B9‑0053/2020

Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат)

(2020/2507(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела[3], от 8 юни 2016 г. относно положението във Венецуела[4], от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела[5], от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела[6], от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела[7], от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия[8], от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела[9], от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела[10], от 28 март 2019 г. относно извънредната ситуация във Венецуела[11] и от 18 юли 2019 г. относно положението във Венесуела[12],

– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венесуела от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г., 24 февруари 2019 г., 28 март 2019 г., 4 април 2019 г., 30 април 2019 г., 18 юни 2019 г., 16 юли 2019 г., 13 август 2019 г., 27 септември 2019 г., 21 декември 2019 г. и 9 януари 2020 г., както и изявленията на говорителя на заместник-председателя/върховен представител от 17 септември 2019 г., 16 декември 2019 г. и 5 януари 2020 г.,

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1893 на Съвета от 11 ноември 2019 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела[13], с което действието на въведените целеви ограничителни мерки се продължава до 14 ноември 2020 г.,

– като взе предвид Конституцията на Венесуела,

– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

– като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 4 юли 2019 г. относно Венесуела,

– като взе предвид Петата международна техническа среща на Процеса от Кито, проведена в Богота на 14 и 15 ноември 2019 г.,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че съгласно Конституцията на Венецуела на 5 януари всяка година парламентаристите избират председател за срок от една година;

Б. като има предвид, че събитията около насрочения за 5 януари 2020 г. избор на председател на Националното събрание на Венесуела представляват парламентарен преврат, оркестриран от режима на Мадуро, и посегателство срещу демократичната и конституционна работа на Националното събрание;

В. като има предвид, че силите за сигурност брутално попречиха на председателя на Националното събрание Хуан Гуайдо да председателства заседанието, че няколко парламентаристи от опозицията не бяха допуснати в Националното събрание и че на пресата не беше предоставен достъп до сградата;

Г. като има предвид, че Луис Пара, който неотдавна беше изключен от опозиционна партия поради обвинения в корупция, се самообяви за председател на Националното събрание и участва в импровизирана и незаконна церемония за полагане на клетва;

Д. като има предвид, че избирането на Луис Пара е невалидно, тъй като заседанието не е било официално открито, не е бил обявен кворум и не е било проведено официално гласуване; като има предвид, че военните са проверявали пълномощията на всеки парламентарист в продължение на повече от час, което е стратегия за забавяне на заседанието и за недопускане на достигането на кворум на Националното събрание;

Е. като има предвид, че повечето парламентаристи са провели извънредно заседание няколко часа по-късно в седалището на опозиционния вестник „Ел Насионал“, на което 100 от 167-те членове на Националното събрание са гласували за преизбирането на Хуан Гуайдо за председател през последната година от мандата за периода 2015 – 2020 г.;

Ж. като има предвид, че официално заседание на Националното събрание на 7 януари 2020 г. е приключило с полагането на клетва от Хуан Гуайдо като председател, въпреки опитите на сили, верни на режима на Мадуро, да възпрепятстват провеждането на заседанието, включително чрез блокиране на входа към сградата и спиране на електричеството в сградата;

З. като има предвид, че президентските избори, проведени на 20 май 2018 г., протекоха по начин, който не отговаря на минималните международни стандарти за надеждна процедура; като има предвид, че ЕС, заедно с други регионални организации и демократични държави, не признава нито изборите, нито органите, създадени в резултат от тази незаконна процедура;

И. като има предвид, че на 10 януари 2019 г. Николас Мадуро незаконно узурпира президентската власт пред Върховния съд, в нарушение на конституционния ред; като има предвид, че на 23 януари 2019 г. законно и демократично избраният председател на Националното събрание Хуан Гуайдо положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела;

Й. като има предвид, че близо 60 държави, както и Европейският парламент, признаха Хуан Гуайдо за законен временен президент на Венесуела;

К. като има предвид, че на 16 декември 2019 г. Върховният съд на Венесуела и непризнатото учредително събрание отнеха на още четирима членове на Националното събрание – Хорхе Миян, Ернан Алеман, Карлос Лосано и Луис Стефанели – конституционно предоставения им парламентарен имунитет, с което броят на парламентаристите с отнет имунитет нарасна на 26; като има предвид, че това решение, което последва искането на Върховния съд въз основа на обвинения на главния прокурор, представлява тежко нарушение на конституционните разпоредби, принципите на правовата държава и демократичния принцип на разделение на властите;

Л. като има предвид, че текущите действия срещу членове на Националното събрание, включително тормозът и сплашването на 59 парламентаристи от незаконни групи и органи за сигурност, 29-те произволни задържания и 27-те принудителни изгнания, възпрепятстват конституционната работа на Националното събрание;

М. като има предвид, че положението с правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията във Венесуела се влошава сериозно от години, и по-специално откакто Николас Мадуро дойде на власт след оспорвани избори през 2013 г.; като има предвид, че политическата, икономическата, институционалната, социалната и многоизмерната хуманитарна криза в страната се задълбочават значително; като има предвид, че увеличеният недостиг на лекарства и храни, масовите нарушения на правата на човека, хиперинфлацията, политическото потисничество, корупцията и насилието застрашават живота на хората и ги принуждават да бягат от страната;

1. остро осъжда парламентарния преврат, извършен от режима на Мадуро, и факта, че Националното събрание, в качеството си на законният демократичен орган на Венесуела, е възпрепятствано да изпълнява мандата, който е получило от народа на Венесуела;

2. изразява съжаление във връзка с тези тежки нарушения, които са несъвместими със законната процедура за избор на председател на Народното събрание и представляват следваща стъпка в задълбочаващата се криза във Венесуела;

3. поздравява Хуан Гуайдо за преизбирането му за председател на Националното събрание въпреки всички пречки и препятствия, пред които беше изправено официалното заседание на 7 януари, включително необходимостта да си проправи със сила път до сградата заедно с други парламентаристи;

4. потвърждава пълна подкрепа за Хуан Гуайдо като законен временен президент на Венесуела в съответствие с Конституцията на Венесуела, както е посочено в член 233 от нея;

5. отново изразява пълна подкрепа за Националното събрание, което понастоящем е единственият законно избран демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и зачитани, включително прерогативите и безопасността на неговите членове;

6. настоява, че мирно и политическо решение може да бъде постигнато само ако Националното събрание, единственият демократично избран орган във Венесуела, се зачита изцяло и неговите членове са в състояние свободно да изпълняват своите конституционни прерогативи;

7. посочва, че диалогът трябва да се основава на пътната карта, приета от Националното събрание на Венесуела; настоява, че основната цел на диалога трябва да бъде мирен преход към демокрация чрез създаване на условия, водещи до свободни, прозрачни и заслужаващи доверие президентски избори, въз основата на конкретен график, справедливи условия за всички участници, прозрачност и присъствието на заслужаващи доверие международни наблюдатели;

8. припомня, че организирането на свободни и заслужаващи доверие президентски избори с международно наблюдение и демократичното възстановяване на държавните институции, в това число Националния избирателен съвет (CNE) и Върховния съд, са от съществено значение за намирането на трайно решение във Венесуела;

9. подчертава, че е от първостепенно значение Националното събрание да създаде нов, независим и прозрачен Национален избирателен съвет (CNE), който да е напълно приобщаващ и балансиран по отношение на представителството и състава си;

10. припомня, че зачитането на демократичните институции и принципи и спазването на принципите на правовата държава са съществени условия за намирането на мирно и трайно решение на кризата във Венесуела в полза на нейния народ;

11. припомня, че ЕС е готов да подкрепи истински процес, който води до мирно и демократично преодоляване на кризата;

12. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да увеличи усилията на ЕС за възстановяване на демокрацията във Венесуела, включително чрез разширяване на целенасочените санкции срещу лица, отговорни за нарушения на правата на човека и репресии, и чрез разширяване на действието на тези санкции, така че да обхванат членовете на техните семейства;

13. счита, че дипломатическото представителство, посочено от Хуан Гуайдо в качеството му на законен временен президент на Венесуела, следва да бъде единственото представителство, признато от ЕС; изисква следователно всички дипломатически пълномощия за мисии, свързани с Николас Мадуро и неговото антидемократично правителство, да бъдат прекратени;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, законния временен президент на Републиката и председател на Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.