Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0045/2020

Внесени текстове :

B9-0045/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0005

<Date>{10/01/2020}10.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0045/2020</NoDocSe>
PDF 257kWORD 70k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Европейския зелен пакт</Titre>

<DocRef>(2019/2956(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ираче Гарсия Перес, Мириам Дали</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0040/2020

B9-0045/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския зелен пакт

(2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие,

 като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5°C, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

 като взе предвид Доклада за глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), от 31 май 2019 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[1],

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

1. приветства съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт и подкрепя неговата цел за трансформиране на ЕС в една по-устойчива икономика и в едно по-справедливо и благоденстващо общество, успоредно с поетапното преустановяване на използването на изкопаеми горива във възможно най-кратък срок и постигане на неутралност по отношение на климата в Европа до 2050 г.;

2. категорично подчертава, че Зеленият пакт и моделът, който той представя за нашите общества, следва да се основава на три взаимосвързани и взаимно подсилващи се стълба: „зелен стълб“ за постигане на целите в областта на климата, опазването на природата и здравословната околна среда; „червен стълб“ за гарантиране на силно социално измерение на Зеления пакт; и „финансов стълб“, с който следва да се осигурят достатъчно финансови ресурси за постигането на тези цели;

3. подчертава, че Европа спешно се нуждае от нов устойчив икономически модел, който да съчетава социален и екологичен напредък, да намалява неравенствата и да подобрява благосъстоянието на всички и при който да няма изоставени хора и региони;

4. припомня и препотвърждава целите на Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие, целите на ООН за устойчиво развитие, както и Европейския стълб на социалните права; отново заявява, че Европейският зелен пакт следва да постави Европа на пътя към дългосрочен устойчив растеж, благоденствие и благосъстояние, като гарантира разработването на екологични, икономически и социални политики, осигуряващи справедлив преход и условия за положителна и устойчива социална, промишлена и икономическа промяна, създаването и поддържането на висококачествени работни места, намаляването на социалните неравенства, намаляването на дисбалансите между държавите членки и на разликите в равнищата на тяхното икономическо развитие, премахване на географските различия, както и на неравнопоставеността между половете и между поколенията;

5. припомня, че извънредното положение по отношение на климата и околната среда е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството и че всички държави и всички фактори по света трябва да направят всичко възможно в борбата с него; подчертава ролята на ЕС като световен лидер в действията в областта на климата, особено в контекста на оттеглянето на Съединените щати от Парижкото споразумение и неуспеха на преговорите на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP25) в Мадрид;

6. отново заявява, че целите на ООН за устойчиво развитие трябва да са в основата на тази трансформация, за да премине ЕС от икономически модел, който насърчава разхищението и изчерпването на ресурсите, към модел на човешко развитие, съвместим с една здрава планета; подчертава в тази връзка факта, че Европейският зелен пакт трябва да даде тласък на нова индустриална революция, съчетаваща най-силните социални права, екологосъобразност, регионално сближаване, устойчивост и ориентирани към бъдещето отрасли, които са конкурентоспособни в световен мащаб, в полза на всички, а не само на малцина;

7. отново заявява, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика и устойчиво общество трябва да се съчетае с прилагането на Европейския стълб на социалните права, за да се създаде Европа, в основата на която е залегнало социалното сближаване, в която заплатите, условията на труд и социалните права се подобряват, а не се подкопават, която се конкурира на световно равнище въз основа на знания, устойчивост и иновации, а не въз основа на по-ниски заплати, намалени права и по-несигурни условия на труд; изисква всички инициативи, предприети в рамките на Европейския зелен пакт, да бъдат напълно съвместими с Европейския стълб на социалните права и да се оценяват съгласно всеобхватни екологични и социални показатели;

Повишаване на амбициите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

8. призовава за амбициозен европейски „Закон за климата“ с правнообвързваща цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г., с междинна цел за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове до поне 50%, и определящ цел за 2040 г.; изисква от Комисията да представи през следващите две години всички необходими законодателни и незаконодателни предложения, така че всички сектори да допринасят за постигането на целите за намаляване на емисиите; призовава Съвета да приеме целта за 2030 г. в съответствие с Парижкото споразумение преди юни 2020 г.; очаква обсъжданията по всички нерешени въпроси, свързани с Наръчника от Париж, включително член 6 от него, да бъдат финализирани на 26-ата конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу;

9. счита, че за да имат тези цели значимо въздействие върху цената на въглеродните емисии, е необходимо да се преразгледа схемата на ЕС за търговия с емисии, по-специално чрез увеличаване на коефициента на линейно намаление и намаляване на безплатното разпределение на квоти с цел отразяване на техническия прогрес;

10. счита, че данъчното облагане също може да изиграе роля за постигането на новите цели; призовава по-специално Комисията и Съвета да преразгледат Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията[2] и да сложат край на освобождаването от облагане на горивата за въздухоплаването и корабоплаването; изисква от Комисията да гарантира, че при това преразглеждане се избягват увеличаването на неравенствата и допълнителните разходи за най-бедните в обществото;

11. заявява отново, че всички съответни инструменти на политиката, свързани с климата, трябва да бъдат преразгледани и приведени в съответствие възможно най-скоро с повишаването на амбициите на ЕС в областта на климата, за да се постигнат допълнителните намаления на емисиите на парникови газове;

12. призовава за бързото приемане на амбициозен механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместим с правилата на СТО, за да се засилят глобалните действия в областта на климата и да се създадат еднакви условия на конкуренция за европейските промишлени предприятия, като същевременно се гарантира споделяне на тежестта между основните световни икономики и се отчита въздействието на подобни мерки върху развиващите се страни; приветства становището на Комисията, че подобен механизъм би бил алтернатива на предвидените в схемата на ЕС за търговия с емисии мерки по отношение на риска от изместване на въглеродни емисии; призовава Комисията да гарантира съгласуваността на всички механизми за защита срещу изместването на въглеродни емисии, за да се избегне двойна, неефективна или недостатъчна защита;

13. призовава за нова, по-амбициозна стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, която да отговаря адекватно на извънредната ситуация в областта на климата на глобално равнище; посочва, че настоящата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата е дала възможност на отговорните за вземането на решения лица да поставят акцент върху необходимостта от подготовка за опасностите, свързани с изменението на климата, и е осигурила включването на съображения, свързани с изменението на климата, при разработването на политиките и бюджетите на равнището на ЕС; припомня обаче, че в ЕС и неговите държави членки са необходими повече усилия за намаляване на последствията от изменението на климата, изграждане на устойчивост, предотвратяване и подготвеност;

14. подчертава, че Европейският пакт за климата трябва да обединява гражданите, регионите, местните общности, гражданското общество, профсъюзите и промишлеността като действащи лица в движението към неутралност по отношение на климата, въз основа на истински диалог и приобщаващ процес, включително при изготвянето и прилагането на политиките, в които всички заинтересовани страни да имат думата, било то на местно, регионално или национално равнище; счита, че е важно да се сътрудничи със заинтересованите страни от енергоемките сектори и съответните социални партньори, особено с работниците, НПО и представителите на академичните среди, за създаването на специфични за секторите пактове за климата, които могат да допринесат за намирането на устойчиви решения в прехода към неутрални по отношение на въглеродните емисии икономики;

15. заявява отново, че е от съществено значение да се гарантира истинският достъп на гражданите на ЕС правосъдие, гарантиран от Конвенцията от Орхус, като се даде възможност на гражданите да оспорват законосъобразността на решения, взети от институциите на ЕС, които оказват въздействие върху околната среда, пред съдилищата на ЕС; счита следователно, че Регламентът относно Орхуската конвенция следва да бъде преразгледан и че неспазването на конвенцията от страна на ЕС трябва да бъде коригирано;

Засилване на социалното измерение на Зеления пакт

16. подчертава, че Европейският зелен пакт следва да допринася активно за постигането на целите за устойчиво развитие в съответствие с целите на Европейския съюз, включително благосъстоянието на хората, устойчивото развитие, равенството между жените и мъжете, както и солидарността между поколенията; подчертава, че Зеленият пакт трябва да бъде пакт за гражданите, гарантиращ справедлив преход, както и устойчивото използване и справедливото разпределение на ресурсите;

17. призовава в този контекст за пакт за устойчиво развитие, който да поставя социалните и екологичните цели на същото равнище като икономическите цели; счита, че новият пакт следва да допълва Пакта за стабилност и растеж, разрешавайки по този начин съдържащите се в него значителни противоречия по отношение на социалната и екологичната справедливост;

18. подчертава необходимостта от реформиране на процеса на европейския семестър и от превръщането му в процес на европейски семестър на устойчивото развитие, който координира икономическите, социалните и екологичните политики за постигане на целите за устойчиво развитие; посочва, че с тази реформа трябва да се осигури равнопоставеност между екологичните, социалните и икономическите показатели;

19. съзнава, че преходът към въглеродна неутралност ще доведе до съществени промени в моделите на производство, потребление и работа в Европа; призовава следователно за всеобхватен план за действие за прилагане на принципите на Европейския стълб на социалните права на равнището на ЕС, включително прилагане на европейска гаранция за децата, гарантиране на заплати, осигуряващи достоен живот, засилване на колективното договаряне, инициатива за жилищно настаняване на достъпни цени, справяне с енергийната бедност и въвеждане на директива относно достойните условия на труд и правна рамка за цифровите трудови права, като например правото на изключване; настоятелно призовава в същото време държавите членки да прилагат Европейския стълб на социалните права на национално равнище, за да се гарантират равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване в един бързо променящ се свят;

20. призовава за задължителна корпоративна социална отговорност с оглед на подобряването на устойчивостта на корпоративните действия; подчертава необходимостта от значително укрепване на демокрацията на работното място с цел подобряване на условията на труд и гарантиране на подходящо участие на работниците в процесите на преструктуриране; подчертава, че изпълнението на Европейския зелен пакт трябва да включва социалните партньори и гражданското общество с цел постигане на въглеродна неутралност по справедлив, приобщаващ и социално устойчив начин;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

21. припомня, че принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е от основно значение за намаляването на енергийната зависимост на ЕС и на емисиите от производство на енергия, като същевременно се осигуряват работни места на местно равнище в областта на санирането с цел подобряване на енергийната ефективност и се намаляват сметките за енергия на гражданите; призовава за преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност[3] и Директивата за енергийните характеристики на сградите[4] и за засилване на тяхното прилагане, като се обръща специално внимание на уязвимите граждани;

22. припомня, че Европейската стратегия за енергийна сигурност следва да бъде в пълно съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се гарантира сигурност на доставките; призовава Комисията да обърне внимание на рисковете, свързани със смущения в доставките, и да намали използването на скъпи вносни горива, излагането на ценови шокове и увеличаването на системната цена; освен това призовава Комисията да адаптира стратегията, за да се вземе предвид нарастващата потребност от електроенергия, произтичаща от усилията за декарбонизация, като електрифицирането на промишлените процеси и транспорта, както и от увеличаването на потреблението на енергия, свързано с разгръщането на „интернет на нещата“;

23. подчертава, че бъдещата енергийна система на ЕС следва да се основава на възобновяеми енергийни източници и да се характеризира с бързо поетапно преустановяване на използването на изкопаеми горива, като се отчитат различията между държавите членки, започващо с преустановяването на субсидиите за изкопаеми горива до 2020 г.; подчертава факта, че за постигането на целите на ЕС, свързани с климата и устойчивото развитие, е необходимо всички сектори да увеличат използването на енергия от възобновяеми източници;

24. приветства ангажимента на Комисията да допринесе за решаването на проблема с енергийната бедност с изготвянето на насоки за държавите членки през 2020 г.; призовава за целенасочени действия в тясно сътрудничество с държавите членки и за обмен на най-добри практики с цел намаляване на енергийната бедност, като същевременно се подкрепя равният достъп до инструменти за финансиране за саниране с цел повишаване на енергийната ефективност;

25. отбелязва намерението на Комисията да предложи нова инициатива за саниране и да подкрепи една „вълна на саниране“ на публични и частни сгради; приветства по-специално акцента върху санирането на социални жилища с цел да се помогне на енергийно бедните домакинства, както и върху санирането на училища и болници; призовава за равен достъп до инструменти за финансиране на санирането с цел повишаване на енергийната ефективност;

26. изразява резерви относно евентуалното включване на емисиите от сгради в СТЕ на ЕС; подчертава, че евентуалното включване на емисиите от сгради в СТЕ на ЕС не следва в никакъв случай да измества тежестта на декарбонизацията към нашите граждани;

27. призовава Комисията спешно да преразгледа регулаторната рамка за енергийната инфраструктура, включително Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E)[5], с оглед на целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; подчертава, че Регламентът за TEN-E следва да бъде преразгледан преди финализирането на новата МФР за периода 2021 – 2027 г.; подчертава значението на завършването на изграждането на европейския пазар на енергия от възобновяеми източници и на повишаването на ефективността чрез укрепване на междусистемните връзки;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

28. приветства акцента, който Комисията поставя върху кръговата икономика и очаква новия план за действие за кръгова икономика; подчертава необходимостта от всеобхватен подход и от действия за трансформиране на европейската икономика въз основа на един истински устойчив и кръгов модел, с интегриране на кръговост във всички сектори на политиките;

29. изразява съгласие, че са необходими бързи действия, особено в най-ресурсоемките сектори, включително текстилната промишленост и строителството; призовава за амбициозни предложения за по-нататъшно справяне с проблема с употребата на пластмаси и замърсяването с пластмасови микрочастици, включително непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици и пластмасовите опаковки; подкрепя подхода към кръговия модел на проектиране и определянето на минимални изисквания за предотвратяване на пускането на пазара на ЕС на вредни за околната среда продукти, но подчертава, че тези изисквания трябва да бъдат ясни и в съответствие с амбициите на ЕС в областта на климата и околната среда; призовава Комисията да гарантира нетоксични цикли на материалите, като ускори заместването на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, улесни кръговостта и сведе до минимум въздействието на химикалите върху човешкото здраве и околната среда;

30. подчертава значението на спазването на йерархията на отпадъците; призовава за амбициозни цели по отношение на предотвратяването и повторното използване на отпадъците, включително за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г.; подкрепя намерението на Комисията за преустановяване на износа на отпадъци от ЕС;

31. приветства намерението за представяне на ново законодателно предложение за гарантиране на безопасна, кръгова и устойчива верига на създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии за всички батерии; подчертава необходимостта от създаване на силен и устойчив клъстер в областта на производството на батерии и съхранението на енергия, предвид големия потенциал на съхранението на енергия за намаляване на емисиите в автомобилния и морския транспорт, както и за електрическите системи и отоплението; подчертава, че използването на енергия, свързано с производството и използването на батерии, следва да бъде в съответствие с целите за намаляване на емисиите на CO2 и за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници;

32. призовава Комисията да създаде правна рамка, която да стимулира устойчивото потребление, по-специално с оглед на удължаване на жизнения цикъл на продуктите, въвеждане на „право на поправка“ за потребителите и забрана на планираното остаряване на уредите; подчертава също така, че потребителите следва да имат достъп до надеждна и ясна информация относно екологичния и социален отпечатък на продуктите;

33. настоятелно призовава Комисията да предложи нова европейска промишлена стратегия за неутрална по отношение на климата промишленост, като същевременно се поддържа и развива международната конкурентоспособност и се избягва изнасянето на дейността на европейски производства; подчертава, че тази стратегия следва да се съсредоточи върху разработването и създаването на вериги за създаване на стойност за икономически жизнеспособни и устойчиви продукти, процеси и бизнес модели, водещи до истинска трансформация на промишленото производство, насочена към постигане на неутралност по отношение на климата и кръговост и привличане на частни и публични инвестиции;

34. счита, че стратегията за промишлеността следва да включва, както се предлага, „зелените“ и „цифровите“ трансформации, включително надлежна преценка на енергийния преход и въздействието върху работната сила, както и преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците; призовава Комисията да разгледа внимателно регионалното измерение на тази стратегия и прилаганата досега стратегия за „интелигентна специализация“; настоява на необходимостта стратегията да включва подновен и засилен социален диалог, като работниците участват пълноценно в разработването и определянето на стратегията;

35. призовава Комисията да насърчава и повишава осведомеността относно нови устойчиви бизнес модели, основани на променящо се поведение, за отдаване под наем и споделяне на стоки и услуги, при условие че те са достъпни и гарантират високо равнище на защита на потребителите и работниците; подчертава потенциала на „зелените“ и „социалните“ обществени поръчки в прехода към устойчива икономика; приветства в тази връзка ангажимента на Комисията да предложи допълнително законодателство и насоки относно „зелените“ обществени поръчки, но подчертава също така значението на пълното прилагане на социалните и иновационните критерии;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

36. счита, че е от решаващо значение да се постигне цялостен преход на транспортния сектор към устойчива мобилност с нулеви емисии, като същевременно се защитават правата на работниците и техните социални условия и се гарантира достъпна мобилност за всички; подчертава, че принципът „замърсителят плаща“ следва да се спазва, особено при действия като налагането на пътни такси;

37. призовава Комисията да разработи дългосрочна цялостна стратегия за транспорта, която да даде възможност на ЕС да постигне своите цели в областта на климата, като същевременно гарантира добре функциониращ вътрешен пазар; настоява на необходимостта от повече действия за справяне с емисиите от транспорта, по-специално в сектора на въздухоплаването и в морския сектор; подкрепя в тази връзка намаляването на безплатните квоти за авиационните компании в СТЕ на ЕС; призовава също така за бързото включване на морския сектор в СТЕ, придружено от амбициозни предложения за екологизиране на пристанищата; подчертава, че всяко действие или бездействие на световно равнище не следва да възпрепятства способността на ЕС самостоятелно да предприема по-амбициозни действия; признава потенциала на устойчивите авиационни горива за намаляване на емисиите от въздухоплаването и призовава за законодателни мерки в подкрепа на използването на съществуващи и бъдещи решения;

38. посочва също така, че стандартите за горивата трябва да допринасят за един преход, който не може да бъде управляван единствено от основана на пазара система; настоятелно призовава поради това Комисията да предложи други мерки, включително подобряване на качеството на горивата в корабоплаването чрез забрана на използването на тежки горива във водите на ЕС, и забрана за изхвърляне на остатъци от скрубери в открити води;

39. категорично се противопоставя на разширяването на обхвата на СТЕ, така че да се обхване автомобилния транспорт; счита, че специфичното законодателство относно стандартите за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили следва да бъде укрепено, както и стандартите за емисиите на CO2 от камионите, които не се посочват в съобщението на Комисията; приветства също така намерението за преразглеждане на стандартите за емисиите на замърсители на въздуха от превозните средства; подчертава неотложната необходимост от строги Euro 7 стандарти за леките, лекотоварните и тежкотоварни превозни средства за намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на човека и околната среда;

40. призовава Комисията да представи задължителни и приложими цели, за да се проправи пътят за електрифициране на автомобилния транспорт; подчертава, че инициативите за увеличаване на производството и внедряване на устойчиви алтернативни горива не следва да се основават на използването на неустойчиви биогорива и не следва да допринасят за зависимостта от въглерод;

41. подчертава необходимостта от спешно преразглеждане на Директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива[6] и необходимостта от обвързващи цели за държавите членки; счита, че е от решаващо значение да се осигурят достатъчно инвестиции за развитие на подходяща инфраструктура за мобилност с нулеви емисии, включително на интермодални платформи; подчертава ролята на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в подкрепа на прехода към интелигентна, устойчива и безопасна мобилност в ЕС;

42. призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на свързаността на европейската железопътна мрежа, по-специално на международните връзки, за да стане железопътният пътнически транспорт по-привлекателен за пътуване на средни и далечни разстояния; призовава освен това за подобряване на капацитета на железниците и вътрешните водни пътища за превоз на товари;

„От фермата до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

43. призовава Комисията да използва стратегията „От фермата до трапезата“ за изграждане на истинска дългосрочна визия за устойчива и конкурентоспособна продоволствена система на Европа, способна да гарантира достъпа до здравословни и висококачествени продукти чрез обвързващи цели за селското стопанство в областта на биологичното разнообразие, климата, замърсяването на въздуха, замърсяването на водите, използването на пестициди и влошаването на качеството на земите, която също така да обръща внимание на въпросите на устойчивостта, свързани с потреблението, здравето и търговията, и да гарантира високо равнище на здраве и хуманно отношение към животните, като същевременно се насърчава реципрочността по отношение на производствените стандарти на ЕС с всички търговски партньори;

44. подчертава значението на европейските земеделски стопани и рибари в управлението на прехода към справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система, като същевременно се гарантират поминъкът и справедливите доходи на земеделските стопани, рибарите;

45. припомня, че въпреки че селското стопанство отговаря за около 10% от емисиите на парникови газове в ЕС, то има потенциала да помага на Съюза за намаляване на неговите емисии чрез добро управление на почвата, агролесовъдство, опазване на биологичното разнообразие и други техники за управление на земята; отчита, че селското стопанство в световен мащаб има потенциала за годишни икономии на емисии в размер на около 3,9 гигатона еквивалент на CO2 до 2050 г., което представлява около 8% от настоящите световни емисии на парникови газове;

46. подчертава, че Общата селскостопанска политика (ОСП) и стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се определят заедно на европейско равнище, да се допълват взаимно и да защитават добър баланс между производството, здравето на потребителите и околната среда, и трябва да разполагат с подходящи ресурси за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на селскостопански хранителни продукти;

47. се застъпва за устойчива и ефикасна ОСП, която активно насърчава земеделските стопани да допринасят повече за околната среда и климата, включително чрез укрепване на общите стандарти и задължителните изисквания, особено за екосхемите, предоставяне на широк набор от инструменти за земеделските стопани, адаптирани към специфичните природни условия, с цел по-ефективно използване на основни ресурси и суровини в производството на храни, подобряване на биологичното разнообразие и почвите, увеличаване на улавянето на въглерод, опазване на уязвимите местообитания, допринасяне за кръговата икономика, намаляване на отпадъците в производствения цикъл и премахване на субсидиите, които вредят на климата;

48. отново заявява, че намаляването на употребата на пестициди е един от основните приоритети на устойчивото селско стопанство, чиято цел е да се сложи край на широкоразпространеното замърсяване на храните, почвите и водните ресурси и на загубата на биологично разнообразие, както и на отрицателното въздействие върху човешкото здраве; призовава Комисията поради това да въведе задължителна краткосрочна, средносрочна и дългосрочна общоевропейска цел за намаляване на честотата на използване на пестициди;

49. подчертава, че за да се осигурят достатъчно качествени и питателни храни за увеличаващото се население, както и с цел намаляване на загубата и разхищението на храни, са необходими инвестиции в иновации, интелигентни селскостопански техники и агроекологични методи на производство, като например улавяне на метан от оборски тор и по-ефективно използване на торове, като целта е да се постигне въглеродно неутрална селскостопанска система на ЕС;

50. подчертава, че от 30% от бюджета на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за периода 2021 – 2027 г., който е предвиден за действия в областта на климата, минимум 25% следва да се използват за защита на морската среда; признава потенциала на сектора на рибарството за допринасяне към по-здравословни и благоприятни за климата хранителни режими; силно подчертава необходимостта секторът да съответства на целите на ЕС в областта на околната среда, климата и устойчивостта, като по този начин се осигуряват защитата на морските екосистеми и устойчивостта на рибните запаси; подчертава, че е важно да се осигури подходяща подкрепа за европейските мъже и жени рибари в прехода им към устойчиви риболовни дейности;

51. призовава за преразглеждане на Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите[7], така че в целия ЕС да се въведе схема за етикетиране върху лицевата страна на опаковката, за да се избегне фрагментиране на единния пазар и да се осигури обективно, прозрачно и удобно за потребителите хранително етикетиране на всички продукти, като се вземат предвид проучванията на потребителите; призовава за подобряване на задължителното етикетиране на държавата на произход и за ясна информация относно екологичния отпечатък на храните, за да се даде възможност на потребителите да правят избор, който е по-благоприятен за околната среда; призовава също така за метод на етикетиране на производството; припомня значението на прозрачното и удобно за потребителите обозначаване непосредствено върху етикетите на храните; счита, че цифровите средства за предоставяне на информация могат да допълнят, но не и да заменят информацията върху етикетите;

52. призовава Комисията да продължи да разглежда двойните стандарти за качество на храните на вътрешния пазар, за да гарантира, че всички европейци имат достъп до еднакво качество на храните; подчертава основната роля на образованието и повишаването на осведомеността за насърчаването на консумацията на здравословни и устойчиви храни;

Опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие

53. приветства ангажиментите за представяне на нова стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г. преди 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие; подчертава, че ЕС следва да настоява за амбициозно споразумение относно рамката за периода след 2020 г. относно биологичното разнообразие с ясна цел и планирани резултати; счита, че е от решаващо значение да се спре и да се обърне тенденцията към загуба на биологично разнообразие до 2030 г. както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб;

54. изразява дълбоко съжаление поради факта, че ЕС не изпълнява поетите от него ангажименти по отношение на биологичното разнообразие, както е посочено в целите от Аичи или в настоящата стратегия за биологичното разнообразие; подчертава, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. трябва да съдържа правно обвързващи цели за ЕС и неговите държави членки и да бъде придружена от достатъчно ресурси и инструменти, за да се гарантира, че тези цели ще бъдат постигнати и че състоянието на биологичното разнообразие и околната среда се подобряват значително;

55. подчертава, че е важно защитените зони да бъдат увеличени и тяхната свързаност и управление на сушата и в морето да се подобрят; отбелязва плановете на Комисията да набележи мерки за подобряване и възстановяване на увредените екосистеми и да предложи план за възстановяване на природата; подчертава, че е важно този план да обхване всички екосистеми и да бъдат въведени правно обвързващи инструменти и цели за възстановяване;

56. припомня, че горите са абсолютно необходими за планетата и за биологичното разнообразие; приветства намерението на Комисията да подготви нова стратегия за горите и да се заеме с глобалното обезлесяване; призовава за амбициозна нова стратегия за горите и мерки за залесяване, които трябва да се основават на устойчивост и да защитават и възстановяват биологичното разнообразие в допълнение към смекчаването на изменението на климата; подчертава също така необходимостта от предприемане на действия и мерки за предотвратяване на горски пожари;

57. подчертава, че са необходими строги регулаторни мерки въз основа на надлежна проверка, за да се гарантира, че нито един продукт, навлизащ на пазара на ЕС, не допринася за обезлесяването, загубата на биологично разнообразие, влошаването на състоянието на околната среда или нарушенията на правата на човека на всеки етап от веригата на доставки; счита, че действията на ЕС срещу обезлесяването следва да се справят с основните фактори за него, включително палмовото масло, соята, говеждото месо и какаото; приканва Комисията поетапно и възможно най-скоро да изведе от употреба всички използвани в ЕС биогорива, които носят висок риск за непряка промяна в земеползването;

58. подчертава, че 8-та Програма за действие за околната среда трябва да отразява амбицията, представена в Европейския зелен пакт, да съответства изцяло на целите за устойчиво развитие и да стимулира тяхното изпълнение;

Амбиция за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда

59. посочва, че планът за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата трябва да бъде една всеобхватна и хоризонтална стратегия за защита на здравето на гражданите от влошаването на състоянието на околната среда и замърсяването; подчертава, че тази стратегия следва да премине от намаляване на замърсяването към предотвратяване на замърсяването и в крайна сметка към нетно нулево замърсяване, както и справяне със замърсяването от широк кръг от човешки дейности, като например от промишлени, вътрешни, транспортни, туристически и селскостопански източници;

60. отново заявява, че ЕС трябва да приведе стандартите за качество на въздуха в пълно съответствие с най-новите научни становища на международно равнище и с препоръките на СЗО; счита, че целите, установени в Директивата относно националните тавани за емисии[8], трябва да бъдат укрепени чрез определяне на цели за намаляване на емисиите на метан, сажди и живачни емисии, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве и на околната среда; отново заявява, че междувременно съществуващото хоризонтално законодателство относно качеството на въздуха трябва да бъде приложено изцяло;

61. подчертава, че преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността[9] следва да постави акцент върху предотвратяването на замърсяването, съгласуваността с политиките за кръговата икономика и декарбонизацията; изтъква във връзка с това, че е необходимо правилата за емисиите от промишлеността да бъдат преработени, за да се даде приоритет на производството на чиста енергия, качеството на водата и водоснабдяването, управлението на ресурсите и замяната на химикалите, пораждащи безпокойство; отново заявява, че източниците на замърсяване, които все още не са разгледани на равнището на ЕС, като например емисиите на замърсители от корабите в пристанищата и самолетите на летищата, трябва да бъдат разгледани;

62. очаква новата стратегия за устойчивост на химикалите да предостави дългосрочна всеобхватна рамка за политиката в областта на химикалите, която да обхваща хоризонтално различни законодателни актове и политики по темата, включително определянето, контрола и постепенно извеждане от употреба на химикалите, пораждащи безпокойство, по-специално химикалите, които нарушават функциите на ендокринната система (ендокринните нарушители), канцерогенните, мутагенните или токсичните за репродукцията веществата (CMR), устойчивите химикали, невротоксичните и имунотоксичните вещества, от всички потребителски продукти, особено когато съществуват по-безопасни алтернативи, като същевременно се гарантира нетоксична среда за настоящите и бъдещите поколения, особено за уязвимите групи от населението;

63. подчертава, че приемането на хоризонтални критерии за идентифициране на ендокринните нарушители във всички сектори и ефективното намаляване на цялостното излагане на хората и на околната среда на ендокринни нарушители е от ключово значение; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа законодателството на ЕС относно детските играчки и козметичните продукти, така че ендокринните нарушители да се третират по същия начин като CMR, както и да преразгледа законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни, така че да се заменят ендокринните нарушители, които все още са в употреба; посочва освен това, че новата всеобхватна рамка относно ендокринните нарушители трябва да гарантира, че се вземат предвид последиците от смесването и комбинираните излагания;

64. призовава Комисията да предприеме ясни законодателни действия в областта на борбата с фармацевтичните продукти в околната среда, както в резултат на производствения процес, така и на използването и обезвреждането на лекарствени продукти;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

65. подчертава, че новите инициативи трябва да бъдат финансирани с допълнителни нови средства; счита, че само един всеобхватен план за финансиране, основан на съгласуван набор от предложения, които имат за цел да стимулират публичните и частните инвестиции на всяко равнище (европейско, национално, регионално, местно), ще осигури допълнителните инвестиции, необходими за прилагането на Европейския зелен пакт; изразява твърдо убеждение, че принципът за справедлив и приобщаващ преход следва да бъде в основата на този план с цел справяне с екологичните, социалните и икономическите проблеми по последователен и интегриран начин; счита, че Планът за инвестиции за устойчива Европа следва да спомогне за финансирането на прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика, като същевременно се подпомагат работниците, общностите и местните органи и се преодолеят все по-големите неравенства между хората и местата;

66. подчертава, че са необходими допълнително 260 милиарда евро публични и частни инвестиции годишно, за да се постигнат договорените понастоящем цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката и че според самата Комисия тази цифра представлява консервативна приблизителна оценка; подчертава, че Сметната палата предвижда, че ще бъдат необходими инвестиции с общ размер на 1 115 милиарда евро годишно, за да се постигнат договорените понастоящем цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, и поради това счита, че целевата стойност на Комисията следва да бъде повишена;

67. призовава за преразглеждане на настоящата европейска фискална рамка, за да се гарантира подходящо финансиране на Европейския зелен пакт; приветства намерението на Комисията да работи с държавите членки за „екологизиране“ на националните бюджети, но се опасява, че това няма да удовлетвори всички очаквания и потребности на европейските граждани и територии; призовава за преразглеждане на настоящата инвестиционна клауза в рамките на Пакта за стабилност и растеж и за въвеждането на златно правило в европейската фискална рамка, така че от изчисляването на публичните дефицити на държавите членки да се изключат всички публични инвестиции, насочени към смекчаване или приспособяване към изменението на климата по справедлив и приобщаващ начин;

68. приветства приемането от страна на Съвета на директорите на ЕИБ на 14 ноември 2019 г. на нова политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката като положителен принос за постигането на Европейския зелен пакт; призовава за по-нататъшно преразглеждане на инвестиционната политика на ЕИБ, за да се осигури целево финансиране за инициативите по Зеления пакт като въпрос от първостепенно значение, като същевременно се отчита допълващият характер, който финансирането от ЕИБ може да осигури в комбинация с други източници; подчертава, че координацията с други инструменти за финансиране е от решаващо значение, като се има предвид, че само групата на ЕИБ не може да финансира всички инициативи, свързани с Европейския зелен пакт; призовава за преразглеждане на рамката за управление на ЕИБ с цел подобряване на нейната демократична отчетност;

69. подчертава, че трябва да се разреши настоящия дисбаланс на пазара между слабото предлагане и голямото търсене на устойчиви финансови продукти; във връзка с това приветства споразумението, постигнато между Парламента и Съвета относно таксономията, за да се гарантира, че устойчивите инвестиции са наистина устойчиви и за насърчаване на частните инвестиции в тези дейности; настоява, че не може да се очаква само частният сектор да достигне необходимата критична маса и че публичният сектор следва да засили ролята си на устойчивите финансови пазари;

70. счита, че планираното преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да цели укрепване и опростяване на инвестиционния капацитет за устойчиви решения и конкретни инструменти на националните, регионалните и местните органи, чиято роля ще бъде от основно значение за ефективното и новаторското прилагане на Европейския зелен пакт; предупреждава обаче, че подобно преразглеждане не следва да се използва за отслабване на строгия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, а за да се даде възможност за законни действия при прилагането на „Зеления пакт“ и справедливия преход;

71. очаква постепенно преразглеждане на европейския семестър, което да интегрира целите за устойчиво развитие, така че процесът на европейския семестър да се превърне в мощен двигател за промяна към устойчиво благосъстояние за всички в Европа; във връзка с това призовава за по-цялостен подход за измерване на въздействието на политиките за постигането на ЦУР, който взема предвид не само БВП, а обръща специално внимание на благосъстоянието на хората; призовава също така за интегриране на целите и показателите за благосъстоянието в целия цикъл на европейския семестър, т.е. в годишния обзор на растежа (ГОР), доклада за механизма за предупреждение (ДМП), съвместния доклад за заетостта и в специфичните за всяка държава препоръки;

72. горещо приветства ангажимента на Комисията към механизма за справедлив преход след многократните призиви на Парламента за такъв механизъм, с който да се гарантира, че никой не е забравен; подчертава значението на справедливия преход към неутрална по отношение на климата икономика и необходимостта от изпреварващ и основан на участието подход, за да се гарантира, че всички части на обществото се възползват от прехода и да се подкрепят регионите, особено въгледобивните и въглеродно-интензивните региони, общностите и работната сила от всички сектори, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, включително чрез насърчаване на разработването на нови проекти и технологии за тези общности; признава, че компенсационните фондове сами по себе си не гарантират справедлив преход и че в основата на всяка политика за преход следва да има една всеобхватна стратегия на ЕС, основана на истински диалог със засегнатите хора и общности за развитието и модернизацията на тези региони наред с преобразуването на обекти, създаването на висококачествени и устойчиви работни места, както и социални мерки, включително преквалифициране и повишаване на квалификацията; настоява, че Фондът за справедлив преход трябва да се финансира чрез допълнителни нови средства, да бъде допълващ към други дългосрочни политики на ЕС и да не бъде в техен ущърб;

73. потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за принципа на интегриране на свързаните с климата въпроси в МФР, което трябва да надхвърли равнищата на целевите разходни дялове, определени в междинния доклад на МФР и от Комисията; освен това подчертава значението на включването на климата и социалното измерение в процеса на вземане на решения относно всички основни програми на МФР и през целия цикъл на политиката; в този контекст освен това изисква по-прозрачна, строга и всеобхватна методология, включително реформирани показатели за резултатите с цел определяне и проследяване на свързаните с климата и биологичното разнообразие разходи, предотвратяване на финансова подкрепа за вредни мерки и наблюдение на въздействието в средносрочен и дългосрочен план на интегрирането на въпросите, свързани с климата, върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях;

74. припомня, че е важно да се въведат на нови собствени ресурси за бюджета на ЕС, а именно такива, генерирани от прилагането на инициативите на ЕС за опазване на околната среда, както беше неколкократно подчертавано от Парламента, без да се накърнява принципът на универсалност на бюджета; приветства като отправна точка за преговори предложението на Комисията от 2018 г. за въвеждане на собствени ресурси въз основа на приходите от търговете на СТЕ на ЕС и на данък върху нерециклираните пластмасови опаковки; счита, че всеки нов механизъм за коригиране на границите на въглеродните емисии следва да допринася за финансирането на бюджета на ЕС;

75. призовава за амбициозно финансово разпределение за политиката на сближаване с ясен акцент върху предизвикателствата в областта на околната среда, като най-малко 30% се заделят за целта на политиката за по-екологична, нисковъглеродна икономика, преход към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии и устойчива Европа; подчертава необходимостта от пълно прилагане на концепциите за устойчив растеж и устойчивост на климата в рамките на политиката на сближаване през периода след 2020 г., включително целта за неизползване на средства от Кохезионния фонд за инвестиции, свързани с производството, преработката, транспорта, разпространението, съхранението или изгарянето на изкопаеми горива; припомня значението на публичните инвестиции в политиката на сближаване;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

76. подчертава необходимостта от поддържане на амбициозен бюджет за програма „Хоризонт Европа „в размер на 120 милиарда евро по текущи цени с цел справяне със значителните иновационни предизвикателства пред цифровия и промишления преход към неутралност по отношение на климата, като се има предвид, че най-малко 35% от бюджета на „Хоризонт Европа“ следва да допринасят за целите в областта на климата; изисква от Комисията да увеличи максимално възможностите, произтичащи от по-широката иновационна среда, основана на науката и знанията, като се има предвид, че някои нови важни базови технологии, като например машинното самообучение, технологията на разпределения регистър, нисковъглеродните технологии и технологиите, благоприятни за кръговата икономика, нискотехнологичните решения, 5G мрежите и квантовите изчислителни технологии, ще бъдат от решаващо значение за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

77. призовава за адекватно финансиране на научни изследвания и за подобрено интердисциплинарно сътрудничество във връзка със замяната на химикали, пораждащи безпокойство – включително на такива, които се използват в материали, процеси или технологии – както и разработването на по-безопасни алтернативи въз основа на техните рискове, характеристики и икономическа жизнеспособност, за да се избегне замяната на токсичен химикал с друг, предизвикващ същото или по-голямо безпокойство; отправя искане към Комисията и държавите членки да улеснят прозрачни публично-частни инвестиционни партньорства за подпомагане на научните изследвания на по-безопасни алтернативи и за предоставяне на техническа подкрепа за МСП, по-специално във връзка с техническата осъществимост на алтернативите;

78. подчертава значението на взаимното допълване и полезните взаимодействия между фондовете и други инструменти на ЕС, както и значението на укрепването на научните изследвания и иновациите, и технологичния трансфер на резултати в областта на смекчаването на изменението на климата, адаптирането към него, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, ефективността и кръговрата на ресурсите, както и на нисковъглеродни технологии и технологии с нулеви емисии, както и на събирането на данни в подкрепа на постигането на целите на Европейския зелен пакт; подчертава, че съществуващите благоприятни за климата и околната среда иновативни технологии трябва да бъдат подкрепени с цел постигане на пазарна готовност, особено в областта на разширяването на мащаба им, развитието на инфраструктурата и системите за ценообразуване;

79. настоява, че е важно да се подкрепя пазарното внедряване, което е основен двигател за превръщането на съществените активи в областта на знанието на ЕС в иновации;

80. освен това подчертава значението на създаването на среда, подкрепяща научните изследвания и иновациите, както и на екосистема за научни изследвания и иновации, която да насърчава разработването на революционни технологии и да прави възможно изпитването на технологии и продукти, например чрез по-малко регулирани зони за изпитване и/или лаборатории за изпитване, по-голямо приемане на неуспехите в научните изследвания и иновациите и рационализирана финансова подкрепа;

„Не вреди“ — интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

81. настоява за обединен подход към изпълнението на Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, както във вътрешните, така и във външните политики; подчертава значението на използването на природосъобразни решения, които допринасят както за опазването на биологичното разнообразие, така и за смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него; подчертава, че принципът на предпазливост следва да ръководи действията на ЕС във всички области на политиката наред с принципа „не вреди“, като се обръща възможно най-голямо внимание на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, по-специално по отношение на развитието, търговията, селското стопанство, енергетиката и климата;

82. подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата и околната среда във всички политики на ЕС, включително в търговската политика; призовава Комисията да гарантира, че всички бъдещи споразумения за търговия и инвестиции, подписани от ЕС, са напълно съвместими с Парижкото споразумение и ЦУР, и че разпоредбите, свързани с околната среда и климата, са правно обвързващи и задължителни за изпълнение; отправя искане към Комисията да извърши и публикува всеобхватна оценка на съгласуваността на съществуващите и бъдещите споразумения с Парижкото споразумение;

83. отправя искане към Комисията да изпълни сценарий 1 от документа за размисъл, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, както Парламентът призова в резолюцията си от 14 март 2019 г., озаглавена „Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие“[10], като изисква, наред с другото, принципът „устойчивостта на първо място“ да бъде интегриран в програмите за по-добро регулиране на ЕС и на неговите държави членки;

84. подчертава, че главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) в търговските споразумения на ЕС трябва да включват ангажименти за всяка от страните да ратифицират и прилагат осемте основни и четири приоритетни конвенции на МОТ, както и международните многостранни споразумения в областта на околната среда, като представят пътна карта за ратифициране преди приключването на преговорите; подчертава, че главите относно ТУР трябва да включват ефективни възпиращи мерки в случай на сериозни и доказани нарушения на екологичните ангажименти, включително търговски санкции, и трябва да бъдат обхванати от общите механизми за уреждане на спорове на равни начала с останалите части на споразумението;

85. приветства намерението на Комисията да насърчава устойчиви вериги на доставки, за да се увеличат ползите от кръговата икономика във вътрешен и световен план; подчертава, че това може да се постигне единствено чрез ангажименти за задължителна надлежна проверка в съответствие с насоките на ОИСР, като се зачитат изцяло екологичните и социалните стандарти и стандартите за безопасност, и напълно се прилагат Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; очаква от Комисията да представи законодателна инициатива относно надлежната проверка, която да включва въвеждането на задължителна, прозрачна и функционираща система за социална и екологична проследимост по цялата производствена верига;

ЕС като световен лидер

86. решително подкрепя продължаването и по-нататъшното укрепване на външното политическо влияние на ЕС въз основата на „дипломация по Зеления пакт“, което е от основно значение за мобилизиране на действия във връзка с климата и опазването на околната среда в държавите партньори и въздействието върху общественото мнение в световен мащаб; насърчава Комисията и държавите членки да възприемат цялостен подход спрямо дипломацията на ЕС по въпросите на климата и околната среда чрез създаване на връзки между изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, устойчивото развитие, селското стопанство, разрешаването на конфликти, миграцията и хуманитарните въпроси, за да се улесни глобалният преход към нулеви нетни емисии, устойчивостта спрямо изменението на климата, устойчивото развитие и продоволствената сигурност и сигурността на водоснабдяването;

87. подчертава, че всички инструменти на външната политика следва да съответстват напълно на целите на ЕС в областта на климата, биологичното разнообразие и околната среда; припомня позицията на Парламента, че през следващия финансов програмен период действията по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) следва да допринасят с най-малко 16% от техния общ финансов пакет за цели, свързани с климата, а действията по линия на Регламента за Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС) следва да допринасят с 45% от техния общ финансов пакет за цели, свързани с климата, управлението и опазването на околната среда, биологичното разнообразие и борбата с опустиняването, като 30% от общия финансов пакет за ИСРМС да бъдат заделени за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него;

88. отново изтъква необходимостта от справяне с драматичните последици от изменението на климата върху дългосрочното икономическо развитие на развиващите се страни, по-специално на най-слаборазвитите държави и на развиващите се малки островни държави; поради това призовава за повече инвестиции в устойчива инфраструктура в развиващите се страни, за да се реагира на увеличаването на природните бедствия;

89. подчертава, че според IPCC туземните и традиционните знания са основен ресурс за предотвратяване на изменението на климата, по-специално поради факта, че териториите на коренното население обхващат около 80% от останалото в света биологично разнообразие; подчертава необходимостта да се обърне внимание на взаимозависимостта на климата, околната среда, икономическото и социалното измерение, и по-специално на преките последици от изменението на климата за коренните общности и острата екзистенциална заплаха, пред която са изправени много от тях, включително общностите, с които не е имало контакт;

°

° °

90. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

[1] Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

[2] OВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51.

[3] ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.

[4] ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.

[5] ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

[6] ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1.

[7] OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

[8] OВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1.

[9] OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

[10] Приети текстове, P9_TA(2019)0220.

Последно осъвременяване: 14 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност