ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг и необходимостта ЕС да защити високата степен на автономност на Хонконг
10.6.2020 - (2020/2665(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Кати Пири, Евелин Гебхарт, Тонино Пицула
от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0169/2020
B9‑0171/2020
Резолюция на Европейския парламент относно закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг и необходимостта ЕС да защити високата степен на автономност на Хонконг
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Хонконг, и по-специално резолюцията от 17 юли 2019 г. относно положението в Хонконг[1], резолюцията от 24 ноември 2016 г. относно случая с Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай[2], резолюцията от 4 февруари 2016 г. относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг[3], резолюцията от 15 декември 2005 г. относно положението с правата на човека в Тибет и Хонконг[4], резолюцията от 8 април 2003 г. относно третия и четвъртия годишен доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно Специалния административен район Хонконг[5], резолюцията от 19 декември 2002 г. относно Хонконг[6], резолюцията от 26 октомври 2000 г. относно първия и втория годишен доклад на Комисията относно Специалния административен район Хонконг[7], резолюцията от 8 октомври 1998 г. относно съобщението на Комисията до Съвета относно Европейския съюз и Хонконг: отвъд 1997 г.[8] и резолюцията от 10 април 1997 г. относно положението в Хонконг[9],
– като взе предвид предишните си резолюции относно Китай, и по-специално резолюцията 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Китай[10] и резолюцията от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай[11],
– като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Хонконг – 20 години след предаването му на Китай[12],
– като взе предвид Устройствения закон на Специалния административен район Хонконг, който беше приет на 4 април 1990 г. и който влезе в сила на 1 юли 1997 г.,
– като взе предвид съвместната декларация на правителството на Обединеното кралство и правителството на Китайската народна република по въпроса за Хонконг от 19 декември 1984 г., известна също като Китайско-британската съвместна декларация,
– като взе предвид съвместния доклад от 8 май 2019 г. на Комисията и заместник-председателя/върховен представител до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Специален административен район Хонконг: годишен доклад за 2018 г.“ (JOIN(2019)0008), и останалите 20 аналогични доклади, които го предшестват,
– като взе предвид 13-ия годишен структуриран диалог, който се проведе в Хонконг на 28 ноември 2019 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 12 март 2019 г., озаглавено „ЕС – Китай: стратегически перспективи“ (JOIN(2019)0005),
– като взе предвид политиката на ЕС за „единен Китай“,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя/върховен представител относно Хонконг от 22 и 29 май 2020 г.,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че Китайско-британската съвместна декларация от 1984 г. гарантира, а Устройственият закон на Специалния административен район Хонконг от 1990 г. урежда, че Хонконг ще запази автономността и независимостта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и основните права и свободи, включително свободата на словото, на събранията, на сдружаването и на печата в продължение на 50 години след предаването на суверенитета; като има предвид, че както Съвместната декларация, така и Устройственият закон утвърждават принципа „една държава – две системи“, договорен между Китай и Обединеното кралство;
Б. като има предвид, че през 2003 г. правителството на Хонконг се опита да приеме законопроекта за националната сигурност (законодателни разпоредби) от 2003 г., за да изпълни изискването по член 23 от Устройствения закон, че следва „самостоятелно“ да приеме законодателство в областта на националната сигурност; като има предвид, че вследствие на масови демонстрации законопроектът беше изоставен;
В. като има предвид, че през 2019 г. беше предложен законопроект за изменение на Закона за екстрадицията, в който се предвиждаше възможност за екстрадиция на лица от Хонконг в Китай; като има предвид, че този законопроект беше повод за масовите протести през 2019 и 2020 г. в Хонконг и че впоследствие той беше оттеглен;
Г. като има предвид, че на третата сесия на 13-ото Общокитайско събрание на народните представители беше обсъден законопроектът „Решение на Общокитайското събрание на народните представители за създаване и допълване на правната система на Специалния административен район Хонконг и механизмите за изпълнение с цел защита на националната сигурност“, внесен от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители за преразглеждане; като има предвид, че решението беше обнародвано на 28 май 2020 г.; като има предвид, че законопроектът се състои от седем члена: в член 1 се потвърждава значението на принципите „една държава, две системи“ и „управление съгласно закона“ и се посочва, че „държавата“ ще „допълни“ правните и правоприлагащите механизми за защита на националната сигурност; в член 2 се посочва, че държавата ще спре и наказва използването на Хонконг от „чуждестранни сили“ за целите на сепаратистки, подривни или разрушителни дейности; в член 3 се заявява, че запазването на суверенитета на Китай е конституционна отговорност на Хонконг, и освен това се изисква от Хонконг да приеме законодателство относно националната сигурност „във възможно най‑кратки срокове“, а от неговата изпълнителна, законодателна и съдебна власт се изисква „да спират и наказват поведението, което застрашава националната сигурност“; в член 4 се изисква от Хонконг да създаде институции за защита на националната сигурност и се предвижда присъствие в Хонконг на централната държавна администрация с оглед на защитата на националната сигурност; в член 5 се изисква от ръководителя на администрацията на Хонконг да изготвя редовни доклади относно националната сигурност; в член 6 Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители се упълномощава да изготви проект на закон за националната сигурност и след това да го включи в приложение III към Устройствения закон; член 7 предвижда, че решението като цяло ще породи действие при обнародването си;
Д. като има предвид, че член 18, параграф 3 от Устройствения закон гласи, че законите, които се добавят в приложение III към Устройствения закон от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, „се ограничават до законите, които се отнасят до отбраната и външните работи, както и до други въпроси, свързани с автономността на Специалния административен район Хонконг, както е посочено в настоящия закон“, и следователно съществуват сериозни опасения, че член 18, параграф 3 не предоставя на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители правомощието да издава закони в тези области в Хонконг;
Е. като има предвид, че съществуват сериозни съмнения по отношение на два аспекта, които са уредени от закона: на първо място, липсата на консултации и фактът, че няма гаранция, че евентуалното законодателство ще бъде в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права, който е „заложен в Устройствения закон“; на второ място, присъствието на органи за сигурност на континентален Китай, упоменато в член 4 от решението, при условие че не е ясно дали техните служители ще бъдат задължени да спазват законодателството на Хонконг или как тяхното разполагане би могло да бъде съвместимо с член 22, параграф 1 от Устройствения закон, който забранява намеса в областите, управлявани „самостоятелно“ от Специалния административен район Хонконг;
Ж. като има предвид, че пандемократичният лагер в Хонконг, организациите за защита на правата на човека и международната общност разкритикуваха това решение като заплаха за принципа „една държава, две системи“, за принципите на правовата държава и за гражданските свободи, както и като пряко нарушение на международните ангажименти на Китай;
З. като има предвид, че на 6 юни 2020 г. 17 от общо 18 районни съвета проведоха съвместно заседание за обсъждане на закона за националната сигурност и че 329 от общо 458 районни съветници, които участваха, както и всички 17 районни съвета приеха предложението да се поиска оттегляне на закона за националната сигурност;
И. като има предвид, че ЕС и Европейският парламент силно подкрепят принципа „една държава, две системи“ и високата степен на автономност на Хонконг по отношение на Китай;
Й. като има предвид, че на няколко пъти през последните години безпрецедентен брой жители на Хонконг се стекоха на улиците, за да упражнят основното си право на свобода на събранията и на протести; като има предвид, че вместо да намали продължаващото напрежение в сферата на политиката и в обществото в Хонконг, този закон допълнително засилва съществуващото безпокойство; като има предвид, че чрез налагането на забрана на „подривната дейност“ като действие, което застрашава националната сигурност на Китай, защитата на свободата на събранията и на свободата на словото в Хонконг вече не е гарантирана;
К. като има предвид, че новият закон за националната сигурност оправомощава назначеното от Китай правителство на Хонконг да потуши мирните протести, като ги квалифицира като „действия и дейности, застрашаващи националната сигурност“, с помощта както на Китайската народна република (КНР), така и на специалните агенции за сигурност на Хонконг; като има предвид, че според налични сведения правоприлагащите органи на континентален Китай незаконно извършват дейност в Хонконг; като има предвид, че всяка една дейност на правоприлагащите органи на КНР в Хонконг представлява тежко нарушение на принципа „една държава – две системи“;
Л. като има предвид, че при изборите за районни съвети в Хонконг на 24 ноември 2019 г. продемократичният лагер постигна съкрушителна победа, като спечели 388 от общо 479 места и 17 от общо 18 районни съвета на фона на безпрецедентната избирателна активност от 71%;
М. като има предвид, че Европейският съюз изпитва сериозни опасения по отношение на закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг; като има предвид, че това е чувствителен въпрос с потенциално огромни последици за Хонконг и неговото население, за гражданите на ЕС и другите чуждестранни граждани, за организациите на ЕС и международните организации на гражданското общество, както и за доверието на стопанските среди към Хонконг; като има предвид, че около 2 200 дружества на ЕС имат седалище в Хонконг и че приблизително 350 000 граждани на ЕС пребивават там; като има предвид, че влизането в сила на закона за националната сигурност ще увеличи рисковете за гражданите на ЕС в Хонконг;
1. осъжда едностранното въвеждане на закона за националната сигурност от Пекин в Хонконг, тъй като това представлява всестранно посегателство срещу автономността на града, принципите на правовата държава и основните свободи; подчертава, че неприкосновеността на принципа „една страна – две системи“ е сериозно застрашена;
2. призовава за пълно оттегляне на закона „Решение на Общокитайското събрание на народните представители за създаване и допълване на правната система на Специалния административен район Хонконг и механизмите за изпълнение с цел защита на националната сигурност“, който би навредил на международния статут на Хонконг, тъй като би подкопал неговата автономност, независимостта на съдебната му система и зачитането от него на правата на човека; подчертава, че законът ще породи изтичане на таланти и ще засегне бизнес процесите, както и че през последните седмици той предизвика нови протести в Хонконг;
3. подчертава, че въвеждането на планираното законодателство за националната сигурност ще бъде възприето като нарушение на ангажиментите и задълженията на КНР съгласно международното право, а именно Китайско-британската съвместна декларация, и заплашва да навреди сериозно на отношенията на доверие между Китай и ЕС и бъдещото им сътрудничество;
4. призовава Комисията да използва всички средства, с които разполага, заедно с продължаващите преговори за приемане на двустранно споразумение в областта на инвестициите, и да окаже натиск върху китайските власти за запазване на високата степен на автономност на Хонконг и на основните права и свободи на неговите граждани и на независимите организации на гражданското общество и за подобряване на положението с правата на човека в континентален Китай и в Хонконг; отново отправя своя призив за включване в споразумението на глава с обвързващи разпоредби относно устойчивото развитие и призовава за включването на стриктна клауза за санкции в случай на нарушения на споразумението;
5. призовава Комисията и държавите членки да въведат въпроса за закона за националната сигурност по отношение на Хонконг като водещ приоритет в дневния ред на планираната среща на високо равнище между ЕС и Китай с участието на всички 27 държави членки и да пристъпят решително към разглеждането на този въпрос в рамките на дипломатическите консултации при подготовката на срещата на високо равнище;
6. решително осъжда всички случаи на нарушаване на правата на човека в Хонконг, и по-специално произволните арести, предаването, насилствено изтръгнатите признания, задържането на лица, без да им се позволява комуникация с външния свят, както и нарушенията на свободата на публикуване и свободата на изразяване на мнение; призовава за незабавно прекратяване на нарушенията на правата на човека, както и на политическото сплашване; изразява дълбока загриженост във връзка със сведенията за наличието на практики на тайно задържане, изтезания и малтретиране, както и на насилствено изтръгнати признания;
7. призовава за незабавното и безусловно освобождаване и оттегляне на всички обвинения срещу всички мирни демонстранти в Хонконг, включително Мартин Ли, Маргарет Нг, Ли Чеок-йен, Бени Тай, Джими Лай, Албърт Хо и Леонг Куок-хунг; призовава за провеждане на независимо, безпристрастно, ефективно и своевременно разследване на използването на сила от полицията на Хонконг срещу демонстрантите;
8. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на шведския книжар Гуй Минхай, лишен от свобода в КНР;
9. призовава институциите на ЕС и държавите членки да предоставят цялата необходима подкрепа на защитниците на правата на човека в Хонконг, като прилагат изцяло съответните насоки на ЕС;
10. призовава държавите членки, които са членове на Съвета за сигурност на ООН, да направят необходимите постъпки за свикване на заседание „Arria“, за да обсъдят положението в Хонконг с участието на активисти, представители на неправителствени организации (НПО) и специалните докладчици на ООН; във връзка с това призовава за проучване на възможността генералният секретар на ООН или върховният комисар на ООН по правата на човека да назначат специален пратеник на ООН за положението в Хонконг;
11. призовава институциите на ЕС и държавите членки да следят и докладват за подготовката на изборите за Законодателен съвет (планирани за септември), като обръщат особено внимание на това дали кандидатите се сблъскват с дискриминационни пречки при участието си в изборите и дали новият закон за националната сигурност няма да се използва за възпрепятстване на изборния процес и за подкопаване на основните и политическите права на гражданите на Специалния административен район Хонконг, предвидени в Устройствения закон;
12. отново отправя своя призив за извършване на системни реформи с оглед на провеждането на преки избори за длъжността ръководител на администрацията на Хонконг и за членовете на Законодателния съвет, както е заложено в Устройствения закон, и призовава за постигане на споразумение относно въвеждането на изборна система, която да е като цяло демократична, справедлива, открита и прозрачна и да предоставя на населението на Специалния административен район Хонконг правото да избира кандидати и да се кандидатира на избори в рамките на изборния процес за всички ръководни длъжности;
13. призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да положат усилия за въвеждането на подходящи механизми за контрол върху износа, за да лишат Китай от достъп до технологии, използвани за нарушаване на правата на човека;
14. призовава държавите членки своевременно да постигнат споразумение за въвеждане на режим на ЕС за санкции в световен мащаб за нарушения на правата на човека и призовава Съвета да приеме целенасочени санкции и мерки за обезпечаване на активите по отношение на китайски длъжностни лица, които са отговорни за разработването и прилагането на политики, нарушаващи правата на човека;
15. припомня, че е важно ЕС да продължи да повдига въпроса за нарушенията на правата на човека в Китай, и по-специално случая с малцинствата в Тибет и Синцзян, в рамките на всеки политически диалог и всеки диалог по правата на човека с китайските органи в съответствие с ангажимента на ЕС да изразява решителни, ясни и единни позиции в подхода си спрямо тази страна; освен това припомня, че в рамките на текущия процес на реформи и на нарастващата си глобална ангажираност Китай се е присъединил към международната рамка за правата на човека, като е подписал широк кръг от международни договори в областта на правата на човека; съответно призовава ЕС да продължи да води диалог с Китай, за да осигури, че Китай изпълнява своите ангажименти;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република и на Законодателния съвет на Хонконг.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2019)0004.
- [2] ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 78.
- [3] ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 46.
- [4] ОВ C 286E, 23.11.2006 г., стр. 52.
- [5] ОВ C 64E, 12.3.2004 г., стр. 130.
- [6] ОВ C 31E, 5.2.2004 г., стр. 261.
- [7] ОВ C 197, 12.07.2011 г., стр.115.
- [8] ОВ C 328, 26.10.1998 г., стр. 139.
- [9] ОВ C 132, 28.4.1997 г., стр. 222.
- [10] ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 103.
- [11] ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 92.
- [12] ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 156.