбелязва, че предложението на Комисията за 8-а програма за действие в областта на околната среда следва да се приведе в съответствие с Европейския зелен пакт и да улеснява постигането на целите за устойчиво развитие, за да се постигнат резултати и да се гарантират предвидими и координирани действия във връзка с политиките на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата;

76. припомня важната роля, която играе принципът на предпазните мерки при разработването на политиките на ЕС; отбелязва, че подходът на Комисията към неговото прилагане се е доказал като адекватен и поради това счита, че не се изисква преразглеждане, за да се гарантира, че мерките по линия на Европейския зелен пакт са в съответствие с посочения принцип;

ЕС като глобален фактор

77. отбелязва, че за да постигне целите на Парижкото споразумение, ЕС трябва да си сътрудничи с другите страни, подписали споразумението, тъй като няма да бъде в състояние да се справи сам с предизвикателствата, свързани с влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата; подчертава, че ЕС, в тясно сътрудничество с държавите членки, трябва да работи съвместно с трети държави, особено с икономиките от Г-20, които са източник на приблизително 80% от емисиите на парникови газове в световен мащаб;

78. подкрепя предложенията за зелена програма за Западните Балкани; счита, че като част от по-широкия процес на разширяване, това ще допринесе за способността на държавите в процес на присъединяване да прилагат достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, климата, селското стопанство, транспорта и околната среда;

79. подчертава значението на съвместната стратегия ЕС – Африка, особено с оглед на огромния потенциал на континента за опазване на биологичното разнообразие и ограничаване на емисиите на парникови газове; счита, че всяка такава стратегия трябва да подобри здравето и благосъстоянието на местните общности;

80. настоява за поддържане на стратегически диалог с Китай, по-специално в рамките на подготовката за тазгодишната среща на високо равнище между ЕС и Китай в Лайпциг и на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие; подчертава обаче отрицателната роля на Китай по време на преговорите в рамките на 25-ата конференция на страните по РКООНИК в Мадрид, особено що се отнася до прозрачността на ангажиментите за намаляване на емисиите съгласно Парижкото споразумение;

81. признава, че глобалните предизвикателства в областта на климата и околната среда могат да се превърнат в източник на конфликти, което да доведе до продоволствена несигурност и миграционни потоци, които да засегнат и ЕС и неговите държави членки; поради това счита, че Европейският зелен пакт следва също така да обхваща общата външна политика и политика на сигурност на ЕС;

°

° °

82. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност