Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0043/2020

Внесени текстове :

B9-0043/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0005

<Date>{10/01/2020}10.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0043/2020</NoDocSe>
PDF 242kWORD 72k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Европейския зелен пакт</Titre>

<DocRef>(2019/2956(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Фредрик Федерлей</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0040/2020

B9-0043/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския зелен пакт

(2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773), и задълбочения анализ в подкрепа на това съобщение,

 като взе предвид Програмата на ЕС за действие за околната среда до 2020 г. и неговата визия за 2050 г.,

 като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКОНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,

 като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) на ООН,

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда, озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи 2020 г.“ (SOER 2020), публикуван на 4 декември 2019 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, специалния му доклад относно изменението на климата и земята, както и специалния му доклад относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

 като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г., публикуван на 26 ноември 2019 г.,

 като взе предвид Доклада за глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), от 31 май 2019 г.,

 като взе предвид документа „Перспективи пред световните ресурси за 2019 г.“, изготвен от Международната комисия по ресурсите на Програмата на ООН за околната среда,

 като има предвид нарастващия брой доказателства относно драматичните последици от замърсяването на околната среда върху здравето на човека, например данните от ЕВРОСТАТ за смъртни случаи, свързани с рак на белия дроб (1,3 милиона европейски граждани годишно),

 като взе предвид 26-ата конференция на страните по РКООНИК, която предстои да се проведе през ноември 2020 г. (COP26), както и факта, че всички страни по РКООНИК трябва да увеличат своя национално определен принос (НОП) в съответствие с целите на Парижкото споразумение,

 като взе предвид 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15), която предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г., и по време на която страните по конвенцията трябва да вземат решение относно глобалната рамка за периода след 2020 г. за спиране на загубата на биологично разнообразие,

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение[1],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[2],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г., която се провежда в Мадрид, Испания (COP25)[3],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

1. подчертава, че е неотложно необходимо да бъдат предприети действия за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата и с околната среда, и поради това категорично приветства съобщението на Комисията относно „Европейския зелен пакт“; споделя ангажимента на Комисията за превръщане на ЕС в устойчиво, справедливо и благоденстващо общество в по-добро здравословно състояние и нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г., чиято икономика е модерна, прилагаща ефективно използване на ресурсите и конкурентоспособна и чийто икономически растеж не зависи от използването на ресурси и генерирането на отпадъци; призовава преходът към неутрално по отношение на климата общество, който трябва да се осъществи най-късно до 2050 г., да се превърне в европейски успех;

2. подчертава, че Зеленият пакт следва да бъде в основата на стратегията на Европа за нов растеж и работни места; счита, че Зеленият пакт е катализатор за социален преход, чиито основни цели са неутралността по отношение на климата, опазването на околната среда и природния ни капитал, устойчивото използване на ресурсите, здравето и качеството на живот на нашите граждани, както и просперираща, справедлива и конкурентоспособна икономика, която работи в интерес на всички във всички региони в Европа; счита, че Зеленият пакт следва да създава икономически възможности и справедливост между поколенията;

3. счита, че Зеленият пакт следва да бъде ориентиран към хората и следва да има за цел да защитава здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия; счита, че изпълнението на ЦУР следва да бъде в центъра на процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

4. счита, че научните изследвания, иновациите и разработването на нови чисти технологии са от ключово значение за усилията за декарбонизация, за намаляване на загубата на биологично разнообразие и за екологизиране на икономиката; призовава да бъде предоставена финансова подкрепа за фундаменталните научни изследвания, когато това е необходимо; призовава за пазарно ориентирани стимули и подкрепа за инвестициите в устойчиви революционни технологии, които могат да помогнат за превръщането на ЕС в световен лидер и фактор за определянето на стандарти в световен мащаб;

5. подчертава, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., е необходимо да бъдат мобилизирани значителни публични и частни инвестиции, и смята, че това е решаваща предпоставка за успеха на Зеления пакт; счита, че ЕС трябва да гарантира дългосрочна сигурност за инвеститорите и регулаторна предвидимост, както и подходяща финансова рамка, ресурси и стимули за успешен пазарно ориентиран екологичен преход; счита, че това трябва да бъде направено по такъв начин, че да се насърчават разходите и инвестициите в преход чрез преходни технологии, чието разработване и внедряване може да се извършва постепенно, за да се постигнат дългосрочните цели на ЕС;

6. подчертава, че Парламентът ще използва пълните си законодателни правомощия да преразглежда и изменя предложения на Комисията, за да гарантира, че те подкрепят всички цели на Зеления пакт, включително по отношение на климата, околната среда и здравето, растежа и работните места, защитата на единния пазар и балансираното развитие във всички държави членки;

Повишаване на степента на амбиция на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

7. приветства обявеното предложение за европейски законодателен акт в областта на климата, което да бъде представено до март 2020 г.; счита, че обвързващ ангажимент на ЕС за нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г. ще бъде мощен инструмент за мобилизиране на необходимите политически, икономически и технологични сили за прехода; счита, че законодателният акт в областта на климата трябва да включва и специфични компоненти за адаптиране, по-специално като изисква от всички държави членки да приемат планове за действие за приспособяване;

8. счита, че за да бъде ефективен, законодателният акт за климата трябва да бъде самостоятелен законодателен акт и да включва междинни цели на ЕС за 2030 г. и 2040 г., както и стабилна рамка за управление; счита, че законодателният акт за климата трябва да бъде технологично неутрален и да отразява най-добрите налични научни достижения, с цел ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, както и че той следва да бъде актуализиран в съответствие с промените в правната рамка на ЕС и цикъла на преразглеждане на Парижкото споразумение;

9. категорично подчертава, че преходът е общо усилие от страна на всички държави членки и че всяка държава членка трябва да допринася за прилагането на неутралността по отношение на климата в ЕС до 2050 г.; признава, че траекторията на декарбонизацията в държавите членки следва да бъде разграничавана по справедлив и икономически ефективен начин, като се отчита, че държавите имат различни отправни точки, разполагат с различни ресурси и някои от тях се движат по-бързо от други, но че екологичният преход следва да се превърне в икономическа и социална възможност за всички региони на Европа;

10. призовава да се завиши целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. до намаляване с 55% на вътрешните емисии на парникови газове на равнище ЕС в сравнение с нивата от 1990 г., както и настоятелно призовава възможно най-скоро Комисията да представи предложение във връзка с това, за да се даде възможност на ЕС да приеме тази цел като свой актуализиран НОП достатъчно време преди COP26; освен това призовава за интегриране на тази цел в европейското законодателство в областта на климата;

11. счита, че ЕС трябва да изпълнява активна роля и да прояви силно лидерство в подготовката за COP26, като страните следва да увеличат колективните ангажименти в областта на климата, така че тези ангажименти да отразяват най-високото възможно равнище на амбиция; с оглед на това счита, че възможно най-рано през 2020 г. ЕС следва да приеме завишен НОП, за да насърчи други трети държави, по-специално основните източници на емисии, да направят същото; в този контекст подчертава необходимостта да се постигне съгласие относно завишен НОП преди планираната среща на върха между ЕС и Китай през септември, както и преди срещата на върха между ЕС и Африка;

12. подчертава, че всички сектори трябва да допринасят чрез намаляване на емисиите си; подчертава необходимостта до юни 2021 г. да се преразгледат всички съответни законодателни мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката, включително стандартите за емисиите на CO2 по отношение на леки и лекотоварни автомобили и камиони, за да се постигнат завишените амбиции в областта на климата; приветства плановете на Комисията в това отношение; също така призовава Комисията да вземе предвид допълнителния потенциал на други действащи законодателни актове на ЕС да допринесат за действията в областта на климата, например Директивата за екодизайна, законодателството на ЕС в областта на отпадъците и мерките, свързани с кръговата икономика;

13. подчертава, че е необходимо преходът към неутралност по отношение на климата да бъде устойчив, по-специално когато се анализират циклите на въглерода в различните въглеродни поглътители; при това е необходимо да се предостави възможност за развитие в свързаните с поглътителите сектори, за да могат да се постигнат повече резултати в полза на климата, а поглътителите да бъдат запазени или подобрени с течение на времето;

14. подчертава, че е необходимо бъдещите законодателни предложения за прилагане на по-високото равнище на амбиция по отношение на климата да се основават на всеобхватни оценки на въздействието; необходимо е тези оценки да посочват социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на различните варианти, включително общото въздействие върху климата и околната среда, необходимостта да се избягва изместването на въглеродни емисии, въздействието върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС – включително МСП –  в международен план, въздействието върху заетостта, както и въздействието върху дългосрочната сигурност на инвестициите; същевременно следва да се гарантира съгласуваност на политиките с целите за намаляване на емисиите на парникови газове;

15. подкрепя намерението на Комисията да работи по механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии в случай на трайни разлики в равнищата на амбиция по отношение на климата в световен мащаб; счита, че разработването на такъв механизъм е част от по-широка стратегия за конкурентоспособна декарбонизирана икономика на ЕС; счита, че бъдещият механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да утвърди амбициите на ЕС в областта на климата, да осигури условия на равнопоставеност и да спазва правилата на СТО; освен това счита, че този механизъм следва да поддържа икономически стимули за успешен екологичен преход, както и за лидерите в областта на климата, да подкрепя пазар за нисковъглеродни продукти в рамките на ЕС, както и да гарантира ефективна цена на въглеродните емисии в ЕС, като същевременно насърчава ценообразуването на въглеродните емисии в други части на света; подчертава, че подобен механизъм трябва да бъде в пълно съответствие със схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ); счита, че той трябва да взема предвид особеностите на всеки сектор, както и че може да бъде въведен постепенно в определени сектори, като същевременно се избягват неоправдани допълнителни административни разходи, по-специално за европейските МСП; изисква от Комисията да проучи всички различни форми, чрез които може да се приложи корекцията на въглеродните емисии на границите, както и да извърши цялостна оценка на въздействието на всички варианти до юни 2021 г., заедно с планирания законодателен преглед на СТЕ, преди да представи предложение; отново призовава приходите от механизма да бъдат разпределени за бюджета на ЕС като собствени ресурси и да бъдат заделени за мерки в областта на климата, като части от приходите могат също така да бъдат върнати на държавите членки;

16. приветства планираното предложение за преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и изразява съгласие с това, че директивата следва да прилага принципа „замърсителят плаща“ чрез минимални равнища за ценообразуването на въглеродните емисии, като напълно зачита и не се намесва в компетентностите на държавите членки по отношение на данъчната политика;

17. приветства нова и по-амбициозна стратегия на ЕС за приспособяване към изменението на климата; подчертава необходимостта от мобилизиране на публични и частни инвестиции за адаптиране; призовава за действителна съгласуваност на политиките относно разходите в ЕС, така че приспособяването и устойчивостта спрямо изменението на климата да бъдат ключови критерии за финансиране от ЕС, а пълният потенциал на фондовете на ЕС да се използва за изграждане и укрепване на устойчивостта на общностите и на инфраструктурата; същевременно счита, че е необходимо предотвратяването на бедствия, както и подготвеността за бедствия и реакцията спрямо тях да бъдат елементи на мощен инструмент за солидарност, разполагащ с достатъчно ресурси; с оглед на нарастващите предизвикателства призовава средствата в бюджета на ЕС да се разпределят последователно и да са достатъчни, а ресурсите за Механизма за гражданска защита на ЕС да бъдат обединени;

18. подчертава ролята на европейските граждани, местните общности, предприятията, включително МСП, и промишлеността за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, и за разработване на по-устойчиви модели на потребление, бизнес модели и производствени методи; в този контекст подкрепя Комисията относно създаването на Европейски пакт за климата и счита, че това може да бъде полезен инструмент за оправомощаване на регионалните и местните общности за създаване на преходни политики при изграждането на партньорства между публичния и частния сектор и за разпространение на най-добри практики в целия ЕС; приветства доброволните кампании за поемане на ангажименти, но подчертава, че те винаги трябва да се прилагат чрез реални действия;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

19. подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; счита, че последователното и цялостно изпълнение на наскоро приетия пакет „Чиста енергия за всички европейци“ е важна първа стъпка, за да се гарантира, че целите на Съюза в областта на климата и енергетиката са постигнати; същевременно подчертава, че Съюзът следва спешно да определи по-високи цели за енергията от възобновяеми източници и за енергийната ефективност, които да са в пълно съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място; подчертава, че в процеса на работа за постигането на тези заявени цели по отношение на климата е от решаващо значение да се гарантира гладко функциониращ и напълно интегриран енергиен пазар в Европа; в този контекст подчертава, че е необходима подходящо финансирана Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, за да се укрепи и увеличи регионалното сътрудничество между държавите членки и да се гарантира, че енергийният пазар на ЕС е конкурентоспособен, ориентиран към потребителите, гъвкав и недискриминационен;

20. призовава Комисията, когато е целесъобразно, да предоставя техническа подкрепа и съвети на държавите членки предвид преразглеждането от тяхна страна на националните планове в областта на енергетиката и климата, за да се гарантира, че те са в съответствие с ангажиментите на ЕС, посочени в Парижкото споразумение; настоява за бързо поетапно премахване на субсидиите за въглища и изкопаеми горива в ЕС и в този контекст приветства предстоящото преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и насоките за държавна помощ в областта на енергетиката;

21. изразява дълбока загриженост относно забавянето в процеса на разширяване на общия пазарен дял на енергията от възобновяеми източници в ЕС; във връзка с това приветства съобщението относно стратегията за вятърна енергия от разположени в морето инсталации; в нея следва да се определи пътна карта за засилено сътрудничество между държавите членки и се посочва, че съответното законодателство ще бъде преразгледано; счита, че политиките на ЕС следва специално да насърчават иновациите и внедряването на устойчивото съхранение на енергия и чист водород, като същевременно разглеждат въпроса за изтичането на метан; също така счита, че политиките на ЕС следва да бъдат отворени за всяка технология, която може ефективно да допринесе за целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

22. приветства изявлението, че до средата на 2020 г. Комисията ще предложи мерки за интелигентно интегриране, и подчертава, че по-нататъшната интеграция на енергийния пазар на ЕС ще играе важна роля за повишаване на сигурността на енергийните доставки и за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

23. приветства обявената „вълна на саниране“ на публични и частни сгради, например училища и болници, и подчертава, че секторът на строителството има висок потенциал за икономии на енергия и потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници на място, като по този начин може да стимулира заетостта и да подпомогне разрастването на МСП; счита, че една интелигентна и ориентирана към бъдещето нормативна уредба е от съществено значение за осигуряването на стабилен и предвидим контекст за предприятията в сектора, и поради това приветства преразглеждането на Регламента за строителните продукти; призовава държавите членки стриктно да изпълняват задълженията си за саниране на публичните сгради в съответствие с Директивата за енергийната ефективност;

24. отбелязва плановете на Комисията да разгледа възможността за разширяване на търговията с емисии в Европа, така че тя да обхваща и емисиите от сградите и автомобилния транспорт; счита, че тяхното включване в схемата на СТЕ на ЕС не е осъществим вариант; счита, че предложената мярка изисква допълнителен анализ и оценка на въздействието; категорично подчертава, че във всеки случай такава система за ценообразуване не следва да заменя или отслабва съществуващите или бъдещите мерки или стандарти, например стандартите за емисиите на CO2 по отношение на леки автомобили, камиони и жилища или Регламента за действия в областта на климата, но ако бъде приложена, следва да допълва съществуващото законодателство с цел да се засилят амбициите на ЕС в областта на климата с пазарно ориентирани и отворени за различни технологии мерки, които стимулират иновациите;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

25. счита, че преходът към въглеродно неутрална и конкурентоспособна промишлена база в ЕС с висока степен на ефективно използване на ресурсите  до 2050 г. е основно предизвикателство и възможност, и приветства съобщението, че през март 2020 г. Комисията ще представи нова стратегия в областта на промишлеността, както и стратегия за МСП; подчертава, че промишлената конкурентоспособност и политиката в областта на климата се подкрепят взаимно и че постигането на иновативна и неутрална по отношение на климата промишленост ще гарантира конкурентоспособността на европейската икономика; призовава Комисията да проучи включването на емисиите на парникови газове в Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП);

26. подчертава, че в промишлените стратегии и стратегиите за МСП трябва да се определят ясни пътни карти за предоставяне на всеобхватен набор от стимули за иновации и за внедряване на революционни технологии, както и за премахването на всички регулаторни пречки; счита, че стратегията следва да обърне специално внимание на предизвикателствата пред енергоемките сектори, да бъде водена от пазара и отворена за различни технологични решения, като същевременно взема предвид ограниченията и нуждите на МСП; счита, че подкрепата на ЕС за водещи участници в областта на климата и ресурсите следва да бъде технологично неутрална и да се основава на най-новите научни констатации и модели за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.; подчертава, че улавянето и съхранението на СО2ще бъде необходимо за тежката промишленост, за да стане тя неутрална по отношение на климата;

27. приветства плановете на Комисията за амбициозен нов план за действие за кръговата икономика, който трябва да има за цел намаляване на общия отпечатък на производството и потреблението на ЕС върху околната среда и ресурсите, като същевременно се предоставят силни стимули за иновации, устойчиви предприятия и пазари за неутрални по отношение на климата и кръгови продукти, чиито основни приоритети са ефективно използване на ресурсите, нулево замърсяване и предотвратяване на генерирането на отпадъци; подчертава силните полезни взаимодействия между действията в областта на климата и кръговата икономика, по-специално в отраслите с високо потребление на енергия и високи въглеродни емисии;

28. призовава Комисията да предложи цели за разделно събиране, намаляване на отпадъците, повторна употреба и рециклиране, както и други специфични действия, например разширена отговорност на производителя, в приоритетни сектори като търговските отпадъци, текстила, пластмасата, електрониката, строителството и храните; настоятелно призовава Комисията да разработи мерки за подкрепа на пазара за рециклирани материали в Европа, включително, наред с другото, общи стандарти за качество, както и задължителни цели за използването на възстановени материали в приоритетните сектори, когато това е осъществимо; подчертава колко е важно да се разработват нетоксични цикли на материалите чрез постепенно извеждане от употреба на токсичните вещества, които могат да доведат до експозиция на хората и околната среда, по-специално когато съществуват по-безопасни алтернативи, както и чрез насърчаване на научните изследвания и иновациите за разработване на по-чисти продукти; призовава Комисията да обмисли мерки за справяне с вносните продукти, съдържащи вещества или компоненти, които са забранени в рамките на ЕС, и че те следва да не бъдат повторно въвеждани на пазара на ЕС в потребителски продукти чрез дейности на рециклиране;

29. подкрепя политическите мерки за устойчиви продукти, включително разширяване на обхвата на екопроектирането със законодателство, което прави продуктите по-трайни, подлежащи на поправка, повторно използване и рециклиране, както и силна работна програма за екопроектирането от 2020 г. нататък, която включва също така смартфони и други видове ново оборудване, основаващо се на информационните технологии; призовава за законодателни предложения за изключване на възможността за планирано остаряване; подкрепя плановете на Комисията за законодателни предложения за гарантиране на безопасна, кръгова и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на батериите за всички батерии и очаква това предложение да включва най-малкото мерки за екопроектиране, цели за повторна употреба и рециклиране, както и устойчиви и социално отговорни източници;

30. настоятелно призовава Комисията да засили допълнително мерките на ЕС срещу замърсяването с пластмаси, по-специално в морската среда, и призовава за по-широки ограничения на пластмасовите изделия за еднократна употреба, за които съществуват по-устойчиви алтернативи; подкрепя разработването на законодателство за справяне с прекомерното опаковане и за да се гарантира, че всички опаковки в ЕС, които не са пригодни за повторна употреба или рециклиране по икономически жизнеспособен начин, най-късно до 2030 г. няма да се допускат на пазара на ЕС, като същевременно се гарантира безопасността на храните; призовава за мерки за насърчаване на трансграничната координация на системите за връщане на депозитите; настоятелно призовава Комисията да използва цялостен подход към пластмасовите микрочастици, включително чрез изпълнение на планираното постепенно извеждане от употреба на умишлено добавени пластмасови микрочастици и чрез нови мерки срещу непреднамереното изпускане на пластмаси, например от текстилни материали, гуми и пластмасови гранули;

31. призовава за екологичен единен пазар на ЕС с цел да се насърчи търсенето на устойчиви продукти чрез специфични разпоредби, например разширяване на използването на екологосъобразни обществени поръчки, създаване на „инструмент за контрол на устойчивостта на обществените поръчки“, насочен към това да се гарантира, че големите инфраструктурни проекти са устойчиви на въздействието на изменението на климата, въз основа на вече съществуващ доброволен механизъм за предварителна оценка на големи инфраструктурни проекти; призовава освен това за създаването на схема за финансова гаранция в рамките на съответните инструменти на ЕС, за да се помогне на купувачите от публичния сектор да управляват финансовите рискове при възлагането на обществени поръчки за високотехнологични устойчиви продукти и услуги;

32. счита, че добре информираните потребители, разполагащи с права, са от основно значение за успеха на Зеления пакт, и призовава за мерки, с които да се гарантира, че потребителите разполагат с прозрачна, съпоставима и хармонизирана информация за продукта, включително етикетиране на продуктите, въз основа на солидни данни и научни доказателства, за да им се помогне да правят по-здравословни и по-устойчиви избори, както и за да бъдат информирани относно трайността и възможностите за поправка на продуктите и техния екологичен отпечатък; подчертава необходимостта да се предоставят на потребителите ефективни, лесно разбираеми и приложими средства за корекция, които отчитат аспектите, свързани с устойчивостта, и които дават приоритет на повторната употреба или поправката, а не на изхвърлянето на продукти, които не функционират правилно;

33. счита, че възобновяемите материали ще играят важна роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, и подчертава необходимостта от стимулиране на инвестициите в развитието на устойчива биоикономика, при която материалите с интензивно използване на изкопаеми горива се заменят с възобновяеми източници и материали на биологична основа, например в сектора на сградите, текстила, химическите продукти, опаковките, корабостроенето и производството на енергия; подчертава, че това трябва да бъде направено по устойчив начин, който зачита екологичните ограничения; признава, че осигуряването на устойчиво поддържани или засилени въглеродни поглътители в дългосрочен план изисква възможност за управление на поглътителите в краткосрочен план, което ще доведе до колебания при въглеродните поглътители; подчертава потенциала на биоикономиката за създаване на нови екологични работни места, включително в селските райони на ЕС, и за стимулиране на иновациите; призовава да бъдат подкрепени научните изследвания и иновациите в устойчиви решения в областта на биоикономиката, които също така защитават уникалното биологично разнообразие и екосистемите; поради това призовава за ефективно прилагане на стратегията на ЕС за биоикономика като част от Европейския зелен пакт;

34. припомня основната роля на цифровите технологии за подпомагането на екологичния преход, по-специално чрез подобряване на ресурсната и енергийната ефективност, управлението на отпадъците, включително проследяването на химикали и вещества, намаляването на емисиите и екологичния мониторинг; подчертава ползите за климата от пълната цифровизация на мрежите за пренос и разпределение и центровете за търговия с енергия, както и на програмите за оптимизация на потреблението, управлявани чрез интелигентни приложения;

35. призовава Комисията да разработи стратегии за внедряването, както и финансиране за иновативни цифрови технологии; призовава за преразглеждане на насоките за TEN-E, за да се приведе нормативната уредба в съответствие с приоритета за разработване и внедряване на интелигентни мрежи на всички равнища на разпределение на електроенергия (на равнището на ЕС и на държавите членки и на местно равнище), като се осигури сигурно, безопасно, устойчиво и надеждно енергоснабдяване, както и за да се предотврати блокирането на въглеродно интензивни инвестиции; подчертава същевременно, че Комисията следва да установи методика за наблюдение и количествено определяне на нарастващото въздействие на цифровите технологии върху околната среда, като същевременно се гарантира, че съответният регламент не води до ненужна бюрократична тежест; счита, че европейската стратегия към единния пазар на данни следва да идентифицира ключовите цели и пречките, които възпрепятстват пълноценното използване на потенциала на цифровите технологии; препоръчва използването на цифрови технологии заедно с програми за обучение на потребители и специалисти;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

36. приветства предстоящата стратегия за устойчива и интелигентна мобилност; призовава Комисията да представи план за справедлив преход към неутрално по отношение на климата общество, който поддържа високата степен на свързаност в областта на транспорта за европейските граждани и конкурентоспособността на транспортния сектор на ЕС, както и неговия принос за икономиката на ЕС и заетостта;

37. приветства предложението на Комисията за насърчаване на мултимодалния транспорт с цел повишаване на ефективността и намаляване на емисиите; счита обаче, че мултимодалността може да бъде постигната най-добре единствено чрез конкретни законодателни предложения; освен това призовава Комисията да доразвие настоящия индекс за свързаност във въздухоплаването в мултимодален индекс за свързаност, който включва въздействието на транспорта върху околната среда като един от важните фактори; също така подчертава, че водният транспорт с нулеви емисии е от ключово значение за развитието на устойчив мултимодален транспорт;

38. призовава ЕС активно да подкрепя европейската автомобилна промишленост при преобразуването, включително чрез достъп до финансиране за научни изследвания и финансови мерки за преструктуриране на производството, като същевременно дейността на този сектор се запази в Европа;

39. призовава за бърза и ориентирана към резултатите реформа на Единното европейско небе, за преразглеждане на мрежата за железопътни товарни превози в ЕС, както и за пълноценно разработване и внедряване на „Галилео“; приветства намерението на Комисията да предложи мерки за увеличаване на взаимната свързаност между автомобилния и железопътния транспорт и вътрешните водни пътища, което да доведе до действително промяна на използваните видове транспорт; призовава за засилване и подкрепа на инвестициите в свързаността на железопътните мрежи на ЕС, за да се даде възможност за равнопоставен достъп до обществения железопътен транспорт в целия ЕС;

40. приветства предложението на Комисията за разработване на интелигентни системи за управление на трафика и решения от типа „Мобилността като услуга“, особено в градските райони; призовава Комисията да подкрепи разработването на иновативни приложения, нови технологии, нови бизнес модели и нововъзникващи и иновативни системи за мобилност в цяла Европа; настоятелно призовава Комисията да включи градовете с техния практически опит и ноу-хау в обсъждането относно изпълнението на бъдещите политики за мобилност на равнището на ЕС;

41. счита, че ЕС трябва да прилага принципа „замърсителят плаща“ по справедлив начин за всички видове транспорт и да стимулира по-малко замърсяващите видове транспорт; счита, че приходите от данъци или такси за транспорт следва да бъдат заделени за подпомагане на сектора при този преход, за да станат тези разходи по-приемливи от социална гледна точка;

42. приветства намерението на Комисията да включи морския сектор в схемата за търговия с емисии (СТЕ); счита, че включването на посочения сектор трябва да се основава на оценка на въздействието, която да е насочена и към конкурентоспособността на операторите и предприятията в ЕС, както и към възможните промени по отношение на видовете транспорт; подчертава, че ЕС следва да защитава високото равнище на амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове в морския сектор както на международно равнище, така и на равнище ЕС, като същевременно всички нови мерки на ЕС следва да не подкопават конкурентоспособността на корабите, плаващи под знамето на ЕС, на международно равнище; счита, че мерките на ЕС следва да вземат предвид всички бъдещи обвързващи мерки на световно равнище в рамките на Международната морска организация (ММО) и да избягват създаването на двойна нормативна уредба за сектора; счита, че мерките на равнище ЕС и на международно равнище следва да вървят ръка за ръка;

43. подкрепя предложените мерки за намаляване на емисиите в сектора на въздухоплаването и укрепването на СТЕ на ЕС в съответствие с амбициите на ЕС в областта на климата и намаляването на безплатното разпределение на квоти за авиокомпаниите; успоредно с това призовава ЕС да вземе участие в разработването на схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) и да укрепи разпоредбите на CORSIA; подчертава освен това необходимостта от спешни инвестиции в научни изследвания в областта на новите технологии за декарбонизация на секторите на корабоплаването и въздухоплаването, както и в разработването на кораби с нулеви емисии и „зелени“ кораби въз основа на екологични компоненти, по-добро управление на отпадъците и водите и технологии за задвижване;

44. призовава Комисията да направи предложения за координирани мерки относно данъчното облагане на въздухоплаването в държавите членки с цел да се прекратят случаите на освобождаване от данъци въз основа на остарели правила, да се прилага принципът „замърсителят плаща“ и да се гарантират условия на равнопоставеност за различните видове транспорт, като същевременно се избягват нежелани отрицателни последици за околната среда, икономиката или социалната сфера;

45. приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно инфраструктурата за алтернативни горива и на Регламента за TEN-T; подчертава в този контекст необходимостта Комисията да насърчава по-силна координация между държавите членки при организирането на цялата транспортна мрежа, например чрез преодоляване на сегашното разминаване между националните генерални планове за транспорта и чрез приемането на ориентирани към резултатите законодателни мерки, за да се гарантира завършването на мрежата TEN-T в държавите членки в договорените срокове, и като се отдава приоритет на трансграничните отсечки и разгръщането на устойчива инфраструктура за алтернативни транспортни горива; подчертава колко е важно да се насърчава развитието на инфраструктура за алтернативни горива с цел да се оползотвори в максимална степен потенциалът на превозните средства и плавателните съдове с нулеви и ниски емисии; подчертава необходимостта да се отдава приоритет на подкрепата за обществения транспорт с нулеви емисии и на инфраструктурата за велосипедисти и пешеходци, особено в градските райони;

46. очаква с интерес предстоящите предложения на Комисията за по-строги стандарти за емисиите на замърсители на въздуха от превозните средства с двигатели с вътрешно горене (Евро 7) и за преразгледани стандарти за емисиите на CO2 от леките автомобили и микробусите, като се гарантира стратегия за периода от 2025 г. нататък, която има за цел преход към мобилност с нулеви емисии; призовава Комисията да разработи методики за оценка на жизнения цикъл; припомня резултата от задълбочения анализ, придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, според който всички нови автомобили, пуснати на пазара на ЕС, ще трябва да бъдат с нулеви емисии от 2040 г. нататък в сценариите за постигане на неутралност по отношение на климата през 2050 г., и призовава за съгласувана рамка на политиките и преходни схеми в подкрепа на това развитие; отбелязва, че ще е необходимо преразглеждане на Директивата за одобрение на типа, за да се даде възможност на водещите държави да прилагат по-строги мерки на национално равнище, ако държавите членки вземат такова решение;

47. приветства плановете на Комисията за предприемане на мерки за справяне със замърсяването на въздуха от морския транспорт и въздухоплаването, включително регулиране на достъпа на най-силно замърсяващите кораби до пристанищата на ЕС, както и действия за справяне със замърсяването от кораби, които са на док в пристанищата; подчертава, че е важно да се насърчава развитието на пристанища с нулеви емисии, като се използва енергия от възобновяеми източници; подчертава, че въвеждането на зони за контрол на емисиите, които са предвидени съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), както и намаляването на скоростта за корабоплаването са подходящи решения за намаляване на емисиите, които може лесно да бъдат приложени;

„От стопанството до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

48. приветства предложението на Комисията за представяне на стратегия „От стопанството до трапезата“ (Farm to Fork) за постигане на по-устойчива политика в областта на храните чрез обединяване на усилията за предприемане на мерки във връзка с изменението на климата, опазване на околната среда и на биологичното разнообразие с цел да се гарантира, че европейците получават достъпни, висококачествени и устойчиви храни, като същевременно се гарантират достоен живот за земеделските стопани и рибарите и конкурентоспособността на селскостопанския сектор; отбелязва, че гражданите на ЕС считат, че „предоставянето на безопасни, здравословни и качествени храни“ за всички потребители следва да бъде основен приоритет на общата селскостопанска политика и на общата политика в областта на рибарството; приветства намерението на Комисията да проучи нови начини за предоставяне на по-добра информация на потребителите, особено на младите потребители;

49. изтъква потенциала на инвестициите от страна на земеделските стопанства в устойчиви практики, като например прецизното земеделие, биологичното земеделие, агроекологията, агролесовъдството, по-хуманно отношение към животните и профилактиката на заболяванията при хората и животните, включително устойчивото управление на горите, улавянето и използването на въглерод, както и подобреното управление на хранителните вещества с цел да се спомогне за постигането на целите на Зеления пакт; подчертава, че е важно земеделските стопани да бъдат стимулирани да се насочват към тези практики и да преминават към методи, които ще доведат до увеличаване на ползите по отношение на климата, околната среда и биологичното разнообразие по справедлив, своевременен и осъществим от икономическа гледна точка начин; отбелязва, че селското стопанство и работата на земеделските стопани и операторите по цялата верига за доставки на храни ще бъдат от основно значение за постигането на целите на стратегията „От стопанството до трапезата“; припомня ключовата роля на здравословните храни за намаляването на сърдечносъдовите заболявания, както и на раковите заболявания;

50. отправя искане към Комисията да анализира приноса на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) за реализирането на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда, климата и опазването на биологичното разнообразие, както и по отношение на традиционните методи на земеделие, като приведе тази политика в съответствие с целите, определени в Европейския зелен пакт, като се вземе предвид необходимостта от поддържане на условия на равнопоставеност в Европа, за да се даде възможност за стабилно, гъвкаво и устойчиво селскостопанско производство; призовава държавите членки да поставят действията в областта на климата на челно място в своя списък с приоритети в областта на опазването на околната среда за селското стопанство в стратегическите си планове по ОСП и призовава Комисията да бъде категорична по този въпрос, когато извършва оценка на стратегическите планове; подчертава значението, което има в рамките на новия модел за осъществяване на ОСП целенасоченият подход, основан на резултатите, който включва по-голяма степен на опростяване и прозрачност по отношение на конкретните постижими резултати и целите във връзка с добавената стойност; счита, че е необходимо да се помогне на земеделските стопани да извършат преход към по-устойчиво селско стопанство, включително чрез независими консултантски услуги в областта на селското стопанство, и за тази цел подкрепя осигуряването на бюджет за ОСП, който адекватно отговаря на амбициите на ЕС за опазване на околната среда;

51. подчертава връзките между стратегията „От стопанството до трапезата“ и амбициите за нулево замърсяване; приветства ангажимента на Комисията за предприемане на мерки с цел справяне с натиска, който оказват пестицидите върху околната среда и здравето, и за значително намаляване на употребата на химически пестициди и на риска, който те пораждат, както и на използването на торове и антибиотици, включително чрез законодателни мерки; призовава за стратегия на ЕС за намиране на научно обосновани устойчиви алтернативи на опасните продукти за растителна защита; настоятелно призовава да се обърне специално внимание на опазването на опрашителите и призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното и бързо прилагане на насоките на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно оценката на риска от продуктите за растителна защита за пчелите;

52. изтъква потенциала на европейското селско стопанство да допринася за кръговата икономика и за по-голямо биологично разнообразие, както и да насърчава устойчивото използване на възобновяеми суровини; приветства факта, че стратегията „От стопанството до трапезата“ ще обхване и ползите от новите технологии, включително цифровизацията, гражданските космически програми и услугите на U-space, както и иновациите и научните открития, които могат да доведат до значително намаляване на бюрокрацията в рамките на ОСП и да подобрят ефикасността, използването на ресурсите и устойчивостта на околната среда, като същевременно носят икономически ползи за отрасъла; подчертава ролята на интегрираното управление на вредителите и призовава за неговото прилагане от всички земеделски стопани;

53. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят действията за намаляване на разхищението на храни; призовава за обвързваща за целия ЕС цел за намаляване с 50% до 2030 г. въз основа на обща методика;

54. призовава Комисията да интегрира продуктите от рибното стопанство и аквакултури в своята стратегия „От стопанството до трапезата“ с цел засилване на устойчивостта на веригата за създаване на стойност в сектора на рибното стопанство (като се започне от риболова и се стигне до потреблението); призовава Комисията да представи предложение за подобряване на проследимостта на всички морски хранителни продукти, включително етикетиране на произхода на консервирани рибни продукти и отхвърляне на продуктите, които вредят на морската среда или изчерпват нейните ресурси;

55. призовава Комисията да представи без необосновано забавяне нова стратегия за хуманно отношение към животните, която да проправи пътя за приемането на рамково законодателство за хуманно отношение към животните;

Опазване и възстановяване на екосистемите и на биологичното разнообразие

56. настоятелно призовава ЕС да засили мерките за опазване на природата чрез амбициозна стратегия за биологичното разнообразие за периода до 2030 г., насочена към спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие както в Европа, така и в световен мащаб, включително конкретни действия за европейските отвъдморски територии;

57. подчертава, че стратегията трябва да включва както амбициозни приложими правни мерки за засилване на защитата на уязвимите екосистеми, така и всеобхватни мерки за справяне с причините за загубата на биологично разнообразие; подчертава, че съгласуваността на политиките както на равнището на ЕС, така и на национално равнище е от ключово значение за провеждането на успешна политика за опазване на природата и биологичното разнообразие, и призовава Комисията и държавите членки да преструктурират субсидиите за рибното и селското стопанство с цел да стимулират мерки за опазване на околната среда и да бъдат изцяло в съответствие с целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие, заедно с всеобхватни механизми за гарантиране на изпълнението;

58.  призовава Комисията да включи в стратегията за биологичното разнообразие цел за постепенно премахване на опасните химикали и да я свърже със стратегията за нетоксична околна среда;

59. призовава Комисията да представи незабавно предложение за европейска нормативна уредба за спиране на обезлесяването, приложима за продуктите, продавани в ЕС;

60. призовава Комисията да представи нова, амбициозна стратегия на ЕС за горите, с която да се отдаде необходимото признание на важната и мултифункционална роля, която европейските гори изпълняват в борбата срещу изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, като се отчитат също така социалните, икономическите и екологичните аспекти; подчертава, че потенциалът на горите по отношение на климата може да бъде оползотворен в максимална степен чрез прилагането на дългосрочна перспектива за устойчиво управление на горите, за да се осигурят съхранение на въглерод и поглътители на въглерод в дългосрочен план; припомня необходимостта от действия за борба с незаконната сеч в Европа;

61. подчертава, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна и неустойчивата търговия с екземпляри от дивата флора и фауна са основните двигатели на загубата на биологично разнообразие; подчертава, че планът за действие срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна от 2016 г. приключва през 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да поднови и засили неговите разпоредби, да ги интегрира изцяло в стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г. и да осигури подходящо финансиране; призовава Комисията да превърне сътрудничеството с държавите партньори в ключов елемент от борбата срещу престъпленията срещу дивата флора и фауна и намаляването на биологичното разнообразие;

Устойчиви морета и океани

62. настоятелно призовава Комисията да придаде „синьо“ измерение на Зеления пакт и изцяло да включи измерението на океаните като ключов елемент от Зеления пакт, като отчете в пълна степен екосистемните услуги, предоставяни от океаните, чрез разработването на План за действие относно океаните и аквакултурите, включително конкретни действия, обединяващи интегрирана стратегическа визия по въпросите на морската политика, като например транспорта, иновациите и знанията, биологичното разнообразие, „синята“ икономика, емисиите и управлението;

63. призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), насочено към възстановяване на биомасата от рибни запаси над максималния устойчив улов, към разработването на устойчиви морски системи и системи за сладководни аквакултури, както и към създаването на ефективна и интегрирана система за управление, основаваща се на екосистемите, която взема предвид всички фактори, които оказват въздействие върху рибните запаси и морската екосистема, включително изменението на климата и замърсяването;

64. подчертава необходимостта от увеличаване на финансовите ресурси и разширяване на капацитета с цел подобряване на познанията за морската среда, климата и замърсяването, за да се разбере по-добре въздействието на различните дейности върху морските екосистеми и състоянието на рибните запаси и да се създадат подходящи планове за действие за приспособяване и смекчаване на последиците;

65. призовава за предложение, в което се определя обвързваща цел за разширяване на мрежата от защитени морски зони с поне 30% на равнище ЕС в стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г., за да се подобри опазването на океаните;

66. призовава за предложение за развитие на устойчива „синя“ икономика, включително енергия от възобновяеми източници, устойчив туризъм и устойчива промишленост;

67. подчертава колко е важно да се насърчава ролята на ЕС като световен лидер в управлението на океаните, включително търговското измерение, като се насърчава приемането на международен механизъм за опазване на биологичното разнообразие и морските екосистеми извън зоните под национална юрисдикция, както и политика на нулева толерантност по отношение на незаконния риболов; изтъква необходимостта от засилване на ролята на ЕС в приноса към Десетилетието на ООН, посветено на океанологията в полза на устойчивото развитие, за да се постигне по-добро взаимодействие в областта на океанологията и да се допринесе за постигането на целите за устойчиво развитие;

Амбиция за нулево замърсяване с цел осигуряване на нетоксична околна среда

68. приветства плановете на Комисията за план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, който следва също така да съдържа мерки във връзка със замърсяването на водите от сушата, както и следва да включва засилен мониторинг;

69. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които едно неутрално по отношение на климата общество ще донесе за общественото здраве като резултат от възстановяването на биологичното разнообразие, намаляването на замърсяването на въздуха и намалената експозиция на замърсители, както по отношение на общото благосъстояние на европейските граждани, включително по-добра работна среда, която да доведе до по-добро здраве на работното място, така и под формата на предотвратени разходи за здравеопазване и натиск върху системите за застраховане и осигуряване и обществено здравеопазване;

70. призовава Комисията незабавно да представи амбициозна междусекторна стратегия за нетоксична околна среда; подчертава, че тази стратегия следва да съдържа насоки за бързото заместване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, и други опасни химикали, включително вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, както и мерки за справяне с комбинираното въздействие на химикалите, и следва също така да подкрепя европейските иновации в областта на безопасните и устойчиви химикали; призовава за по-добро наблюдение и изследване на опасните химикали и фармацевтичните продукти в околната среда;

71. настоятелно призовава Комисията да представи амбициозни законодателни предложения до юни 2020 г. за намаляване на съдържанието на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, в козметичните продукти, детските играчки и опаковките на храните, като тези вещества бъдат заменени с по-безопасни алтернативи, както и план за действие, който предоставя цялостна рамка с цели и срокове за свеждане до минимум на излагането на гражданите на химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система;

72. призовава Комисията да повиши равнището на опазване на качеството на въздуха в съответствие с насоките на СЗО и настоятелно призовава за по-добро наблюдение на замърсяването на въздуха в държавите членки чрез прилагането на солидни и хармонизирани методи за измерване, както и за лесен достъп до информацията за европейските граждани;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

73. подкрепя плановете за разработване на План за устойчиви инвестиции с цел да се подпомогне преодоляването на недостига на инвестиции; подчертава, че планът следва да вземе предвид опита от предишни програми (плана „Юнкер“) и да поставя специален акцент върху инвестициите с европейска добавена стойност; подчертава, че това следва да включва и финансиране за справедлив преход във всички региони на ЕС; приветства действията за преодоляване на недостига на инвестиции в целия ЕС, например чрез InvestEU;

74. приветства новата политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката и новата стратегия за действия в областта на климата и екологична устойчивост, приета от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на 14 ноември 2019 г., като важна стъпка; приветства идеята ЕИБ да поеме ролята на Европейска банка за климата, като до 2025 г. 50% от нейните операции следва да бъдат посветени на действия в областта на климата и екологичната устойчивост, а до 2021 г. следва да бъде сложен край на подкрепата на банката за проекти за изкопаеми горива, като всички нейни дейности по финансиране бъдат приведени в съответствие с принципите и целите на Парижкото споразумение до 2020 г.; насърчава ЕИБ да изпълнява активна роля, като подкрепя проекти, които оказват въздействие върху области на политиката с ключова роля за извършването на справедлив преход, като например научните изследвания, иновациите и цифровизацията, достъпа на МСП до финансиране и социалните инвестиции и умения;

75. подчертава необходимостта от подкрепа за справедлив преход; счита, че един добре проектиран и адекватно финансиран Механизъм за справедлив преход, включително Фонд за справедлив преход, ще бъде важен икономически инструмент за улесняване на този преход и за постигане на амбициозните цели в областта на климата, като същевременно се предприемат мерки във връзка с въздействието в социалната сфера; счита, че механизмът следва да не се състои просто в нетно прехвърляне към националните правителства, а следва конкретно да подпомага работниците и предприятията в зависимите от изкопаеми горива региони, за да се осъществи преходът към „чистата“ икономика на бъдещето, включително чрез повишаване на квалификацията и преквалификация, с цел да се подготвят и приспособят работниците с оглед на новите перспективи, изисквания и умения във връзка със заетостта; подчертава обаче, че финансовите средства сами по себе си не могат да осъществят прехода и че те следва да не водят до обезкуражаване на лидерите; категорично подчертава, че финансирането за справедлив преход трябва да бъде обвързано с предприемането на конкретни мерки за декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално постепенното премахване на използването на въглища и преобразуването на регионите, чиято икономика е силно зависима от изкопаеми горива;

76. подчертава, че енергийният преход трябва да бъде социално устойчив и да не задълбочава енергийната бедност в най-бедните региони на ЕС; счита, че общностите, които се борят с енергийната бедност, трябва да разполагат с необходимите средства за участие в екологичния преход чрез образование и чрез стимулиране на дългосрочните инвестиции;

77. отправя искане към Комисията да увеличи финансирането за техническа помощ и консултантски услуги с цел предприемане на мерки за намаляване на сложността на процедурите за управление на проекти; припомня, че е важно да се гарантира справедливо географско разпределение на средствата в целия ЕС;

78. призовава за установяване на задължителна цел по отношение на разходите за биологично разнообразие и на амбициозна цел за интегриране на въпросите, свързани с климата, които надхвърлят равнищата на целевите разходи, определени в неговата позиция относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2012—2027 г.[4];

79. изисква от Комисията да гарантира, че публично финансиране от ЕС за която и да било политика на ЕС в никакъв случай не се предоставя в противоречие с целите на Парижкото споразумение и на другите цели на ЕС в областта на опазването на околната среда;

80. призовава за създаването на механизъм, който да гарантира добра координация, съгласуваност и последователност на всички налични политики и инструменти за финансиране на ЕС, с цел да се избегнат припокривания и да се подобрят полезните взаимодействия и взаимното допълване на тяхното финансиране, както и да се генерират устойчиви частни и публични инвестиции, като по този начин се оптимизира и се интегрира финансовата подкрепа за Европейския зелен пакт;

81. подкрепя въвеждането на набор от правилно насочени нови собствени ресурси, които ще насърчават и улесняват „зеления“ преход; поради това отбелязва предложенията на Комисията в този контекст;

82. приветства намерението на Комисията да актуализира новата програма за умения и гаранцията за младежта, за да се повиши пригодността за заетост в „зелената“ икономика; подчертава освен това, че уменията и адаптивността на работниците на пазара на труда са от решаващо значение за прехода към „зелена“ икономика; насърчава държавите членки да инвестират в системи за образование и обучение, които осигуряват бързо повишаване на квалификацията или бърза преквалификация, като по този начин улесняват прехода на нискоквалифицираните работници от заетост в западащи сектори към работни места с по-висока добавена стойност в нововъзникващите сектори;

83. призовава ЕС да подкрепя държавите членки в действията им, свързани с професионалното обучение, например чрез развитие на публично-частен диалог и партньорство, тъй като инвестициите в помощ на удовлетворяването на възникващите потребности от умения са необходими за изграждането на по-екологична икономика и с оглед на тенденциите при цифровизацията;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

84. подчертава, че водещите в световен мащаб научни изследвания и иновации са от основно значение за бъдещето на Европа и са от основно значение за постигането на нейните цели в областта на опазването на околната среда и климата, като същевременно гарантират икономическа конкурентоспособност и просперитет; отново заявява, че политиките на ЕС следва да подкрепят високите научни постижения и приобщаващата наука, да укрепват сътрудничеството между академичните среди и промишлеността и да насърчават иновациите и разработването на политики, основани на факти, като същевременно насърчават международното сътрудничество в тази област, включително улесняването на обмена на добри практики с цел повишаване на уменията, свързани със „зеления“ преход в новите професии, свързани с него, за работниците, учителите и младите хора;

85. подчертава, че ЕС трябва да запази и доразвие водещите си граждански космически програми „Коперник“ „и „Галилео“, както и Агенцията на ЕС за космическата програма, които осигуряват ценен принос за мониторинга на околната среда и събирането на данни за нея; подчертава, че услугите в рамките на „Коперник“ в областта на изменението на климата следва да започнат да функционират пълноценно възможно най-скоро, като по този начин се осигури непрекъснат поток от данни, необходими за предприемането на ефективни действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него;

86. подчертава значението на ориентираната към мисии програма „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г., която дава възможност за ангажиране на широк кръг от участници, включително европейските граждани, в борбата с изменението на климата, което представлява неотложно предизвикателство в глобален мащаб, и за преминаване към практики в областта на научните изследвания и иновациите, основаващи се в по-голяма степен на сътрудничеството, за постигане на резултати във връзка с Европейския зелен пакт;

Избягване на вреди – интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

87. приветства засилването на екологичния аспект на европейския семестър; подчертава, че европейският семестър, който понастоящем функционира, следва да не бъде отслабван; счита, че целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН следва да бъдат интегрирани в него, като в същото време се запази макроикономическият акцент на европейския семестър върху настоящите му цели; поради това подкрепя интегрирането на ЦУР в семестъра, при което от държавите членки се изисква да представят национални планове за тяхното постигане; освен това призовава Комисията да направи оценка на съгласуваността на бюджетите на държавите членки с актуализираните цели на ЕС в областта на климата;

88. приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че всички действия на ЕС следва да помагат на ЕС да постигне устойчиво бъдеще, включително използването на инструменти за съобразено с околната среда бюджетиране, и да актуализира насоките за по-добро регулиране по съответния начин; призовава Комисията да предприеме структурирани оценки на въздействието на всички предстоящи предложения, за да гарантира, че те са в съответствие с целите на ЕС по отношение на климата, околната среда и здравето, и да извърши оценка на различните сценарии, водещи до изпълнение на целите на Зеления пакт; настоятелно призовава Комисията да подпомага държавите членки при пълното и правилно прилагане на действащото и бъдещото законодателство в областта на околната среда и климата в държавите членки и да гарантира, че има последици в случай на неспазване;

89. подчертава, че търговията е важен инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и за подпомагане на борбата с изменението на климата; счита, че Зеленият пакт следва да гарантира, че всички международни търговски споразумения включват силни и подлежащи на изпълнение глави за устойчиво развитие, които са в пълно съответствие с международните ангажименти, и по-специално Парижкото споразумение; приветства ангажимента на Комисията да превърне зачитането на Парижкото споразумение в основна клауза във всички бъдещи всеобхватни търговски споразумения;

90. подчертава големия отпечатък върху климата и околната среда, който оставя потреблението в ЕС в държави извън ЕС; призовава Комисията да разработи цел за намаляване на глобалния отпечатък на потреблението и производството в ЕС с оглед на ограничените възможности на планетата Земя;

91. подчертава, че ЕС следва да предоставя финансова и техническа помощ за подпомагане на развиващите се страни при прехода към „зелена“ икономика, например чрез проекти за развитие;

ЕС като световен лидер

92. подчертава, че в качеството си на най-големия в света единен пазар ЕС е в състояние да определя стандарти, които да се прилагат по отношение на световните вериги за създаване на стойност, и счита, че ЕС следва да повиши своето равнище на амбиция при определянето на нови стандарти за устойчив растеж и да използва своята икономическа тежест за формулирането на международни стандарти, които са в съответствие с амбициите на ЕС по отношение на околната среда и климата, като същевременно подкрепя наличието на пазари в ЕС и по света, които са отворени и привлекателни за устойчиви продукти;

93. счита, че неуспехът на 25-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP25) в Мадрид да постигне консенсус за по-голямо глобално равнище на амбициите в областта на климата подчертава нарастващата необходимост ЕС да изпълнява водеща роля на световната сцена и ще изисква от ЕС да засили своята дипломация в областта на климата, както и да засили двустранните си контакти с държавите партньори, особено преди COP26 в Глазгоу;

94. призовава Комисията да поеме инициативата за сключването на международно споразумение за борба с разпространението на антимикробната резистентност и нарастващото разпространение на инфекциозни заболявания; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки във връзка с риска от недостиг на лекарства;

 

°

° °

95. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

 

 

[1] Приети текстове, P8_TA(2019)0217.

[2] Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

[3] Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0449.

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност