ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат)
13.1.2020 - (2020/2507(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Джорди Каняс, Дита Харанзова, Андрус Ансип, Малик Азмани, Фил Бениън, Стефан Бижу, Исаскун Билбао Барандика, Жил Боайе, Силви Брюне, Катрин Шабо, Оливие Шастел, Енгин Ероглу, Фредрик Федерлей, Кристоф Грюдлер, Бернар Гета, Иварс Иябс, Ирена Йовева, Ондржей Коваржик, Илхан Кючюк, Карен Мелкиор, Хавиер Нарт, Ян‑Кристоф Йотен, Урмас Пает, Самира Рафаела, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Сусана Солис Перес, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс, Мари‑Пиер Ведрен, Хрисула Захаропулу
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0048/2020
B9‑0053/2020
Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат)
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела[3], от 8 юни 2016 г. относно положението във Венецуела[4], от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела[5], от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела[6], от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела[7], от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия[8], от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела[9], от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела[10], от 28 март 2019 г. относно извънредната ситуация във Венецуела[11] и от 18 юли 2019 г. относно положението във Венесуела[12],
– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венесуела от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г., 24 февруари 2019 г., 28 март 2019 г., 4 април 2019 г., 30 април 2019 г., 18 юни 2019 г., 16 юли 2019 г., 13 август 2019 г., 27 септември 2019 г., 21 декември 2019 г. и 9 януари 2020 г., както и изявленията на говорителя на заместник-председателя/върховен представител от 17 септември 2019 г., 16 декември 2019 г. и 5 януари 2020 г.,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1893 на Съвета от 11 ноември 2019 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела[13], с което действието на въведените целеви ограничителни мерки се продължава до 14 ноември 2020 г.,
– като взе предвид Конституцията на Венесуела,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),
– като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 4 юли 2019 г. относно Венесуела,
– като взе предвид Петата международна техническа среща на Процеса от Кито, проведена в Богота на 14 и 15 ноември 2019 г.,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че съгласно Конституцията на Венецуела на 5 януари всяка година парламентаристите избират председател за срок от една година;
Б. като има предвид, че събитията около насрочения за 5 януари 2020 г. избор на председател на Националното събрание на Венесуела представляват парламентарен преврат, оркестриран от режима на Мадуро, и посегателство срещу демократичната и конституционна работа на Националното събрание;
В. като има предвид, че силите за сигурност брутално попречиха на председателя на Националното събрание Хуан Гуайдо да председателства заседанието, че няколко парламентаристи от опозицията не бяха допуснати в Националното събрание и че на пресата не беше предоставен достъп до сградата;
Г. като има предвид, че Луис Пара, който неотдавна беше изключен от опозиционна партия поради обвинения в корупция, се самообяви за председател на Националното събрание и участва в импровизирана и незаконна церемония за полагане на клетва;
Д. като има предвид, че избирането на Луис Пара е невалидно, тъй като заседанието не е било официално открито, не е бил обявен кворум и не е било проведено официално гласуване; като има предвид, че военните са проверявали пълномощията на всеки парламентарист в продължение на повече от час, което е стратегия за забавяне на заседанието и за недопускане на достигането на кворум на Националното събрание;
Е. като има предвид, че повечето парламентаристи са провели извънредно заседание няколко часа по-късно в седалището на опозиционния вестник „Ел Насионал“, на което 100 от 167-те членове на Националното събрание са гласували за преизбирането на Хуан Гуайдо за председател през последната година от мандата за периода 2015 – 2020 г.;
Ж. като има предвид, че официално заседание на Националното събрание на 7 януари 2020 г. е приключило с полагането на клетва от Хуан Гуайдо като председател, въпреки опитите на сили, верни на режима на Мадуро, да възпрепятстват провеждането на заседанието, включително чрез блокиране на входа към сградата и спиране на електричеството в сградата;
З. като има предвид, че президентските избори, проведени на 20 май 2018 г., протекоха по начин, който не отговаря на минималните международни стандарти за надеждна процедура; като има предвид, че ЕС, заедно с други регионални организации и демократични държави, не признава нито изборите, нито органите, създадени в резултат от тази незаконна процедура;
И. като има предвид, че на 10 януари 2019 г. Николас Мадуро незаконно узурпира президентската власт пред Върховния съд, в нарушение на конституционния ред; като има предвид, че на 23 януари 2019 г. законно и демократично избраният председател на Националното събрание Хуан Гуайдо положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела;
Й. като има предвид, че близо 60 държави, както и Европейският парламент, признаха Хуан Гуайдо за законен временен президент на Венесуела;
К. като има предвид, че на 16 декември 2019 г. Върховният съд на Венесуела и непризнатото учредително събрание отнеха на още четирима членове на Националното събрание – Хорхе Миян, Ернан Алеман, Карлос Лосано и Луис Стефанели – конституционно предоставения им парламентарен имунитет, с което броят на парламентаристите с отнет имунитет нарасна на 26; като има предвид, че това решение, което последва искането на Върховния съд въз основа на обвинения на главния прокурор, представлява тежко нарушение на конституционните разпоредби, принципите на правовата държава и демократичния принцип на разделение на властите;
Л. като има предвид, че текущите действия срещу членове на Националното събрание, включително тормозът и сплашването на 59 парламентаристи от незаконни групи и органи за сигурност, 29-те произволни задържания и 27-те принудителни изгнания, възпрепятстват конституционната работа на Националното събрание;
М. като има предвид, че положението с правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията във Венесуела се влошава сериозно от години, и по-специално откакто Николас Мадуро дойде на власт след оспорвани избори през 2013 г.; като има предвид, че политическата, икономическата, институционалната, социалната и многоизмерната хуманитарна криза в страната се задълбочават значително; като има предвид, че увеличеният недостиг на лекарства и храни, масовите нарушения на правата на човека, хиперинфлацията, политическото потисничество, корупцията и насилието застрашават живота на хората и ги принуждават да бягат от страната;
1. остро осъжда парламентарния преврат, извършен от режима на Мадуро, и факта, че Националното събрание, в качеството си на законният демократичен орган на Венесуела, е възпрепятствано да изпълнява мандата, който е получило от народа на Венесуела;
2. изразява съжаление във връзка с тези тежки нарушения, които са несъвместими със законната процедура за избор на председател на Народното събрание и представляват следваща стъпка в задълбочаващата се криза във Венесуела;
3. поздравява Хуан Гуайдо за преизбирането му за председател на Националното събрание въпреки всички пречки и препятствия, пред които беше изправено официалното заседание на 7 януари, включително необходимостта да си проправи със сила път до сградата заедно с други парламентаристи;
4. потвърждава пълна подкрепа за Хуан Гуайдо като законен временен президент на Венесуела в съответствие с Конституцията на Венесуела, както е посочено в член 233 от нея;
5. отново изразява пълна подкрепа за Националното събрание, което понастоящем е единственият законно избран демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и зачитани, включително прерогативите и безопасността на неговите членове;
6. настоява, че мирно и политическо решение може да бъде постигнато само ако Националното събрание, единственият демократично избран орган във Венесуела, се зачита изцяло и неговите членове са в състояние свободно да изпълняват своите конституционни прерогативи;
7. посочва, че диалогът трябва да се основава на пътната карта, приета от Националното събрание на Венесуела; настоява, че основната цел на диалога трябва да бъде мирен преход към демокрация чрез създаване на условия, водещи до свободни, прозрачни и заслужаващи доверие президентски избори, въз основата на конкретен график, справедливи условия за всички участници, прозрачност и присъствието на заслужаващи доверие международни наблюдатели;
8. припомня, че организирането на свободни и заслужаващи доверие президентски избори с международно наблюдение и демократичното възстановяване на държавните институции, в това число Националния избирателен съвет (CNE) и Върховния съд, са от съществено значение за намирането на трайно решение във Венесуела;
9. подчертава, че е от първостепенно значение Националното събрание да създаде нов, независим и прозрачен Национален избирателен съвет (CNE), който да е напълно приобщаващ и балансиран по отношение на представителството и състава си;
10. припомня, че зачитането на демократичните институции и принципи и спазването на принципите на правовата държава са съществени условия за намирането на мирно и трайно решение на кризата във Венесуела в полза на нейния народ;
11. припомня, че ЕС е готов да подкрепи истински процес, който води до мирно и демократично преодоляване на кризата;
12. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да увеличи усилията на ЕС за възстановяване на демокрацията във Венесуела, включително чрез разширяване на целенасочените санкции срещу лица, отговорни за нарушения на правата на човека и репресии, и чрез разширяване на действието на тези санкции, така че да обхванат членовете на техните семейства;
13. счита, че дипломатическото представителство, посочено от Хуан Гуайдо в качеството му на законен временен президент на Венесуела, следва да бъде единственото представителство, признато от ЕС; изисква следователно всички дипломатически пълномощия за мисии, свързани с Николас Мадуро и неговото антидемократично правителство, да бъдат прекратени;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, законния временен президент на Републиката и председател на Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.
- [1] ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 145.
- [2] OВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 21.
- [3] OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 190.
- [4] ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 101.
- [5] OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 137.
- [6] OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 61.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2018)0199.
- [8] Приети текстове, P8_TA(2018)0313.
- [9] Приети текстове, P8_TA(2018)0436.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2019)0061.
- [11] Приети текстове, P8_TA(2019)0327.
- [12] Приети текстове, P9_TA(2019)0007.
- [13] OВ L 291, 12.11.2019 г., стр. 42.