Процедура : 2020/2640(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0165/2020

Внесени текстове :

B9-0165/2020

Разисквания :

PV 18/06/2020 - 11
CRE 18/06/2020 - 11

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0175

<Date>{10/06/2020}</Date>
<NoDocSe>B9‑0165/2020</NoDocSe>
PDF 169kWORD 53k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

</TitreType><TitreSuite>внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B9‑000010/20 и B9‑000011/20</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 136, параграф 5 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението в Шенгенското пространство вследствие на избухването на епидемията от COVID‑19</Titre>

<DocRef>(2020/2640(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Хуан Фернандо Лопес Агилар</Depute>

<Commission>{LIBE}от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

B9‑0165/2020

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Шенгенското пространство вследствие на избухването на епидемията от COVID‑19

(2020/2640(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид 35-ата годишнина на Шенгенското споразумение, подписано на 14 юни 1985 г.[1], 30-ата годишнина на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, подписана на 19 юни 1990 г.[2], и 25-ата годишнина от влизането в сила на Шенгенското споразумение на 26 март 1995 г.,

 като взе предвид член 67, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда, че Съюзът трябва да представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което „осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници“,

 като взе предвид член 21, параграф 1 от ДФЕС, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза трябва да има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки,

 като взе предвид Хартата на основните права, включително член 45 от нея, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки,

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)[3], който представлява кодифицираната версия на Регламент (ЕО) № 562/2006[4] на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), който е първият законодателен акт, приет в съответствие с процедурата на съвместно вземане на решение в областта на правосъдието и вътрешните работи,

 като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (Директивата за свободното движение)[5] и принципа на недискриминация, заложен в нея,

 като взе предвид насоките на Комисията („COVID‑19: Насоки относно мерки за управление на границите с цел опазване на здравето и гарантиране на наличността на стоки и основни услуги“) от 16 март 2020 г. (C(2020)1753), одобрени от държавните и правителствените ръководители на 17 март 2020 г.,

 като взе предвид заключенията на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията от 17 март 2020 г. с членове на Европейския съвет относно COVID‑19, които одобриха призива за укрепване на външните граници чрез прилагане на координирано временно ограничение на неналожителните пътувания до ЕС за период от 30 дни въз основа на съобщението на Комисията, озаглавено „COVID-19: Временно ограничение на неналожителните пътувания до ЕС“ (COM(2020)0115), и последващото продължаване на действието на това ограничение,

 като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „COVID-19: Указание относно прилагането на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС, улесняването на договореностите в областта на транзита с цел репатриране на граждани на ЕС и въздействието върху визовата политика“ от 30 март 2020 г. (C(2020)2050).

 като взе предвид Съвместната европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19, представена от председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2020 г. относно оценката на прилагането на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС (COM(2020)0148),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2020 г., озаглавено „Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници — COVID-19“ (C(2020)3250),

 като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство[6],

 като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници[7],

 като взе предвид подготвителната работа във връзка с посочената резолюция, извършена от работната група за контрол по Шенген на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

 като взе предвид въпросите до Съвета и до Комисията относно положението в Шенгенското пространство след избухването на епидемията от COVID‑19 (O‑000037/20 – B9‑0010/20 и O-000038/20 – B9‑0011/20),

 като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че в отговор на пандемията, предизвикана от COVID-19, повечето държави членки, което, предвид предмета на настоящата резолюция, включва държавите, асоциирани към Шенгенското споразумение, въведоха повторно граничен контрол на вътрешните граници или затвориха тези граници, било то частично или изцяло, или са ги затвориха за определени групи пътници, включително граждани на ЕС и членове на техните семейства и граждани на трети държави, пребиваващи на тяхна територия или на територията на друга държава членка; като има предвид, че е налице явна липса на координация както между държавите членки, така и с институциите на Съюза при въвеждането на тези мерки;

Б. като има предвид, че контролът по вътрешните граници засяга правата и свободите на лицата, заложени в правото на Съюза; като има предвид, че ограниченията за пътуване, наложени по външните граници, следва да не засягат правото на търсене на убежище;

В. като има предвид, че свободното движение на хора, предвидено в Шенгенското споразумение и в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение, е придружено от компенсаторни мерки, имащи за цел да гарантират сигурността на територията на държавите от Шенгенското пространство[8]; като има предвид, че тези компенсаторни мерки включват инструменти като Шенгенската информационна система (ШИС) и други широкомащабни информационни системи, които съществуват, за да се гарантира обменът на информация между органите на държавите от Шенгенското пространство и прилагането на общи правила за защита на външните граници;

Г. като има предвид, че ключово условие за правилното функциониране на пространството без контрол по вътрешните граници е взаимното доверие между държавите членки;

Д. като има предвид, че след първоначалната отмяна на контрола по вътрешните граници такива проверки рядко са били въвеждани повторно; като има предвид, че от 2015 г. насам обаче няколко държави членки продължават да извършват контрол по вътрешните граници с мотива за повишени нива на миграция и/или заплахи за сигурността; като има предвид, че Парламентът повдигна въпроси относно законосъобразността и пропорционалността на тези проверки по вътрешните граници;

Е. като има предвид, че връщането към напълно функциониращо Шенгенско пространство е от първостепенно значение за гарантирането на принципа на свободно движение като едно от основните постижения на европейската интеграция и като ключова предпоставка за икономическото възстановяване на ЕС след пандемията, предизвикана от COVID-19;

1. припомня, че Шенгенското пространство е осезаемо и високо ценено постижение, което е от основно значение за проекта ЕС, като позволява неограничено пътуване на над 400 милиона души; то е безценно за гражданите и предприятията и е уникално по своя характер в историята и в света;

2. изразява загриженост относно настоящото положение във връзка с контрола по вътрешните граници, въведен от толкова много държави членки, и различните други предприети мерки, които включват затварянето на граници изцяло или частично или тяхното затваряне за определени групи пътници, включително граждани на ЕС или граждани на трети държави, пребиваващи на територията на държавите членки, както и много сериозното въздействие, което тези мерки оказват върху хората и предприятията, включително върху туризма и отраслите със сезонна работа;

3. посочва, че макар и да подкрепя изцяло мерките в областта на общественото здраве, въведени с цел ограничаване на разпространението на COVID-19 чрез физическо дистанциране, включително наложените  ограничителни мерки, за които е взето решение от държавите членки да се прилагат на тяхната територия, държавите членки са предоставили малко основания в своите официални уведомления съгласно Кодекса на шенгенските граници, които да разясняват защо граничният контрол е подходящо средство за ограничаване на разпространението на COVID-19; в тази връзка припомня, че граничният контрол е определен в Кодекса на шенгенските граници като „дейност, извършвана на границата […] в отговор изключително на намерение за преминаване на границата или акта на преминаване на тази граница, независимо от други съображения“; счита, че по‑целенасочените ограничения, приложими на регионално равнище, включително в трансграничните региони, биха били по-подходящи и не толкова инвазивни;

4. посочва, че правилата, уреждащи вътрешните граници на Съюза, са установени в Кодекса на шенгенските граници и че при приемането на всякакви мерки, които оказват въздействие върху преминаването на вътрешните граници, държавите членки трябва да зачитат както духа, така и буквата на посочения кодекс;

5. припомня, че формулировките в Кодекса на шенгенските граници са недвусмислени: контролът по вътрешните граници следва да се извършва по изключение, да бъде крайна мярка, основаваща се на обективни критерии, която може да помогне за справянето по подходящ начин със сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, която е строго необходима и пропорционална, със строго ограничен обхват и се прилага за строго ограничен период от време; счита, че много от уведомленията, предоставени от държавите членки, не са достатъчно подробни, за да дадат възможност да се провери дали тези принципи са спазени;

6. посочва, че понятието „крайна мярка“ изисква да се провери дали други мерки могат да бъдат също толкова пригодни или по-пригодни за постигане на целта; призовава държавите членки да признаят възможността за налагане на минимални здравни проверки като по-добра алтернатива на въвеждането на контрол по вътрешните граници; във връзка с това припомня свързаните със здравето мерки, подробно описани в насоките на Комисията[9]; освен това припомня препоръката на Комисията относно пропорционалните полицейски проверки[10], съгласно която „когато в ситуация на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност държавите членки разглеждат възможността за прилагане на глава II от дял III от Регламент (ЕС) 2016/399 [въвеждане на контрол на вътрешните граници], те следва първо да преценят дали не могат по адекватен начин да реагират на ситуацията, като засилят полицейските проверки на територията, включително в граничните зони“;

7. признава, че никога досега на територията на Шенгенското пространство не е избухвала толкова сериозна пандемия; припомня, че в разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници изрично се посочва, че заплаха за общественото здраве може да представлява основание за отказ за влизане на външната граница, и освен това припомня, че Кодексът — както и Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение — не посочват общественото здраве като основание за повторно въвеждане на контрол на вътрешните граници, като се предвижда повторно въвеждане на контрол на вътрешните граници само с цел справяне със сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност;

8. изразява съжаление във връзка с факта, че някои държави членки са въвели граничен контрол и други ограничения по границите в кратки срокове, без да предоставят достатъчно информация на собственото си население и на другите държави членки; освен това изразява съжаление по повод страничното въздействие на граничните проверки, което се наблюдава на някои вътрешни граници, например прекалено дълги периоди на чакане без подходящи хигиенни съоръжения и подходящо физическо дистанциране, като по този начин се създават рискове за здравето както за лицата, подлежащи на гранични проверки, така и за граничната охрана, и допълнителната тежест, наложена на и без това претоварените гранични служители и полицейски служители, които не са обучени здравни специалисти; освен това изразява загриженост относно многобройните пречки, с които се сблъскват много трансгранични работници в Шенгенското пространство след избухването на пандемията, включително липсата на ясна и налична информация относно ограниченията, приложими спрямо тях при пресичане на границите;

9. отбелязва, че съгласно Директивата за свободното движение държавите членки могат да ограничават свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от тяхната националност, по съображения, свързани с общественото здраве; при все това настоява, че гаранциите, предвидени в тази директива, трябва да бъдат осигурени от всички държави членки и че трябва да се гарантира по-специално липса на дискриминация по отношение на гражданите на съответната държава членка и на пребиваващите в нея граждани на други държави от ЕС;

10. счита, че бързото завръщане към напълно функциониращо Шенгенско пространство е от изключително значение и зависи както от политическата воля на държавите членки, така и от техния ангажимент да координират мерките съгласно достиженията на правото от Шенген; призовава Комисията да поеме водеща роля в координирането на действията на европейско равнище с цел предприемане на мерки за справяне със заплахата за здравето на европейските граждани, която представлява COVID-19, като същевременно се запази естеството на Шенгенското пространство като пространство без контрол по вътрешните граници, при пълно зачитане на принципите на солидарност и взаимно доверие; счита, че търсенето на отговори на европейско равнище ще донесе взаимни ползи; изразява дълбоко съжаление относно всички некоординирани, двустранни или многостранни действия на отделните държави членки, обсъдени извън рамката на Съюза, и отхвърля тези действия;  изисква всяка договореност да спазва принципа на недискриминация;

11. призовава държавите членки да намалят ограниченията на свободата на движение в същата степен, в която се смекчават ограничителните мерките във връзка с COVID-19; счита, че ако се осигури подходяща координация на равнището на Съюза, един по-регионален подход може да бъде по-пропорционален от националния граничен контрол и може да позволи премахването на ограниченията върху свободата на движение, ако положението с общественото здраве в съседни региони се е подобрило значително;

12. настоятелно призовава държавите членки да обсъдят заедно с Парламента, Съвета и Комисията план за възстановяване на Шенгенското пространство, включително начините и средствата за връщане към напълно функциониращо Шенгенско пространство без контрол на вътрешните граници и планове за действие при извънредни ситуации в случай на евентуална втора вълна възможно най-скоро, за да се предотврати превръщането на временния контрол на вътрешните граници в почти постоянен в средносрочен план;

13. припомня, че съгласно Кодекса на шенгенските граници оценката на необходимостта от контрол на вътрешните граници и продължаването на действието на този контрол, когато е въведен като незабавно действие, следва да бъде наблюдавана на равнището на Съюза; във връзка с това призовава Комисията да упражнява подходящ контрол върху прилагането на достиженията на правото от Шенген, и по-специално да направи оценка на вече предприетите от държавите членки мерки, както и на навременността и качеството на уведомленията, изпратени от държавите членки, да следи отблизо ситуацията и при необходимост да напомня на държавите членки за техните правни задължения и да приема становища; насърчава Комисията да използва своите прерогативи да изисква допълнителна информация от държавите членки; призовава Комисията да подобри своето докладване пред Парламента относно начина, по който упражнява правомощията си съгласно Договорите;

14. изразява съжаление относно факта, че разпоредбата от Кодекса на шенгенските граници, съгласно която държавите членки трябва да докладват  на Парламента, Съвета и Комисията в срок от четири седмици след премахването на граничния контрол, е загубила своето първоначално предназначение, в резултат от което не се информира Парламентът; поради това призовава държавите членки, които са въвели контрол по вътрешните граници, да докладват на Парламента своевременно, най-малко на всеки шест месеца, като предоставят точни и подробни данни относно основанията за повторно въвеждане на контрол на вътрешните граници; изразява дълбоко съжаление, че от 2015 г. насам Комисията не е публикувала годишния доклад относно функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници — нещо, което тя е длъжна да прави съгласно Кодекса на шенгенските граници;

15. припомня, че са въведени временни ограничения за пътуване, които се прилагат за всички неналожителни пътувания от трети държави до Шенгенското пространство; подчертава, че всички решения за отказ на влизане на външните граници трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници, включително по-специално зачитането на основните права, както е предвидено в член 4 от него;

16. призовава Съвета и държавите членки да активизират усилията си за завършване на процеса на интегриране в Шенгенското пространство на всички държави — членки на ЕС; отново призовава Съвета да представи нов проект на решение относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния във възможно най-кратък срок; изразява готовност, когато Съветът се консултира с него в съответствие с член 4 от Акта за присъединяване, да изрази становището си относно пълното прилагане в Хърватия на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген; счита, че солидарността и отговорността важат за всички и че бъдещето на Шенгенското пространство може да бъде само едно — бъдеще без разпокъсаност;

17. счита, че в средносрочен план е необходимо да се обмисли как да се засили взаимното доверие между държавите членки и да се гарантира, че законодателните инструменти на Съюза осигуряват истинско европейско управление на Шенгенското пространство, което ще даде възможност за ефективен европейски координиран отговор на предизвикателства като пандемията, предизвикана от COVID-19, като същевременно се запазят правото на свободно движение и принципът на липса на контрол по вътрешните граници, който е в основата на високо ценения от гражданите на ЕС шенгенски проект; призовава Комисията да представи предложение за тази цел, за да се реформира управлението на Шенгенското пространство с оглед на новите предизвикателства;

18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

[1] Достиженията на правото от Шенген — Споразумение между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 13.

[2]  Достиженията на правото от Шенген — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19

[3]  ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1.

[4]  ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

[5]  ОВ L 158, 30.4.2004 г, стр. 77.

[6]  ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 106.

[7]  Приети текстове, P8_TA(2018)0497.

[8]  Декларация на Изпълнителния комитет от 26 юни 1996 г. относно екстрадицията (SCH/Com-ex (96) Decl. 6 Rev. 2), OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 435.

[9]  Препоръка на Комисията C(2020)1753 от 16 март 2020 г. относно Насоки за мерки за управление на границите с цел опазване на здравето и гарантиране на наличността на стоки и основни услуги.

[10]  Препоръка C(2017)3349 final на Комисията от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство.

Последно осъвременяване: 12 юни 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност