Процедура : 2019/2988(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0092/2020

Внесени текстове :

B9-0092/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/02/2020 - 11.7
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{05/02/2020}5.2.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0092/2020</NoDocSe>
PDF 161kWORD 49k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно стратегия на ЕС за прекратяване на гениталното осакатяване на жени по света</Titre>

<DocRef>(2019/2988(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Гидо Райл, Йорг Мойтен, Кристине Андерсон, Петер Кофод, Йоахим Кус, Силвия Лимер, Бернхарт Цимниок, Аника Брюна, Николаус Фест, Виржини Жорон</Depute>

<Commission>{ID}от името на групата ID</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0092/2020

Резолюция на Европейския парламент относно стратегия на ЕС за прекратяване на гениталното осакатяване на жени по света

(2019/2988(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в Европейския съюз,

 като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. за Международния ден срещу гениталното осакатяване на жени, в което заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и петима членове на Комисията отново потвърдиха ангажимента на ЕС за борба с гениталното осакатяване на жени в рамките на външните му отношения,

 като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,

 като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 13 септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени,

 като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г., озаглавена „Увеличаване на усилията в световен мащаб за премахване на гениталното осакатяване на жени“,

 като взе предвид Споразумението от Котону,

 като взе предвид инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН от септември 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че статистическият доклад на УНИЦЕФ за 2016 г. показва, че повече от 200 милиона момичета и жени по целия свят са били подложени на генитално осакатяване, но точната цифра остава неизвестна;

Б. като има предвид, че само през 2020 г. 4,1 милиона момичета по света са изложени на риск от генитално осакатяване;

В. като има предвид, че УНИЦЕФ заявява, че освен ако не се предприемат спешни действия за прекратяване на гениталното осакатяване на жени, още 68 милиона момичета ще бъдат подложени на тази практика до 2030 г.;

Г. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени вече е признато за глобален проблем; като има предвид, че Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие определя гениталното осакатяване на жени като вредна практика, която трябва да бъде премахната до 2030 г.;

Д. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е съсредоточено главно в 130 държави в западните, източните и североизточните региони на Африка, заедно с Близкия изток, и се практикува в някои държави от Азия и Латинска Америка; като има предвид, че понастоящем тази вредна практика е широко разпространена в Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия, и по-специално сред имигрантските общности от държави, в които гениталното осакатяване на жени е обичайна практика;

Е. като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ седем от осемте държави с много високи равнища на обрязване на жени (между 83 и 98 %) са с предимно мюсюлманско население;

Ж. като има предвид, че проучванията на Института за когнитивна и еволютивна антропология в Оксфордския университет показаха, че съществува „значителна положителна корелация между процента на жените, подложени на генитално осакатяване, и разпространението на исляма“, и че съществува почти еднаква отрицателна корелация между процента на жените, подложени на генитално осакатяване, и разпространението на християнството;

1. подчертава факта, че гениталното осакатяване на жени съставлява изключителна форма на дискриминация срещу жените и момичетата; счита, че тази практика нарушава правото на момичетата или жените на здраве, сигурност и физическа неприкосновеност, правото на защита от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и правото на живот, когато тази практика води до смърт;

2. счита, че гениталното осакатяване на жени се извършва главно защото е социално прието в определени култури и поради религията; посочва факта, че в много култури гениталното осакатяване на жени се счита за предпоставка за сключване на брак и че момичетата или жените, които не са били подложени на генитално осакатяване, се считат за нездрави, нечисти или недостойни; подчертава, че гениталното осакатяване на жени има за цел да наложи патриархални норми за чистота и девственост върху телата на момичетата и жените;

3. счита, че въпреки че гениталното осакатяване на жени не се ограничава до ислямските държави, въпросът е предимно свързан с мюсюлманите; подчертава, че съществува фактическа, емпирична връзка между исляма и гениталното осакатяване на жени; отбелязва, че съществуват множество признаци, че гениталното осакатяване на жени е широко разпространено сред нациите с преобладаващо мюсюлманско население по света; отбелязва, че в проучване от 2010 г., проведено в болница на Саудитска Арабия, е установено, че сред жените се наблюдава висок процент медицински усложнения вследствие на генитално осакатяване и че тази практика е широко разпространена в тази почти изключително мюсюлманска държава; отбелязва, че в доклад на неправителствената организация WADI от 2010 г. се установява, че равнището на генитално осакатяване на жени в иракски Кюрдистан възлиза на 72% и че то е надвишило 80% в района на Гармиан и Нов Киркук, както и че гениталното осакатяване на жени е било по-често срещано сред сунитските мюсюлмани, но също така е практикувано от шиитите, като от друга страна не са открити християни, които да практикуват генитално осакатяване на жени; посочва проучване на УНИЦЕФ от 2013 г. относно гениталното осакатяване на жени в Африка, в което се установява, че във всички държави, където е проведена анкетата, с изключение на една, респондентите посочват, че гениталното осакатяване на жени е религиозно изискване; отбелязва, че в Малайзия, където 93% от жените мюсюлманки са били подложени на генитално осакатяване, 82% твърдят, че то е религиозно задължение;

4. отбелязва, че гениталното осакатяване на жени е един от начините за изразяване на по-слабата позиция на момичетата и жените в повечето ислямски държави; отбелязва, че в много мюсюлмански общности се изисква жените да бъдат девствени и се контролира тяхната сексуалност;

5. отбелязва в този контекст, че финансовата подкрепа на ЕС за ислямските държави има много ограничено въздействие в областта на правата на човека що се касае до жените, борбата с насилието срещу жени и по-голямото равенство между мъжете и жените;

6. отбелязва, че практиката на генитално осакатяване на жени продължава да е много широко разпространена и че в западна Азия, между 1997 и 2015 г., процентът на генитално осакатяване на жени сред децата на възраст 14 и по-малко години е нараснал от 16,9% на 21,7%; изразява загриженост, че в много части на Индонезия и в Азия като цяло тази вредна практика е така вкоренена, че ако жена роди момиче в болница, гениталното осакатяване се предлага автоматично като медицинска услуга;

7. отбелязва със загриженост, че, успоредно с миграцията от мюсюлманските държави и африканските държави като цяло, равнището на генитално осакатяване на жени се е увеличило в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия; отбелязва със загриженост, че в Обединеното кралство и в държавите – членки на ЕС, гениталното осакатяване се извършва все по-често върху бебета и малки деца, поради което е почти невъзможно то да бъде установено, тъй като момичетата не посещават училище или не са на възраст, която да позволява да съобщят за него;

8. изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че повечето държави в Африка, където гениталното осакатяване на жени е повсеместно, имат законодателство, което инкриминира тази практика, правоприлагането като цяло е много слабо, а наказателното преследване – рядкост;

9. отбелязва, че на Нигерия се пада една десета от оценяваните на 200 милиона момичета и жени, засегнати в световен мащаб от гениталното осакатяване на жени; отбелязва, че федералният закон за забрана на гениталното осакатяване на жени се прилага автоматично единствено на територията на федералната столица Абуджа и че само 13 от 36 щата са обявили за незаконно гениталното осакатяване на жени, като санкциите варират от скромна глоба до пет години лишаване от свобода; отбелязва, че правоприлагането е много слабо и че почти не е имало издадени присъди;

10. изразява съжаление във връзка с факта, че в повечето държави в Европа също рядко се прилагат наказателноправните закони за защита на момичетата и жените от генитално осакатяване и че държавните органи не успяват да се справят с гениталното осакатяване на жени; отбелязва във връзка с това, че през 2016 г. специалният комитет към комисията по вътрешни работи на Камарата на общините на Обединеното кралство заяви, че липсата на присъди за генитално осакатяване на жени е „национален скандал“; отбелязва, че през март 2019 г., при първия случай на издаване на присъда във Великобритания заради генитално осакатяване на жени, майка беше осъдена на лишаване от свобода за срок от 11 години;

11. счита, че гениталното осакатяване на жени е варварска практика, която следва да бъде сравнена с други форми на незаконно насилие срещу момичета и жени, като например насилието, свързано със защитата на честта, и дейностите, свързани със сексуалната експлоатация на деца от банди на сексуални насилници („grooming gangs“); твърдо подчертава факта, че културните и религиозните убеждения, които изповядват, одобряват или толерират гениталното осакатяване на жени, нямат място в либерални общества, чиято цел е да гарантират правата на човека за всички свои граждани;

12. призовава държавите членки да наложат задължителното докладване на гениталното осакатяване на жени от страна на специалистите в областта на здравеопазването, преподавателите, полицията и социалните служби, какъвто вече е случаят с други видове малтретиране на деца; призовава държавите членки да приемат политика на нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени чрез втвърдяване на наказателните си закони и чрез систематично разкриване, разследване и наказателно преследване на случаи на генитално осакатяване на жени; счита, че политиката на нулева толерантност е единственото жизнеспособно решение за възпиране на практиката на генитално осакатяване на жени; изразява твърдото си убеждение, че само политиките на нулева толерантност и систематично съдебно преследване могат да изпратят верния сигнал на жените и момичетата, които са твърде млади, лишени от права или са прекалено уплашени да говорят; счита освен това, че държавите членки могат да дадат добър пример на външния свят единствено чрез всеобхватна борба срещу тази вредна практика;

13. призовава държавите членки да депортират осъдените извършители на генитално осакатяване на жени;

14. подчертава, че гениталното осакатяване на жени е израз на дълбоко вкорененото неравенство между мъжете и жените в много държави в Африка, Близкия изток и Азия; подчертава, че укрепването на позицията на жените следва и трябва да заема централно място във всяка външна политика за развитие; счита, че гарантирането на посещаването на училище от всички момичета и разработването на предпоставки за икономическото овластяване на жените са също така необходими стъпки в борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

15. призовава Комисията да превърне гениталното осакатяване на жени и други практики на насилие срещу момичета и жени в централен въпрос в диалога за правата на човека със съответните трети държави; призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки да засилят преговорите с трети държави, за да ги насърчат да приемат национални закони, забраняващи гениталното осакатяване на жени, както и да прилагат ефективно това законодателство;

16. призовава Комисията да наблюдава и докладва подробно относно резултатите от различните финансови инструменти, използвани в борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

17. призовава Комисията да обвърже помощта за развитие на ЕС с трети държави с конкретен, реален и видим напредък в областта на правата на жените и борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

18. насърчава държавите членки да обвържат собствената си помощ за развитие с подобряването на положението на правата на жените и борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

Последно осъвременяване: 7 февруари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност