Процедура : 2020/2519(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0080/2020

Внесени текстове :

B9-0080/2020

Разисквания :

CRE 29/01/2020 - 23

Гласувания :

Приети текстове :


<Date>{22/01/2020}22.1.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0080/2020</NoDocSe>
PDF 159kWORD 49k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство;</Titre>

<DocRef>(2020/2519(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Скот Ейнсли, Хана Нойман, Ернест Уртасун Доменек, Марцел Колая, Хенрике Хан, Ана Кавацини, Клаус Бухнер, Алис Кунке, Катрин Лангензипен, Райнхард Бютикофер</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0077/2020

B9‑0080/2020

Резолюция на Европейския парламент относно Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство

(2020/2519(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Индия,

 като взе предвид изявлението, направено от експерти от ООН на 3 юли 2019 г., относно опасността милиони хора да останат без гражданство и относно нестабилността в Асам, Индия,

 като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Индия, чието начало беше поставено през 2004 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията и относно свободата на изразяване на мнение,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че със Закона от 2019 г. за изменение на Закона за индийското гражданство (ЗИЗГ) се цели да се ускори предоставянето на гражданство за хиндуисти, сикхи, будисти, джайнисти, парси и християни, бягащи от преследване в Афганистан, Бангладеш и Пакистан, които са пребивавали в страната преди 2014 г., но че с него на мюсюлманите не се предоставя същата защита; като има предвид, че следователно ЗИЗГ ще доведе до дискриминация по отношение на достъпа до гражданство на определени религиозни групи, и по‑специално на мюсюлманите;

Б. като има предвид, че в ЗИЗГ не се споменават другите държави, които граничат с Индия, по-специално Бутан, Мианмар/Бирма, Непал и Шри Ланка, като се изключват малцинства като тамилите в Шри Ланка, които понастоящем съставляват най-голямата група бежанци в Индия, и рохингите от Мианмар/Бирма, които по данни на ООН са най-преследваното малцинство в света;

В. като има предвид, че новият закон ще бъде преразгледан от Върховния съд на Индия; като има предвид, че в своя петиция до Върховния съд правителството на Керала нарече ЗИЗГ „нарушение на светския характер на индийската конституция“ и обвини правителството в разделение на нацията на религиозен принцип;

Г. като има предвид, че приемането на ЗИЗГ предизвика масови протести срещу неговото прилагане, на които индийската полиция реагира с прекомерна употреба на сила, вследствие на което според сведенията са загинали 27 души, 175 са били ранени и хиляди задържани; като има предвид, че за да предотвратят мирните протести, органите наложиха също така полицейски час и ограничения на обществения транспорт;

Д. като има предвид, че в редица индийски щати индийските органи наложиха почти цялостно блокиране на съобщенията по интернет, като прекъснаха почти всички средства за онлайн комуникация на хората в страната и спряха изцяло информационния поток във връзка с протестите; като има предвид, че индийските органи осен това са ограничили достъпа до интернет в много райони в североизточната част на страната и в Утар Прадеш, където живеят голяма част от индийските мюсюлмани; като има предвид, че блокирането на интернет комуникацията представлява нарушение на основното право на достъп до информация;

Е. като има предвид, че на 20 декември 2019 г. Министерството на информацията и радио- и телевизионното разпръскване на Индия направи изявление, в което предупреждава телевизионните оператори, които излъчват телевизионни новини „да се въздържат от показване на каквото и да е съдържание, което насърчава антинационални нагласи“;

Ж. като има предвид, че от идването си на власт партията „Бхаратия джаната“ (Индийска народна партия) води политика на силен хиндуистки национализъм, която има опустошителни последици за мюсюлманското малцинство в Индия; като има предвид, че в Индия през последните години се умножиха посланията, окачествяващи мюсюлманските индийски граждани или като терористи, или като общност, целяща изтребването на хиндуистите; като има предвид, че индийското правителство запази мълчание по отношение на много от престъпленията от омраза, извършени срещу мюсюлмани; като има предвид, че по данни на Изследователския център „Пю“ (Pew Research Center) мюсюлманите са втората най-преследвана религиозна група в света;

З. като има предвид, че ЗИЗГ влезе в сила по време, когато индийското правителство полагаше усилия да въведе на национално равнище процес на проверка на гражданството – Национален регистър на гражданите (НРГ); като има предвид, че изявленията на правителството показват, че процесът на НРГ има за цел да отнеме гражданските права на мюсюлманите, като същевременно защити правата на хиндуистите и други немюсюлмани; като има предвид, че в НРГ се включват само гражданите, които могат да докажат, че те или техните предци са влезли в Индия преди 24 март 1971 г.; като има предвид, че в резултат на това почти два милиона души ще се окажат без гражданство и сега може да бъдат изпратени в лагери за задържане или да бъдат депортирани; като има предвид, че тези процеси могат да изострят климата на ксенофобия, като същевременно подклаждат религиозна нетърпимост и дискриминация в страната;

И. като има предвид, че ЗИЗГ в съчетание с процеса на проверка на гражданството на национално равнище не оставя на 200-те милиона мюсюлмани в Индия никакъв друг избор освен да докажат, че са индийски граждани, или да останат без гражданство;

Й. като има предвид, че съгласно сведенията индийското правителство е депортирало мюсюлмански бежанци от общността рохингия в Мианмар/Бирма, нарушавайки принципа на забрана за връщане; като има предвид, че членове на индийското правителство на най-високо равнище твърдят, че рохингите са замесени в неправомерни и незаконни дейности, като по този начин заклеймяват тази общност допълнително;

К. като има предвид, че при настоящото правителство все повече се потъпкват правата на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително се лишават от свобода лица, отправящи мирна критика, като им се приписват антидържавна дейност, клевета или тероризъм; като има предвид, че през 2018 и 2019 г. индийските органи извършиха неколкократно набези в домовете на активисти и представители на академичните среди, изказали се критично по отношение на правителството и застъпили се открито за зачитането на правата на човека;

1. изразява дълбока загриженост по повод на приемането на дискриминационния Закон от 2019 г. за изменение на Закона за гражданството; настоятелно призовава индийските органи незабавно да изменят съдържащите се в него разпоредби в съответствие с международните стандарти за правата на човека; призовава индийските органи да гарантират, че всеки план за проверка на гражданството отговаря на международните стандарти в областта на правата на човека; изразява дълбока загриженост, че заедно с актуализирането на НРГ настоящият ЗИЗГ може да причини една от най-големите кризи в света, свързани с липсата на гражданство; предупреждава за опасността от разрастване на национализма, който разпалва правителството на Нарендра Моди и който води, наред с другото, до подклаждането на религиозна нетърпимост и до стигматизация на мюсюлманите;

2. осъжда по най-строг начин репресиите срещу протестиращите; настоятелно призовава индийските органи да зачитат правата на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания, както и да проявяват максимална сдържаност при действията си по отношение на протестите, в съответствие със съответните международни норми и стандарти; подчертава, че индийските органи трябва да спазват изцяло Международния пакт за граждански и политически права, по който Индия е страна;

3. призовава индийските органи да освободят незабавно и безусловно задържаните понастоящем демонстранти и защитници на правата на човека; освен това настоятелно ги призовава да осигурят бързо, безпристрастно и независимо разследване на нарушенията на правата на човека, извършени от началото на протестите, включително на твърденията за малтретиране по време на задържане и за прекомерна употреба на сила, както и да подведат под отговорност отговорните лица;

4. подчертава, че ЗИЗГ подкопава заложения в конституцията на Индия принцип на равенство пред закона, както и задълженията на Индия по Международния пакт за граждански и политически права и Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, по които тя е страна;

5. осъжда решението на индийските органи да спрат достъпа до глобалните мрежи в интернет, като по този начин възпрепятстват комуникацията и свободния поток на информация за индийските граждани; подчертава, че подобни действия представляват явно нарушение на свободата на словото;

6. призовава индийските органи да гарантират, че лицата, които са били изключени от НРГ в Асам, както и тези с висящи дела пред съдилища за чужденци, няма да бъдат лишени от каквито и да било държавни помощи, отпускани на гражданите на страната;

7. призовава индийските органи да отправят постоянна покана до представителите на всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека и да си сътрудничат с тях активно; по-специално ги призовава настоятелно да гарантират достъпа на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата, съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост, както и свободата на религията и убежденията;

8. изразява съжаление по повод на факта, че от приемането на изменението на Закона за индийското гражданство заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) не е изразил публично своите опасения във връзка със ЗИЗГ и прекомерното използване на сила от страна на индийските сили за сигурност, включително не и след последното си посещение в страната; призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да публикува публично изявление, в което да призове за изменение на ЗИЗГ в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и да осъди репресиите срещу протестиращите;

9. призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да включат правата на човека като приоритетна област за действие в Пътната карта ЕС-Индия 2025; очаква по време на срещата на високо равнище между ЕС и Индия, която предстои да се проведе на 13 март 2020 г., да се повдигнат въпросите, свързани със ЗИЗГ и с положението в Кашмир;

10. отправя остра критика по повод на частното посещение на група от най-малко 22 членове на Европейския парламент в Индия и Кашмир, по време на което те нито са поискали публично достъп до специалните процедури на ООН, нито са разкрили нарушенията на правата на човека в този район; осъжда факта, че това пътуване е послужило за легитимиране на националистическата програма на министър-председателя Моди и на нарушенията на правата на човека, извършени под неговата власт; подчертава, че съгласно решението на Бюрото от 15 април 2013 г. членовете на ЕП са задължени да разкриват присъствието си на събития, организирани от трети страни, при които трета страна покрива възстановяването на техните пътни, квартирни и дневни разноски или прякото плащане на такива разноски; припомня, че в такива случаи членовете на ЕП трябва да внесат своите декларации не по-късно от последния ден на следващия месец след последния присъствен ден на члена на ЕП на събитието; изразява съжаление по повод на факта, че петима членове на ЕП, които са били част от тази делегация, не са изпълнили това задължение; призовава своя председател да предприеме подходящи мерки в съответствие с член 8 от Кодекса за поведение и да отнесе въпроса до Консултативния комитет;

11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента на Индия, на правителството на Индия, на министър-председателя на Индия и на парламента на Индия.

Последно осъвременяване: 28 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност