Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0042/2020

Внесени текстове :

B9-0042/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0005

<Date>{10/01/2020}10.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0042/2020</NoDocSe>
PDF 214kWORD 65k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>Европейски зелен пакт</Titre>

<DocRef>(2019/2956(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Естер де Ланге</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0040/2020

B9-0042/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския зелен пакт

(2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение[1],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г., която се провежда в Мадрид, Испания (COP25)[2],

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

1. горещо приветства предложението за Европейски зелен пакт, внесено от Комисията, под председателството на Урсула фон дер Лайен;

2. подчертава, че Европейският зелен пакт трябва да бъде част от нова стратегия за растеж, която ще бъде от полза за европейските граждани и дружества;

3. приветства по-специално цялостния подход и участието на всички заинтересовани страни, както и належащата цел политиката в областта на околната среда и климата да бъде обвързана с конкурентоспособността във всички сектори на икономиката и с политика, която да поставя хората на първо място; подчертава значението на съгласуваността между Европейския зелен пакт и съществуващата рамка на политиката; счита, че Зеленият пакт е възможност за оценка на съгласуваността на съществуващите политики на равнището на ЕС;

4. припомня, че всички сектори трябва да допринасят за постигането на въглеродно неутрална икономика и че всички политики следва да се основават на факти и научни данни;

5. приветства използването на задълбочени оценки на въздействието в тази връзка;

6. подкрепя принципа за неутралност по отношение на климата и отново изтъква факта, че според анализ на Комисията от ноември 2018 г. при правилно прилагане на принципа за неутралност по отношение на климата могат да бъдат създадени допълнителни работни места и растеж;

7. подчертава, че глобалните предизвикателства, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, изискват глобален отговор; подчертава, че е необходимо да се прояви амбициозност, но освен това да се мобилизират и други региони по света, за да се работи в една и съща насока;

Повишаване на амбициите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

8. подкрепя целта за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.;

9. подчертава, че амбициите на Зеления пакт трябва да се основават на цялостна оценка на въздействието от независим Комитет за регулаторен контрол; подчертава, че подобна оценка трябва да се основава на подход по сектори и по региони; освен това счита, че за целите на тази оценка Комисията следва също да бъде задължена да извършва задължителни оценки за възвръщаемостта на инвестициите и да взема предвид потенциалното въздействие върху цените на енергията за различните региони и сектори, когато предлага ново законодателство или преразглежда съществуващата правна рамка в секторите на промишлеността, енергетиката и научните изследвания;

10. подкрепя целта на ЕС за намаляване с поне 50% на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., както е предложено от председателя на Комисията; отбелязва, че тази цел ще се основава на солидна оценка на въздействието, с възможност за преминаване към по-висока цел, при изпълнението на редица условия, включително в рамките на международни преговори и след оценка на икономическите последици от тях, като се вземе предвид необходимостта от запазване на икономическата конкурентоспособност и включване на всички хора; признава, че целта от 50% е вече доста амбициозна, тъй като дори при стриктно прилагане на действащото законодателство и пълно сътрудничество от страна на Обединеното кралство във връзка с политиката на ЕС в областта на климата, ще могат да се постигнат само 45%;

11. подчертава, че е важно да се запази конкурентоспособността на нашата промишленост, така че съществуващите мерки за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии могат да бъдат заменени, само ако е възможно пълното прилагане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместим с изискванията на СТО, без това да предизвиква значителни проблеми в други области; счита, че политиката на ЕС в областта на климата и промишлената  политика трябва да вървят заедно, за да се предотврати изместването на въглеродни емисии и изтичането на инвестиции, както и да се защитят работните места; счита, че може да се наложи да се предприемат мерки за гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция; заявява готовността си, при такъв сценарий, да направи оценка за въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии, който да отговаря на изискванията на СТО и да може да допълва съществуващите мерки за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии, въз основа на задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че този механизъм трябва да бъде включен в рамките на нашата стратегия за промишлеността, за да се стимулира промишлеността да произвежда чисти и конкурентоспособни продукти и да се предотврати изместването на въглеродни емисии, без това да застрашава възможностите за търговия;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

12. подчертава, че за да се постигнат целите на Парижкото споразумение, са необходими конкретни мерки за прилагане и гарантиране на изпълнението на национално равнище и на равнището на ЕС; счита, че преразглеждането на Директивата относно енергийната ефективност (ДЕЕ) и Директивата за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) преди тяхното прилагане следва да гарантира правна сигурност за инвестициите;

13. подкрепя целта на Комисията за увеличаване на предлагането на чиста, достъпна и сигурна енергия; подчертава значението на трансграничните междусистемни връзки за създаването на напълно интегриран енергиен пазар и счита, че енергийната инфраструктура на Европа трябва да се развива в същата посока и със същите темпове, за да се подкрепи напълно този енергиен преход; счита, че е важно да се увеличи използването на природния газ като преходен източник на енергия и употребата на водорода в транспорта и промишлеността, за да се постигне по-голяма електрификация на икономиката; подчертава необходимостта от следване на стратегически подход към енергийните клъстери в ЕС с цел използване на най-ефективните инвестиции в областта на слънчевата и вятърната енергия, както и други устойчиви източници на енергия;

14. подчертава, че е необходимо да се осигури подходящ баланс, за да се гарантира енергиен съюз, който да бъде не само по-чист, но също така и по-достъпен и безопасен за европейските потребители, граждани и предприятия; счита, че е необходимо да се осигури адекватно финансиране от ЕС, за да може сметките за електроенергия да продължат да бъдат достъпни за потребителите;

15. подчертава големия потенциал за намаляване на емисиите на CO2 в сектора на строителството и приветства предложенията на Комисията в това отношение, и по-специално нейното предложение за намаляване на националните регулаторни пречки пред обновяването на сгради; насърчава популяризирането на използването на дървен материал и екологични строителни материали при изграждането на обществени сгради;

16. подкрепя идеята за прилагане на пазарни мерки в строителния сектор въз основа на подходяща оценка на въздействието; счита, че е важно конкурентното въздействие на всички мерки върху европейските предприятия да се отчита по подходящ начин и да се противодейства на преместването на дейности в други държави, в отговор на различни екологични стандарти;

17. подчертава, че съгласно принципа на субсидиарност, залегнал в Договора за Европейския съюз (ДЕС), решенията относно националния енергиен микс са въпрос от компетентността на държавите членки; признава ролята, която ядрената енергия може да играе като технология с ниски нива на въглеродни емисии в националния енергиен микс, при условие че са предвидени достатъчно разпоредби за гарантиране на най-високи стандарти за безопасност и извеждане от експлоатация, както и че се вземат под внимание съответните трансгранични въпроси;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

18. подкрепя изцяло главата за промишлеността и ангажимента на Комисията да представи стратегия за промишлеността още през март 2020 г.; изразява съгласие с Комисията, че някои енергоемки отрасли, като например стоманодобивната, химическата и циментовата промишленост, са абсолютно необходими за европейската икономика, а модернизацията и декарбонизацията на тези промишлени сектори е от решаващо значение;

19. счита, че подходът на Комисията към Зеления пакт трябва да бъде приведен в съответствие със съгласувана промишлена политика, за да се насърчи конкурентоспособността на Европа и нейната водеща роля в световен мащаб; счита, че Европейският съюз се нуждае от процес на реиндустриализация, модернизация на неговата промишлена база, укрепване на вътрешния пазар и създаване на конкурентна рамка за промишлеността, включително и ефективна стратегия за МСП, за да се подкрепят мерките, предвидени в Зеления пакт;

20. подчертава необходимостта от преразглеждане и преработване на правилата на ЕС за обществените поръчки, за да се гарантират наистина еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС, и по-специално онези, които произвеждат устойчиви продукти или услуги, например в областта на обществения транспорт, като те могат да се сблъскат с нелоялна конкуренция от страна на дружества от трети държави, получаващи държавни помощи или ползващи други предимства, които подкопават еднаквите условия на конкуренция, или пък те може да нямат равен достъп до обществени поръчки в трети държави;

21. счита, че е необходимо да се създаде подходяща рамка на ЕС за насърчаване на екологосъобразни бизнес модели и за справяне със специфичните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена промишлеността при подкрепата за декарбонизацията на икономиката, като например цените на електроенергията и природния газ, наличните технологии (комбинирано производство на енергия, газ, водород, улавяне и съхранение на въглерод и улавяне и използване на въглерод) и промишлените процеси за емисиите на CO2;

22. приветства плана за действие на ЕС за кръговата икономика и изисква от Комисията да предложи всеобхватна рамка за насърчаване на промишлеността в това отношение;

23. счита, че за да бъде успешна, чистата кръгова икономика изисква прилагането на  цялостна промишлена политика, включително и за МСП; подчертава необходимостта от създаване на стойност за гражданите, околната среда и икономиката; подчертава, че стратегията ще трябва да включва цифровата и екологичната трансформация и да води до повишаване на конкурентоспособността на европейските дружества; счита, че подобряването и поддържането на уменията на работниците и служителите от ЕС ще бъде конкурентно предимство за промишлеността на Съюза;

24. подкрепя силното послание за насърчаване на революционните технологии, включително и чистия стоманодобив, и очаква значително финансиране за тези технологии; подкрепя силната връзка с цифровите технологии; подчертава, че насърчаването на технологиите и финансирането трябва да бъдат тясно свързани с новата стратегия за МСП и със залегналите в нея законодателни инициативи, за да се гарантира бърз достъп до пазара;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

25. посочва, че транспортният сектор е от ключово значение за нашата икономика и че намаляването на емисиите в областта на транспорта представлява предизвикателство; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички видове транспорт са еднакво важни;

26. счита, че морският транспорт трябва да допринася за зеления преход и че ЕС следва да подпомогне този сектор да се откаже от използването на мазут; подчертава освен това, че ЕС следва да активизира своята работа за постигане на международно споразумение относно морския транспорт, да настоява за повече амбициозност и да направи оценка за включването на морския транспорт в рамките на ЕС в неговата система за търговия с емисии;

27. насърчава Комисията да подобри и да приложи по-бързо разпоредбите на схемата за компенсиране на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) и да подкрепи приемането на дългосрочна цел за намаляване на емисиите от сектора на въздухоплаването;

28. подкрепя идеята за прилагане на пазарни мерки в транспортния сектор въз основа на подходяща оценка на въздействието; счита, че е важно да се отчита по подходящ начин конкурентното въздействие на всички мерки върху европейските предприятия, както и да се запази достъпността на мобилността и да се противодейства на преместването на дейности в други държави, в отговор на различни екологични стандарти;

29. насърчава декарбонизацията на транспортната инфраструктура и системите за мобилност чрез използване на новите технологии и цифровизацията; призовава Комисията да разглежда новите технологии и услуги, като например мултимодалната, електрическата и автономната мобилност, ниската въздушна мобилност и мобилността по заявка, като важен елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, и призовава за насърчаване на използването на цифровизацията и на напълно автономните превозни средства, защото те ще допринесат за драстично намаляване на емисиите на парникови газове и на емисиите на CO2, както и на смъртните случаи и нараняванията;

30. признава, че е необходимо да се подобрят мултимодалните превози, и по-специално мултимодалните товарни операции, които включват железопътен и воден транспорт, включително и морски превози на къси разстояния; призовава за законодателни действия с цел освобождаване на потенциала на железопътния товарен транспорт на дълги разстояния и призовава Комисията да подсили коридорите за железопътен товарен превоз и да подобри координацията, отчетността и гъвкавостта за постигане на капацитет, в тясна връзка с развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

31. подчертава, че единното европейско железопътно пространство е предпоставка за преминаването към други видове транспорт; настоятелно призовава Комисията да разработи стратегия до края на 2020 г., последвана от конкретни законодателни предложения до края на 2021 г., както и да сложи край на всички форми на протекционизъм и на разпокъсаността на вътрешния пазар, които спъват конкурентоспособността на ЕС;

32. настоятелно призовава Комисията да разработи координирана рамка на ЕС за правилата за вътрешните водни пътища; изисква от Комисията да подкрепя активно интермодалността, като бъдат включени вътрешните водни пътища, и по-специално трансграничните мрежи от национални водни системи, които трябва да бъдат подобрени;

33. подчертава, че въпреки добрите европейски инициативи, като например интелигентните транспортни системи (ITS), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), SafeSeaNet и речните информационни услуги (RIS), новата транспортна стратегия на ЕС трябва да се справи с предизвикателствата на фрагментираното разгръщане на инфраструктура, по-специално по отношение на съвместните интелигентни транспортни системи (СИТС) и SESAR, което възпрепятства оперативната съвместимост;

34. отново заявява, че единното европейско небе само по себе си може да намали емисиите от въздухоплаването с поне 10%, без това да доведе до значителни разходи; следователно призовава за ясна регулаторна пътна карта за въздухоплаването, която да се основава на технологични решения, да отчита инфраструктурата и изискванията за алтернативните горива и да цели постигането на ефективни операции; призовава за продължаване и увеличаване на финансирането от ЕС за единното европейско небе, програмата „Чисто небе“, SESAR и системите за спътникова навигация на ЕС;

35. призовава Комисията до края на 2020 г. да представи стратегия за завършване на основната мрежа на TEN-T до 2030 г., включително и необходимото цифрово оборудване, като например ERTMS и 5G, което да бъде последвано от законодателни предложения, гарантиращи надлежно изпълнение на стратегията и на поетите от държавите членки ангажименти;

36. призовава държавите членки да се ангажират с подходящо финансиране и да ускорят темпа на внедряване на иновативни стратегии, инфраструктура за зареждане и алтернативни горива, като същевременно си сътрудничат по технически въпроси с цел постигане на безпроблемна система; призовава Комисията да предвиди начини за въвеждането на технически мерки за производството на големи количества алтернативни горива за периода след 2030 г. и за доставката на алтернативни горива за всички нови инфраструктурни проекти;

37. призовава Комисията да разгледа настоящите технологични и финансови проблеми във връзка със синтетичните горива, като представи варианти за стимулиране на тяхното производство и достъп до пазара, както и допълнителни средства за научни изследвания; подчертава, че е важно да се проучат възможностите за постигане на минимален дял от синтетични горива, който би могъл да се увеличи с времето;

38. настоятелно призовава Комисията да преразгледа Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива и Регламента за TEN-T с оглед ускоряване на въвеждането на превозни средства и кораби с ниски или нулеви емисии;

„От фермата до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

39. приветства обявяването на стратегията „От фермата до трапезата“ през 2020 г. и категорично настоява, че земеделските стопани и рибарите трябва да бъдат включени в изготвянето на всички потенциални мерки; подчертава, че земеделските стопани в ЕС ще играят ключова роля за справянето с предизвикателствата пред Европейския зелен пакт; подчертава в тази връзка значението на една нова икономическа подкрепа и на добре финансирана обща селскостопанска политика (ОСП);

40. подчертава, че за нашите земеделски стопани трябва да бъде осигурен съществен бюджет, както и всички необходими инструменти за борба с изменението на климата и за адаптиране към него, по-специално за да може да се реагира по-добре на нестабилността и на кризите; подчертава освен това, че трябва да им се позволи да се организират и да инвестират в прехода към по-устойчиви селскостопански системи, основани на двойно по-голяма ефективност, което ще окаже положително въздействие върху околната среда и ще повиши конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС;

41. посочва, че в стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се разгледа въпросът за отговорността на потребителите и фактът, че общественото търсене на по-устойчиви продоволствени системи не отговаря на капацитета на веригата за доставки на храни да обезпечава устойчиви цени и доходи за земеделските стопани;

42. подчертава освен това, че в стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се разгледа въпросът как правото на ЕС в областта на конкуренцията оказва въздействие върху устойчивостта на веригата за доставки на храни, както е видно от натиска върху производителите, както и че не се признава важният принос на първичните производители за доставката на висококачествени храни и за предоставянето на обществени блага за обществото – принос, който обществото понастоящем не възнаграждава в достатъчна степен;

43. подчертава, че е важно да се насърчава разработването и използването на нови иновативни технологии, за да се помогне на земеделските стопани да отговорят на климатичните и екологичните предизвикателства, и призовава Комисията да осигури яснота относно законодателната рамка на ЕС за новите техники на селекция, за да се обезпечи правна сигурност за земеделските стопани и производителите на семена и да се гарантира, че новите техники на селекция ще могат да допринесат за целите на Зеления пакт;

44. настоява, че целите за намаляване на пестицидите следва да бъдат предмет на подходящи оценки на въздействието;

45. подчертава, че внасяните в ЕС храни и фуражи следва да отговарят на екологичните стандарти на ЕС; подкрепя ангажимента за намаляване на разхищението на храни и провеждане на борба с измамите с храни и подчертава значението на създаването на правна рамка за вносните хранителни продукти, за да се гарантира, че те отговарят на екологичните стандарти на ЕС;

46. счита, че прозрачността за потребителите трябва да се насърчава чрез обективно, недискриминационно и неподвеждащо етикетиране, по устойчив и икономически ефективен начин, с цел стимулиране на трансграничната търговия в рамките на вътрешния пазар, по-специално чрез разработване на нови инструменти, като например блокови вериги, и въвеждане на общоевропейски подход, включително посочване на страната на произход върху етикетите на определени храни, без фрагментиране на вътрешния пазар или възпрепятстване на трансграничното сътрудничество между производителите;

47. подкрепя категорично идеята за насърчаване на производството и потреблението на европейски селскостопански продукти, което допринася за един здравословен начин на живот, като например държавите членки се приканят настойчиво да използват по-целенасочени ставки на ДДС за плодовете и зеленчуците, както и за други продукти; изразява загриженост относно сериозните проблеми във веригата за доставки на храни, която не възнаграждава земеделските стопани за доставката на висококачествени храни и обществени блага за обществото, като хранителните продукти обикновено се продават с ниска печалба или на загуба с цел привличане на клиенти в магазините за търговия на дребно;

Опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие

48. припомня хоризонталното значение на сектора на горското стопанство и устойчивото управление на горите за предоставянето на устойчиви решения за предизвикателствата на нашето време; подчертава, че устойчивото и активно управление на горите играе ключова роля за постигането на целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката и поради това следва да бъде една от основните цели на стратегията на ЕС за горите в рамките на Европейския зелен пакт; посочва, че секторът на горското стопанство поема постоянно 10% от емисиите на CO2 в ЕС и по този начин поглъща огромно количество въглерод;

49. силно подкрепя признанието на Комисията, че горите са от решаващо значение за смекчаване на последиците от изменението на климата в Европа и че стимулите за устойчиво управление на горите ще бъдат част от Зеления пакт; настоява, че непропорционалните съкращения по втория стълб на ОСП са неприемливи и няма да помогнат да се гарантира такава подкрепа; настоява, че е необходимо да се разгледат други финансови ресурси за подкрепа на устойчивото управление на горите и екологизирането на градовете;

50. подчертава многостранната роля на горите и начина, по който техните икономически, социални и екологични измерения допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, както и развитието на биоикономиката, като по този начин се насърчава икономическият растеж и се откриват работни места по цялата верига за създаване на стойност; поради това подчертава, че стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г. следва да бъде неразделна и основна част от Европейския зелен пакт, за да се осигурят координация и полезни взаимодействия между различните политики, свързани с горите; припомня в този контекст, че целите на новата стратегия на ЕС за горите следва да включват също така ефективно залесяване и опазване и възстановяване на горите в Европа с оглед повишаване на поглъщането на CO2 и намаляване на честотата и мащаба на горските пожари, както се подчертава в съобщението на Комисията;

51. припомня, че ползите от горите и секторите, свързани с горското стопанство, далеч надхвърлят биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата; изтъква, че горите и секторът на горското стопанство допринасят за местните и националните икономики и за икономиката на ЕС като цяло, за развитието на селските райони и за отдиха на хората; подчертава следователно, че стратегията на ЕС за горите не следва да се подчинява на стратегията за биологичното разнообразие, а следва да бъде всеобхватна, силна и независима стратегия;

52. припомня, че почвите в света съдържат около два пъти по-голямо количество въглерод от съдържанието му в атмосферата; признава потенциала за улавяне на въглерода в пасищните почви, при условие че се вземат предвид регионалните обстоятелства; подкрепя подобряването на пасищата с цел улавяне на въглерода чрез управление на пасищата, засяването на благоприятни видове фураж, прилагането на торове и напояването, както и чрез възстановяването на деградирали затревени площи и биологичното разнообразие на затревените площи;

53. подчертава необходимостта от запазване на биологичното разнообразие и приветства ангажимента на Комисията да представи стратегия за биологичното разнообразие до март 2020 г.; призовава за подобряване на финансирането за опазване на мрежата „Натура 2000“ с цел по-добро адаптиране към последиците от изменението на климата, като същевременно се опазват и съхраняват семейните земеделски стопанства; счита, че е важно на държавите членки да се предостави по-голяма гъвкавост при постигането на техните цели в областта на биологичното разнообразие, включително възможността за адаптиране на техните усилия в това отношение, в съответствие с най-добрите практики и опит в други държави членки;

54. приветства стартирането на инициативата „Natur Africa“ в областта на биологичното разнообразие; припомня последните констатации относно влошаващото се състояние на горите в света и изтъква тяхното системно значение за климата и биологичното разнообразие, както и ролята им на среда за живот на коренното население; призовава Комисията да установи задължителни правила за устойчиви вериги на доставки и да насърчава устойчивото използване на земята, залесяването, системите за сертифициране и алтернативните източници на доходи за местните общности;

55. изисква установяването на систематичен и стандартизиран мониторинг на дивите видове;

Амбиция за нулево замърсяване с цел постигане на нетоксична околна среда

56. подкрепя въвеждането на допълнително законодателство, за да се гарантира по-добро качество на въздуха, но настоява, че следва да се възприеме по-широк подход, като се обърне внимание, например, на източниците на замърсяване от корабоплаването, и следва да се акцентира не само върху символични мерки, като например забрани за дизелови автомобили в градовете;

57. подкрепя принципа „едно вещество – една оценка“ и отново заявява, че всяка забрана на химикали следва да бъде въвеждана само при наличието на практически алтернативи и ако се намалява административната тежест, особено за МСП;

58. призовава Комисията да въведе оценката за хроничната токсичност на химикалите като нормативно изискване;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

59. подчертава, че Европейският зелен пакт, в качеството си на новата стратегия на ЕС за растеж, ще трябва да бъде подкрепен съвместно от бюджета на ЕС и от националните бюджети, както и чрез финансиране от ЕИБ и от други финансови институции, и че той следва да разполага с необходимите средства за постигане на неговите цели; посочва, следователно, допълнителната финансова вноска, необходима за покриване на значителните инвестиции, които са необходими в тази област;

60. подчертава важната роля на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. за функционирането на Европейския зелен пакт, която следва да включва значително интегриране на въпросите, свързани с климата, в политиките и програмите на МФР за следващия период; счита, че Европейският зелен пакт допълнително подкрепя позицията на Парламента относно равнището на финансиране за следващата МФР, както беше подчертано при приемането на междинния доклад относно МФР и последващите резолюции; категорично се противопоставя на всякакви опити за намаляване на равнището на финансиране на следващата МФР, което също така би застрашило прилагането, надеждността и приобщаващия характер на Европейския зелен пакт; подчертава дългогодишната си позиция, че новите инициативи следва винаги да бъдат финансирани чрез нови бюджетни кредити и да не бъдат в ущърб на други политики; поради това счита, че размерът на финансирането във връзка с нови законодателни предложения, произтичащи от Европейския зелен пакт, следва да бъде изчислен допълнително спрямо предходните предложения на Комисията за следващата МФР; отново изразява своята подкрепа за предложенията на Комисията за създаване на нови собствени ресурси, които да съответстват на основните цели на ЕС, включително борбата срещу изменението на климата и опазването на околната среда;

61. приветства принципа на механизъм за справедлив преход, дотиран със 100 милиарда евро, и изисква отпускането на достатъчно финансови средства за този съответен проект; изразява убеждение, че стабилното финансиране на този инструмент ще бъде ключов елемент за постигането на консенсус относно следващата МФР и за успешното прилагане на Европейския зелен пакт; счита, че е важно да се осигури подходяща рамка за наблюдение, за да се предприемат последващи действия относно начините, по които държавите членки използват този механизъм;

62. подчертава, че механизмът за справедлив преход трябва да бъде нещо много повече от фонд, като се вземат предвид потребностите на дружествата, МСП, регионите и хората; счита, че един надежден и стабилен фонд за справедлив преход, въз основа на подготвителната работа, извършена от Платформата на ЕС за въгледобивните региони в преход, трябва да подкрепя прехода към чиста енергия, особено във всички региони с голямо потребление на въглища и високи въглеродни емисии; счита, че този фонд следва да бъде предназначен основно за всички региони с голямо потребление на въглища и високи въглеродни емисии в преход, включително регионите, работещи с торф; счита, че темпът на прехода във всеки един от тези въгледобивни региони и готовността за реализация на даден проект трябва да бъдат ключови фактори за даването на одобрение; подчертава, че този фонд ще изисква допълнителни бюджетни средства чрез нови бюджетни кредити и отделен бюджетен ред в следващата МФР, че той не следва да води до съкращаване или заменяне на други програми за финансиране от ЕС и че трябва да се ползва с приоритет при възникването на нови възможности за бюджетно финансиране;

63. подкрепя целта за включване на екологични съображения в националните бюджети; категорично настоява, че Пактът за стабилност и растеж не трябва да бъде отслабван, тъй като на следващите поколения не бива да се прехвърлят неустойчиви екологични или финансови задължения;

64. подчертава, че Зеленият пакт следва да бъде изцяло отчетен в следващата МФР; настоява, че е необходимо през следващия бюджетен период да се увеличи значително финансирането за развитие, свързано с климата, като се обърне специално внимание на продоволствената сигурност, интелигентното и устойчиво селско стопанство, устойчивата енергия, горското стопанство и биологичното разнообразие, водоснабдяването и канализацията;

65. подчертава, че значителна част от финансирането, което се изисква за Зеления пакт, ще трябва да дойде от бюджетите на държавите членки; подчертава, че това финансиране не може да се разглежда като еднократна мярка съгласно фискалните правила на ЕС; изразява загриженост, че без устойчива фискална политика и надеждни финанси на държавите членки, бъдещият модел на финансиране за Зеления пакт би могъл да бъде застрашен; следователно изисква публичните „зелени инвестиции“ да се разглеждат в рамките на Пакта за стабилност и растеж като всеки друг елемент на публичните разходи; подчертава, че който и модел на финансиране да бъде избран, той не трябва да подкопава устойчивостта на публичните финанси в ЕС, и че съществуващият кредитен рейтинг „ААА“ на ЕИБ трябва да се запази и в бъдеще; подчертава обаче, че устойчивите инвестиции в рамките на Зеления пакт следва да бъдат наистина допълнителни и да не водят до изтласкване на финансирането от пазара; подчертава освен това, че финансирането от ЕИБ следва да бъде насочено основно към МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, за да се стимулира преходът на производствените процеси към по-екологосъобразна икономика;

66. счита, че напредъкът на Зеления пакт ще изисква голям резерв от жизнеспособни проекти през следващите десетилетия, за да се изпълнят неговите амбиции; поради това счита, че в рамките на всеобхватна рамка на ЕС трябва да бъдат планирани подходящи стимули за подкрепа на инициативи на частния сектор; счита, че обединяването на такива проекти, включително трансгранични и регионални проекти, трябва да бъде част от отговора; счита, че е необходимо да се предложи всеобхватна консултантска услуга, като например Европейския инвестиционен център в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), за да се помогне на частния сектор да се адаптира успешно към регулаторните изисквания;

67. счита, че е изключително важно всички финансови и нефинансови стимули, предвидени в рамките на Зеления пакт, да не бъдат подкопавани от прекомерно обременяване на кандидатите с допълнителни административни процедури; подчертава, напротив, че опростеният и бърз достъп трябва да бъде основният принцип при прилагането на Зеления пакт; счита, че изискванията по отношение на капитала трябва да бъдат основани на риска и да целят предимно запазване на стабилността на банковия сектор; поради това се противопоставя на въвеждането на какъвто и да било фактор в подкрепа на екологосъобразността;

68. призовава по-специално ЕС да увеличи своето финансиране в областта на климата с цел подкрепа на развиващите се страни, и по-специално най-слабо развитите страни, развиващите се малки островни държави и нестабилните държави, и да даде приоритет на инвестициите за постигане на устойчивост, за иновации, адаптиране и използване на технологии с ниски нива на въглеродни емисии, както и изграждане на съобразена с климата инфраструктура; счита, че са необходими повече усилия по отношение на обмена на знания, изграждането на капацитет и трансфера на технологии към развиващите се страни;

69. припомня, че помощта за развитие е абсолютно необходима, но не е достатъчна, за да помогне на страните партньори да постигнат целите си в областта на климата и да бъде подкрепен преходът им към по-устойчив икономически модел; подчертава необходимостта от разработване на иновативни методи за финансиране и максимално увеличаване на ролята на частните дружества, финансовите институции и банките за развитие за действията в областта на климата и изпълнението на целите за устойчиво развитие, по-специално чрез създаване на подходящи стимули и насърчаване на публично-частните партньорства;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

70. подчертава, че развитието и иновациите в областта на научните изследвания и технологиите са от решаващо значение за чистия преход на обществото; счита, че в днешния променящ се свят европейската промишленост, включително и МСП, трябва да претърпи промяна и да се адаптира, за да запази своето лидерство; подчертава необходимостта от насърчаване на инвестициите в научни изследвания и иновации;

71. категорично подкрепя ясния ангажимент към научните изследвания и иновациите в рамките на Зеления пакт; припомня, че е важно да се гарантира амбициозен бюджет за „Хоризонт Европа“ и отправя искане към Съвета и Комисията да приемат позицията на Парламента относно предложеното финансиране за програмата; подчертава, че други фондове на ЕС следва да заделят по-голям дял от бюджета си за научни изследвания и иновации в областта на чистите технологии;

72. подчертава, че настоящото предложение на Комисията се съсредоточава основно върху намаляването на емисиите на CO2; изисква от Комисията да подкрепи научните изследвания, включително авангардните научни изследвания, и навлизането на иновативни технологии във връзка с развитието на капацитет за поглъщане на СО2 и разработването на новаторски технологии с отрицателни емисии, включително най-новите научни постижения в областта на устойчивото на изменението на климата селско стопанство;

73. подчертава важността на цифровите технологии, като например изкуствения интелект, 5G и суперкомпютрите, за по-доброто разработване на политиките в областта на климата и околната среда; счита, че подходящите инвестиции в областта на цифровите научни изследвания и иновации ще бъдат от основно значение за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб, като същевременно спомагат за постигането на целите в областта на климата; очаква Зеленият пакт да определи всеобхватна и амбициозна технологична и научно обоснована стратегия за постигане на неутрална по отношение на въглеродните емисии Европа най-късно до 2050 г.;

74. счита, че Зеленият пакт е също така възможност за установяване на връзки между различните участващи сектори, които следва да имат симбиотични предимства; във връзка с това счита, че биоикономиката ни дава възможност за създаване на такива симбиотични ползи в различните сектори и за допълване на кръговата икономика; подчертава необходимостта да се инвестира в научни изследвания и иновации, за да се намерят нови начини за превръщане на нашата икономика в по-устойчива и ефикасна, като селскостопанския сектор е част от решението;

„Не вреди“ – интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

75. приветства идеята за намаляване на бюрокрацията, която възпрепятства инвестициите в екологосъобразни технологии, и изисква експерти от всички области да дадат своя принос към принципа за „отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови“ („one in – one out“) в това отношение;

ЕС като глобален фактор

76. горещо приветства главата „ЕС като световен лидер“, тъй като е важно ЕС да играе водеща роля, защото неговите емисии представляват 9% от емисиите в световен мащаб, а неговото население е 6,8% от населението на света; подчертава обаче, че опасните критични точки могат да бъдат избегнати, само ако други икономики преследват амбициозна политика в областта на климата и увеличат своите национално определени приноси (НОП);

77. подчертава необходимостта от допълнително външно предлагане на възобновяеми енергийни източници, както и необходимостта енергийната политика да се превърне в централен аспект на външната политика и политиката за съседство на ЕС;

78. призовава за назначаването на посланик на ЕС за борбата с изменението на климата, на когото да бъде възложено, от името на ЕС и с участието на трети държави и основните световни икономики, да мобилизира тяхната подкрепа за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. и дори да проправи пътя към още по-амбициозни цели; в този контекст счита, че Европейският парламент следва да служи за пример и да стане неутрална по отношение на климата институция до 2050 г.;

79. призовава Комисията и Съвета да подготвят срещата на високо равнище между ЕС и Китай с оглед на постигането на споразумение между двете страни относно съвместни и съгласувани усилия;

80. приветства ангажимента за използване на търговската политика за улесняване на изпълнението на Парижкото споразумение и на други важни екологични цели; подчертава, че политиките в областта на климата, търговията и промишлеността следва да вървят ръка за ръка; подчертава, че за да се създадат условия на равнопоставеност в световен мащаб, всички мерки следва винаги да бъдат съобразени с правилата на СТО, да се основават на задълбочена оценка на въздействието, да бъдат включени в стратегия за промишлеността  и да не застрашават възможностите за търговия;

81. припомня, че изменението на климата подкопава напредъка в развитието и намаляването на бедността и може да принуди милиони хора да изпаднат в крайна бедност до 2030 г.; поради това настоява Зеленият пакт и изпълнението на Програмата до 2030 г. да бъдат тясно свързани помежду си; потвърждава, че големите източници на емисии на CO2, включително и ЕС, имат моралното задължение да помагат на развиващите се страни да се приспособят към изменението на климата и да предотвратят предизвиканата от изменението на климата принудителна миграция;

82. посочва, че опазването на климата и околната среда е глобална задача с диференцирани отговорности; подчертава, че международните пазари на въглеродни емисии могат да спомогнат за намаляване на разходите и да стимулират амбицията на други големи икономики; поради това подчертава изключителното значение на създаването на задължителна рамка за механизмите за чисто развитие съгласно член 6 от Парижкото споразумение, която следва да включва необходимите предпазни мерки, за да се предотврати двойното отчитане и да се гарантира, че проектите са с високо качество;

83. счита, че сътрудничеството на ЕС с развиващите се страни следва да интегрира стратегиите в областта на климата като съществена част, в един индивидуален подход, основан на потребностите, да гарантира участието на местните и регионалните организации, включително правителствата, частния сектор и гражданското общество, и следва да бъде съгласувано с националните планове и стратегии в областта на климата на страните партньори;

84. приветства поставянето на акцент върху дипломацията по въпросите на климата и настоява, че за да се постигнат резултати, ЕС трябва да говори с един глас, да гарантира последователност и съгласуваност във всички свои политики и в политическия цикъл като цяло, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие, и да използва всички свои съответни външни инструменти като „лост“ за постигане на колективен напредък; подчертава освен това, че всички външни дейности на ЕС следва да бъдат подлагани на „екологичен скрийнинг“;

85. подчертава, че всеобхватната стратегия за Африка и бъдещото споразумение за партньорство между държавите от АКТБ и ЕС предоставят уникални възможности за реализиране на външните аспекти на Зеления пакт, за преразглеждане на партньорството на ЕС с развиващите се страни по отношение на климата и околната среда и за привеждане на политиките на ЕС в съответствие с най-новите му международни ангажименти;

86. подчертава отново значението на съчетаването на устойчивото развитие с дългосрочния растеж и счита, че всяко партньорство с развиващите се страни следва надлежно да отчита социалното и икономическото въздействие на действията в областта на климата, и по-специално по отношение на създаването на работни места, като се обръща специално внимание на потребностите на МСП;

87. подчертава, че ЕС следва да предприеме стъпки, съобразени с нуждите на местното население, за да се запази икономическият растеж на развиващите се страни;

88. подчертава необходимостта да се ограничи износът на отпадъци от ЕС, да се укрепи кръговата икономика в глобален мащаб и да се въведе световна забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба;

°

° °

89. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

 

 

[1] Приети текстове, P8_TA(2019)0217.

[2] Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност