<Date>{02/03/2020}2.3.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0121/2020</NoDocSe>
PDF 222kWORD 59k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 112, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета</Titre>

<DocRef>(D065067/03 ‒ 2020/2535(RSP))</DocRef>


<Commission>Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

<Depute>Членове на ЕП, компетентни за разглеждането на акта: Тили Метц, Сирпа Пиетикяйнен, Гюнтер Зидл, Аня Хазекамп, Елеонора Еви</Depute>

ИЗМЕНЕНИЯ

B9‑0121/2020

Резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(D065067/03 ‒ 2020/2535(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D065067/03),

 като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[1], и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

 като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 от 9 декември 2019 г., при което не беше представено становище, както и гласуването в Апелативния комитет от 23 януари 2020 г., при което също не беше представено становище,

 като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[2],

 като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 22 май 2019 г. и публикувано на 5 юли 2019 г.[3],

 като взе предвид своите предишни резолюции, с които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)[4],

 като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А. като има предвид , че на 28 октомври 2016 г. предприятието Monsanto Europe N.V. е подало от името на Monsanto Company заявление до националния компетентен орган на Нидерландия в съответствие с членове  5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 („заявлението“); като има предвид, че заявлението се отнася до пускането на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана (ГМ) соя MON  87708  ×  MON 89788 × A5547-127, както и до пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от ГМ соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, предназначени за употреба, различна от употребата за храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б. като има предвид, че на 22 май 2019 г. ЕОБХ даде във връзка с това заявление положително становище, публикувано на 5 юли 2019 г.;

В. като има предвид, че генетично модифицираната соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127 е разработена така, че да придава поносимост към дикамба, амониев глуфосинат и хербициди на основата на глифосат[5];

Добавъчни хербициди

Г. като има предвид, че е доказано, че отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди, води до по-висока употреба на хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които са устойчиви на хербициди[6]; като има предвид, че вследствие на това може да се очаква, че културите на ГМ соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127 ще бъдат изложени както на по-високи, така и на повтарящи се дози на добавъчни хербициди (глуфосинат, дикамба и глифосат), което потенциално ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата;

Д. като има предвид, че рецензирано научно изследване установи, че глифосатът се натрупва в генетично модифицираната соя[7]; като има предвид, че пилотен проект, осъществен в Аржентина, установи изненадващо високи нива на остатъчни вещества от глифосат върху ГМ соя[8];

Е. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че напротив, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака – специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация – класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата[9];

Ж. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията 1B и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета[10]; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.[11];

З. като има предвид, че в генетично модифицираните растения начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на продуктите от разграждането (метаболити) могат да са следствие от самата генетична модификация[12];

И. като има предвид, че въпреки това се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити в генетично модифицираните растения е извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми;

Й. като има предвид, че макар ЕОБХ да посочва в становището си, че „оценката на остатъчни вещества от хербициди, която е от значение за настоящото приложение, е разследвана от ЕОБХ“, тя сама по себе си не е достатъчна, тъй като не са взети под внимание комбинационната токсичност на допълващите хербициди и метаболитите, както и потенциалното им взаимодействие със самото ГМ растение, в този случай ГМ соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127;

К. като има предвид, че според отдела за пестицидите към ЕОБХ също така липсват токсикологични данни, позволяващи извършването на оценка на риска за потребителите за няколко метаболита на глифосат, който е от значение за генетично модифицираните култури, устойчиви на глифосат[13], а липсват и достатъчно данни, за да се определят максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат върху генетично модифицирана соя[14];

Л. като има предвид, че липсата на анализ на остатъчните вещества от хербициди по отношение на генетично модифицираните култури и потенциалните рискове за здравето на потребителите са определени като повод за безпокойство от редица компетентни органи на държавите членки[15];

М. като има предвид, че в международен научноизследователски проект, озаглавен „Оценка на риска от генно създадени организми в ЕС и Швейцария“ и представен през януари 2020 г., се стига до заключението, че оценката на риска на Съюза по отношение на ГМО не успява да се справи по задоволителен начин с рисковете за общественото здраве и околната среда, включително по отношение на рисковете за здравето, свързани с консумацията на продукти, получени от генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди[16];

МДГОВ и свързаните с тях мерки за контрол

Н. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета[17], който има за цел да гарантира високо равнище на защита на потребителите по отношение на МДГОВ, остатъчните количества от активни вещества, които не са разрешени за употреба в Съюза, във вносните култури за храни и фуражи, например глуфосинат, следва да бъдат внимателно контролирани и наблюдавани[18];

О. като има предвид, че напротив, в рамките на последната координирана многогодишна контролна програма на Съюза (за 2020, 2021 и 2022 г.) държавите членки не са задължени да измерват остатъчните количества глуфосинат в нито един продукт, включително соя[19]; като има предвид, че не може да се изключи, че остатъчните количества глуфосинат върху генетично модифицираната соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127 или върху получени от нея продукти за храни и фуражи ще надвишават МДГОВ, които са въведени, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите;

Недемократичен процес на вземане на решения

П. като има предвид, че при гласуването, проведено на 9 декември 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че при гласуването в Апелативния комитет на 23 януари 2020 г. също не беше изразено становище;

Р. като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство от държави членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи[20];

С. като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36  резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът е приел седем възражения по време на деветия си мандат; като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса, въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Т. като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в Апелативния комитет не е налице квалифицирано мнозинство от държави членки[21];

Спазване на международните задължения на Съюза

У. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че тези основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР);

Ф. като има предвид, че в неотдавнашен доклад на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана беше установено, че особено в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето[22]; като има предвид, че ЦУР 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата[23];

Х. като има предвид, че ЕОБХ установи, че очакваната експозиция на оператора на глуфосинат, класифициран като токсичен за репродукцията, когато веществото се използва за борба с плевелите в генетично модифицирана царевица, надвишава допустимото ниво на експозиция на оператора дори когато се използват лични предпазни средства[24]; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на оператора е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди ГМ култури, с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

Ц. като има предвид, че обезлесяването е основна причина за намаляване на биологичното разнообразие; като има предвид, че емисиите от земеползването и промените в него, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората по значимост причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива[25]; като има предвид, че Парижкото споразумение относно изменението на климата и Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г., приети съгласно КБР на ООН, а също и целите за биологичното разнообразие от Аичи, насърчават устойчивото управление на горите, защитата и усилията за възстановяване[26]; като има предвид, че ЦУР 15 включва целта за спиране на обезлесяването до 2020 г.[27]; като има предвид, че горите имат мултифункционална роля, която подпомага постигането на повечето цели за устойчиво развитие[28];

Ч. като има предвид, че производството на соя е основна причина на обезлесяването в районите на река Амазонка, Серадо и Гран Чако в Южна Америка; като има предвид, че 97 % и 100 % от соята, отглеждана съответно в Бразилия и Аржентина, е генетично модифицирана[29];

Ш. като има предвид, че Съюзът е вторият по големина вносител на соя в света, по-голямата част от която е предназначена за храна за животни; като има предвид, че в анализ на Комисията се установява, че в миналото основният принос на Съюза към глобалното обезлесяване и свързаните с него емисии е идвал главно от соята, и по-конкретно, изразено в продукти, произведени в резултат на обезлесяване, почти половината от обезлесяването, дължащо се на Съюза, е идвало от вноса на соя[30];

1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета[31], е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4. призовава Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на активно вещество на хербицид, в настоящия случай глуфосинат, което не е разрешено за употреба в Съюза;

5. призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска на остатъчните вещества от добавъчни хербициди и техните метаболити, в т.ч. последиците от съчетаването им, в оценката на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди, независимо дали съответното ГМ растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване в храни или фуражи;

6. призовава Комисията да оттегли предложенията за разрешения за ГМО, било то за отглеждане или за употреба като храна и фураж, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не представи становище;

7. отбелязва и приветства факта, че в писмата за определяне на ресора на членовете на Комисията се посочва, че всеки от тях „ще осигури изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие в рамките на тяхната политика. Колегиумът като цяло ще отговаря за цялостното изпълнение на целите.“[32];

8. приветства факта, че Европейският зелен пакт, водещ проект на Комисията, е представен като неразделна част от стратегията на Комисията за изпълнение на Програмата до 2030 г. на ООН и на ЦУР;

9. припомня, че целите за устойчиво развитие могат да бъдат постигнати само ако веригите на доставки станат устойчиви и се създадат полезни взаимодействия между политиките[33];

10. отново изразява тревогата си, че силната зависимост на Съюза от вноса на фуражи под формата на соя причинява обезлесяване в трети държави[34];

11. призовава Комисията да не разрешава вноса на генетично модифицирана соя, освен ако може да се докаже, че нейното отглеждане не допринася за обезлесяването;

12. настоятелно призовава Комисията да преразгледа всички свои текущи разрешения за генетично модифицирана соя в контекста на международните задължения на Съюза, включително в рамките на Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и целите за устойчиво развитие;

13. повтаря призива си за прилагане на европейска стратегия за производство и доставка на растителни протеини[35], което би позволило на Съюза да стане по-малко зависим от вноса на ГМ соя и да създаде по-кратки хранителни вериги и регионални пазари; настоява това да бъде включено в стратегията „От фермата до трапезата“;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

[1]  OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

[2]  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[3]  Научно становище на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми относно оценката на генетично модифицираната соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127 за употреба като храна и фураж съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA-GMO-NL-2016-135), EFSA journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 г.; 17(7):5733, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2019.5733

[4]  В рамките на осмия си мандат Парламентът прие 36 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. Освен това в рамките на деветия си мандат Парламентът прие следните резолюции:

- Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент  (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

- Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

- Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

- Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

- Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

- Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

- Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

[5]  Становище на ЕОБХ, стр. 3.

[6]  Вж. например Bonny S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ („Генетично модифицирани култури, устойчиви към хербициди, плевели и хербициди: преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г., 57(1), стр. 31-48,

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738 и Benbrook, C.M., ‘Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years’ („Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“, Environmental Sciences Europe 24, 24 (2012 г.), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24

[10] Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OВ L 309, 24.11.2009, стр. 1).

[12] Такъв действително е случаят с глифосата, както е посочено в прегледа от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, Бюлетин на ЕОБХ 2018 г.;16(5):5263, стр. 12, https://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/pub/5263

[13] Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г., 13(11), стр. 3, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4302

[14] Преразглеждане от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005 — преработена версия, за да се вземат предвид пропуснатите данни, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 г.; 17(10):5862, стр. 4, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2019.5862

[15] Забележките на държавите членки относно ГМ соя  MON 87708 × MON 89788 × A5547-127 могат да бъдат намерени чрез регистъра на въпросите към ЕОБХ: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/login?

[17] Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ  L  70,  16.3.2005 г., стр. 1).

[18] Вж. съображение 8 от Регламент (ЕО) № 396/2005.

[19] Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/533 на Комисията от 28 март 2019 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 88, 29.3.2019 г., стр. 28).

[20] Вж. например обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, както и в обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011.

[21] Комисията „може“, а не „трябва“ да продължи с издаването на разрешение, ако в Апелативния комитет няма квалифицирано мнозинство от държави членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 (член 6, параграф 3).

[24] Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глуфосинат като пестицид, Научен доклад на ЕОБХ (2005 г.) 27, 1-81, стр. 3, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/pdf/10.2903/j.efsa.2005.27r

[25] Съобщение на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352), стр. 1.

[26] Пак там, стр. 2.

[28] Съобщение на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352), стр. 2.

[29] International Service for the Acquisition of Agri-biotech Applications (Международната служба за придобиване на агробиотехнологични приложения), „Global status of commercialized biotech/GM crops in 2017: Biotech Crop Adoption Surges as Economic Benefits Accumulate in 22 Years“, информационен брой на ISAAA № 53, стр. 16 и 21., http://www.isaaa.org/resources/publications/briefs/53/download/isaaa-brief-53-2017.pdf

[30] Технически доклад 2013-063 на Комисията, „Въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването: всеобхватен анализ на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването“: проучване, финансирано от Европейската комисия, ГД „Околна среда“ и предприето от VITO, IIASA, HIVA и IUCN NL, http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/1.%20Report%20analysis%20of%20impact.pdf, стр. 23-24: Между 1990 г. и 2008 г. Съюзът е внесъл растителни и животински продукти, произведени в резултат на обезлесяване, които представляват еквивалент на 90 000 km² обезлесяване. Растителните продукти се равняват на 74 000 km² (82 %) обезлесяване, като с най-голям дял са маслодайните култури (еквивалент на 52 000 km² обезлесяване).). Делът на соята и соевото кюспе възлиза на 82 % от това количество (42 600 km²), което се равнява на 47 % от общия внос в Съюза на продукти, произведени в резултат на обезлесяване.

[31] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

[33] Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите (ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 50), параграф 67.

[34] Пак там

[35] Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (Приети текстове, P9_TA(2020)0005), https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2020-0005_BG.html, параграф 64.

Последно осъвременяване: 6 март 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност