Процедура : 2020/2519(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0078/2020

Внесени текстове :

B9-0078/2020

Разисквания :

CRE 29/01/2020 - 23

Гласувания :

Приети текстове :


<Date>{22/01/2020}22.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0078/2020</NoDocSe>
PDF 144kWORD 47k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство</Titre>

<DocRef>(2020/2519(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Сандра Калниете</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0077/2020

B9‑0078/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство

(2020/2519(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Индия,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),

 като взе предвид Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация,

 като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция,

 като взе предвид Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г.,

 като взе предвид индийската конституция,

 като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Индия, чието начало беше поставено през 2004 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. за стратегия на ЕС относно Индия,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че на 9 и 11 декември 2019 г. и двете камари на Парламента на Индия приеха Закона от 2019 г. за изменение на Закона за гражданството (ЗИЗГ), с който ще бъде изменен Законът от 1955 г. за индийското гражданство;

Б. като има предвид, че ЗИЗГ създава ускорена процедура за натурализация (съкращаване от 11 на 5 години), чрез която индийско гражданство могат да получават мигранти без документи и бежанци, принадлежащи към религиозни малцинства на хиндуисти, сикхи, будисти, джайнисти, парси и християни, избягали от преследвания в съседните Афганистан, Бангладеш и Пакистан и влезли в Индия до 31 декември 2014 г. включително; като има предвид, че всеки чуждестранен мигрант има право да кандидатства за индийско гражданство след общ период на пребиваване от 12 години;

В. като има предвид, че правителството на Индия обясни, че замисълът на измененото законодателство е да се създаде правна сигурност – вид позитивна дискриминация – в Индия за представители на преследвани религиозни малцинства от трите горепосочени съседни държави, в които ислямът е държавна религия;

Г. като има предвид, че ЗИЗГ предизвика спорове и стана обект на критики, тъй като е избирателен и изключва мюсюлманите от разпоредбите, от които се ползват други религиозни групи; като има предвид, че в изявление от 13 декември 2019 г. говорителят на върховния комисар на ООН по правата на човека заяви, че ЗИЗГ е фундаментално дискриминационен по своето естество и че изглежда накърнява ангажимента на Индия да осигурява равенство пред закона, заложен в нейната конституция и произтичащ от международните ѝ задължения;

Д. като има предвид, че Амнести Интернешънъл Индия посочи, че ЗИЗГ не се прилага за други преследвани малцинства, включително за мюсюлмански общности като рохингия в Мианмар/Бирма, ахмадисти и хазарейци в Пакистан, и бихарски мюсюлмани в Бангладеш;

Е. като има предвид, че приемането на ЗИЗГ доведе до избухване на протести в региони в цяла Индия, по-специално в университетските градчета; като има предвид, че се съобщава, че са били убити над двадесет души, а мнозина са били ранени и задържани след сблъсъци с правоприлагащите органи; като има предвид, че се съобщава че на много места полицията е действала брутално;

Ж. като има предвид, че критиците считат, че ЗИЗГ накърнява светския характер на държавата и нарушава конституцията, по-специално член 14, който гарантира правото на равенство пред закона, и член 15, който защитава всяко лице от дискриминация, основана на религия, раса, каста, пол или място на раждане;

З. като има предвид, че Върховният съд на Индия е започнал разглеждането на петиции относно ЗИЗГ, за да оцени неговата конституционност, и е дал на правителството 40 дни да отговори на тези петиции;

И. като има предвид, че стратегическото партньорство между Европейския съюз и Индия се основава на споделените ценности на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека, подкрепата за основан на правила световен ред и ефективно многостранно сътрудничество, устойчивото развитие и общия интерес за по-нататъшно развитие на двустранното сътрудничество, което непрекъснато се подобрява във всяко отношение след срещите на високо равнище между ЕС и Индия през 2016 и 2017 г.;

1. изразява загриженост относно ЗИЗГ и широкия кръг от отрицателни последици, които този закон би могъл да има за международния имидж и вътрешната стабилност на Индия;

2. изразява уважение към опита на правителството на Индия да подпомогне и уреди правното положение на пребиваващите в Индия преследвани религиозни малцинства от съседните на Индия държави с преобладаващо мюсюлманско население; счита обаче, че създаването на един набор от правила за избрани преследвани малцинства и друг по-малко благоприятен набор от правила за други ще донесе отрицателни резултати и може да се счита за дискриминационно; припомня, че една ефективна национална политика в областта на убежището и бежанците следва да бъде справедлива и всеобхватна по своето естество и да се прилага за всички нуждаещи се;

3. призовава правителството на Индия да направи оценка на ЗИЗГ и последиците от него в дух на равенство и недискриминация и с оглед на международните си задължения;

4. осъжда насилието и бруталността, избликнали в различни региони на Индия след приемането на ЗИЗГ; припомня особената отговорност на правоприлагащите служби да проявяват сдържаност и да дават възможност за мирен протест;

5. отбелязва, че ЗИЗГ в момента се разглежда от Върховния съд на Индия и че на правителството на Индия е даден 40-дневен срок за отговор на петициите; счита, че всяко решение на Върховния съд ще внесе повече яснота по отношение на ЗИЗГ и това доколко той е съвместим с конституцията и с международните задължения на Индия;

6. призовава заместник-председателя/върховен представител да продължи конструктивния диалог с Индия по всички аспекти на сътрудничеството, включително политическите права и правата на човека;

7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента на Индия, на правителството на Индия, на министър-председателя на Индия и на парламента на Индия.

 

Последно осъвременяване: 28 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност