<Date>{04/03/2020}4.3.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0125/2020</NoDocSe>
PDF 155kWORD 47k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B9‑0008/2020</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 136, параграф 5 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно преразглеждането на указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура</Titre>

<DocRef>(2020/2549(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Зджислав Краснодембски, Евжен Тошеновски, Йесика Стегрюд, Елжбета Крук, Изабела-Хелена Клоц, Пиетро Фиоки, Карло Фиданца, Яцек Сариуш-Волски</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0125/2020

Резолюция на Европейския парламент относно преразглеждането на указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура

(2020/2549(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009[1],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010[2],

 като взе предвид позицията на Парламента, приета на първо четене на 17 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013[3], и призива му за започване на преразглеждане на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) (347/2013) в контекста на настоящите цели на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката,

 като взе предвид Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата[4],

 като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP 23)[5],

 като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите озаглавено „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[6],

 като взе предвид законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“,

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25)[7],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г., с които се одобрява целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

 като взе предвид член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид въпроса до Комисията относно преразглеждането на указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура (O-000012/2020 – B9-0008/2020),

 като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че в Регламент (ЕС) № 347/2013 относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура („Регламент за TEN-E“) се определят правила за навременното разработване и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи TEN-E с цел постигане на целите на енергийната политика на Съюза;

Б. като има предвид, че в Регламента за TEN-E се определят приоритетни коридори и тематични области в трансевропейската енергийна инфраструктура и се предоставят насоки за подбора на проекти от общ интерес (ПОИ); като има предвид, че в Регламента за TEN-E се установява, че ПОИ могат да получат финансова подкрепа от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и ще се възползват от опростени процедури за издаване на разрешения и от специфично регулаторно третиране, предоставящо достъп до механизми и стимули за трансгранично разпределение на разходите, както и от по-голяма прозрачност;

В. като има предвид, че първият списък с ПОИ, изготвен през 2013 г. с делегиран регламент (ЕС) № 1391/2013 на Комисията, съдържаше 248 ПОИ, вторият списък, установен с делегиран регламент 2016/89 на Комисията, съдържаше 195 ПОИ, а третият списък, установен с делегиран регламент (ЕС) 2018/540 на Комисията, съдържаше 173 ПОИ; като има предвид, че на 31 октомври 2019 г. Комисията прие четвъртия списък, който съдържа 151 ПОИ;

Г. като има предвид, че както е отразено в позицията на Парламента на първо четене от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент относно Механизма за свързване на Европа за периода 2021 – 2027 г., съзаконодателите постигнаха временно съгласие, че Комисията следва да направи оценка на ефективността и съгласуваността на политиките на Регламента за TEN-E, наред с другото, в контекста на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г., дългосрочния ангажимент на ЕС за декарбонизация и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място; като има предвид, че тази оценка следва да бъде представена на Парламента и на Съвета до 31 декември 2020 г.;

Д. като има предвид, че Регламентът за TEN-E беше приет преди приемането на Парижкото споразумение, което включва ангажимент за „задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до нива доста под 2 °C спрямо нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период“;

Е. като има предвид, че от приемането на Регламента за TEN-E през 2013 г. насам настъпиха значителни промени в областта на енергийната политика в Съюза, включително технически нововъведения и стратегически енергийни отношения;

Ж. като има предвид, че енергетиката играе централна роля в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, и че поради това са необходими усилия за продължаване на декарбонизацията на енергийната система, за да може Съюзът да постигне своите цели в областта на климата, като в същото време се подеме преходът в други сектори и се задоволява увеличеното търсене на електроенергия;

З. като има предвид, че за постигането на целите си в областта на климата и енергетиката и за засилването на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж Съюзът има нужда от модерна и високоефективна енергийна инфраструктура – включително газова инфраструктура, която в бъдеще може да се използва за пренос и съхранение на газ от възобновяеми източници и с ниско съдържание на въглерод – която да е съобразена с бъдещите предизвикателства, да е ефективна по отношение на разходите и да може да гарантира сигурността на енергийните доставки, включително диверсификацията на преносните пътища, източниците и доставчиците;

И. като има предвид, че в Регламента за TEN-E се определят приоритетите за трансевропейската енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигнат целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, и се набелязват проектите от общ интерес, необходими за осъществяването на тези приоритети;

Й. като има предвид, че приоритетните коридори, приоритетните области и критериите за допустимост следва да се съобразяват с развитието на енергийната система и да запазят последователността си спрямо приоритетите на политиката на Съюза, по-специално в контекста на дългосрочните пътища за декарбонизация, конкурентоспособността на европейската промишленост, сигурността на доставките и социалната справедливост и напредък;

К. като има предвид, че подходящото разгръщане на инфраструктурата и политиките за енергийна ефективност следва да се осъществи по взаимодопълващ се начин, така че да се спомогне за възможно най-ефективно по отношение на разходите постигане на целите и задачите на Съюза;

Л. като има предвид, че преразглеждането на Регламента за TEN-E следва да бъде предшествано от всеобхватен процес на оценка и консултации, да допринесе за интеграцията на сектора и пазара, за сигурността на доставките и конкуренцията и да спазва принципа на технологична неутралност;

1. приема за сведение заявлението в Съобщението относно Европейския зелен пакт, че преразглеждането на указанията за TEN-E ще се осъществи през 2020 г.;

2. призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на указанията за TEN-E въз основа на цялостна оценка на въздействието, която отчита по-специално целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г., дългосрочния ангажимент на Съюза за декарбонизация и петте измерения на енергийния съюз, като същевременно отделя необходимото внимание на установяването на потенциалните разминавания в търсенето на енергия и нейното предлагане;

3. подчертава, че указанията за TEN-E имат за цел да се намери решение на проблема с липсващите връзки в европейската инфраструктура за пренос на енергия и да се гарантира, че всички региони се възползват в еднаква степен от високото равнище на взаимосвързаност на енергийните системи и пазари на ЕС, както и сигурност на енергийните доставки чрез диверсификация на енергийните източници, доставчици и пътища за доставка;

4. подчертава ползотворната роля на природния газ за намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на качеството на въздуха, особено в държавите с високо равнище на използване на въглища и петрол; подчертава, че природният газ ще способства като гориво по време на прехода и за справяне с непостоянния характер на енергийните доставки, докато делът на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс се увеличава; във връзка с това подчертава, че развитието на газопреносната мрежа следва да остане един от основните акценти на Регламента за TEN-E, тъй като то подкрепя постигането на Парижкото споразумение, както и амбициозната политика в областта на енергетиката и климата;

5. призовава Комисията да разгледа възможностите за съхранение на енергия при преразглеждането на указанията за TEN-E, включително решенията, включващи технологии за улавяне на водород и въглерод; отново заявява, че чрез прилагането на технологиите „електроенергия в газ“ инфраструктурата за природен газ може да осигури възможност за съхраняване на енергията от възобновяеми източници в дългосрочен план, което увеличава гъвкавостта и устойчивостта на енергийните системи и укрепва сигурността на доставките;

6. призовава Комисията да включи показатели за устойчивост в методологията за определяне на регионалните потребности, както и в методологията за подбор на ПОИ;

7. счита, че критериите за предоставяне на статут на ПОИ, установени в указанията за TEN-E, трябва да съответстват на Регламента за МСЕ, националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, принципа на технологична неутралност, петте измерения на енергийния съюз и целта за финансова достъпност;

8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

[2] ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

[3] Приети текстове, P8_TA(2019)0420.

[4] ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1.

[5] OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 70.

[6] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[7] Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

Последно осъвременяване: 6 март 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност