Процедура : 2020/2519(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0077/2020

Внесени текстове :

B9-0077/2020

Разисквания :

CRE 29/01/2020 - 23

Гласувания :

Приети текстове :


<Date>{22/01/2020}22.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0077/2020</NoDocSe>
PDF 149kWORD 47k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство</Titre>

<DocRef>(2020/2519(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Кати Пири</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0077/2020

B9‑0077/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство

(2020/2519(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Индия,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),

 като взе предвид Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация,

 като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция,

 като взе предвид Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г.,

 като взе предвид основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи,

 като взе предвид индийската конституция,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че със Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство (ЗИЗГ) се изменя индийският Закон за гражданството от 1955 г., с което се цели да се даде възможност на незаконните мигранти да придобият индийско гражданство чрез натурализация и регистрация; като има предвид обаче, че съгласно ЗИЗГ от тази възможност могат да се ползват само хиндуисти, сикхи, будисти, джайнисти, парси и християни от Афганистан, Бангладеш и Пакистан, които са влезли в Индия до 31 декември 2014 г. включително;

Б. като има предвид, че ЗИЗГ е изрично дискриминационен по своя характер, тъй като специално изключва възможността мюсюлмани до да се ползват от същите разпоредби като другите религиозни групи;

В. като има предвид, че индийското правителство заяви, че държавите, изброени в ЗИЗГ, са държави с мюсюлманско мнозинство, в които е по-вероятно малцинствените религии да са тези, които се сблъскват с преследване в държавата на произход, и това се използва за основание за ускорена процедура за даване на гражданство;

Г. като има предвид, че Индия граничи с Бангладеш, Бутан, Мианмар/Бирма, Непал, Пакистан и Шри Ланка, но въпреки това в обхвата на ЗИЗГ не са включени тамилите от Шри Ланка, които са най-голямата бежанска група в Индия и които пребивават в страната повече от тридесет години;

Д. като има предвид, че ЗИЗГ също така изключва мюсюлманите рохингия от Мианмар/Бирма, които са характеризирани от „Амнести интернешънъл“ и Организацията на обединените нации като най-преследваното малцинство в света; като има предвид, че ЗИЗГ пренебрегва също така тежкото положение на ахмадистите в Пакистан, бихарските мюсюлмани в Бангладеш и хазарейците в Пакистан, които са все обект на преследване в своите държави на произход;

Е. като има предвид, че ЗИЗГ противоречи на член 14 от индийската конституция, който гарантира правото на равенство на всички лица и ги защитава от дискриминация, основана на религия, раса, каста, пол или място на раждане; като има предвид, че ЗИЗГ накърнява ангажимента на Индия да спазва Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за премахване на расовата дискриминация, по която Индия е страна — актове, забраняващи дискриминацията на расова, етническа или религиозна основа;

Ж. като има предвид, че приемането на ЗИЗГ предизвика масови протести срещу това той да бъде прилаган, при които според сведенията 27 души са загинали, 175 са били ранени, а хиляди са били задържани; като има предвид, че за да предотвратят мирните протести, органите на Индия използваха също изключвания на интернет, наложиха полицейски час и въведоха ограничения на обществения транспорт; като има предвид, че се появиха сигнали, че стотици протестиращи са били бити, простреляни и изтезавани, по-специално в Утар Прадеш;

З. като има предвид, че на 5 януари 2020 г. университетското градче на университета „Джавахарлал Неру“, където студентите протестираха срещу ЗИЗГ и Националния регистър на гражданите (НРГ), е било нападнато от маскирана тълпа, ранила над 20 студенти и преподаватели от университета; като има предвид, че според различни съобщения от медиите и от студенти полицията е наблюдавала нападението, без да се опитва да овладее положението и задържи тълпата;

И. като има предвид, че международната общност, включително ООН, вече изрази загриженост по отношение на ЗИЗГ и насилието, което този закон е предизвикал; като има предвид, че говорителят на Върховния комисар по правата на човека на ООН изрази загриженост, че ЗИЗГ е „фундаментално дискриминационен по своето естество“;

Й. като има предвид, че над 100 пенсионирани висши държавни служители, включително трима бивши министри, са написали отворено писмо до индийското правителство, в което осъждат правителствените политики, които те наричат „морално незащитими“ и „разорителни“, и подчертават, че политиките със сигурност биха довели до страдания за милиони хора; като има предвид, че на 4 януари 2020 г. над 100 000 демонстранти взеха участие в протестно мирно шествие в Хайдерабад срещу ЗИЗГ;

К. като има предвид, че ЗИЗГ влезе в сила по време, когато индийското правителство полагаше усилия да въведе на национално равнище процес на проверка на гражданството (т.е. НРГ); като има предвид, че изявленията на правителството разкриха, че целта на процеса на НРГ е да отнеме гражданските права на мюсюлманите, като същевременно защити правата на хиндуистите и други немюсюлмани; като има предвид, че само мюсюлмани, които не са включени в НРГ, ще могат да се отнесат до трибуналите за чужденци, създадени да решават дали дадено лице има право на гражданство; като има предвид, че тези трибунали бяха осъдени на международно равнище, защото не защитават правото на справедлив съдебен процес и гаранциите за правата на човека;

Л. като има предвид, че индийското правителство е готово да стартира на национално равнище НРГ, който ще документира гражданството на повече от 1,3 милиарда души в страната; като има предвид, че този процес наскоро беше завършен в АСАМ и доведе до изключването на над 1,9 милиона души, като беше използван, за да ги обозначи като незаконни мигранти, които сега са изправени пред перспективата за несигурно бъдеще и възможно депортиране;

М. като има предвид, че няколко индийски щата вече обявиха, че няма да прилагат закона; като има предвид, че в своята петиция до Върховния съд правителството на Керала нарече ЗИЗГ „нарушение на светския характер на индийската конституция“ и обвини индийското правителство, че разделя нацията на религиозен принцип;

1. изразява дълбокото си съжаление за приемането и прилагането на ЗИЗГ, което е дискриминационно, всява опасно разделение и може евентуално да доведе до най-голямата криза на липса на гражданство в света, като причини мащабни човешки страдания;

2. припомня международните задължения на Индия по Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, както и член 14 от индийската конституция, който гарантира правото на равенство на всички лица и ги защитава от дискриминация, основана на религия, раса, каста, пол или място на раждане;

3. осъжда факта, че Индия е въвела религиозни критерии в своите политики за натурализация и предоставяне на убежище. подчертава, че всички мигранти, независимо от техния миграционен статут, имат право на зачитане, закрила и реализиране на своите основни човешки права; призовава индийското правителство да отговори на основателните опасения, изразени във връзка с НРГ, който може да бъде използван, за да бъдат вземани на прицел маргинализирани групи;

4. призовава индийските органи да осигурят правото на мирен протест и да гарантират живота и физическата неприкосновеност на тези, които решат да демонстрират; призовава индийското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват Основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, освен това призовава индийските органи да вземат изцяло предвид оплакванията, предизвикали протестите, и да предприемат пълноценни мерки спрямо фундаменталните причини за политическата и икономическата криза;

5. настоятелно призовава индийското правителство да гарантира, че трибуналите за чужденците функционират при максимална прозрачност и действат в съответствие с международните стандарти за справедлив процес, като гарантира, че законните заявления за придобиване на гражданство няма да бъдат отхвърляни поради системна дискриминация;

6. призовава ЕС и представителствата на държавите членки в Индия да включват въпроса за дискриминацията на етническите и религиозните малцинства в диалозите си с индийските органи и да дават приоритет на програми за решаване на проблема с дискриминацията срещу етнически групи и религиозни малцинства, включително в области като образованието, както и на програми, които поставят особен акцент върху дискриминацията срещу малцинствата;

7. призовава индийското правителство незабавно да започне контакти с различни групи от населението за мирен диалог и да отмени дискриминационните изменения, които нарушават международните задължения на Индия, за да се предотврати лишаването от гражданство въз основа на раса, цвят на кожата, произход или национална или етническа принадлежност, както е посочено в Международния пакт за граждански и политически права и други договори в областта на правата на човека;

8. припомня, че обявената цел на ЗИЗГ — да защити преследваните групи — е добре дошла, но че това следва да се осъществи чрез стабилна национална система за убежище, която се основава на принципа на равенство и недискриминация и която се прилага за всички лица, нуждаещи се от закрила от преследване и други нарушения на правата на човека, без разлика по отношение на раса, религия, национален произход или други забранени основания;

9. отбелязва, че ЗИЗГ ще бъде разгледан от Върховния съд на Индия и се надява, че съдът ще проучи внимателно съвместимостта на закона с индийската конституция и с международните задължения в областта на правата на човека;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента на Индия, на правителството на Индия, на министър-председателя на Индия и на парламента на Индия.

 

Последно осъвременяване: 28 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност